След повече от десет години полагане на грижи за папагали, често се питам кои са съществените неща, които трябва да знаем като стопани? В тази публикация ще се опитам да дам отговор на този въпрос.
Папагалите са диви птици, които отглеждаме и развъждаме масово в плен едва в последните няколко десетилетия. Това време е твърде кратко в еволюционен план за да настъпят промени във вида. За сравнение, другите животни отглеждани като домашни любимци – кучетата и котките – се отглеждат и размножават в плен от хилядолетия! При развъждането им целенасочено са селектирани белези, които хората ценят у животно-домашен любимец. За този период от време, след хиляди поколения, кръстоски, селекция и т.н. кучетата и котките са това, което виждаме днес.
При папагалите не е така. Дори развъдените в плен са едва едно-, най-много две поколения отдалечени от дивите си родители. Те са изключително гъвкави и приспособими животни. Те успешно се вписват в дома ни и контактуват с хора. Но това съвсем не ги прави питомни животни, както кучетата и котките, например.
Този факт има много аспекти. Той влияе върху поведението на тези животни, върху начина, по който се чувстват сред нас и начина, по който реагират и контактуват с нас. През първите две години основно се занимавахме с опитомяване на жакото ми – доколкото е възможно. Джаки е диво уловено жако. Разбирай, 100%-ов дивак 🙂 Вече има забрана за внасяне на диво уловени животни в ЕС, така че чак такива крайности няма да са обичайни. Но е добре да помним, че дори папагалът ни да не се плаши от нас и да изглежда спокоен, той си остава диво животно в дома ни. Нищо чудно да ни сервира изненади…
Повечето хора купувайки си животно-домашен любимец, очакват то да приема хората като приятели, или поне да не се страхува от хора. Уви, вкарването на диво-уловено жако в дома обикновено е голямо приключение 😉 Онези, които са минали по този път знаят за какво говоря 😀 Птицата кряска неистово и се мята в клетката само като види да се приближава човек… Няма нищо от това, заради което е взета 🙁 Не говори, не позволява да бъде галена или дори приближена…
Понякога хората от самите зоомагазини подвеждат клиентите си като им казват, че това поведение ще е „за кратко, само докато папагалът свикне с новата си среда„. Добре казано! Само дето не става ясно колко време ще е нужно за да „свикне с новата си среда„. Ден-два до седмица? Месец-два? Година? Колко? За съжаление няма отговор на този въпрос, който да е общо валиден. При някои индивиди процесът е по-бърз, при други е по-продължителен. На мен ми се струва, че няма да излъжа, ако кажа, че трябва да си правим сметката предвиждайки поне една година за опитомяване на птицата! Не пълно опитомяване, но поне до степен да можем да приближим спокойно папагала без той да се плаши, да приема храна от ръката ни, да ни оставя спокойно да почистим клетката и да сменим храната и водата. В някои (сравнително редки) случаи, жакото може за това време да започне да позволява на стопанина да го чеше по главата и по вратлето. Напълно е възможно за това време птицата да започне и да говори. Но за да се постигне дори това е необходимо стопаните да полагат системни грижи, с много търпение и любов. Нужно е да знаят какво правят и защо го правят. Почти винаги, ако папагалът е взет само защото стопанинът има голямо желание да има говоряща птица – резултатът не е добър 🙁 За да се постигне истински успех, човек трябва да обича животното, да е готов да направи много за него просто от любов, а не от желание да удовлетвори само своята прищявка. На този сайт има много статии и материали, които могат да помогнат на стопанина на папагал в процеса на опитомяване и обучение.
Както казах – първите две години бяха време, през което аз и папагалът общувахме активно. Ежедневно се занимавах с него, ежедневно трябваше да взимам решение как да реагирам в една или друга ситуация, правех планове за обучението му, изпълнявахме ги стъпка по стъпка, и аз и птицата се радвахме на напредъка, на постигнатите резултати. Накратко – не оставаше време на папагала да скучае, имаше практически непрекъснато някакви занимавки.
Едно от хубавите неща, с които свикна Джаки на този етап бяха играчките и разнообразието в обкръжението му. След като се понаучи на основните неща, които исках да научи – стъпване на ръка, долитане при мен по команда, някой и друг забавен трик – от там нататък неговите занимания бяха в най-голяма степен в собствените му „ръце“. Джаки си намираше занимавка с най-различни дейности и играчки. Както готови купени, така и всевъзможни ненужни неща от сорта на свежи и чисти клони, стари книги и списания, празни картонени кутии, всякакви пластмасови и дървени парчета и т.н. Можете да добиете представа като погледнете клиповете с Джаки от това време в галерията на сайта.
Все по-малко се налагаше моя намеса – той сам се забавляваше прекрасно 🙂 Сега знам, че „отдръпването ми“ не беше добро решение. Обучението е един от най-добрите начини за ангажиране вниманието на тези интелигентни животни. Това, че няма други неща, които стопанинът иска специално да приучи птицата да прави не означава, че процесът трябва да спре! В нета могат да се намерят най-различни идеи за забавни трикове (например), на които можем да научим птицата. В този процес важното не е точно какво обучаваме да прави папагалът. Важното е самият процес на обучение! Процес, който създава и развива комуникацията между човека и животното. Поддържа и затвърждава основата на общия език между видовете, а именно: Ако в резултат на А направиш В, ще получиш С. Няма значение колко глупав ни изглежда трикът – в основата на всяко нещо е това правило! Независимо дали приучаваме папагала да кара кънки или просто да вдигне крак за поздрав – процесът е един и същ! А именно той е важен за да поддържаме „огъня“ непрекъснато, за да имаме повод да комуникираме с животното непрекъснато, за да тренира то мозъка и тялото си.
Ако спрем да се занимаваме с него и да го обучаваме, скоро нещата, с които е обичал да се занимава започват да му доскучават. Не забравяйте – това са високо интелигентни същества. В момента, когато даден вид играчка вече не представлява предизвикателство за тях, няма какво повече да „изучава“ в нея – тя престава да привлича вниманието му. Престава да е добра занимавка. Малко по малко играчките започват да губят очарованието си… Папагалът се насочва към други елементи на обкръжението си… Например – гризане на мебели, ходене в други стаи и съпътстващите го поразии, завиране по всевъзможни дупки и места в дома и т.н.
Почти винаги това е съпроводено от неодобрението на стопанина… Започва се с „Не тук!„, „Не там!„, „Марш от тук!„, „Не пипай това!“ и т.н. Нерядко започват и наказания – затваряне в клетката и непускане за кратко или за по-дълго… Папагалът не разбира защо настъпват такива промени в отношението на стопаните, в начина по който се отнасят към него. Той не разбира какво лошо има в това да изгризе новия ни диван или скъпата картина или сувенир в дома – в края на краищата гризането е най-естественото нещо на света за един папагал!!! До преди няколко месеца му се радвахме и го награждавахме, когато активно се занимаваше и гризеше дървени играчки, а сега… Птицата недоумява.. За нея няма никаква съществена разлика между дървената играчка и дървените мебели – все дърво, все материал за гризане!
Стоейки затворени в клетката за по-дълго, нерядко папагалите започват да кряскат, опитвайки се по този начин да привлекат вниманието на стопаните – белким ги пуснат навън. Почти винаги в отговор получават същото – крясък, от стопаните, който ги насърчава още повече да кряскат. Възможно е в такъв, силно емоционален момент да ухапят човека, което също в 90% от случаите води до реакция от стопанина която насърчава хапането… Нерядко (особено жакото) започва да се самооскубва. При какаду този процес може да се задълбочи до развиване на самоунищожително поведение – папагалите започват да гризат собственото си тяло до кръв 🙁 Правят си рани, които могат да им костват живота 🙁
Поради това не бива да пренебрегваме обучението под всякаква форма. С негова помощ можем да поддържаме интереса и вниманието на папагалите дълго време и да си спестим развитието на поведенчески проблеми. Справянето с поведенческите проблеми при папагалите е трудна задача, която изисква много търпение, усърдие и знания. Да направим така, че да избегнем развитието им. Един лесен начин за това е използването на забавни трикове и всякакви други – на пръв поглед глупави и безсмислени – занимания. Горещо препоръчвам на всички стопани на големи папагали такива занимания. Вярвам, че те са разковничето, с помощта на което продължавам да се радвам на диво животно, което е забавен и интересен домашен любимец 😀