автор: Гей Нейт
Превод: Милко Ачев
Статията е преведена на български език и се публикува тук с любезното съгласие на автора
Щом си вземете папагал пред вас изниква много важен въпрос, който трябва да решите. Всъщност, най-добре е това решение да се вземе още преди да донесем папагала в дома си. Като разумни, мислещи същества ние искаме да проучим добре въпроса преди да вземем решение. Искаме да се запознаем с всичката информация, която да ни помогне да вземем най-доброто решение. Кой е този въпрос? – Въпросът е: да подрежем ли крилата на папагала ни или не? В тази статия се надявам да предоставя всички основни аспекти от налична информация по тази тема така, че да можете да вземете решение без да се налага да търсите. По-долу представям цитати от статии по въпроса, с които можете да се запознаете в интернет кликвайки върху линка на съответната статия.
Подрязването на крилете е много важен елемент от грижата за птица домашен любимец.[i]
Може да изглежда по-естествено и по-красиво да оставите птица да лети свободно в дома, но такава практика по своята същност означава да дърпате дявола за опашката.[ii]
Подрязването на крилете на птиците се прави основно заради тяхната собствена безопасност.[iii]
Огледало или голям прозорец може да заприлича на “врата” към друго място. Устремен полет в такава “врата” може да причини сериозни наранявания, счупване на врат или дори смърт.[iv]
Списъкът с опасности е дълъг и споменатите тук са една малка част от тях. В домовете ни има отворени съдове с вода включително тоалетни и вази за цветя; изкушаващи клюновете електрически кабели; прозорци без пердета създаващи илюзията, че не съществуват докато сблъсъкът с тях или счупеният врат накарат птицата да разбере, че те са там – съвсем реални; вентилатори на тавана, които могат да убият птицата; малки тесни пространства, в които птиците попадат като в капан; горещи тенджери; котлони; печки и добиващите все повече популярност халогенни лампи, които се нагряват много силно.[v]
За повечето от нас, загубата на папагала ни би била много болезнено нещо. Още по-зле би било, ако това е нещо, което сме могли да попречим да стане. Отворената врата или прозорец представляват покана за един папагал, който е с неподрязани криле. Независимо от това колко са обучени, птиците ще изхвърчат навън и може да бъдат загубени завинаги. Някои от нас вземат папагала си със себе си навън или го транспортират до ветеринарния лекар или го взимат със себе си на разходка. При всички тези ситуации, независимо от това колко сме внимателни, може да се представи удобна възможност за птицата да отлети. Подрязването на крилете е лесен начин да се намали възможността от такава загуба.[vi]
Предимството от подрязването на крилете, което ще забележите най-напред е по отношение обучаването на птицата ви. В края на краищата, защо трябва една птица да се чувства задължена да “стъпи на ръката” когато би било толкова лесно да изхвърчи надалеч от вас.[vii]
Горните примери представляват само няколко от причините поради които подрязването на крилете се приема, че е по-сигурно, да не говорим, че когато може да лети, една птица е способна да се забърка с ред неща, които биха могли да са отровни като например оловна боя, оловни тежести за завеси, заваръчен материал, цинк и нищо чудно дори лекарства забравени неприбрани.
В този момент би било лесно да посегнем към ножиците за да подрежем крилете без да се задълбаваме в повече размишления, но мое дълбоко убеждение е, че всичко трябва да бъде обмислено до край преди да предприемем тази стъпка. Няма причина защо да не използуваме нашите собствени способности да размислим вместо да чакаме други да ни кажат какво да правим. След като казах всичко това, искам да погледнем по-задълбочено всички аргументи за подрязването на крилете, но аз мисля, че преди това ние трябва да имаме поне основно понятие за птиците.
Знаете ли, че всичко в строежа на птицата е с цел летене?
Скелетът се състои от кухи, изключително леки кости. Тези кости имат връзки, които допълнително ги усилват без да утежняват конструкцията. Храносмилателната система работи относително бързо при извличането на хранителните вещества от храната и при отвеждането на отпадъка (допълнително тегло) колкото може по-бързо. Воденичката им позволява да поемат храна и да отлетят преди да я смелят позволявайки максимално поглъщане на храна с минимално излагане на риск от нападение на хищници.
Предполага се, че някои птици могат да отлетят докато третият клепач покрива роговицата на окото, което позволява на окото да не изсъхва по време на полет (действайки като предпазни очила за птици). Дихателната им система е изключително ефикасна в сравнение с бозайниците, като кислородът непрекъснато минава през системата, независимо от това дали птицата поема въздух или издиша.
Тепърва предстои да видим дали нещо от казаното до тук е важно по отношение на дискусията ни, но аз чувствам, че е важно да се знае.
И така, нека погледнем по-задълбочено причините да подрежем крилете.
Безопасност – Ако те влетят в кухнята те може да се приземят на горещата печка, котлон или дори в тиган с нагорещена мазнина.
Това е вярно. Ако им позволите да влязат в кухнята докато готвите, може да се окажете с наранена птица, но има ли някаква сериозна причина папагалите да бъдат на свобода в кухнята докато готвим? Не ни ли подсказва здравият разум, че птицата трябва да бъде затворена в клетката си по това време, ако нямаме друг начин да я държим настрана от кухнята?
Папагалите може да се удавят в тоалетната или в мивката.
Разбира се, те биха могли да се удавят във всеки съд с течност, в който биха могли да паднат. Толкова е просто да сваляме капака на тоалетната чиния или да затваряме вратата към нея за да ги предпазим от тоалетната. Тези мерки могат да станат втора природа много бързо. Дори децата могат да се научат на тези навици. Ако децата не могат да запомнят това правило, стопанинът (вие) винаги може да минава да провери след тях. Ако имате вода в мивката и тя трябва да стои там, покрийте я.
Птици с неподрязани криле могат да се блъснат в прозорци, стъклени врати или огледала, наранявайки се.
Основно, огледалата са в банята, така че ако затворите вратата на банята вие елиминирате две грижи едновременно. В действителност, аз нямам усещането, че много птици влетяват в банята просто ей така, без никаква причина, ако там няма никой. Ако имате и други огледала из дома, бихте могли да разведете птицата като почуквате по огледалата, докато папагалът научи за тях. Също така бихте могли да поставяте нещо пред тях.
Да, прозорците могат да бъдат опасни. Хората са изнамерили няколко различни метода да се справят с прозорци. Бихте могли да спускате пердетата или щорите винаги, когато папагалът е навън, бихте могли да залепите “ваденки” на прозорците, някои по-модернистично настроени стопани дори използват бяло тиксо с помощта на което изрисуват хиксове върху прозорците. Бихте могли да поставите пластмасов екран пред прозорците (хей, това върши чудесна работа в по-студен климат!). Някои хора намазват стъклата с различни почистващи препарати като после постепенно ги изчистват докато птицата се научава за съществуването на прозорците. Някои стопани непрекъснато развеждат папагалите си край прозорците като почукват по тях през това време. Прозорците са нещо, за което ТРЯБВА да бъде помислено, но както всички знаем колко умни същества са папагалите, защо си мислим, че те не биха могли да научат за опасността от прозорците?
И така, какво имаме до тук?
Ако те влетят в кухнята могат да кацнат на гореща печка, котлон или дори в тиган с гореща течност. Те могат да летят и е възможно да намерят кабел на включен електроуред или летейки да бъдат ударени от включен вентилатор на тавана. Възможно е да се удавят в тоалетната чиния или в мивката. Можейки да летят където поискат би било много по-лесно да намерят почистващите ни препарати, тинол и други отровни вещества.[viii]
Дали всички тези опасности наистина не могат да бъдат избягнати, ако имате летяща птица? Подрязването на крилете ли е тяхната единствена гаранция за безопасност?
Сега да погледнем и другата страна на монетата. Има ли някаква опасност от подрязването на крилете?
Липсата на способност да лети може да означава, че на птицата се налага да ходи по земята много по-често, където може да попадне на няколко опасности. Много лесно би могла една птица, която се разхожда по пода да бъде настъпана или направо прегазена от стол на колела. Такава птица би могла лесно да се промъкне под механичния ви стол и да попадне в механиката му, при което ако някой седне на стола птицата ще бъде смачкана. Би била много по-достъпна за други животни в дома докато се разхожда по пода. Неща от сорта на електрически контакти и кабели, които обикновено минават ниско по или над пода могат да причинят вреда.
Може би в този момент вие си мислите, че всички тези причини са малко пресилени защото не възнамерявате да оставяте птицата да се разхожда по пода. Обаче те са не-повече пресилени от причините изтъквани като аргументи в полза на подрязването на крилете. В даден момент птицата ви ще се окаже на пода.
Мисля, че е необходимо да се върнем към всички онези уеб сайтове, които ни учат колко е важно да подрязваме крилете и да разберем няколко много важни неща:
Ако папагалът е подрязан твърде драстично, той няма да може да маневрира за да избегне сблъсъка с нещо опасно или да омекоти падане. В резултат той може да нарани клюна си, гръдната си кост, крилете или дори да счупи крак при падане на земята.[ix]
Ако птиците не се научат да се приземяват правилно разпервайки опашните си пера и вдигайки криле, после когато бъдат с подрязани криле може да се наранят ако бъдат уплашени докато са на кацалката или на клетката си и да счупят клюна или гръдната си кост при падането.[x]
И двете криле трябва да бъдат подрязани симетрично за да сме уверени, че птицата може да се спусне плавно към земята а не да се стовари като чувал с картофи (това може да доведе до наранена или разцепена гръдна кост или наранен връх на клюна, което води до обилно кървене).[xi].
Дори при най-доброто възможно подрязване на крилете птиците могат да се блъснат в прозорец или да паднат на пода и да пукнат върха на клюна си. Ако това се случи само с връхчето и то е съвсем леко пукнато може папагалът ви да спре да се храни, да не се катери, да не взема нищо с клюн и като цяло, да се държи сякаш го боли нещо. Спукан клюн е като счупен зъб и боли много.[xii]
Какво ни казват всичките те? Всички тези статии казват основно едно и също нещо, но четете ли между редовете? Мислите ли за истинските последствия?
Думите, които използуват са: … неправилно подрязване, сиреч ако птицата е подрязана твърде много…. ако е подрязана до степен да не може да лети.
И така, тези статии ни казват, че за да осигурим безопасността на птиците ни от споменатите рискове, (всеки от които предполага влетяване в него) ние трябва да подрежем крилата, но не бива да лишим птиците от възможността да летят. И ако те все пак трябва да могат да летят с подрязани криле тогава по кой начин избягваме тези рискове чрез подрязването на крилете? Ако подрязването на крилете означава само допускане на хоризонтално летене, но не и вертикално, колко от споменатите опасности сме избегнали в действителност?
Важно е да информираме клиентите си така щото те да разбират, че подрязването на крилете има за цел само да елиминира възможността от полет нагоре и че техните птици въпреки това могат да запазят способност да летят хоризонтално и дори, че могат да наберат височина попаднали във въздушно течение. Също така, клиентите ни трябва да бъдат уведомявани, че птиците не бива да бъдат изкарвани навън, освен ако не са в транспортна или нормална клетка, поради възможността да отлетят, или ако бъдат подплашени да предприемат внезапен (макар и къс) опасен полет.[xiii]
И така, нека да обърнем внимание на най-големия ни страх. Птицата ни избягва през отворената врата и отлита. Наистина това е най-травмиращия момент за всеки стопанин. Биваме обзети от паника, вина и притеснения. Ще можем ли да го намерим? Дали кучето на съседа ни няма да го намери преди нас? Дали няма да го блъсне кола? Дали ще намери нещо да за ядене?
Като се замислите над едно “бягство”, как мислите, кога папагалът би имал по-добри шансове да оцелее? С напълно запазена способност да лети, способен да маневрира, да кацне на дърво, да знае как да се приземи или с подрязани криле? Птица с подрязани криле има нужда от много енергия за да лети, неспособна да маневрира напълно, вероятно нежелаеща да кацне защото не знае как или неможеща да се спусне на земята от дървото тъй като няма опит с летенето или може би просто не може да отлети, когато някое куче се втурне да души това странно същество в съседния двор! Най-общо една птица, която може да лети е в по-голяма безопасност от птица, която не може да лети.
Преди пет години, преди да си взема първия ми папагал, аз изчетох всичко, което можах. Общото мнение беше, че е безотговорно да не подрязваме крилете на папагала си, че по този начин излагаме птицата на опасности. Птицата би могла да влети в огледало или прозорец и да умре, птицата може да влети във вряща тенджера на печката и т.н. и т.н. Като новак, аз приех съвета да подрежа крилете на папагала ми.
По-малко от година след като си бях взела първия папагал (Maximillian pionus) и един месец след последното подрязване на крилете му, той се оказа навън свободен. Попаднал във въздушно течение той полетя. Същият ден аз го видях на едно дърво в двора на съседите, твърде на високо за да мога да го достигна. Съседите предложиха стълба, но и тя не беше достатъчно дълга. Аз почти успях да го хвана, но той се стресна и отлетя отново. Най-сетне успях да го намеря отново този следобед на друго дърво, на по-високо от преди.
Не можех да проумея, ЗАЩО той не слизаше при мен. Аз го изкушавах със семена и с цял плик тортила чипс и изглеждаше, че той иска да дойде при мен, но той излиташе и кацаше отново на някое дърво в съседство, на още по-високо. Това продължи цели 5 мъчителни дни. Сутрин при изгрев и вечер при залез аз го намирах, защото по това време той ставаше доста вокален. Той успяваше да слезне по някакъв клон и да достигне до съвсем тънко клонче очевидно опитвайки се да дойде при мен. Накрая той се изпускаше и политаше настрани или нагоре, но никога надолу. Последният ден, когато го видях той беше на 25 метра високо в един дъб. Той полетя в голям кръг. Помислих си, че може би се насочва към къщата ми, където бях оставила клетката му навън с купички пълни с храна. Може би…, но той продължи да кръжи и отлетя загубвайки се от поглед. Аз пусках съобщения, разлепих флайъри, говорих с хора и т.н., но така и не успях да си върна Макс.
Това бе един силно болезнен за мен урок. Птиците с подрязани криле МОГАТ да летят. Птици с подрязани криле, които никога не са имали възможност да се научат да летят не умеят да летят надолу. Докато се мъчех да си върна Макс, аз се чудех дали всъщност той не искаше да слезне при мен. Каква смешна мисъл! Той би желал така силно да кацне на рамото ми и да налапа предложеното лакомство! Той просто не можеше да го направи. Осъзнаването на този факт стана постепенно но сигурно в съзнанието ми.
Тази мисъл все още ме гризе и аз не желая и други хора да преживеят това, което преживях аз. Основно това е причината, поради която реших никога да не подрязвам криле. С течение на времето аз научих за други предимства (за птиците) от това да не подрязваме крилете им. А моите папагали, които летят прекрасно в дома ми ме научиха най-много. Това е удоволствие, това е начина, по който трябва да бъде!
Тази случка се публикува със съгласието на автора, който предпочита да остане анонимен.
Подрязването на крилете не означава, че не могат да отлетят! Подрязването на крилете не означава, че не могат да избягат! Единственото, което се постига с подрязването на крилете е фалшивото чувство на сигурност, фалшиво чувство на сигурност, което стопани с летящи птици никога не изпитват.
Все още не сме се докоснали до това какви биха били психологическите или физиологичните наранявания в резултат на подрязването на крилете. Съществуват доказателства, че някои птици са по-плашливи, когато са с подрязани криле. Допускам, че понеже летенето представлява инстинктивният им начин да избягнат хищници, бидейки с подрязани криле те се чувстват застрашени/безпомощни в несигурна ситуация.
Птиците са създадени за да летят и са най-щастливи и сигурни, когато могат да летят. Ако една птица не може да лети сърдечно-съдовата й система не работи с достатъчно натоварване за да остане здрава. Те имат нужда да летят за удоволствие и за физическо упражняване и за да избягват опасности. Птица, която не може да лети ще бъде по-плашлива тъй като съзнава, че е уязвима.[xiv]
Птиците използуват летенето не само като начин за придвижване, но и като средство за изразяване в най-прекрасни форми. Много видове прекарват часове от деня летейки така както други прекарват това време пеейки. Летенето е изкуство приличащо на музиката, с ритъм и усет за движение в основата, великолепен начин за изразяване на чувства и емоции, което птиците умеят да използуват прекрасно.[xv]
В Университета на Тексас бе изнесена лекция от Фариш Дженкинс, сравнителен анатом от Харвард. В тази лекция Др Дженкинс описва обучаването на скорци да летят в тунел с въздушно течение. Той заснема птиците докато летят… едновременно с нормална и с рентгенова камера! Проявеният филм разкрива, че дихателната система на птицата работи при оптимален капацитет докато птицата е в полет. Костите, мускулите и алвеолите на скореца работят в перфектен синхрон по време на всеки удар надолу и нагоре на крилете. Най-удивителният факт е, че гръдната кост се движи напред-назад алтернативно притискайки и отпускайки да се разтворят предните алвеоли. Това действие осигурява максимална ефективност на газовата обмяна при двукратното преминаване на въздуха през белите дробове на птицата. От тук възможността – необходимостта – на птиците да летят и нуждата на птиците от максимална белодробна ефективност за продължителен полет са взаимно свързани. Кости, мускули, бели дробове и алвеоли работят заедно създавайки един сложен, но ефективен дихателен апарат.[xvi] [xvii]
И така, защо съветваме да се подрязват перата на крилете? През всичките тези години нас са ни учили, че това е за безопасността на птицата! Дали не са ни промили мозъците?
Как е възможно нещо да се прави за безопасността на папагала, ако чрез него можем да го нараним отнемайки му способността да лети? Как може това да е за тяхната безопасност, когато отнемаме вродения им инстинкт за бягство докато в същото време ги подслоняваме наравно с хищници? Как може да им е добре, ако в резултат на това някои птици започват да скубят перата си? Как може да е за тяхно добро, ако в нашите домове все още се намират същите опасности, но ние сме отнели възможността им да маневрират правилно избягвайки тези опасности? Как може да е за тяхно добро, ако оставяме мускулите им да атрофират? Как може да е за тяхно добро, ако дихателната им система не функционира напълно без летенето?
Не! Мога да предположа, че има друга причина, но със сигурност НЕ е за доброто на птицата.
Наскоро точно тази тема бе дискутирана в един форум (мейлинг лист); за и против летенето и един от членовете изпрати особено задълбочен мейл. Тук цитирам (с позволение) този мейл за да можем всички да помислим над тези въпроси:
XXXX
Всичките примери, които даваш безспорно са верни и твърде често срещани. НО, аз бих могъл да ти дам точно толкова примери за птици, които са били с подрязани криле и ги е постигнала същата трагична участ.
Във всичките фини аспекти на живота трябва да проявяваме здрав разум. Дори когато използуваме здрав разум, може да ни сполетят непредвидими трагични събития. Ако използуваш същата логика, както в примерите, които даваш, тогава ние хората нямаме работа да караме коли, децата не бива да карат колело или скейтбордове, а космонавтите не бива да летят в открития космос.
Но, разбира се, всички ние съзнаваме, че тези ежедневни рискове, които поемаме са претеглени през призмата на логиката наречена “цена и печалба”
Наистина е трагично, когато птици загиват в домашни инциденти. Далеч по-чести са случаи с деца (или дори с възрастни), които загиват при подобни инциденти. Означава ли това, че децата трябва да бъдат затваряни в клетки или да бъдат извеждани на каишка през всичкото време? Дали не трябва възрастните да бъдат ограничавани само до някакво ниво на риск, определяно на базата на нещо подобно на тест за интелигентност? (хей, почакайте! Това не е никак лоша идея!!)
Ако някой стопанин желае да се радва на птицата си в полет и е запознат с разумните предохранителни мерки, които трябва да бъдат взети отчитайки един приемлив фактор “цена-печалба”, тогава аз бих казал “браво на този стопанин”!!
Ако някой стопанин чувства, че се нуждае от нелетящ генератор на пухове и прах, който не може да им се измъкне по никакъв начин, може ли да предложа на този стопанин да си вземе домашна гъска, златна рибка или ему домашен любимец?
Винаги ще има хора, БЕЗ здрав разум, които ще излезнат на разходка навън с птица, която може да лети, за пръв път без никакъв трейнинг, без да имат и най-малка представа как ще реагира птицата, без никаква мисъл в главата си. Това ще са хората, които ще гледат безпомощно как птицата им отлита надалеч. И като помисли човек, може би птицата просто се опитва да избяга от някой, който е толкова глупав!
Ето причините, заради които обичам птиците в :
№1 – Способността им да летят
№2 – Красивото им оперение
№3 – Естественото им поведение
–
–
№1000- Способността им да говорят
№1001- Гальовността им
№1002- Гушкавата им природа
Xxxxxxx
И така, какъв е проблемът ни? Дали не сме просто мързеливи? Не се притесняваме от мисълта да обучим кучетата си или да ги заведем при професионални треньори, но по-скоро бихме подрязали крилете на птиците ни отколкото да ги обучим. Повечето от трудностите, които можем да си представим с летяща птица може лесно да бъдат намалени или отстранени като отделяме по малко време за обучението им.
Казвате обучение? Разбира се! Ние купуваме тези прекрасни създания, хвалим се на всеки колко умни са и все пак получаваме умствен блокаж като се спомене обучаването им. Защо ни се струва, че не могат да бъдат обучени? Всичко се свежда до последиците, както всяко поведение.
Може би командите, които са най-нужни да научите папагалът ви да изпълнява са:
1) Ела (каквато дума си изберете за “Долети при мен”)
2) Стой на място (основно смисълът на това е: “Недей да летиш при мен”)
3) Не там (основно смисълът на това е: “Махни се от там и долети на друго място {позволено място})
4) Бягай (в смисъл, отлети от мен)
Тези команди са в допълнение към обичайните “стъпи горе” и “слез долу”.
И така, от къде да започнете? Най-напред е важно да разберете, че целият процес на учене, всяко поведение е резултат на следствието от него. Ако направим “А” получаваме “Б”. Ако Б е нещо желано (от гледна точка на този, който го получава), тогава А ще продължи да се изпълнява или ще започне да се изпълнява по-често. Това се нарича положително насърчаване и то е начинът на обучаване/трениране и/или промяна на поведението, който работи най-добре.
И така, започваме да учим папагала да идва при нас по команда като го награждаваме всеки път, когато той долети при нас. В началото ще трябва да давате командата когато папагалът вече лети към вас. Най-напред трябва да ‘уловите’ поведението за да можете да го възнаградите за него, преди птицата да научи какво поведение очаквате от нея. За това започваме с улавяне на поведение, което птицата вече изпълнява. След като папагалът свърже командата с действието, можете да започнете да награждавате САМО в случаите, когато долита при вас след командата. Това не означава да наказвате папагала по никакъв начин за това, че долита без да сте го повикали. Просто означава, че няма да получи наградата за долитането при вас, без да сте дали команда.
Започнете от късо разстояние. От Т-стенда до вас. Постепенно се отмествайте по-надалеч като внимавате да не се отдалечите твърде много твърде бързо. Накрая се отдалечете дотолкова, че да сте извън полезрението му, зад ъгъл, в друга стая. Помнете, обилно лакомства и награда (неща, които папагалът възприема като лакомства/награда) веднага щом птицата изпълни исканото. Ако давате лакомството/следствието твърде късно след като е изпълнено действието, процесът на учене ще е по-бавен. В такива ситуации някои хора използуват кликер (виж статията за кликер трейнинг)… за да маркират желаното поведение. Вашата вербална награда може да свърши също така работа на маркер, след което да дадете някаква награда.
Винаги използвайте една и съща команда за да не се обърква папагалът. Провалите в обучението се дължат или на липса на мотивация (наградата не е достатъчно силна) или на липса на кратки и ясни инструкции/комуникация. Папагалът трябва да разбира какво искате преди да може да пробва да го направи.
За да го научим на командата “стой на място”, разбира се, давайте награда, когато папагалът остава на кацалката/стенда докато се отдалечавате. Много хора също така използват вдигната ръка, като знак стоп, докато произнасят командата си. Щом бъде научено поведението, не забравяйте да давате награда в различни моменти. Също така от помощ би било, ако направите мястото, където бихте искали да стоят хубаво за тях само по себе си. Много неща за гризане, неща за разрушаване, или вида играчки, които харесват най-много на конкретната птица.
Всяко поведение може да бъде обучено използвайки систематичен подход. Това, което трябва за да го постигнем е желание от наша страна да отделим нужното време.
Птиците обичат да учат. По всичко личи, че харесват да мислят. Те усвояват бързо нови знания и се обучават лесно. Обучаването не бива да е задача, бреме. Нужно е да го правим само по няколко минути, 2-3 пъти на ден, макар че колкото повече повторения можем да направим с тях трупайки опит с положително насърчаване, толкова по-бързо ще научат новото.
Бих искала да помислите над още едно нещо, друг един аргумент даван от хора, които настояват да подрежете крилата на папагала си и той е следния: ‘Подрязвам крилете на папагалите ми, така щото да стоят на местата си за игра, а не да ми хвърчат из къщата.’
От всичко казано по-горе за поведението, ако мястото им за игра е място, където те действително ЖЕЛАЯТ да бъдат, ако е удоволствие за тях, ако ги забавлява, нима те няма да стоят на това място със или без летене? И ако те не остават на това място докато могат да летят, това само ме навява на мисълта, че те не харесват мястото си за игра на първо място, че то не е достатъчно насърчаващо за тях, но ние се опитваме да ги принудим да останат там като им отнемаме средството за придвижване. Спомнете си за това следващия път, когато вдигнете папагала си от земята и го поставите за стотен път обратно на този стенд.
Моето най-голямо желание и надежда пишейки тази статия беше да ви накарам да помислите, да ви накарам да разберете, че подрязването на крилете не е необходимо. Папагал с правилно подрязани криле все още може да отлети достатъчно далеч за да попадне в същите опасности в дома ви. И макар и да не съм променила виждането ви по въпроса, надявам се, че хвърлих светлина по въпроса, че папагалът с подрязани криле не е задължително да е папагал в безопасност. Ако все пак решите да подрежете крилата, вероятно истинската причина не е доброто на папагала.
Моята мечта е, че някой ден ние хората ще се приспособим към това да имаме птица в дома си отколкото да трябва птицата да се приспособява към нас.
Още от зората на човечеството, хората са ги наблюдавали, изучавали,
желаели са да възпроизведат това, което могат те. ДА ЛЕТЯТ!
Не е ли загадъчно, че тъкмо онова, което толкова много сме желали да постигнем,
отнемаме с такава лека ръка от същото онова същество, което най-първо ни е вдъхновило за това.
Гей Нейт 2004
[i]Margaret A. Wissman, D.V.M., D.A.B.V.P. http://www.exoticpetvet.net/avian/clip.html
[ii] Thomas L Goldsmith, DVM MS http://www.toolady.com/library/avian/articles/wingbeaknail.htm
[iii] Bobbi Brinker http://www.birdsnways.com/wisdom/ww25ev.htm
[iv]Judy Leach http://www.petparrot.com/ParrotCareWingClipping.htm
[v] Mary Beth Voelker http://www.cockatiels.org/articles/care/clipfaq.html
[vi] Carol Highfill http://www.birdsnways.com/wisdom/ww19eii.htm
[vii] http://www.geocities.com/heartland/hills/5771/clip.html
[viii]Carol Highfill http://www.birdsnways.com/wisdom/ww19eii.htm
[ix] Carol Highfill http://www.birdsnways.com/wisdom/ww19eii.htm
[x]Marcy Covault http://www.birdsnways.com/wisdom/ww64eii.htm
[xi]Margaret A. Wissman, D.V.M., D.A.B.V.P. http://www.exoticpetvet.net/avian/clip.html
[xii]Thomas L Goldsmith, DVM MS http://www.toolady.com/library/avian/articles/wingbeaknail.htm
[xiii] Margaret A. Wissman D.V.M/. D.A.B.V.P. http://www.exoticpetvet.net/avian/wings.html
[xiv] David McCluggage, DVM “Holistic Care For Birds” pp50,51
[xv] Dr. Theodore Barber ”The Human Nature of Birds” pp 167
[xvi] Bill Arbon http://home1.gte.net/impekabl/Birdflight.html
[xvii] http://biology.umt.edu/flightlab/pdf/Boggs.etal.97b.pdf