Темата за режима на хранене на папагал в дома – хем да е здравословно, хем да можем да използваме естествения апетит с цел обучение – е спорна тема, както можете да се досетите.
Традиционното схващане за добри грижи предполага непрекъснато храна в клетката на птицата. Аргументи в полза на този подход не липсват. Като започнем с това, че на свобода тези птици могат във всеки момент да отидат да си потърсят храна и да утолят глада си, до това, че храната за тях изпълнява не само функция за хранене, но тя е и занимавка за през деня.
По-съвременното разбиране обаче е по-различно. То приема, че никак не е добра идея за никое живо същество паницата с манджата да е под носа му по 24 часа 7 дни в седмицата. По този начин животното загубва усещането за стойността на храната, започва да си подбира само това, което му харесва най-много (макар то често да не е най-полезното), измества се „ценностната система“ на животното, която то носи в гените си. Препоръката в този случай е папагалът да се храни сутрин и вечер като му се оставя храна толкова, колкото ще изяде на едно ядене. Храната се оставя за около 30 минути, след това паничката с храна се маха до следващото хранене и т.н.
Както виждате и двата подхода си имат „за“ и „против“. Лично на мен по-съвременното разбиране ми допада повече като теория. За мое съжаление аз съм „захранен“ с традиционното разбиране и въпреки че на няколко пъти до сега съм правил опити да променя статуквото – все още папагалите ми имат храна в изобилие (почти) по 24 часа в денонощието…
До колкото обаче тук става дума за храната като помощно средство за обучаване на папагала темата може да се скъси като кажем, че и при единия и при другия вариант има начин да постигнем целите си и да научим папагала на нещата, на които искаме да го научим.
Ако папагалът ни има на разположение храна по 24 часа в денонощието – важно е да идентифицираме най-любимите му съставки. Обикновено това са нещата към които посяга най-напред като му дадем купичката с храна. Те се махат от основната му храна, наричаме ги „лакомство“ и ги даваме само за награда веднага след добро поведение или извършване на желано от нас действие. Всяко живо същество си има неща, които харесва най-много. Целта е не да го лишим от тях, а просто да ги даваме само когато ние преценим. Но като цяло, в рамките на деня, пилето да е получило/изяло същото количество, което би получило/изяло, ако те бяха оставени в купичката му с храна. За папагалите обикновено това са семките слънчоглед, фъстъци, кедрови ядки и какво ли още не.
Ако папагалът е на режим на хранене по два пъти на ден – тогава просто провеждаме обучението непосредствено преди хранене, когато птицата е нормално огладняла. Естествено не пречи това да се комбинира и с отделяне на лакомствата и даването им само с цел възпитание/обучение. Дори е препоръчително.
Аз не бих отишъл по-далеч от това при използването на храната/глада с цел обучение и възпитание на птицата. В допълнение трябва да кажа, че всичко казано тук е добре да се прилага с папагал, който вече е посвикнал в дома на стопанина, не се плаши и си е изградил някакви навици на хранене. Били те и не от най-здравословните. Аз не бих препоръчал да бъде лишаван папагал който е от скоро в дома и който никога не е бил социализиран. Обикновено такива птици ядат само едно нещо колкото да не умрат от глад (дето се вика). Това са стресирани птици, а никое животно под стрес не е добър ученик.
И накрая, за да има успех човек с обучаването на птица трябва да има поне основни познания за техниките и начините това да се прави. Гладът не е панацея и само чрез глад нищо не се постига. Който има интерес в тази област препоръчвам да прочете тези статии на сайта ми:
Азбука на поведението от Сюзан Фрийдман
Надявам се, че който успее да отдели време и да ги прочете ще добие добра представа за процеса на обучение при папагалите и за това как можем да обучим птицата. Само за информация – без това в никакъв случай да е показателно или критерий за добра практика – ще кажа, че при мен Джаки престана да се плаши от близостта ми до клетката му след поне 5-6 месеца и за пръв път стъпи на ръката ми, макар за съвсем кратко, след около година и половина в дома ми. Верно е, че тогава почти нищо не знаех за папагалите нито за това как се обучава животно, но може би повечето стопани на домашни любимци тръгваме от тази точка. Аз просто не давах зор на пилето за нищо, нямах никакви очаквания спрямо него – освен може би да може да лети нормално. Днес бих подходил малко по-различно, но наистина съвсем малко по-различно от тогава…
Дискусия по темата ще е интересна и полезна за всички нас.
Поздрави,
Милко