Настоящата статия е написана от Памела Кларк – една от най-добрите познавачи на папагалите, на поведението им, на начина им на живот. Автор на множество статии, наложили се като образци по отношение най-добрите практики за отглеждане на папагали в плен в цял свят. В статията са представени подробно стъпка по стъпка начини, които могат да бъдат използвани от стопаните на папагали за да приучат пернатите си любимци да ядат здравословна храна, както и да се къпят редовно.
Рецептата за плодово-зеленчуков пресен микс (салата) за оптимално хранене на папагалите ни, която тя предлага в тази статия е много популярна сред стопаните на папагали по света. Плодовете и зеленчуците, които тя предлага като съставки могат да бъдат ползвани само като идея, а в България всеки да си приспособи съставки в зависимост от възможностите на пазара ни и сезонното разнообразие. Лично аз постигнах много добри резултати с моя папагал жако, следвайки указанията в тази статия за приучаване на папагала към здравословно хранене и ползвайки тази рецепта като основа за направата на разновидност, съобразена с Българския пазар.
Възможните варианти за направа на аналогичен пресен зеленчуково-плодов микс в България са разгледани в детайли на форума за любители на папагали в България:
http://www.papagalibg.com/forum/index.php?board=9.0
Не по-малко важно място в статията е отредено на необходимостта от редовно къпане на папагала ни. Дадени са подробни указания как да приучим пернатия ни домашен любимец да се наслаждава на това изживяване.
публикува се тук с любезното съгласие на автора, Памела Кларк
“Но, той не харесва зеленчуци!”
“Но, него го е страх да се къпе!”
“Но, той не иска да стъпва на други пръчки …. страхува се от тях!”
Често чувам тези, и подобни на тях протести в отговор на препоръки, които току що съм направила, с цел подобряване качеството на живота на папагал и които в замяна ще доведат до изчезване на съществуващи поведенчески проблеми. Тези реакции са ми дали възможност да разбера добре колко объркани могат да се чувстват стопаните, когато се опитат да предложат нови храни и изживявания на папагалите си. Те знаят, че птицата им се нуждае от къпане, както и че трябва да се храни с пресни зеленчуци. Те познават опасностите свързани с прекаленото привързване на папагал към клетката си. Същевременно обаче, те често се чувстват безсилни в усилията си да представят нови неща или изживявания на папагалите си, поради бурната и често гласовита реакция от страна на птиците в отговор на опитите им.
Не само може да е трудно да реши човек как да представи нови неща и изживявания на папагал, особено на зрял папагал, но също така ние нямаме желание да упорстваме твърде силно в тези наши усилия. Наблюдавам ширеща се нужда сред стопаните да направят техните птици щастливи. Това е напълно разбираемо. Със сигурност те ни носят радост по толкова много начини. Ние имаме желание да им върнем радостта и да ги направим толкова щастливи, колкото те правят нас. Така, в процеса на съвместния ни живот с тях ние се стараем да разберем какво те харесват и предоставяме с ентусиазъм тези неща.
Успореден феномен, който наблюдавам е нежелание от страна на стопанина да прояви твърдост спрямо папагала си, не по авторитарен начин, а като водач на ятото, който активно се старае да учи и напътства папагала по време на процеса на обучението му. Често съм размишлявала над генезиса на тази тенденция. Ние почти стоим благоговеейки пред нашите папагали, страхувайки се да наложим себе си пред тях или дори мъничко страхувайки се физически от тях.
В дискусии за подрязване на крилата, аз редовно питам клиентите си колко летателни пера отрязват на птицата си. Обикновено те нямат никаква представа. Те не само, че очевидно нямат способност да се грижат за птицата си по начин, който да им даде възможност да видят и да наблюдават отговора на този въпрос, но също така те изобщо не мислят, че е тяхна работа да знаят този отговор. И все пак, броят на летателните пера и начина по който крилата са подрязани са критични в много отношения за връзката папагал-човек. Съществува някаква неизречена бариера, която очевидно пречи на много стопани да изградят истинска близост във връзката им с птиците, както във физическо така и в емоционално отношение. Може би, понеже знаем, че не притежаваме вярно и пълно разбиране за тях, ние не желаем да ги “притискаме”, особено ако не знаем как да направим това ефективно.
Наскоро бях изумена, когато чух една клиентка да ми споделя, че никога не е искала от нейното жако да направи каквото и да е, което той не е искал да прави. Тази жена обича папагала си и има огромно желание да полага най-добри грижи за него. Но, тя го е купила докато е бил още съвсем малко бебе, неможещо да се храни самостоятелно и в резултат на липсата на знания по отношение на напътствията, от които се нуждае един млад папагал, както и сдържаността й да му служи като “инструктор”, той сега, на две годишна възраст е птица, която дори не знае да стъпва на ръка или пръчка и не може изобщо да бъде докосван. И както можете да си представите, качеството на живота му е много по-ниско отколкото би било, ако тя по-малко се притесняваше за това какво той “харесва” и повече за това каква е отговорността й да го научи на много неща.
За жалост, много хора, които се грижат за папагали, позволяват изборът им да се диктува единствено от това какво папагалът им харесва. Трябва да отбележа, че този подход е почти неприложим по отношение на птиците домашни любимци, поне по отношение на определящата му роля за избора, който правим как да се грижим за тях.
Концепциите за харесване и нехаресване са човешко дело. Това са идеи, които директно отразяват и се създават от нашето его. В нашето претоварено и изпълнено със стрес общество, в което самите ние може да се почувстваме толкова невидими, ние се определяме отчасти по това какво харесваме или не харесваме, сравнявайки това знание с това какво харесват и не харесват другите. По този начин ние изграждаме представата за нашата собствена индивидуалност и разбиране за това по какво се отличаваме от другите.
Папагалите обаче нямат его. На най-ниско ниво, тяхната основна грижа е оцеляването и приликите с други членове на ятото по-скоро осигуряват тъкмо това, отколкото разликите. За да осигури физическото си оцеляване, младият папагал в природата се нагажда към моделите на ятото, на по-възрастните му членове, за да бъде най-добре подготвен за оцеляване и за продължаване на рода. След като веднъж се нагоди към моделите на ятото, всяка новост в обкръжението му често означава “опасност” и той инстинктивно е подготвен да реагира на това с предпазливост.
В плен, когато почувстваме неодобрението на птицата към нещо ново, което се опитаме да представим, в много случаи тази реакция се основава единствено на същия този инстинктивен отговор, а не върху някаква породена от его-то нужда да докаже собствената си индивидуалност. Папагалите живеят с един крак в нашия свят на разум и логика и с другия крак в техния собствен свят на инстинктите. В голяма степен това е причината, поради която те са такива очарователни и вълшебни домашни любимци. Те имат интелекта и способността да мислят и да отговарят, което им позволява да участват в сравнително сложни отношения с нас. Същевременно обаче, много от поведенческите им реакции не са предварително обмислени, а инстинктивни реакции на това, което ние сме предложили. Освен това, тази инстинктивна реакция в голяма степен се повлиява от моделите, които папагалът изгражда през първите две до пет години от живота си.
В основата на поведението си папагалите са същества, които се ръководят от изградени модели. В дивата природа те научават тези модели от родителите си и от други членове на ятото през годините преди достигане на полова зрялост. Така например, за папагали жако и други средно-големи папагали, периодът на моделиране е между етапа, когато порастват перата и птиците се научават да летят до около две- три-годишна възраст. За по-големи папагали този период продължава по-дълго.
Нека си представим какво точно моделиране настъпва, когато младите папагали се научават да летят и напускат за пръв път гнездата на родителите си. Това е моментът, когато започва най-въздействащото моделиране на поведенчески реакции при тях. Първата задача, след като бебетата папагали добият някакви прилични умения за летене, е да научат къде могат да намерят храна, какви видове храна трябва да избират и как да обработват храната по такъв начин, че да могат да я ядат без проблем. Разбира се, тези ранни пътешествия с опознавателна цел се водят от техните родители и други членове на ятото.
Дали родителите отвеждат бебетата в някаква местност и просто им казват: “Ето… гризнете си от това, и ако не ви харесва, тогава ще накараме цялото ято да прелети до еееей там, така че да можете да пробвате нещо друго.”? Разбира се, не. Вместо това, съм по-склонна да вярвам, че това, което им се “казва” звучи по-скоро по следния начин: “Ето… това е, което папагалите жако ядат. Ние сме папагали жако. Така че, яжте това по ей този начин.” За младите папагали в природата светът е такъв какъвто е. Те научават за него, за тяхното собствено място в този свят и толкоз. Тяхното оцеляване зависи не от индивидуалността им и от това дали харесват или не харесват нещо, а по-скоро от следването на ятото и правенето на това, което ятото прави.
В плен, примери за тази ранна тенденция към моделиране са навсякъде около нас и особено очевидни при птици попаднали във втори дом. Всъщност, нашият успех да им помогнем да се приспособят може да зависи от това колко от това ранно моделиране можем да разкрием в разговори с предишните стопани или да установим наблюдавайки самия папагал.
Например: Стопанин, който беше “осиновил” по-възрастен голям ара беше смутен и объркан от поведението на птицата. Ентусиазирана да подобри живота му, тя му беше осигурила голяма физическа свобода, много време извън клетката както и страхотна храна и възможност да контактува с други големи ара. Тя не можеше да разбере защо той бе станал толкова агресивен. Макар това да не е цялата история, тя откри, че когато го оставя за по-дълго в клетката и го държи настрана от другите птици, той ставаше по-спокоен и по-малко агресивен. Неговото ранно моделиране в предишния му дом предполагаше живот като единствена птица, както и дълги часове, а понякога и цели дни прекарвани в клетката. Така, макар че по-голямата свобода и възможността да бъде около други папагали изглеждаше на повърхността като истинско блаженство, това беше създало проблеми в поведението му, защото той беше “моделиран” да се чувства удобно точно с обратното. Такива примери изобилстват.
Основната истина е, че като животни-жертви, които разчитат за физическата си безопасност на живота в ято, папагалите инстинктивно са “програмирани” да научават уменията за оцеляване през ранните си години преди да започнат да създават поколение и да станат напълно независими. Независимо дали са в природата или в нашите жилища, те се учат … всяка минута… и този процес на учене протича под формата на моделиране. Един млад папагал е инстинктивно програмиран да търси някакъв водач на ятото, който да му предаде знанията и уменията, които тои има нужда да знае. Ако такъв папагал живее с обичащ го човек, който няма понятие от тази отговорност и прави всичко за да му угоди и открива какво папагалът “харесва” за да бъде “щастлив”, това става предпоставка за милиони неразбирания и в края на краищата за поведенчески проблеми.
В идеална ситуация в плен, двамата – и този, който развъжда и първият стопанин осъзнават своите роли в живота на младия папагал. Първо този, който развъжда и после и новият стопанин приемат активната роля да го научат да играе с нови играчки, да се къпе, да яде разнообразна храна, да се забавлява, както и всички останали умения, които накрая ще осигурят успеха му в плен, независимо дали остава в първия си дом или отива в друг на определен етап.
Всъщност, това е основната причина, поради която продаването на папагали, които все още не са минали на самостоятелно хранене може да бъде в такъв голям ущърб на бъдещото качество на живот на папагала. Отделно от всички проблеми около сменянето на човека, който ги храни от ръка и липсата на опит за такова хранене у новия стопанин, малко вероятно е новият стопанин да е запознат добре с това как да предаде знанията и уменията, от които младият папагал има нужда. Всъщност, много често този човек работи по цял ден. Младият папагал стои в клетка по цял ден без да научава нищо и в тази празнота започва да проявява поведенчески проблеми като например постоянно скимтене.
Също така е важно да се разбере, че в голяма степен моделирането се извършва и по един пасивен начин, в смисъл, че папагалът ще запечата в съзнанието си физическите обстоятелства като например размер и вид на клетката, вид храна, място на клетката, връзки с други домашни любимци, видовете лакомства споделяни с човека и т.н. Това ранно моделиране ще определи по-късно с какво папагалът ще се чувства добре. Така например, млад папагал, който има основна връзка с жена през първите три години може би ще продължи да предпочита жени в следващите домове, в които отиде. Млад папагал, който е живял в стандартна клетка с метални пръчки в продължение на няколко години, може да има ужасни проблеми в нов дом, където бъде оставен в пластмасова клетка. Надявам се, че тези примери помагат да илюстрирам важността едновременно от двата вида ранно моделиране на поведението: активно и пасивно.
Както повечето от нас знаем, идеалният сценарий описан по-горе се осъществява в много малък брой случаи. Повечето стопани на папагали живеят с по-възрастни птици, които не са били моделирани като малки за пълен набор от умения за живот в плен. Обикновено, поради това, те имат един или друг проблем. Дори в най-добрите случаи, обикновено поне едно или две умения липсват и стопаните са безпомощни да се справят с инстинктивните реакции на папагала, въпреки най-добрите си намерения.
Така, направихме един пълен цикъл в тази дискусия и стигнахме обратно до предизвикателството от предаването на такива умения на по-възрастни птици, с други думи, тяхното “пре-моделиране”. Не е толкова трудно колкото изглежда да се премоделира по-възрастна птица да приема нови храни и усещания, стига това да се прави с умение, състрадание и разбиране на процеса. Другото е нашата отговорност към всяка птица, за която започнем да се грижим, да положим усилия за да имат те максимално пълноценен живот.
Преди да опитаме да премоделираме млад папагал е необходимо известно познание. Важно е да се разбере, че е абсолютна отговорност на стопанина да работи в посока разширяване уменията за живот на папагала чрез внимателен и изграждащ доверие подход, така щото в резултат на това, птицата да се храни със здравословна храна, да се къпе често, да позволява да бъде докосвана и т.н. Тези неща трябва да бъдат представяни бавно и с чувствителност спрямо реакциите на папагала и ако птицата показва първоначален страх или колебание, ние трябва да осигурим непрекъснато успокояване и окуражаване и да внимаваме да не насилваме нещата. Обаче, това не означава да бъдем колебливи в усилията си в тази посока. Сали Бланшард[i] често казва, че когато поведенческите проблеми не се решават, това обикновено се дължи на факта, че стопанинът не е правил нещата, които е трябвало да прави достатъчно продължително. Същото твърдение важи с пълна сила за папагали, които не са премоделирани успешно към по-добри умения за живот.
Второ, трябва да разберем някои неща свързани едновременно с физиологичната и с инстинктивната природа на папагалите. От една страна папагалите са склонни да реагират на различни неща в обкръжението им на базата на това, което са виждали преди това. Голяма част от инстинктивните поведения на папагалите се базират точно на този “визуален опит”. Папагалите имат зрение, което е значително по-различно от нашето в няколко аспекта. Много стопани знаят, че папагалите могат да виждат в ултравиолетовата (UV) част на светлинния спектър, докато ние не можем. Следователно, много обекти изглеждат съвсем различни за папагалите в сравнение с това, което виждаме ние.
Няколко пъти съм чувала стопани на жако в Интернет да твърдят, че техните папагали мразят червения цвят. Тъй като кралското жако има червена опашка и здравето на отделния индивид както и желанието за избор на партньор могат да бъдат определени от наситеността на този цвят, здравият разум ни подсказва, че вероятно става дума за нещо друго в реакциите, които тези стопани наблюдават, а не просто за нехаресване на червения цвят. Например, папагалът може да реагира на някаква червена дреха направена от синтетична материя, защото цветът на материята изглежда различен и стряскащ за тях в UV част на светлинния спектър. Значи ли тогава, че реакцията на папагала означава, че той не харесва червеното? Не, това означава, че нещо в начина, по който папагалът вижда дрехата в UV спектъра го плаши. Следователно, това е проява на инстинктивно поведение а не на реакция на предпочитание на определен цвят.
Друг аспект, по който зрението на папагалите се различава от нашето е, че те имат две фовеи[ii] вместо една. Фовеята е част от ретината с най-голяма плътност на сензори. Повечето бозайници и човека имаме една. Според Гуд в “Душата на Животното”[iii], папагалите имат две за да могат едновременно да гледат напред храната, която ядат и същевременно да се оглеждат встрани за хищници. Често реакция на уплах у папагалите се наблюдава, когато те са видели нещо с “ъгълчето на окото си” или встрани. Често се чудя дали съществува елемент от инстинктивното им програмиране, който определя това, че неща видени отстрани предизвикват по-силна реакция на уплах, отколкото обекти, които се виждат право напред.
Поради това, когато се представят нови обекти и усещания е много важно да не се движим твърде бързо, а да поспрем и да дадем възможност на папагала да разгледа “сцената” или предмета или стаята внимателно от всички посоки, но най-вече виждайки тези нови предмети и обкръжаващи неща право напред.
Второ, както бе споменато по-горе, папагалите са консервативни, плахи същества склонни да отговорят на всяко ново нещо по отрицателен начин. Поради това, стопаните не бива да придават голяма важност на такива реакции, когато ги наблюдават. Отново, нови неща се представят с весело, игриво настроение, с успокояване на малки стъпки от стопанин, който го прави с убеждението, че прави най-доброто нещо за папагала и че малкото тревога, която птицата може да изживее в този процес няма да е в нейна вреда в дългосрочен план.
Всъщност, това е истинският начин, по който стопаните се утвърждават като “водачи на ятото”. Тази много дискутирана концепция, никога не може да се постигне пълно чрез какъвто и да е вид доминиране или контрол. Тя се постига чрез процеса в който стопанинът приема водеща роля, учейки папагала на нови неща, чрез представянето им по подходящ начин, което в замяна води до зависимост на папагала от това стопанинът да му показва нещата, които трябва да знае и да му вдъхва увереност чрез понякога “страшния” процес на учене на нови неща. Така се изгражда връзка много близка до връзката родител-дете, което помага да се предотврати често изгражданата връзка на “партньорство” между стопанина и папагала, което може да доведе до толкова много проблеми след като папагалът достигне полова зрялост.
Най-често дискусиите ми с клиенти на тема какво харесват и какво не харесват папагалите, се въртят около темата за диетата, храната. Даден стопанин е давал пресни моркови и царевица и решава да даде на папагала броколи. Папагалът поглежда към броколите и ги хвърля на пода. Стопанинът заключава, че папагалът не харесва броколи. Това верен извод ли е? Не. Това означава, че той не е бил приучен да гледа на броколите като на ценна храна. Както казахме, папагалите ще реагират с противопоставяне на много нови неща, които им се предложат. Самите тези способности, които осигуряват оцеляването им в дивата природа, се оказват пречка за готовността им да приемат нови неща в плен, след като вече са преминали периода на порастване на пера и първите полети.
Често работя с клиенти за пре-моделиране на техните птици, така че да ядат по-здравословна храна. Вярно е, че има много теории за това, какво означава здравословна диета. Това е спорно. Оба4е, за целите на тази статия ще допуснем, че най-здравословната диета включва голямо разнообразие от пресни, сурови храни, тъй като това е, което ядат папагалите в дивата природа. Също така, тя трябва да съдържа достатъчно пълноценни протеини за да удовлетвори необходимостта от годишна смяна на перата и енергийните им потребности.
Прясната храна съдържа определени хранителни съставки, които не е възможно да се съдържат в преработената и произведена храна. Пример за такива съставки са огромно множество ензими. Ензимите, толкова необходими за оптимално здраве се разрушават от топлинна и друга преработка. Едно от нещата е, че ензимите са инициатори на всичката клетъчна активност. Също така ензимите разграждат токсични вещества, така че тялото може да ги изхвърли без да настъпят поражения на отделителната система. Животните в природата консумират големи количества ензими в резултат на това, че диетата им се състои основно от сурови храни. В допълнение, както съм изтъквала в предишни статии, прясната храна набавена от природата е също така богата на незаменими мастни киселини, които също се разрушават при термична и друга преработка. Поради това за мен изглежда съвсем логично, че на едно същество, което с развитието си доказва, че е най-здраво при яденето на живи, сурови храни, би трябвало в плен да му се осигурява голяма част от неговата обичайна храна в подобна форма.
Диетата и храненето са се превърнали в една от най-големите ми грижи, защото с всяка изминала година аз виждам все повече и по-често връзката между поведенческите проблеми, особено скубането на пера, и диетата. Поради това, аз окуражавам клиентите ми да дават голямо разнообразие от пресни, сурови храни, сварени зърнени храни, сварени бобови храни и пресни ядки, някои видове семена и някои пелети, както и понякога източници на пълноценни белтъци.
Щом предложа това, винаги бивам убеждавана как конкретен папагал няма да яде това, което предлагам. Обаче аз лично съм пре-моделирала много, много от моите спасени папагали, както и папагали на мои клиенти, към ядене точно на такава храна. За да постигна това, аз ползвам микс от пресни храни на пластове. В края на тази статия има инструкции точно как се прави тази салата. Като ползвате рецептата за салатата на пластове и следните инструкции вие ще можете успешно да приучите всеки един папагал към диета от пресни храни, която включва огромно разнообразие.
Самата тази диета има няколко преимущества:
Първо, няма нужда да кълцате пресни храни всеки ден;
Второ, както вече казахме, папагалите имат силна зрителна памет и са много предпазливи същества. Когато им се дават поединично плодове и зеленчуци, или на големи парчета, или в малки комбинации и вие добавите нещо ново, най-вероятно то ще бъде отказано единствено поради това, че им изглежда (визуално) непознато. Когато им давате салата като описаната, вие можете да сложите в нея каквото поискате и то ще бъде прието, защото като цяло, начинът по който изглежда салатата не се е променил;
Трето, тази салата е вълнуваща за птиците като им дава възможност да си търсят храната. Те никога не знаят предварително какво ще открият в съда с храната си и проявяват засилен интерес, когато ги храня. По този начин може да бъде постигнато огромно разнообразие. Листните и други видове зеленчуци варират всяка седмица. Формите на макаронените изделия се променят непрекъснато (буквички, цели зърна, ъгълчета, звездички и т.н.). Можете да ползвате други видове цитрусови плодове освен портокали, включително грейпрфут, лимони, мандарини и т.н. Вместо гроздето, можете да добавите боровинки или зрели череши без костилки или червени боровинки. Вместо микса от 17-вида боб може да ползвате всякакъв друг микс. Вместо настъргани моркови, вие можете да ползвате леко сварен и нарязан батат или тиква. Възможностите за разнообразие са безкрайни;
Четвърто, папагали, които не ядат пелети, често прояждат, когато те са комбинирани в тази салата, понеже: (1) те са част от вълнуващия микс и (2) те ще са леко омекнали поради абсорбиране на част от влагата от салатата;
Последно, аз оставям тази салата в клетките от 7:00 сутринта до 4:00 следобяд, което не бихте могли да правите с миксове, които са били замразени или готвени. Тъй като болшинството съставки не са нито варени, нито замразени, те остават пресни по-дълго време. Температурата, влагата и разкъсването на стените на клетките способстват развитието на бактерии. Тази салата е сравнително суха, поради наличието на макаронени изделия и пелети в нея, които поглъщат голяма част от влагата. Освен това, клетъчните стени на плодовете и зеленчуците в голямата си степен запазват целостта си, тъй като не са били разрушени нито чрез варене, нито чрез замразяване. В горещо време тази салата по-скоро изсъхва, отколкото да се развали.
Инструкциите по-долу са написани допускайки, че даден папагал е имал неограничен достъп до семена, независимо от това дали са му давани други храни или не. Ако един папагал е бил хранен само с пелети, тогава указанията трябва да се променят така че да елиминираме блюдото със семена, което даваме в Стъпка 1.
Читателите ще забележат че конкретно тази смеска все още не е това, което аз бих нарекла “пълноценна” диета, тъй като всеки папагал трябва да получава и голямо разнообразие от варени зърнени храни както и ядки в умерени количества. Вярвам че, при храненето на папагали, целта трябва да е постигането на изобилие в разнообразието. Все пак, тази салата дава добър старт към постигането на тази цел.
Къпането на птица е друга област, в която стопаните срещат големи трудности с папагалите си. Много остават на етапа да пръскат птицата с пръскачка за цветя, тъй като в резултат на първоначалния опит да бъде заведена под душа, птицата е проявила такъв уплах, че стопанинът няма желание да опита отново. Все пак, някои птици демонстрират страх както от душа, така и от пръскачката, поради което не биват къпани въобще, освен, ако те самите не се изкъпят в купичката си за вода.
Лично аз вярвам, че къпането в банята до мозъка на костите е житейско умение, което всеки папагал трябва да притежава. Най-малкото те се нуждаят от редовно къпане за доброто здраве на перата им. Второ, в нашата среда те са изложени на много повече прах, отколкото в дивата природа. И поради тази причина те трябва да се “наквасват до мозъка на костите си” един или два пъти седмично. И, аз не знам за вас, но къпането на птица до “подгизване” с пръскачка за цветя не е много розова перспектива. Всичко около птицата подгизва, отнема твърде много време и ръката ми се уморява. Поради това, ако щете наречете ме подозрителна, но аз често се съмнявам дали всички тези птици, които биват къпани с пръскачки за цветя наистина се намокрят така добре, колкото е нужно.
Научаването на птицата да се къпе в банята с вас не е трудно, след като осъзнаете, че трябва да бъде извършено на малки стъпки. Необходимата екипировка включва две пръчки за къпане – една за огледалото в банята и една за стената под душа. Прикрепете тези пръчки към поворнхостта с помощта на четери вакуумни чашки. Продават се най-различни видове и аз съм пробвала всичките. Вярвам, че само тези с четери вакуумни чашки са сигурни. Също така добра идея би било, ако смените статичния душ с тип слушалка.
Тези указания са написани презумирайки, че папагалът дори има страх от банята. Бързината, с която стопанинът може да напредва към следващата стъпка може да се увеличи съобразно със степента на комфортност на папагала.
Имам най-различни видове папагали на всевъзможна възраст и с най-различна история, но съм научила всеки от тях да се къпе по този начин. Някои от тях буквално се влюбиха в това, други просто го търпят. Обаче, дори тези, които все още протестират по малко и дават вид, че само търпят това упражнение, често ме награждават с щастливо “разтърсване” и поклащане на опашка след като банята свърши. Истината е, че те се чувстват по-добре заради това.
Това са само два примера за начини, по които можем да предлагаме нови изживявания, надявайки се, че стопаните ще разберат колко лесно изпълними са тези неща. Представянето на нови неща и изживявания е процес, който ние се научаваме да извършваме. С повече практика, ние ставаме все по-добри в този процес, ако помним склонността на папагалите да реагират инстинктивно и като не тълкуваме погрешно тези инстинктивни реакции, нито ги вземаме твърде лично или на сериозно. Друга, изключително важна предпоставка за успеха ни е умението да “раздробяваме” на малки съставни части новите изживявания, като винаги напредваме съобразявайки се с темпото, с което папагалът започва да се чувства комфортно и като никога не го притискаме в това отношение. Ако ползваме много уместната за целта фраза на Сали Бланшард изграждане на доверие, точно това е, което трябва да правим по всяко време. Доверието няма да се разруши чрез представянето на нови изживявания и храни, дори ако папагалът е леко притеснен докато трае процеса, стига ние да се стараем да намалим това чувство у него и да го окуражаваме постоянно през целия този процес.
Джейн Холандер[iv] веднъж в една статия изтъква, че това, което много често предизвиква фобия у един папагал е изживяването от хващането му с хавлиена кърпа в кабинета на ветеринарния лекар, когато папагалът е покрит с хавлията отгоре. Това е напълно вярно. Обаче, аз не вярвам, че би се получил този ефект, ако папагалът е бил приучен предварително да пътува в кола и да бъде покриван с хавлия от стопанина му по безопасен начин и в безопасна обстановка. Един папагал, който не е приучен към разнообразие, и който бъде закаран с кола до странно място и после е покрит и хванат с хавлия, хвърлена отгоре му – за такъв папагал е много вероятно да има лоши спомени от това. Ако обаче стопанинът е приучил преди това папагала да пътува в кола (на малки стъпки докато птицата се почувства напълно удобно с това), и го е покривал в къщи много пъти под формата на забавна игра, тогава това неприятно изживяване ще е спестено за папагала. Всъщност, в сценария, който г-жа Холандер така добре описва, папагалът е бил “подготвен” от стопанина за такава фобийна реакция, защото той е бил вече без друго достатъчно стресиран до пристигането в кабинета на ветеринарния лекар от всичките тези непознати неща, с които се е сблъскал.
Всяко ново изживяване или ново нещо, може да бъде представено на папагалите ни, ако е направено с чувствителност и, ако сме напредвали бавно. И най-важното е това, че като техни стопани, ние носим отговорността да работим по тези въпроси…. бавно, но уверено.
Следните указания ще ви дадат възможност да давате на папагала си прясня храна с минимум усилия. Тази диета има няколко преимущества, като едно от тях съвсем не за пренебрегване е това, че с нейна помощ аз имам възможност да храня ежедневно по над 40 птици като нарязвам плодове и зеленчуци едва веднъж седмично. За тези от вас, само с един или с два папагала, тази рецепта трябва да бъде модифицирана. За вас може да се окаже по-лесно да правите подобна салата на всеки два-три дни или да се опитате да напълните два или три по-малки контейнера (буркана), всеки от които ще ползвате по два дни, като по този начин ще получите достатъчно салата за цялата седмица. (Помнете, че всеки път щом отворите вече разбъркана салата за да дадете на папагала си, вие вкарвате бактерии. Поради това, контейнер със салата, от който е сервирано в продължение на два до три дни, трябва да бъде наблюдаван внимателно за признаци на разваляне.)
Веднъж седмично аз нареждам на пластове в пластмасови контейнери (аз ползвам 7 броя осем-литрови контейнера, тъй като храня много птици) следното:
Пласт 1 (слой на дъното) – нарязани листни зеленчуци, които променям всяка седмица. Една седмица например ползвам collard greens[v] и магданоз и синап, а през следващата бих ползвала Swiss chard [vi], kale[vii] и листа от глухарче
Пласт 2 – нарязани (1/2 до 1 см кубчета) зеленчуци, например който и да е от следните: брюкселско зеле, тиквички и други видове летни тикви, jicama[viii], червени или зелени пиперки, пресни люти чушки, chayote squash[ix], зелен боб, пресен грах, краставица, кервиз, анасонов корен и т.н.
Пласт 3 – нарязани броколи и нарязани на лентички моркови
Пласт 4 – сухи, неварени макаронени изделия. Те ще абсорбират част от влагата от салатата и ще станат приятно омекнали
Пласт 5 – варен боб. Обикновено купувам от готовите миксове за супа от 13 или 17 вида боб, който накисвам една нощ, изплаквам и след това варя в продължение на около 35 минути, след което го изсушавам
Пласт 6 – смес от нарязани ябълки, портокали и цели зърна грозде
Пласт 7 – замразени зеленчукови смески
След това поставям контейнерите в хладилник (не фризер!!!)
Салатата се запазва прясна в контейнерите в продължение на до седем дни по следните причини: Първо, салатите на пластове по принцип се запазват пресни по-дълго време. Второ, сокът от портокал се процежда надолу през пластовете и леко подкислява цялата салата. Замразените зеленчуци поставени най-отгоре охлаждат допълнително сместа моментално (студеният въздух слиза надолу, докато топлият се качва нагоре) Също така, измивам всички плодове, зеленчуци и листа с Oxyfresh Cleansing Gele, който не само ги изчиства, но също има и антибактериален ефект.
Употреба: всяка сутрин изпразвам един контейнер в голям съд за разбъркване. В този момент обикновено добавям други храни, които евентуално не могат да издържат толкова дълго, или остават пресни в салатата като например: меки плодове (боровинки, праскови, сливи, киви, пъпеш и т.н.), кълнове или варени зърна (амаранта, quinoa, кафяв ориз, ечемик и т.н.). Понякога, за да предизвикам допълнително малко вълнение, пъхвам в салатата парченца ядки – например орехови. Обикновено давам ядки отделно, но обичам да ползвам тази прясна салата също и за да изненадам приятно папагалите
Тази рецепта може да бъде пригодена за всякакъв брой птици с малко фантазия, или чрез намаляване на броя или на обема на контейнерите, или и двете едновременно
[ii] фовея – fovea centralis – тясна вдлъбнатина в центъра на ретината, в която няма кръвоносни съдове и в която има най-висока концентрация на цвето- и светло-чувствителни клетки (конуси). fovea centralis е мястото на окото с най-остро зрение.
[iii] The Animal Mind – Gould
[iv] Jane Hallander – http://www.parrothouse.com/jhbio.html – известен консултант по въпросите на поведението на папагалите в САЩ, авторка на много статии за поведението на папагалите. Изключителен познавач на природата на Африканския сив папагал (жако)
[v] Collard greens – листа на вид зеле (kale), които се сваряват и се ползват като зеленчук;
[vi] Swiss chard – листен зеленчук, вид цвекло с големи ядливи листа и стебла подобни на спанак – лат. Beta vulgaris cicla
[vii] kale – вид безглаво зеле с тъмно зелени “рошави” листа, известно още като cole или colewort – лат. Brassica oleracea acephala
[viii] jicama – сладък, ядлив корен: грудков корен на тропическо растение от семейството на граха, консумира се суров в салати или сварен като зеленчук – лат. – Pachyrhizus erosus
[ix] chayote squash – тропическо катерливо растение с плодове с форма на круша, набразденият зелен или бял плод на това растение се готви и се яде като зеленчук – лат. Sechium edule
1 comment. Leave new
Моите папагали не искат да се къпят в купичка,а като ги взема в ръка да ги нося в банята,ми излющват кожата от хапане. ПОМОЩ!!!!!!!