Искам да допълня, че аз лично се уверих, че тези правила работят и могат да доведат до успех, ако се приложат правилно и навреме. Убедих се лично, когато моят Джаки изхвърча отвкъщи преди 5 години. Намерих го 3 дни по-късно в парк на повече от километър от блока ни и си го върнах. Убедил съм се и чрез успеха на множество мои познати, които са прилагали описаните тук процедури с успех и са си връщали папагалите обратно. Важното е да се действа спокойно и уверено. И най-важното – да не се губи надежда НИКОГА! Не забравяйте, че има хора, които са си върнали папагал месеци след изгубването му.

Принципите са еднакви, независимо в какъв район е изгубен папагалът. На мен ми излетя в София и си го върнах в София. В по-малко населено място ми се струва, че намирането и връщането ще е по-лесно. Аз лично вярвам, че при правилно и навременно прилагане на тези процедури може да бъде намерен и върнат всеки папагал (поне среден и голям). Вярвам, че единствените причини поради които да не бъде намерен са или да папагалът да бъде хванат и заключен от други хора, или да пострада от хищно животно, вкл. птица – недай боже.

Надявам се папагалът да не се е изгубил преди повече от седмица. Макар че, дори да е повече от седмица, при хубаво лятно време – навън има сума плодове и зеленчуци. Така че, няма опасност да умре поне от глад навън. В зависимост от това доколко е социализиран, може да се окаже в нечий дом. Ако птицата се лута по-дълго навън, нищо чудно като му прегладнее дупето да слезе при човек, макар и непознат. Не бих се учудил на такова развитие…
Затова, ето няколко съвета, които можете да следвате. Поне опитайте, ако се окажете в такава ситуация!

НЕЩА, КОИТО СА ВАЖНИ ПРИ САМОТО ТЪРСЕНЕ:

1. Съберете се повече хора – най-добре хора, с които папагалът е свикнал и познава. Всеки ден непосредствено с изгрева на слънцето рано сутрин и непосредствено преди залеза на слънцето вечер излезте и тръгнете в противоположни посоки от дома. Ако знаете в каква посока е отлетял – чудесно! Най-добре да сте повече хора и да тръгнете в противоположни посоки за да покриете колкото може по-голяма площ. Имайте предвид, че шансът ви е да намерите пилето КАТО ГО ЧУЕТЕ да вокализира, а не като го видите!

Вероятността да го забележите в листата на дърво е нищожна. Затова, най-добри шансове имате в часовете, които споменах – рано сутрин и късно вечер. Тогава те са най-вокални, най-голям е шансът да се обади в този момент без причина и още по-голям е шансът да отговори на познат сигнал от ваша страна. Затова, като се пръснете в околността, свирукайте, подвиквайте, изобщо правете всичко онова, което знаете, че той познава добре. Ако имате звуков сигнал, или определена дума/реплика, или подвикване на името му – обикаляйте и подсвирквайте / подвиквайте тези неща.

Наблюдавайте в небето дали няма да забележите от някъде да излита ято птици – възможно е папагалът ви да ги е стреснал, тъй като за местните птици той е чужда, непозната птица. Слушайте внимателно звуците! Особено добре е в търсенето да се включат хора, които той познава и обича. Движете се спокойно подсвирквайки / подвиквайки. Като изминете около 300 метра спрете и помълчете / послушайте внимателно.

2. В търсенето можете да използвате познато животно – например друг папагал в дома. Можете да то сложите в малка клетка и да излезете с него на разходка. Би било добре, ако другият папагал свирука и се обажда по някакъв начин в това време. Това е идеален вариант! Друга идея е ако имате някакъв запис на вашия или на друг папагал. Ако можете движейки се да пуснете да се чуват песните или бърборенето на друг папагал ще е добре. Аз използвах за целта малко журналистическо касетофонче.

НЕЩА, КОИТО СА ВАЖНИ ОСВЕН САМОТО ТЪРСЕНЕ:

3. Вероятността пилето да е отишло при непознати хора не е малка. Всъщност, според мен това е най-вероятната причина заради която търсенето ви може да се окаже неуспешно. От много голямо значение е да разлепите обяви из целия град. Ако е по-голям град, обявите да бъдат поне в радиус от 2-3 километра от мястото, от където е избягал. Предложете възнаграждение на този, който го намери. Много е полезно да ангажирате деца в търсенето. Децата гледат с „различни очи“ – те виждат неща, които ние възрастните не можем да видим. Разлепете обявите в близост до училища, детски градини. Ангажирайте хлапетата, предизвикайте интереса им. Те са страхотна възможност. Много често загубени папагали са били намерени тъкмо с помощта на деца Намигване

4. Пуснете съобщения в местното радио/телевизия/вестник. По възможност нека тези съобщения се повтарят непрекъснато през деня. Нека цялото градче знае колко много означава тази птица за вас и колко много искате да си я върнете! Колкото повече хора гледат и търсят, толкова по-добре.

5. Споменах вероятността да попадне у чужди хора… Ако наистина е попаднал в нечий дом и хората го държат там, много е вероятно тези хора да се свържат с вас като чуят обявите по радиото, ТВ или вестника. АКО все пак, тези хора решат да задържат птицата, не след дълго ще се откажат от намерението си. Освен това, в по-малко градче такова нещо не остава скрито-покрито. Съседите веднага ще разберат. Ако всеки знае за изгубения ви папагал е много малко вероятно някой да поиска да задържи птицата, знаейки, че това ще се разбере Намигване Затова, не подценявайте важността на тези обяви.

ВАЖНИ НЕЩА, КОГАТО НАМЕРИМ ПАПАГАЛА НАВЪН:

Последната група важни неща, които трябва да знаем са свързани с това да уловим птицата след като веднъж я видим навън.

Най-напред, според мен всеки, който има такъв папагал трябва да направи всичко за да го обучава на т.нар. recall – т.е. да научи папагала си да долита при повикване и да кацне на ръка. Това е нещо, което е изключително полезно независимо от обстоятелствата, при които се прави. Може просто за удоволствие в къщи, може обаче в подобен момент да се окаже изключително полезно Усмивка И понеже всички ние сме се отдали на това да се грижим за ПТИЦИ, така или иначе е добре да се постараем да усъвършенстваме този номер колкото можем. Дори да нямаме 100% успех с идването на папагала, когато го повикаме, поне той да знае за тази команда, за това какво се очаква от него при подаването й. Според мен, рискът от това папагал да отлети от дома ни съществува независимо от старанието ни и от мерките, които взимаме. Това се отнася включително за птиците с подрязани криле. Имам предвид правилно подрязани криле, а не осакатени птици (виж статията за подрязването на крилете). По-добре да мислим за тази случка като нещо, което ЩЕ СЕ СЛУЧИ някога – рано или късно – и да вземем мерки да обучим подходящо поведение предварително, отколкото да се окажем изненадани, когато това се случи.

И така, след като най-накрая намерим птицата, като видим къде седи, предстои някак да я хванем. Описаните тук неща, които можем да правим в такава ситуация са общо-валидни. Възможно e при папагали изкарали повече време навън, самият папагал да се държи малко по-различно, защото за толкова време той вече е изградил някаква смелост, посвикнал е с тази среда и тя вече не е напълно непозната и враждебна за него. По принцип, препоръката в случай, че пилето го няма повече от 2-3 дни е да се търси при други хора, с обяви и т.н. Но при всички положения, имайте всичко написано тук предвид, в случаи, че наистина видите папагала си навън.

Първо, няколко принципни неща:
Не бива да хукнем като луди щом чуем папагала да се обажда от някое дърво! Това беше глупостта, която допуснах аз. Ако хукнем да тичаме към него, най-вероятно той ще отлети от мястото, където се намира. Като ни види да тичаме той мисли, че бягаме понеже ни гони хищник и отлита. Най-често после се връща обратно на същото място, където сме го намерили.

По принцип, когато папагал отлети от дома ни, той лети къде лети през деня, прави каквото прави и щом започне да се свечерява той си намира дърво/място където да прекара нощта. Паркира се на това място и не мърда до сутринта, до изгрев слънце. Освен ако не го подгони хищник от там или нещо не го уплаши, но това може да се случи много рядко през нощта. Затова, ако папагалът има какво да яде в околността (особено, ако вече хапва пресни зеленчуци и плодове) не бих се учудил, ако си е намерил/направил местенце за пренощуване и не е слезнал при човек.

Друго нещо – не е желателно да се опитваме да го стигнем със стълба или нещо такова, защото най-вероятно така ще го уплашим и той ще отлети. Тактиката е да застанем в близост под дървото. Не непосредствено под пилето, а на разстояние от него. Основният проблем с летенето на птиците в домовете ни е това, че те не се научават да летят надолу. Това е умение, което те научават в природата с практика, така че най-често когато попаднат извън дома ни, нависоко в някое дърво, те дори да искат не могат да слезнат при нас Тъжен Та, значи – целта е да застанем на такова разстояние от дървото, което дава възможност на птицата да долети без да е необходимо да се спусне вертикално надолу към нас. Друга добра стратегия е да застанем така, че пилето да може – било с катерене, било с подскоци от клон на клон – да слезе до нас, но не очаквайте да се спусне право надолу. Разбира се, за повечко време навън нищо чудно папагалът да е усвоил висши летежни тактики, включително летене надолу Усмивка

Винаги, когато сме навън и търсим папагала трябва да имаме под ръка от най-любимите му лакомства, предмети, играчки. Предполагам, предвид сезона, слънчогледовото семе е добра идея, защото надали (освен наесен) може да си намери точно от него. Аз обикалях със семе, с клонки от любимото му лудо просо, със зърна замразена царевица, морков, такива работи. Вземете и някакво малко огледалце, ако той обича да играе с огледалце. Целта е той сам да слезе при нас долу, а не ние да се катерим за да го свалим. По-долу са описани тактики за да го привлечем долу при нас. Ако видим, че нищо от това не помага, тогава като краен вариант пробвайте да го достигнете със стълба или с катерене. Разбира се, ако пилето не е нависоко в дървото, тогава част от тези инструкции ще се променят съответно леко за да съответстват на ситуацията.

Ако успеете да го локализирате, стойте край дървото правейки нещата, описани по-долу и не го изпускайте от поглед. Нормално, човек трябва да има готовност да остави пилето да пренощува където си е „свило гнездо“ през нощта и да дойде под дървото на сутринта, непосредствено преди изгрева на слънцето, когато ще е изгладняло още повече.

И така, ето няколко идеи как да го накараме да дойде при нас. Моят Джаки слезе при мен на двайсетата минута след като го намерих, но той беше прегладнял, измръзнал, уплашен… Все още не беше свикнал с живот в тази среда.

Конкретни действия:
След като намерим къде е пилето, отпуснете се, успокойте се – освен, ако не виждате, че пилето е в непосредствена опасност. По-добре е да оставим пилето да седи там където е, ако не можем да го достигнем, докато си изработим стратегия. Не се опитвайте нервно да грабнете пилето или да го сплашите. Ако папагалът току-що е кацнал там, най-вероятно няма да отлети от там – поне за известно време. Нека някой да доведе любимия човек, или ако има другар – друго пиле в клетка. Както написах по-горе, имайте под ръка любими лакомства, храни, съдове за храна и ако е възможно клетката на пилето.

Опитайте се да примамите пилето да слезе до клони/предмети, които са подобни на тези, на които седи в момента, ако е възможно. Папагалът може да е твърде изплашен за да се покатери по напълно различна пръчка/предмет. Обикновено папагал би се страхувал да слезе от дърво върху ограда, например. Ако нямате избор, настройте се че процесът ще протече по-бавно и имайте търпение докато птицата постепенно привиква към новите/различните неща. Възможно е и да отлети в момента, в който докосне различната пръчка поради уплаха.

Не му подавайте непознати предмети за да стъпи върху тях. Най-вероятно това само ще го подплаши да отлети по-надалеч. Ако имате пръчка, която папагалът познава добре, тогава може и да стъпи върху нея. Не забравяйте, че неща от сорта на стълби, хора катерещи се по дървото и т.н. могат да уплашат птицата. Ако все пак опрете до такива тактики напредвайте бавно. Спрете веднага, ако видите, че пилето се страхува и се кани да отлети. Опитайте се да извикате папагала долу когато езика на тялото му показва, че е готов да пробва да слезе. Не го викайте непрекъснато.

Опитвайте се за кратко да се скриете, така че да не ви вижда. Това създава известно притеснение у птицата, което може да го накара да слезе при вас щом се появите. Обикновено, птици, които са готови да направят опит да слезнат при вас изкрещяват и/или започват активно да пристъпват напред-назад. Ако видите такова поведение, излезте от „скривалището“ си за да може да се пробва. Ако докато се криете го чуете да крещи – възможно е той да е готов да долети при вас или дори вече да е във въздуха! Повечето папагали крещят в подобна ситуация. Излезте веднага от скривалището си.

Птиците често „се отпускат“ и понякога кряскат непосредствено преди да излетят. Внимавайте в такъв момент. Бъдете нащрек да видите накъде ще отлети. Бъдете готови да го последвате тичайки (сега може защото той вече така или иначе е във въздуха и лети нанякъде).

Старайте се да няма тълпи хора около вас или около любимия човек на пилето. Притеснен папагал може да не иска да слезе сред тълпа непознати хора. Оставете доволно много място около любимия му човек.

В случай, че слънцето залязва и пилето е все още навън:
Папагалите обикновено правят кратък полет преди слънцето да започне да залязва. Вероятно това е последната ви възможност да го свалите преди да се намести да нощува. Възползвайте се от нея. Може да се опитате да „тонизирате“ пилето като кряскате и изобщо, създадете някаква степен на възбуда около него. Това може да окуражи един последен полет преди лягане.

Щом слънцето започне да залязва, папагалът ще започне да настръхва и да се приготвя да пренощува. На този етап е най-добре да го оставите да ляга да спи. Дръжте го под око докато слънцето се скрие напълно. Запомнете точното му местонахождение.

Преди слънцето да изгрее на следващия ден се върнете на мястото, където е пилето. Папагалът ви би трябвало все още да е там, освен, ако нещо не го е уплашило през нощта. Обикновено към 8:30 – 9:00 пилето ще е готово да лети отново или да направи опит да слезе при вас. Повторете описаните по-горе неща за такава ситуация.

Ако пилето ви е отлетяло и не е видяно повече от 24 чàса:
В този случай обявите, децата, зоомагазините, ветеринарите и т.н. са задължителни.

И най-важното – НЕ СЕ ПРЕДАВАЙТЕ, НЕ СЕ ОТКАЗВАЙТЕ!!!

Много хора си връщат отлетели папагали непрекъснато! Шансът да си върнем папагал, коЙто може да лети е многократно по-голям отколкото шансът да си върнем папагал с подрязани криле. Специфична особеност за папагалите е това, че когато имат подобно голямо приключение с летене, те често търсят човешка компания или компанията на други птици. Не забравяйте да предложите възнаграждение във флаера!

Чел съм разкази на местни хора за свободно живеещи групи папагали в градове в Белгия, в Англия, в Испания… Голяма известност придобиха папагалите от Телеграф Хил в Сан Франсиско…Това са групи от по няколко десетки папагала с неясен произход. Естествено, градската среда не е типичната изначална среда, в която живеят тези видове. Най-честият отговор на въпроса: От къде се взеха папагалите в този град? се върти около случки за избягали папагали от домовете на хора, които са ги развъждали, или от карантинни съоръжения и т.под., но никоя история не е сигурна и документално потвърдена.

Миналия месец ходих за една седмица до Барселона – просто ей така, екскурзия, туризъм. Чувал бях, че по испанската ривиера има такива градски папагали, но изобщо не съм си помислял, че ще имам късмета да ги срещна. Изборът на Барселона като цел на екскурзията нямаше нищо общо с папагали!

Щом пристигнахме се настанихме в хотела и излезнахме на разходка. Тогава ми направи впечатление, че чувам звуци, които ми наподобяват папагалски, но не отдадох голямо внимание. На следващия ден местни хора специално ми обърнаха внимание, че зелените птици дето прехвърчат и издават тези звуци са местните папагали!!! Монашески папагали!

Това, че в Барселона има монашески папагали на воля не беше голяма изненада за мен. Това, което беше истинската изненада беше броя им. Те буквално са в целия град, навсякъде! Нещо като лястовиците при нас. Можеш да ги видиш и чуеш навсякъде

Направих няколко снимки и клипчета, но монахчетата не се забелязват лесно понеже са зелени на фона на зеленината

Най-напред, ето едно клипче. Съжалявам за лошото качество, не съм професионалист и то си личи доста…;)

Монахчета в Барселона

А ето и няколко снимки:

Папагалите са диви птици, които отглеждаме и развъждаме масово в плен едва в последните няколко десетилетия. Това време е твърде кратко в еволюционен аспект за да настъпят промени във вида. За сравнение, другите животни отглеждани като домашни любимци – кучетата и котките – се отглеждат и размножават в плен от хилядолетия! При развъждането им целенасочено са селектирани белези, които хората ценят у животно-домашен любимец. За този период от време, след хиляди поколения, кръстоски, селекция и т.н. кучетата и котките са това, което виждаме днес.

При папагалите не е така. Дори развъдените в плен са едва едно-, най-много две поколения отдалечени от дивите си родители. Да, те са изключително гъвкави и приспособими животни. Да, те успешно се вписват в дома ни и контактуват с хора. Но това съвсем не ги прави питомни животни както кучетата и котките например.

Този факт има много аспекти. Той влияе много върху поведението на тези животни, върху начина, по който се чувстват сред нас и начина, по който реагират и контактуват с хората. Работата е там, че има разлика между жако в първите 2-5 години от живота му в плен и след това. Има и други причини за тези разлики – например, половото съзряване, порастването на птицата и т.н. , но моето усещане е, че и дивата им природа има своя дял в изграждането и промяната на поведението им с годините.

През първите две години основно се занимавахме с опитомяване на жакото ми – доколкото е възможно. Повечето хора купувайки си животно-домашен любимец, очакват то да приема хората като приятели, или поне да не се страхува от хора. Уви, вкарването на диво-уловено жако в дома винаги е едно голямо приключение Онези, които са минали по този път знаят за какво говоря Птицата кряска неистово и се мята в клетката само като види човек да се приближава… Няма нищо от това, заради което е взета Не говори, не позволява да бъде галена или дори приближена…

Много често хората от самите зоомагазини подвеждат клиентите си като им казват, че това поведение ще е „за кратко, само докато папагалът свикне с новата си среда„.  Добре казано! Само дето не става ясно колко време ще е нужно за да „свикне с новата си среда„. Ден-два до седмица? Месец-два? Година? Колко? За съжаление няма отговор на този въпрос, който да е общо валиден. При някои индивиди процесът е по-бърз, при други е по-продължителен. На мен ми се струва, че няма да излъжа, ако кажа, че трябва да си правим сметката предвиждайки поне една година за опитомяване на птицата! Не пълно опитомяване, но поне до степен да можем да приближим спокойно папагала без той да се плаши, да приема храна от ръката ни, да ни оставя спокойно да почистим клетката и да сменим храната и водата. В някои (сравнително редки) случаи, жакото може за това време да започне да позволява на стопанина да го чеше по главата и по вратлето. Напълно е възможно за това време птицата да започне и да говори. Но за да се постигне дори това е необходимо стопаните да полагат системни грижи, с много търпение и любов. Нужно е да знаят какво правят и защо го правят. Почти винаги, ако папагалът е взет само защото стопанинът има голямо желание да има говоряща птица – резултатът не е добър За да се постигне истински успех, човек трябва да обича животното, да е готов да направи много за него просто от любов, а не от желание да удовлетвори само своята прищявка. На този сайт има много статии и материали, които могат да помогнат на стопанина на папагал в процеса на опитомяване и обучение.

Както казах – първите две години бяха време, през което аз и папагалът общувахме активно.  Ежедневно се занимавах с него, ежедневно трябваше да взимам решение как да реагирам в една или друга ситуация, правех планове за обучението му, изпълнявахме ги стъпка по стъпка, и аз и птицата се радвахме на напредъка, на постигнатите резултати. Накратко – не оставаше време на папагала да скучае, имаше практически непрекъснато някакви занимавки.

Едно от хубавите неща, с които свикна Джаки на този етап бяха играчките и разнообразието в обкръжението му.  След като се понаучи на основните неща, които исках да научи – стъпване на ръка, долитане при мен по команда, някой и друг забавен трик – от там нататък неговите занимания бяха в най-голяма степен в собствените му „ръце“. Джаки си намираше занимавка с най-различни дейности и играчки. Както готови купени, така и всевъзможни ненужни неща от сорта на свежи и чисти клони, стари книги и списания, празни картонени кутии, всякакви пластмасови и дървени парчета и т.н. Можете да добиете представа като погледнете клиповете с Джаки от това време в галерията на сайта.

Все по-малко се налагаше моя намеса – той сам си се забавляваше прекрасно Сега мисля, че „отдръпването ми“ не е добро решение. Обучението е един от най-добрите начини за ангажиране вниманието на тези интелигентни животни. Това, че няма други неща, които стопанинът иска специално да приучи птицата да прави не означава, че процесът трябва да спре! В нета могат да се намерят най-различни идеи за забавни трикове (например), на които можем да научим птицата. В този процес важното не е точно какво научаваме папагалът да прави. Важното е самият процес на обучение! Процес, който създава и развива комуникацията между човека и животното. Поддържа и затвърждава основата на общия език между видовете, а именно: Ако в резултат на А направиш В, ще получиш С. Няма значение колко глупав ни изглежда трикът – в основата на всяко нещо е това правило! Независимо дали приучаваме папагала да кара кънки или просто да вдигне крак за поздрав – процесът е един и същ! А именно той е важен за да поддържаме „огъня“ непрекъснато, за да имаме повод да комуникираме с животното непрекъснато, за да тренира то мозъка и тялото си.

Ако спрем да се занимаваме с него и да го обучаваме, скоро нещата с които е обичал да се занимава започват да му доскучават. Не забравяйте – това са високо интелигентни същества. В момента, когато даден вид играчка вече не представлява предизвикателство за тях, няма какво повече да „изучава“ в нея – тя престава да привлича вниманието му. Престава да е добра занимавка. Малко по малко играчките започват да губят очарованието си… Папагалът се насочва към други елементи на обкръжението си… Например – гризане на мебели, ходене в други стаи и съпътстващите го поразии, завиране по всевъзможни дупки и места в дома и т.н.

Почти винаги това е съпроводено от неодобрението на стопанина… Започва се с „Не тук!„, „Не там!„, „Марш от тук!„, „Не пипай това!“ и т.н. Нерядко започват и наказания – затваряне в клетката и непускане за кратко или за по-дълго… Папагалът не разбира защо настъпват такива промени в отношението на стопаните, в начина по който се отнасят към него. Не разбира виковете и крясъците им в един момент. Той не разбира какво лошо има в това да изгризе новия ни диван или скъпата картина или сувенир в дома – в края на краищата гризането е най-естественото нещо на света за един папагал!!!

Стоейки затворени в клетката за по-дълго, нерядко папагалите започват да кряскат, опитвайки се по този начин да привлекат вниманието на стопаните – белким ги пуснат навън. Почти винаги в отговор получават същото – крясък, от стопаните, който ги насърчава още повече да кряскат. Възможно е в такъв, силно емоционален момент да ухапят човека, което също в 90% от случаите води до реакция от стопанина която насърчава хапането… Нерядко (особено жакото) започва да се самооскубва. При какаду този процес може да се задълбочи до развиване на самоунищожително поведение – папагалите сапочват да гризат собственото си тяло до кръв Правят си рани, които могат да им костват живота

Поради това – и още ред причини, които ще коментирам в следващи публикации – не бива да пренебрегваме обучението под всякаква форма. С негова помощ можем да поддържаме интереса и вниманието на папагалите много дълго време и да си спестим развитието на поведенчески проблеми. Справянето с поведенческите проблеми при папагалите е трудна задача, която изисква много търпение, усърдие и знания. Да направим така, че да избегнем развитието им. Един лесен начин за това е използването на забавни трикове и всякакви други – на пръв поглед глупави и безсмислени – занимания. Горещо препоръчвам на всички стопани на големи папагали такива занимания. Вярвам, че те са разковничето с помощта на което продължавам да се радвам на забавен и интересен домашен любимец

Наистина, при болшинството папагали жако възрастта може да се определи докато навършат горе-долу 10-12 месечна възраст и очите им пожълтеят. Но след това е въпрос на чиста спекулация дали пилето е на 2 или на 60 години…  Някои хора твърдят, че жълтото на очите се променя с годините и аз вярвам, че това може и да е верно. Обаче тази промяна е толкова бавна и постепенна, че АЗ не вярвам човек с помощта само на зрението си да може да установи тези разлики. Може би…ако с някакъв уред се измерят параметри на цвета на очите при птица през живота й да може да се отчетат тези промени, но не и обикновен човек с неговото зрение.

Някои хора гледат кожата на птицата – най-често по краката и стъпалата и това им дава някакво основание да твърдят поне дали птицата е стара или млада, но и това не дава гаранция. Кожата може да „изглежда“ като на стара птица и без тя да е стара. Такива разлики може да се наблюдават при птици на еднаква възраст, но хранени по различен начин.

Познавачите на поведението на папагали жако (доколкото може да има и такива) правят разлика в поведението на птици на различна възраст, но и тук поведението може да бъде повлияно от какво ли не. Като например общо здравословно състояние, преживян стрес и т.н.

Накратко, гадаенето на възрастта на жакото след навършване на 12 месеца според мен е чиста спекулация. Допускам обаче, че повечето дивачета, които биват контрабандирани у нас са наистина млади птици – на не повече от 2 години. Много по-лесно е на ловците на жако в Африка да ловят бебета и млади птици, отколкото възрастни, опитни птици. За мен с най-голяма вероятност контрабандираните жако са в този диапазон – до към 2 годишна птица.

Поздрави,
Милко

Традиционното схващане за добри грижи предполага непрекъснато храна в клетката на птицата. Аргументи в полза на този подход не липсват. Като започнем с това, че на свобода тези птици могат във всеки момент да отидат да си потърсят храна и да утолят глада си, до това, че храната за тях изпълнява не само функция за хранене, но тя е и занимавка за през деня.

По-съвременното разбиране обаче е по-различно. То приема, че никак не е добра идея за никое живо същество паницата с манджата да е под носа му по 24 часа 7 дни в седмицата. По този начин животното загубва усещането за стойността на храната, започва да си подбира само това, което му харесва най-много (макар то често да не е най-полезното), измества се „ценностната система“ на животното, която то носи в гените си. Препоръката в този случай е папагалът да се храни сутрин и вечер като му се оставя храна толкова, колкото ще изяде на едно ядене. Храната се оставя за около 30 минути, след това паничката с храна се маха до следващото хранене и т.н.

Както виждате и двата подхода си имат „за“ и „против“. Лично на мен по-съвременното разбиране ми допада повече като теория. За мое съжаление аз съм „захранен“ с традиционното разбиране и въпреки че на няколко пъти до сега съм правил опити да променя статуквото – все още папагалите ми имат храна в изобилие (почти) по 24 часа в денонощието…

До колкото обаче тук става дума за храната като помощно средство за обучаване на папагала темата може да се скъси като кажем, че и при единия и при другия вариант има начин да постигнем целите си и да научим папагала на нещата, на които искаме да го научим.

Ако папагалът ни има на разположение храна по 24 часа в денонощието – важно е да идентифицираме най-любимите му съставки. Обикновено това са нещата към които посяга най-напред като му дадем купичката с храна. Те се махат от основната му храна, наричаме ги „лакомство“ и ги даваме само за награда веднага след добро поведение или извършване на желано от нас действие. Всяко живо същество си има неща, които харесва най-много. Целта е не да го лишим от тях, а просто да ги даваме само когато ние преценим. Но като цяло, в рамките на деня, пилето да е получило/изяло същото количество, което би получило/изяло, ако те бяха оставени в купичката му с храна. За папагалите обикновено това са семките слънчоглед, фъстъци, кедрови ядки и какво ли още не.

Ако папагалът е на режим на хранене по два пъти на ден – тогава просто провеждаме обучението непосредствено преди хранене, когато птицата е нормално огладняла. Естествено не пречи това да се комбинира и с отделяне на лакомствата и даването им само с цел възпитание/обучение. Дори е препоръчително.

Аз не бих отишъл по-далеч от това при използването на храната/глада с цел обучение и възпитание на птицата. В допълнение трябва да кажа, че всичко казано тук е добре да се прилага с папагал, който вече е посвикнал в дома на стопанина, не се плаши и си е изградил някакви навици на хранене. Били те и не от най-здравословните. Аз не бих препоръчал да бъде лишаван папагал който е от скоро в дома и който никога не е бил социализиран. Обикновено такива птици ядат само едно нещо колкото да не умрат от глад (дето се вика). Това са стресирани птици, а никое животно под стрес не е добър ученик.

И накрая, за да има успех човек с обучаването на птица трябва да има поне основни познания за техниките и начините това да се прави. Гладът не е панацея и само чрез глад нищо не се постига. Който има интерес в тази област препоръчвам да прочете тези статии на сайта ми:

Азбука на поведението от Сюзан Фрийдман

Общуване и възпитание

Въведение в Clicker Training

Стъпване на ръка

Надявам се, че който успее да отдели време и да ги прочете ще добие добра представа за процеса на обучение при папагалите и за това как можем да обучим птицата. Само за информация – без това в никакъв случай да е показателно или критерий за добра практика – ще кажа, че при мен Джаки престана да се плаши от близостта ми до клетката му след поне 5-6 месеца и за пръв път стъпи на ръката ми, макар за съвсем кратко, след около година и половина в дома ми. Верно е, че тогава почти нищо не знаех за папагалите нито за това как се обучава животно, но може би повечето стопани на домашни любимци тръгваме от тази точка. Аз просто не давах зор на пилето за нищо, нямах никакви очаквания спрямо него – освен може би да може да лети нормално. Днес бих подходил малко по-различно, но наистина съвсем малко по-различно от тогава…

Дискусия по темата ще е интересна и полезна за всички нас.

Поздрави,
Милко

бях обещал да напиша това, което знам по темата. В този пост ще се опитам да обобщя критериите за визуално определяне пола на кралско жако. Ясно е, че дори да имаме пълно съвпадение по всички белези, пак остава някаква вероятност птицата да е от противоположния пол ;D но това би трябвало да са сравнително редки случаи. Точността, давана от тези белези съм коментирал в детайли с хора, които развъждат кралско жако. Всичките им птици са ДНК тествани, но не съм правил статистически анализ за да мога да кажа процентно кой от методите е най-достоверен.

Така че…ще изменя на научния подход в този случай като вместо статистически данни ще споделям мои впечатления Все е нещо като за начало

Искам да наблегна на това, че най-коректни резултати с тези тестове се постигат с птици, които са полово зрели (над 3-4 годишни). Може да се ползват и за по-млади птици, но при всички положения поне на 18 месеца.

1. Форма на главата и очите

Този метод е сравнително трудно приложим от човек, който няма опит с повече птици. Главата на женската е с по-гладки, нежни форми а главата на мъжкия е с по-ъгловати, по-груби форми. Очите при женските са по-окръглени спрямо очите на мъжка птица, които са по-бадемовидни. Някои развъждачи виждат разлика в дебелината на черната ивица по края на зеницата. Твърдението е, че женските имат равномерна (с еднаква дебелина по цялото си продължение) черна ивица, а мъжките имат удебеление (наподобяващо триъгълник) във вътрешния ъгъл на окото (към човката). При някои женски птици също може да се забележи триъгълниче в предния край на окото, но ако птицата е женска, такова триъгълниче (удебеление) има и в задния край на окото.

Тук виждате две снимки на око на женска и една снимка на око на мъжка птица онагледяващи това правило:

Характерна особеност на окото на женско кралско жако

Характерна особеност на окото на женско кралско жако

Характерна особеност на окото на мъжко кралско жако

2. Дължина на крилото спрямо опашката

Женските птици от даден регион са по-едри в сравнение с мъжките. Но това правило не може да се използва по принцип, защото папагалите на различни географски ширини и дължини се различават по големина и цвят. Чудесна информация за разликите на птиците в зависимост от мястото, от където произхождат може да се намери тук.

В тази връзка, идеята е, че когато наблюдаваме папагал застанал спокойно на кацалката, края на перата на крилото на женската достигат с около сантиметър по-назад от края на опашката на птицата. При мъжките края на перата на крилото съвпада или е по-назад от края на перата на опашката. Иначе казано, при женска птица крилата са „по-дълги“ от опашката, т.е. стигат по-назад, докато при мъжки птици крилата са „по-къси“ или „равни“ на опашката. Гледайте папагала в спокойна поза с прибрани към тялото криле.

Надявам се тази снимка на Джаки да унагледи това, което казвам. Уви, не ми беше никак лесно да намеря в нета снимка на женско жако, с която да унагледя как е при тях по простата причина, че масово снимките са на папагали с подрязани криле:( Естествено, ако крилете са подрязани това правило не може да се използва. Ще намеря подходяща снимка и на женска птица за да кача тук.

За сега, два примера с мъжка:

Мъжко кралско жако - съотношение между края на перата на опашката и края на перата на крилото

3. Цвят на вътрешната страна на крилото

Този белег се наблюдава най-добре при птица в полет на разстояние около 2 метра. Ако се гледа от близо не може да се установи разликата добре и всички изглеждат еднакво. При мъжка птица се забелязват отчетливо два цвята – по-тъмно сиво и по-светло сиво (почти бяло). При женска птица се виждат три ивици – сиво, светло сиво (почти бяло) и тъмно сиво (почти черно). По-долу се виждат показани ивиците при мъжка и при женска птица схематично.

Черна и сива ивица под крилото на мъжко кралско жако

Сива, бяла и черна ивица под крилото на женско кралско жако

Ето и една снимка на Джаки в момент, когато лети към боинга, на която добре се виждат двете ивици под крилото:

Ивици под крилото на Джаки

4. Оцветяване на долната страна на средните опашни пера

Този метод е смятан за един от най-сигурните за визуално определяне пола на кралско жако. Хората с много птици, ДНК тествани, твърдят, че дава верен резултат в почти 100% от случаите. Понякога се получават грешки, ако перата са зацапани или с повредена цялост. За това този метод трябва да се ползва най-добре при току-що изкъпана птица.

- Мъжки птици

Средните по дължина опашни пера на мъжките птици гледани отдолу имат плътен червен цвят по цялата си дължина. Възможно е да има тънка светла ивица по края на някои пера, но при мъжките тази ивица е бяла, докато при женските е сива! Това е основната причина за объркване при този метод. Най-добрите снимки на опашка на мъжки папагал, които имам са на Джаки:

Средните опашни пера на Джаки гледани отдолу са чисто червени, без сива ивица по края - белег за мъжко кралско жако

Средните опашни пера на Джаки гледани отдолу са чисто червени, без ивица покрая. Това е белег за мъжка птица

- Женски птици

Средните по дължина опашни пера на женските птици гледани отдолу имат петънца по края си, които са сиви на цвят. При някои женски петънцата са много на брой, при други са по-малко на брой и малко по-трудно забележими. В по-горния пост се виждат повече снимки на женски опашки. Тук съм подбрал само три за онагледяване на правилото:

Типични сиви оцветявания по средните опашни пера при женско кралско жако

Типични сиви петънца в средните опашни пера на женско кралско жако

Типични сиви петънца в средните опашни пера на женско (потвърдено с ДНК тест) кралско жако

Общо взето, това са правилата, които съм срещал и анализирал заедно с хора, които развъждат жако и правят винаги ДНК тест. Ще бъде интересно да видим колко сред нас – след ДНК тест – ще потвърдят или отхвърлят тези правила.

Поздрави,
Милко