Папагал домашен любимец?

Напоследък ми правят впечатление многото предложения в нета, в които стопани предлагат за продан папагала си. Това се случва най-често с жако. Мога да предположа, че в болшинството си, това са папагали жако, които са закупени като несоциализирани птици. Това, че множеството такива случаи са с жако не е очудващо предвид факта, че жакото е най-популярният вид голям папагал у нас. До преди три-четири години у нас не можеше да се намери излюпено тук жако и по зоо магазините имаше само диви папагали, уловени в Африка и контрабандирани в България. Напоследък все по-често се виждат оферти за продажба на излюпени тук бебета жако. Но дали това е гаранция, че папагалът е социализиран? Че е приучен да живее в дома на човек без да се страхува, проявявайки природното си любопитство и артистизъм?

Зачестяват и опциите да си вземем папагал-бебе и да си го „дохраним на ръка“. Тази опция се рекламира като гаранция, че така папагалът автоматично ще се привърже към нас като към родители и ще получим най-страхотния домашен любимец. Уви, това не просто е търговски трик без особена стойност. Дохранването на папагал-бебе от човек, който никога не се е занимавал с птици и никога не е „дохранвал“ папагал е високо рисково упражнение! Това, което мога да посъветвам бъдещи стопани е: Не се вързвайте на въдицата да вземете папагала да си го дохранвате вкъщи! Оставете го при развъдчика, където да бъде захранен с твърда храна и социализиран в максимална степен. Желаещите могат да прочетат немалко конкретни истории по тази тема във форума.

В общия случай, когато човек си купува жако за домашен любимец, той има определени очаквания. Екзотичната същност на жакото и сравнително високата му цена го правят и атестат за социален статус. В повечето случаи очакванията са, че се взима екзотична птица, която ще стане забавен бъбривец, атракция за всички вкъщи, за близки и познати. Придобивка, за която хората ще ни завиждат и т.н.

Дори, когато стопанинът се е интересувал и е прочел за папагалите, много е вероятно да е попаднал на подвеждаща информация. Не е очудващо в нета да се споделя и публикува информация от хора, които има с какво да се похвалят – бъбриво, забавно, гальовно жако. Много по-малко вероятно е да прочетете статии и споделена информация от хора, при които това не се е получило. Ако човек прегледа набързо и моя сайт, това което ще му направи впечатление най-вероятно ще са клиповете и снимките с моя Джаки. Внимателният прочит на статиите остава на заден план.

Уви, в последно време броят на разочарованите стопани на жако нараства все повече… Минават седмици, месеци, а понякога и години, а жакото изобщо не се превръща в това, което сме очаквали при покупката. Жакото кряска щом някой се приближи към клетката.. Дори да проговори в наше присъствие, то млъква и не отронва нито звук в присъствието на гости, не позволява на никой да го докосне, цапа, руши мебели, дограма и всичко каквото попадне в обхвата на клюна му и т.н. А всичките тези неща нямат нищо общо с това, което сме очаквали купувайки птицата. Един хубав ден се прибираме след работа и пускаме дивачето от клетката…  След малко детето писва – жакото го е клъвнало… или побесняваме, защото е отгризнало парче от скъпата мебел купена наскоро.. И това прелива чашата на търпението ни… Малко след това обявата ни за продан на проклетото същество вече се мъдри на видно място в съответния сайт.  Тази история се повтаря все по-често напоследък…

За съжаление няма рецепта, която да предложа на хората и която да им гарантира, че жакото им ще се превърне точно в това, което са очаквали, когато са го купили.  Всички папагали имат своя индивидуалност, както и всички стопани.  Какъв ще стане папагалът ни зависи в най-голяма степен от нашето поведение спрямо него, от нашето отношение.  Стопаните трябва да осъзнаят, че с всяко свое действие спрямо птицата или в нейно присъствие те я учат на нещо.  С течение на времето поведението, което папагалът изгражда е отражение на всичко това, на което неволно сме ги научили – да хапят, да кряскат, да са страхливи, да не са игриви, или обратното. Това е най-важното послание, което бих искал да отправя към бъдещите и настоящи стопани на папагал домашен любимец.  Това се отнася за всички видове папагали, не само за жако.  Ако осъзнаем това, ще осъзнаем необходимостта от това да четем, да обучим първо самите себе си по отношение на това как да комуникираме с животното.  Тогава ще можем да разбираме езика на тялото на папагала и да реагираме адекватно по начин, който да изгражда у него модели на поведение, които искаме да проявява и развива.  Това ще увеличи сериозно шансовете да имаме папагал домашен любимец за какъвто сме мечтали, когато сме го взели вкъщи.