Хранителна Пирамида за Папагали

Наръчник на неспециалиста за здравословно и природосъобразно хранене на птици домашни любимци

Автор Глория Шолбе
Есен 2002

Превод: Милко Ачев

Кликвайте върху изображенията в статията за да ги видите в по-голям размер!

Митовете| Развенчаване на Митовете| Листните зелени растения са основна храна| Оксалова киселина| Надземни зеленчуци| Плодове| Ядки, семена и кълнове |Животински протеин| Варени кореноплодни, бобови и житни| Хранителни Добавки| Храни, които трябва да се ограничават |Храни, които трябва да се избягват | Пускане на хранителната пирамида в действие | Още пирамиди| Библиография

Митовете

1. „Здравословното хранене е твърде сложно за да бъде разбрано от обикновените хора.”

2. „Стопаните на домашни любимци не могат да хранят здравословно птиците си без да използват пелети

3. „Стопани на домашни любимци, които не дават пелети на папагалите си, ги осъждат на смърт от недохранване.“

4. „Стопаните на домашни любимци са твърде необразовани за да могат да съставят здравословен хранителен режим за .“

5. „Стопаните на домашни любимци са твърде мързеливи и недисциплинирани за да хранят птиците си по здравословен и природосъобразен начин.“

6.“Папагалите в дивата природа умират от недохранване или неправилно хранене“

7. „Съставът на пелетите се формулира по научен път; следователно те са по-добри от храната, която птиците си набавят в природата.“

8. „Пелетите са добри, семената са лоши.“

Ако не сте чували някое от горните твърдения, вероятно не сте били в контакт със стопани на папагали. Това, което намекват тези твърдения е достатъчно за да обезсмисли интелигентността, компетентността, привързаността и понякога героичните усилия на стопани на папагали, които са спечелили уважението ми през годините.

Макар всяко от тези твърдения да съдържа някаква доза истина, никое от тях не е изцяло правдиво. Те са митове. Нека развенчаем тези митове.

Развенчаване на Митовете

1. Здравословното хранене е твърде сложно за да бъде разбрано от обикновените хора.

Наистина, науката за храненето е сложна. Разбирането на механизмите на взаимодействие на хранителните компоненти, тяхната химия и как действат наистина изисква сериозно изучаване.

Обаче, за да храните папагалите си, не са необходими повече специални познания от тези, които са необходими за да се храните вие и семейството ви. До скоро наличието на храна е било единственото, което хората е трябвало да имат за да хранят в продължение на хилядолетия себе си и семействата си по здравословен начин. През всички тези години човечеството е имало или съвсем малки или почти никакви познания отвъд общата култура.

2. Стопаните на домашни любимци не могат да хранят здравословно птиците си без да използват пелети

Това не е вярно, но здравословното хранене действително изисква малко мисъл и усилие. Ако един стопанин на папагал няма желание да се изправи пред предизвикателството, резултатът ще е храна изцяло от семена или изцяло от пелети. Нито една от тези опции не представлява здравословно хранене за всички видове папагали.

Корели и вълнисти папагали, които не се ползват за развъждане се чувстват съвсем добре на храна изцяло от семена, а сенегалският папагал може съвсем спокойно да се храни само с пелети. Моят опит показва, че тези са единствените видове папагали, които успяват да останат в добро здраве в дългосрочен план при хранене изключително със семена или пелети.

Стопани, които са в състояние да следват няколко прости напътствия ще могат да хранят своите папагали с много по-здравословна храна отколкото само семена или само пелети.

3. Стопани на домашни любимци, които не дават пелети на папагалите си, ги осъждат на смърт от недохранване.

Това е вярно, ако стопаните дават на папагалите си или само семена, или човешка junk food, или ограничават храненето само до малък брой любими лакомства на папагала. Преди време видях един ара, който не ядеше нищо друго освен картофено пюре и сос от месо. Перата на тази птица бяха целите нашарени с черни напречни линии – сигурен знак за недохранване.

Папагали, които са изцяло на фабрична храна също могат да страдат и да умрат от недохранване. Недохранване означава лошо хранене. Някои готови храни имат твърде високо съдържание на някои хранителни съставки и твърде ниско съдържание на други за определени видове и индивиди. Всяка крайност, прилагана ежедневно, представлява лошо хранене.

4. Стопаните на домашни любимци са твърде необразовани за да могат да съставят здравословен хранителен режим за папагал

Това не е вярно. Създаването на балансиран хранителен режим за папагал изисква две неща:

1. Да имаме обща представа с какво се храни папагалът ни в природата
2. Да имаме достатъчно обща култура за да проследим правилата на хранителната пирамида

Ако папагалът има здравословен проблем, които изисква специална диета, стопанинът би трябвало да се консултира със специалист по храненето на птиците за да се състави подходяща диета.

5. Стопаните на домашни любимци са твърде мързеливи и недисциплинирани за да хранят птиците си по здравословен и природосъобразен начин.

Това може и да е вярно за някои, но не за всички стопани на папагали. Може да бъде превъзмогнато с помощта на стратегия и малко желание от страна на стопаните да направят нужното усилие за да се грижат за домашен любимец. Хранителната пирамида, която ще опишем може да бъде от помощ в това отношение.

6. Папагалите в дивата природа умират от недохранване или неправилно хранене

Да, някои папагали умират, но не при нормални обстоятелства. Ето някои примери за причини, поради които птици могат да умрат от недохранване в природата:

Станали са зависими от набези над реколтата на местното население поради разрушаване на естествената им среда на обитание. Изхранването само с един вид храна обикновено причинява проблеми от недохранване… освен ако точно тези култури са нормалната храна за тези папагали.

Заболяване или раняване на птицата я прави негодна да си набави храна.

Слаб сезон за растителността, суша, пожари или вредители са унищожили храната, която птиците ядат обичайно.

Силна конкурентност за храната в даден регион.

7. Съставът на пелетите се формулира по научен път; следователно те са по-добри от храната, която птиците си набавят в природата

Това е просто невярно. Фабричните храни страдат от няколко слабости, включително:

Тесен фокус – само макро- и микро- нутриенти се взимат предвид.

Използване на житни храни като основа, които не са естествена храна за повечето папагали.

Изключването на плодове, ядки и зелена растителност, които са основен природен източник на храна за повечето папагали.

Пренебрегване важността на променянето на храната и нейното ротиране.

Пренебрегване на нуждите на отделните видове и индивиди.

Много други проблеми, разгледани в предходни статии. (Виж предишни издания на Holisticbirds)

8. Пелетите са добри, семената са лоши.

Нито семената, нито пелетите сами за себе си не са перфектна и пълноценна храна. Нито семената нито пелетите са изцяло лоши.

Семената са добра храна, съдържат много хранителни съставки и могат да бъдат част от здравословен храненителен режим. Единични видове много рядко са пълноценна храна в природата за кое да е животно.

Пелетите съдържат балансирани количества макро- и микро-нутриенти, за които специалисти по храненето са решили, че запълват хранителните нужди на папагали в плен. Този състав е базиран на изследвания на кокошки преди повече от 25 години, поради което е ограничен до нивото на познание по това време.

Основен проблем с фабричните храни за домашни животни и домашни любимци е, че се базират на неправилни видове храни.

От тогава има сериозен напредък в областта на храненето, но изглежда нито частица от този огромен обем знания не е отразена в състава на готовите храни за папагали на днешно време. Основната промяна в готовите храни за папагали, която наблюдаваме е свързана с добавянето на повече форми, цветове, материи, аромати и захар. Никоя от тези промени не е свързана с храната. Също така, пелетите не отразяват нуждите на всичките видове папагали или на отделните индивиди.

В интерес на истината, някои производители разнообразиха състава на техните готови храни за да отразят документираните проблеми причинени от пелети. Така те започнаха да: намаляват калций / D3 в храни за корели; увеличават калций / D3 в храни за жако; увеличават витамин А в храните за еклектус; увеличават мазнините в храни за ара; и намаляват съдържанието на желязо в храни за насекомоядни.

Въпреки това, все още не са взети под внимание сериозни проблеми с готови храни за папагали домашни любимци, един от които е че готовите храни са на основата на неподходящи храни. Повечето видове папагали отглеждани като домашни любимци не се хранят на базата на житни и соеви смески. За тях това са чужди източници на храна и вероятно са част от причината за многобройните здравословни проблеми, които се наблюдават. По-долу ще се спрем по-подробно на тази тема.

Срамно е, когато умират застрашени видове като част от програми за развъждане в плен поради това, че стопаните им налагат хранене с готови храни с погрешното разбиране, че тази храна е по-добра за тях отколкото естествената им храна.

По-добра алтернатива на произвеждането на пелети би било производството на пакетирани замразени храни за птици базирани на видовете храна, която те консумирата в естествената си среда. Това е все още недокосната пазарна ниша с огромен потенциал. Тя би облагодетелствала както птиците и техните стопани, така и индустрията за продукти за домашни любимци като цяло.

Набавяне на храна в естествена среда

Освен птиците, които са специализирани в консумирането на конкретни храни, в природата папагалите се хранят много разнообразно с храни, които са налични в съответния момент. Наличността се определя от сезонното развитие на растенията и от жизнения цикъл на насекоми и други животни. Дори в тропиците, цветя, плодове и семена се срещат циклично, през различни сезони.

По-добра алтернатива на производството на пелети би било производството на пакетирани замразени храни за птици базирани на видовете храна, която те консумирата в естествената си среда.

Обаче не всичките птици населяват тропическите дъждовни гори. Папагалите произхождат от множество различни терени и климати, вариращи от пустини, до савани, планини, влажни местности и гори. Теренът, който обитават загатва вида храна, който те си набавят.

Птици, които са зависими от определен вид храна често прелитат големи разстояния всеки ден в търсене на конкретния източник на храна, когато той се е изчерпал в конкретния регион. Дори в тези случаи, тези високо специализирани в храненето птици консумират малки количества храна, различна от основната им храна. Например, жакото, което се храни почти изцяло само с плодовете на Африканската палма от вида Elaeis guinensis са наблюдавани да се хранят и на земята.

На всеядните птици не се налага да прелитат големи разстояния за да си намерят храна. Ако един вид храна липсва, те си набавят друг.

Пример за набавяне на храна от всеядни през различните сезони

Зоолози изучаващи дивите пуйки са открили, че: В късна пролет и през лятото новоизлюпени яребици (птици от сем. Tetraonidae) и пуйки се хранят с голям брой насекоми и ларви, богати на протеин. Аз стигнах до същия извод, наблюдавайки моите собствени свободно живеещи пуйки, пауни и кокошки докато си набавят храна. Макар че докато растат пилетата се нуждаят от повече протеин, те се наслаждават заедно с възрастните на трева, детелина и други листни растения.

На есен яребиците се хранят с трепетлики, жълъди и горски плодове; пуйките предпочитат семена от трева и други растения плюс жълъди, лешници, орехи и ядки от растения от вида Carya [англ. Hickory tree. Виж http://en.wikipedia.org/wiki/Carya_(genus)]. Както пуйките така и пауните обичат ябълки, горски плодове, тикви, а също така ровят под падналите листа в търсене на насекоми и паднали семена.

През зимния сезон храната не е така изобилна, а насекомите спят. Яребиците основно се хранят с пъпки и реси от храсталаците и дърветата; пуйките търсят по земята жълъди и други семена и ядки. През тази част от годината аз давам на моите собствени птици по малко житни храни, ярма, диви семена, пелети с люцерна и добавен белтък под формата на твърдо сварени яйца и сварена телешка кайма.

Напролет пуйките, яребиците, пауните и кокошките се хранят с листа и поникващи растения плюс насекоми и буболечки, които се събуждат след зимен сън. Патиците и гъските прекарват доста време ровейки в прясно разтопената кална земя в търсене на корени, кълнове, земноводни и бръмбари.

Хранителната пирамида, която описваме тук е общо напътствие за неспециализирани птици, които се хранят в най-високите части на растителността. В края на тази статия има примерни хранителни пирамиди за други хабитати. Дискутирайки спецификите на пирамидата на хранене във високите части на растенията ще добиете представа за това как да създадете сами хранителна пирамида удовлетворяваща конкретните нужди на вашата птица.

За нашите цели зеленчуците са разделени в две категории: такива които растат над земята и такива, които растат под земята.

Надземните зеленчуци се състоят от листни, стеблени, цветни, зеленчуци цветове и плодове на цъфтящи зеленчуци. Този тип растителност може да запълни 25 – 40% от хранителните нужди на птици хранещи се по върховете на дърветата. Широкият диапазон проценти има за цел да задоволи нуждите на отделни видове както и индивидуални различия, които трябва да бъдат определени от стопанина или консултант по храненето.

Кореноплодите и грудкови зеленчуци най-общо съдържат по-малко вода отколкото цветните, плодни листни или стеблени. По този начин те предлагат по-голяма плътност на хранителни вещества. Те могат да бъдат добър източник на каротеноиди и витамин С, имат средно- до високо съдържание на протеин и фибри, но са беден източник на минерали (често с обратна пропорция калций:фосфор). Също така те съдържат високи нива скорбяла. Нормално те не са елемент от храната на птиците от високите етажи на растителност, тъй като трябва да бъдат изровени от земята. По тази причина те не са част от основната им храна. Ще ги дискутираме по-нататък.

Листните зелени растения са със сравнително по-високо съдържание на протеин, минерали и фибри отколкото стеблените или кореноплодните и често са отличен източник на витамини С, Е и каротеноиди. Нивата на Ca и P са добри и постигат минимума от 1:1 Ca:P в повечето листни зелени части от растението.

Листните зелени растения са основна храна

Защо трябва листните зелени растения да са база за хранене на папагалите ни след като в основата на готовите храни за папагали са житно-зърнените смески? Има много причини за това.

Храната на птиците, които си я набавят във високите етажи на дърветата се състои основно от листа, листни пъпки, цветове, цветни пъпки, полен, плодове, ядки, семена и насекоми. Никоя от тези храни не е подобна на житни/тревни семена. Въпреки че не можем съвсем точно да пресъздадем естествената храна на птиците ни, бихме могли да предложим приблизително същата храна на базата на храните, които са достъпни за нас. Зелени растения, които съдържат хлорофил са по-близки до зеленината, с която папагалите се хранят в естествени условия отколкото несъдържащите хлорофил житни храни.

Хранителната пирамида, която обсъждаме е обща инструкция за видове папагали хранещи се във високите части на гората.

Житните храни са неестествени за видовете папагали, които набавят храната си най-вече във високите части на дърветата, тъй като там не растат житни и други тревисти култури.

Това е важно защото не само макро-нутриентите (протеини, въглехидрати и мазнини) ни касаят, когато съставяме хранителния режим на папагалите ни. Трябва да обръщаме внимание на наличието или липсата и на други фактори в храната, която даваме на папагалите си.

Например, определени растителни фактори в зърнените храни не се срещат нормално в други растителни видове (напр. фитат, глутен). Тъй като птиците може да не са се адаптирали към тези фактори в хода на своята еволюция, житните фактори може да действат като алергени, възпалителни, токсини или да стимулират други дегенеративни реакции.

Обратното също е вярно. Някои компоненти в растителността, с която нормално се хранят папагалите може да стимулират процеси укрепващи здравето им в дългосрочен план. Удо Еразмус заключава, че: „около половината от всички ядливи зелени растения съдържат противоракови, кардиопротекторни, антидиабетични, противовъзпалителни съставки – стотици различни видове – и те предлагат защита по много различни начини.” Много от тези съставки не са налични в житните храни.

В последно време се правят все повече открития доказващи, че химичният състав на естествените храни, за който преди време се е приемало, че влошава качеството на храната, всъщност предлага голямо многообразие от полезни компоненти и налага много по-сериозни изследвания във връзка с храненето на животните. Информация за хранителния състав на консумираните от папагалите храни в естествени условия би увеличила невероятно много ограничените ни познания за хранителните нужди на тези видове.

Хранителен състав на зелени спрямо житни растения

Като цяло, зелената растителност съдържа по-добър микс от хранителни съставки отколкото житните. В изследване, сравняващо хранителния състав на определени източници на храна, Д-р Уилиям Харис открива, че в 96 лесно достъпни зеленчука има недостиг само на витамин В12. В противовес, в 18 лесно достъпни житни храни има недостиг на витамин С, витамин В12, витамин А, алфа-токоферол (витамин Е) и калций.

Листните зелени части са един от най-богатите източници на хранителни съставки в растителното царство. Колкото по-наситено зелени, толкова по-хранителни. Хлорофилът, който е основен компонент на кръвта на растенията съдържа магнезий в центъра на молекулата си, така както в центъра на молекулата на хемоглобина в нашите червени кръвни телца се съдържа желязо. Така, зелените растения съдържат здравословни количества от укрепващия сърцето магнезий, който е и особено важен за правилния калциев метаболизъм.

Хлорофилът има подхранващ и успокояващ ефект върху лигавичното покритие в чревния тракт. Той помага за пречистването и детоксикацията на организма и е особено важен при детоксикацията на черния дроб.

Омега-3 и Омега-6 мастни киселини

Омега-6 мастните киселини се съдържат основно в житните храни, докато Омега-3 мастните киселини се съдържат основно в зелените листни растения

В средата на 80-те години диетолози и учени откриват, че някои мастни киселини са жизнено важни за организма. Някои важни мастни киселини се намират в нервните синапси на мозъка. Всички животни имат нужда от правилен баланс мастни киселини в храната си за правилното функциониране на организма им. Две незаменими мастни киселини са Омега-3 и Омега-6.

Учени диетолози откриват, че много от основните здравни проблеми се причиняват от диети с неправилно съотношение на омега-6 и омега-3 киселини. Идеалното съотношение е 2 части Омега-3 към 1 част Омега-6. В диетите на птици в плен обаче, Омега-6 изобилства много повече отколкото Омега-3. Това се дължи на факта, че Омега-6 мастните киселини се намират основно в житни, докато Омега-3 мастните киселини се съдържат основно в зелени листни растения (сухоземни и морски) и някои ядки и семена като орехите и лененото семе.

Здравните проблеми свързани с диети богати на Омега-6 и бедни на Омега-3 са рак, заболявания на сърцето, артрит, депресия, затлъстяване, устойчивост на инсулин, алергии, автоимунни заболявания, диабет, поведенчески проблеми и други.

Ние сме това, което ядем и това, което те ядат

Както всички знаем ние сме това, което ядем. Също така ние сме това, с което са хранени животните, които ние ядем. Ние не смятаме да ядем папагалите си, но съществува директна връзка между нивото на Омега мастните киселини в телата на различните домашни животни, с които се храним и вида храна, с който те са хранени. Тъй като това е установено за хора, добитък, пилета и риба, то е също така вярно за папагалите.

Когато телета са хранени с житни храни вместо с трева, тяхното месо е богато на Омега-6. Ако са отглеждани на пасище, тяхното месо е богато на Омега-3. Едър рогат добитък, който в края е хранен със зърнен фураж постепенно губи запасите си от Омега-3 като ги замества с Омега-6 от зърнения фураж.

Месото на пилета, ако са хранени с естествената им храна от трева, насекоми, зеленчуци, зелени растения с добавки на плодове и малко количество царевица или ечемик, ще съдържа повече Омега-3 киселини; докато търговски отгледаните пилета, изхранвани основно с житни смески, може да съдържа до 20 пъти повече Омега-6 мастни киселини.

Яйцата на свободно живеещи пилета също отразяват тази разлика в съдържанието на Омега мастни киселини. Яйца от кокошки живеещи на свобода съдържат по-малко холестерол и имат съотношение на Омега-6:Омега-3 мастни киселини от 1.3:1, спрямо яйцата от супермаркета от кокошки хранени със зърнени смески, които имат съотношение на Омега-6:Омега-3 мастни киселини от 20:1.

Хората биват окуражавани да заместват червеното месо с риба, тъй като рибата типично съдържа високо ниво на Омега-3 мастни киселини в сравнение с червеното месо.

Сравнително високото съдържание на Омега-3 мастни киселини в рибите се дължи на това, че по-едрите риби се хранят с по-дребни видове, които от своя страна се хранят с алги и планктон (растителността на моретата и океаните). Тъй като дребните риби имат висок запас от Омега-3 мастни киселини от растенията, с които се хранят, по-едрите риби (с които ние на свой ред се храним), които изяждат по-дребните също имат високо съдържание на Омега-3 мастни киселини. Същевременно, рибата отглеждана с търговска цел бива хранена с готови храни, които съдържат зърнени смески вместо зелени растения. По този начин, ползата от консумиране на риба се губи тъй като тази риба е богата на Омега-6 вместо на Омега-3 мастни киселини.

Здравословни проблеми породени от дисбаланс на Омега-6: Омега-3 мастни киселини

Хората не са единственият вид със здравословни проблеми свързани с диети богати на Омега-6 спрямо Омега-3 мастни киселини.

Всичкият добитък, включително едрия рогат добитък е еволюирал на диета от зелени листни растения заедно със сравнително малки количества зърно, когато тревата съзрява и се превръща в семе. Млеконадойни крави, които се хранят на добри пасища консумират големи количества витамин А. Симптоми на недостиг на витамин А се наблюдават често, когато бъдат прехвърлени на житни смески. Крави изхранвани със зърнени храни абсорбират по-малки количества от мастно разтворими витамини А, D и Е, дори когато тези витамини биват добавени към храната. В резултат, млякото съдържа малки количества от тези витамини и те трябва да бъдат добавени след като кравата се издои.

Изследван е черният дроб на 5,647 броя говеда хранени със зърно и 621 броя животни от подобен вид, възраст и тегло хранени с трева от кланницата в Куинсленд. В единайсет процента от животните хранени със зърно са установени чернодробни лезии в сравнение със само 0.2 процента от животните хранени с трева.

Целта на храненето със зърно вместо с трева на говедата е „охранването” им преди клането. Храненето с големи количества зърно понижава стомашното pH като докарва говедата до състояние на ацидоза.

Форсирането на растежа на пилета гледани за месо чрез хранене с високоенергийни зърнени храни може да доведе до сърдечна недостатъчност или асцит. Пилетата нарастват твърде бързо, при което сърдечният им мускул изостава.

Гъските и патиците биват принудително хранени с големи количества зърнена ярма за да може черният им дроб да нарастне и се инфилтрира с мастни депа. Гъшият пастет, считан за деликатес, се произвежда от такъв болен черен дроб. Чрез аутопсия е доказано, че тези птици също така страдат от сърдечна и бъбречна недостатъчност.

Алтернатива на зърнените храни

Съвременните образовани агрономи и потребители обръщат очи към пáшата като по-здравословен метод за изхранване на добитъка в сравнение с храненето със зърнени смески.

Суз Фишер дава следното описание на храненето по този начин: „Животни хранени с трева биват извеждани на пáша, в сравнение с животни хранени със зърнени фуражи, които биват държани затворени и обездвижени. В зависимост от региона, някои животни пасат 100% от живота си, докато други излизат на пáша сезонно (пролет – есен). На някои животни се дава като добавка от сено или зърнени храни докато са на пáша.

Извеждането на добитъка и домашните животни на пáша е традиционния метод за отглеждането им. Той е екологичен, хуманен и чрез него се създава най-хранително месо, мляко и млечни продукти и яйца.

Изследвания от последните години на месо от животни, които са пасли показват, че то е значително по-богато на витамин Е, незаменими мастни киселини (НМК), свързана линолеова киселина (СЛК) която има противоракови свойства, бета-каротен и различни други важни хранителни съставки. Млечни продукти и яйца от птици които са хранени с трева на свобода по подобен начин са по-богати на голям брой нутриенти (включително витамин В12, фолиева киселина, витамин Е, НМК, витамин А и каротени) отколкото обичайните, търговски млечни и яйчни продукти.

Храненето с трева и други растения, които нормално се намират по пасищата е ключът към здравословния хранителен профил на тези храни. Говеда, агнета и бизони могат да бъдат хранени на 100% с трева като тяхна естествена храна, обаче търговските птици биват обикновено хранени със зърнени смеси докато са навън. Но въпреки това те имат достъп до трева и буболечки, което прави тяхното месо по-здравословно в сравнение с месото на същите животни отглеждани по търговски начин. Търговски гледани кози и прасета също обикновено се хранят със зърно, кореноплодни и/или сено докато са на пáша. Общото правило е, че повече трева/пáша и по-малко зърно води до по-здравословно месо и мазнина. Някои видове говеда накрая се хранят със зърно, а това редуцира здравословните свойства на месото. Така че, питайте фермерите какъв процент от храната на техните животни е пáшата.

(Имайте предвид, че „животно хранещо се на свобода” не е задължително да означава, че то има достъп до трева.)“

Ако животновъдството може да осигури по-здравословно и природосъобразно хранене на животните, тогава птицевъдството трябва да може да помогне за постигане на същия ефект с птиците домашни любимци. Следователно, базата за хранене на птици, които в природата се хранят в най-горните етажи на растителността трябва да са зелени части на растения.

Какъв вид и по колко?

Най-добрата зеленина за храна на птиците са тъмно зелените листни растения като например градинска жлъчка [Бел.пр.: Вид цикория. англ. endive; лат. Cichorium endivia], къдраво зеле [Бел.пр.: англ. Kale; лат. Brassica oleracea varacephala], спанак, рукола, италианска цикория [Бел.пр.: англ. Radicchio; лат. Cichorium intybus], синап, цвекло, глухарче, швейцарско цвекло [Бел.пр.: англ. Swiss chard; лат. Beta vulgaris var. cicla], кресон (пореч) [Бел.пр.: англ. Watercresses; лат. Nasturtium officinale, N. Microphyllum], ряпа, раштан [Бел.пр.: англ. Collards; лат. Brassica oleracea] и маруля (салата) [Бел.пр.: англ. Romaine (ам. Cos, Cos lettuce); лат. Lactuca sativa L. var. Longifolia].

Ако успеете да намерите тученица [Бел.пр.: англ. Purslane; лат. Portulaca oleracea], тя е особено богата на Омега-3 мастни киселини. В някои щати на САЩ тя расте като плевел в градините. Накъсайте от нея и давайте на папагалите, стига да не е пръскана с пестициди, хербициди и изкуствени торове.

Зеленината и семена от чия [Бел.пр.: англ. Chia; лат. Salvia hispanica] също са много богати на Омега-3 мастни киселини.

Зеленината може да съставлява 15% – 30% от храната, в зависимост от вида папагал, условията на живот и общото му здравословно състояние. За затлъстели птици е особено полезно когато някои от високо калоричните храни се заменят от зеленина и зеленчуци.

Таблицата ще ви даде обща представа за хранителната стойност на зеленината. По принцип те имат високо съдържание на витамин А, С, фолат и електролитни минерали.

Зеленина	протеин %	въглехидрати %	фито- и микро-нутриенти
градинска жлъчка	1.2	3.3	C, A, фолат, калций (Ca), калий (K), магнезий (Mg), фосфор (P)
бостънска маруля	1.2	2.3
китайско зеле[1]	1.5	2.1
зеле	1.4	5.4	сулфорафан, лутеин, индоли, кверцетин A,B,C, фолат, Ca, K, Mg, глутамова к-на
звездица[2]			инозитол, рутин, ПАБК, C, биотин, холин, B6, B12, D, бета каротен, Mg, Fe, Ca, K, Zn, P, Mn, Na, Cu, Si
цикория	1.7	4.7	C, A, фолат, Ca, K, Mg, P
раштан	2.4	5.6	сулфорафан, лутеин, индоли, кверцетин A,B,C, Ca, A, E, C,фолат, K, Na, ниацин
глухарче	2.7	9.2	биофлавоноиди, инозитол, инулин, A B, C и G (B2) лецитин и К
къдраво зеле	3.3	10	сулфорафан, лутеин, индоли, кверцетин A, B, C, Ca
синап	2.7	4.9	миросин, синалбин, синапин, A, C, B1, и B2 Ca, K и Mg бета каротен
коприва	10% най-висок протеин от изброените		танин, мравчена к-на, A, C, бета каротен, и B, Ca, Mg, Fe, K, P, Mn, Si, I, Na, хлорофил витамини
магданоз	2.9	6.3	кумарин, карвеол, лимонен, кверцетин, апиол, пинен, C, E, A, каротени
тученица	1.3	3.4	високо съдържание на Омега-3 мастни к-ни, A, C и E, НАК, глутатион, Ca, Mg, фенилаланин, K и триптофан
маруля	1.6	2.3	лутеин, зеаксантин, вариращи (но добри) количества A, C, фолат, Ca, Mg, Na, K
спанак	2.8	3.5
швейцарско цвекло	1.8	3.7
зеленина от ряпа	1.5	5.7	сулфорафан, лутеин, индоли, кверцетин A, B, C, E, фолат, Ca, К
кресон	2.3	1.2	A, C, Fe, Ca, тиамин (B1), рибофлавин (B2) и ниацин (B3)

Не ограничавайте храненето до един вид зеленина или каквато и да е друга храна. Сменяйте много храни за да доставите многообразие от нутриенти и да намалите вероятността от развитие на повишена чувствителност към храни.

Оксалова киселина

Няколко храни, макар да са отлични източници на хранителни вещества, също така съдържат голямо количество оксалова киселина. Ако бъдат хранени често с такива храни, оксаловата киселина може да причини здравословни проблеми.

Ако балансирате даването на храни богати на оксалова киселина с храни с ниско съдържание на това вещество, проблемът намалява значително. Независимо от това, не бива ежедневно да бъдат давани храни богати на оксалова киселина.

Макар оксаловата киселина да се свързва с калция (образувайки калциево оксалатни кристали) като го прави неусвояем от организма, много зеленчуци които съдържат оксалова киселина също така съдържат калций. Количеството оксалова киселина е това, което определя колко от калция ще бъде свързан (следователно неусвояем). Така, ако в дадена храна се съдържа повече калций отколкото оксалова киселина, свободно наличният калций ще е достъпен за усвояване от организма.

Вдясно има таблица, в която се вижда съдържанието на оксалова киселина в някои зеленчуци.

Надземни зеленчуци

Освен листните, има и други зеленчуци, които са част от основата на хранителната пирамида и могат да съставляват 10 – 15% от храната.

Стеблените зеленчуци включват аспержи, целина и папаратова глава. В тази категория поставяме и пъпките и клонките на ядливи дървета и храсти като ябълка, върба, топола, трепетлика и американски люляк. Птиците ги обожават особено напролет, когато растителните сокове тръгват и листните пъпки се изпълват.

Не давайте само един вид храна. Въртете много храни за да предложите многообразие от нутриенти и да избегнете изграждането на чувствителност към храна

Цветни зеленчуци са цветните глави на зеленчуците, които се консумират преди да се отворят и добият форма на цвят. В тази група са броколите, артичок, цветно зеле и брюкселско зеле.

Ядливи цветове имат тиквите, латинката, лайката, глухарчето, хибискусът, люлякът, магарешки трън, ябълка и много други. За повече информация относно ядливите цветове можете да прочетете статията на Каролин Суайсгуд „Ядливи цветове за папагали” от първото издание на Holisticbird [Holistic Bird, Май 2001, Carolyn Swicegood – Edible Flowers for Parrots].

Плодовете на зеленчуците се формират след като цвета на растението падне. В „месото” на тези плодове се съдържат семена по много подобен начин като на плодовете. Тези зеленчуци ги има във всички цветове и разновидности заедно с широк спектър нутриенти. Сред тях са тиквите, пиперът, доматите и бамята. Папагалите често обичат да си хапват семената както и месото на тези зеленчуци.

По правило, зеленчуците с най-наситен цвят съдържат повече хранителни вещества. Различният цвят показва различни химични съединения в растенията, поради което е добре да се стремим към смес от повече цветове в храната.

База данни с хранителната стойност на различни храни (освен фито-нутриенти) може да се намери на сайта на United States Department of Agriculture Food Composition Database: http://www.ars.usda.gov/main/site_main.htm?modecode=12-35-45-00

Най-общо, зеленчуците имат богато съдържание на калий, магнезий, фосфор, калций, фолиева киселина и витамини С и А. Също така те съдържат по-малки количества от други витамини и минерали, които обаче не са показани в таблицата.

Зеленчук	протеин %	Въгле-хидра-ти %	фито- и микро-нутриенти
аспержи	2	4.5	сапонини, C, A, фолат, K, Mg, Ca,
кервиз	0.7	3.6	пталид, седанолид, Na, K
ядлива папартова глава	4.5	5.5	C, A, ниацин, Ca, Mg, K
артичок	3.2	10.5	силимарин, полифеноли, A, Ca, K, P, фолат
броколи	2.9	5.2	сулфорафан, индол-3, кверцетин, лутеин, C, A, Ca, K, фолат
брюкселско зеле	3.3	8.9	протеазни инхибитори, сулфорафан, индол-3, C, A, К, фолат
карфиол	1.9	5.2	индоли, изотиоцианати, C, К
краставици	0.5	2.5	К
чушки, люти	2	9.4	капсаицин, лутеин, C, A, Na
чушки	9	6.4	C, A, К
тиква	1	6.5	A, К
зимна тиква	1.4	8.8	C, A, Ca, K
лятна тиква	1.1	4.3	K
домат	0.8	4.6	ликопен, кверцетин, кемпферол, C, A, К, фолат

Не е необходимо да познаваме точното съдържание на нутриенти в различните храни, освен ако не даваме едно и също нещо всеки ден. Храненето с ограничен брой храни може да доведе до заболявания от недохранване.

Когато храним папагалите разнообразно и без да прекаляваме – така както самите ние се храним – тогава единственото, което трябва да знаем най-общо за да можем да балансираме храната си е, че определени храни съдържат повече от едни, а други по-малко от други хранителни вещества. Например, ако в даден ден храним птицата със спанак и знаем, че спанакът съдържа повече оксалати, тогава другите храни, които ще предложим в този ден трябва да съдържат по-малко оксалати. Или, ако предлагаме храна с високо съдържание на мазнини, трябва да я балансираме с храни с ниско съдържание на мазнини с цел избягване на твърде много калории в храната.

Плодове

Плодовете са добър източник на въглехидрати, витамин С, фолиева киселина и каротеноиди. Много от тях са богати на фибри, но повечето са с ниско съдържание на минерали, протеин и мазнини. Дивите плодове могат да са доста по-хранителни от културните, но преките сравнения за това са малко. Пример за такова сравнение са дивите смокини, които съдържат до 9 пъти повече калций от културните.

Повечето плодове, които папагалите консумират в природата са доста по-различни по аромат, вкус и сочност от култивираните за консумиране от хора. Ние хората предпочитаме плодове, които са сочни и сладки. Много видове диви плодове не се считат за ядливи по човешките стандарти тъй като са твърде кисели за човешкия вкус.

Птиците имат по-малък брой вкусови рецептори от хората, така че те могат да се наслаждават напълно на силни вкусове, които ние намираме за неприятни. Така, противно на общото виждане, безвкусната храна от пелети не е идеална за птиците, чиито вкусови рецептори оценяват повече по-силните вкусове, отколкото фините, нежни вкусове. Всеки, който е наблюдавал удоволствието, с което папагали поглъщат сурови люти чушки или неподсладени пресни червени боровинки може да потвърди това.

Макар плодовете да не впечатляват със съдържание на макро- и микро-нутриенти, тяхната истинска стойност е в други растителни химични съединения. В момента се провеждат високо професионални университетски курсове в областта на фито-храненето (фито = растение). В резултат на изследванията в тази област, на плодовете вече не се гледа като на проста съвкупност от захар и вода.

Фитонутриентите представляват растителни вещества, които носят ползи за здравето на тези, които ги приемат. Тези вещества включват повече от 2000 известни растителни пигмента; 1500 флавоноида; 600 каротеноида и 200 антоцианина. Ето списък с някои от тях. Предстои да бъдат открити още много.

Антоцианини – водоразтворими, червеникави пигменти в много плодове. Те подтискат синтеза на холестерол

Флавоноиди – някога известни като витамин P. Над 1,500 на брой, те действат съвместно с витамин С за изграждането и подсилването на клетъчните стени

Лимоноиди – подклас терпени открити в цитрусите. Разтварят жлъчните камъни и предотвратяват развитието на тумори

Ликопен – мощен антиоксидант срещу рак на простатата

Лутеин – важен за здравето на очите

Феноли / Полифеноли са голям клас, който включва флавоноиди, катехини, кверцетин, кофеинова киселина, елагова киселина, ферулиева киселина, и галотанинова киселина. Характеризират се със синьо, синьо-червено и виолетово оцветяване наблюдавано при горските плодове, гроздето и патладжана. Изпълняват множество действия като антиоксиданти.

За по-подробна дискусия по темата можете да прочетете статията за Фито-храненето [Holistic Bird Newsletter – Февруари 2002, автор Глория Шолбе].

Таблицата по-долу показва някои плодове с някои от известните им макро-, микро- и фито-хранителни стойности.

Плод	протеин %	въгле-хидрат %	фито- и микро-нутриенти
ябълка	0.1	14.8	пектин, кверцетин, C, A, Ca,
банан	1.0	23.3	фруктоолигозахариди, C, A, фолат, K
къпини	0.7	12.7	лутеин, C, A, Ca, фолат, K
боровинки	0.7	14.1	антоцианини, елагова к-на, кверцетин, лутеин, C, A, фолат
пъпеш	0.8	8.3	C, A, фолат, Ca, K
вишни	1	12	перилил, антоцианини, кверцетин, A, Ca, K
червени боровинки	0.4	12.6	антоцианини, елагова к-на, кверцетин, лутеин,C, A, К
киви	1	14.8	C, A, Ca, фолат, K
манго	0.5	17	A, C, K
маслини в саламура*	0.8	6.2	A, E, флавоноиди, антоцианини, стероли, феноли, 10% мазнини, *Na
портокал	0.9	1.7	монотерпен, лимонен, пектин, кумарова к-на, феноли, C, A, Ca, фолат, K
папая	0.6	9.8	папаин, C, A, folate, K
ананас	0.4	12.4	бромелин, A, C, K, Mg
нар	0.9	17.1	естрон, C, K
малина	0.9	11.5	антоцианини, елагова к-на, кверцетин, лутеин, C, A, Ca, фолат, K
ягода	0.6	7	антоцианини, елагова к-на, кверцетин, лутеин, С, A, фолат, Ca, Mg, K
диня	0.6	7	ликопен, C, A, K

Плодовете, които са най-добри като храна са тези, които имат дълбок цвят по цялото продължение на плода. Горските плодове (малини, къпини, ягоди, боровинки, червени боровинки и т.н.) би трябвало да съставляват болшинството плодове предлагани за храна тъй като те имат най-висока хранителна стойност.

Гроздето трябва да е изключително ограничено тъй като то има най-ниска хранителна стойност. (Болшинството от хранителните съставки на гроздето са в ципата му, която птиците не ядат, и в семките му, които хората рядко купуват).

Ядки, семена и кълнове

Ядките са добър източник на протеин, минерали и полезни мазнини плюс витамини, освен ако не са изпечени. След като се изпечат мазнината започва да влошава качеството си, а витамините и минералите се изгубват. Ядките имат по-добър аминокиселинен профил от някои семена, като слънчоглед или сафлор, но имат твърде ниско съдържание на аминокиселините триптофан и метионин.

Всеки вид ядки варира в определени граници по отношение на известния му хранителен профил и съдържание на растителни вещества. Фитохимикалите съдържащи се в ядките включват няколко фитостерола: бета-систостерол, кампестерол, и стигмастерол. Фитостеролите са основни компоненти на клетъчните мембрани както при растенията, така и при животните.

Цветните семена имат хранителен профил подобен на ядките. Той варира, в зависимост от вида си и къде са расли. Като цяло, мазнините в тях са здравословни но богати на калории, поради което количеството което се дава на папагалите трябва да се регулира съобразно нуждите на конкретната птица. Цветни семена, които се намират в смеските от семена са слънчогледа, сафлора, магарешки трън и коноп. В тях може да се намери и елда тъй като елдата не е житна а е семе от бодил.

Други семена, с които храним птиците си са семена от трева, които са родственици на житните семена, но не съдържат глутен за разлика от повечето житни семена. Тези несъдържащи глутен семена включват различни видове просо, царевица, канарска трева и ориз.

Повечето зърнени съдържат протеин/въглехидратна молекула наричана глутен, който може да предизвика храносмилателни проблеми свързани с понижена резорбируемост при някои чувствителни индивиди. Глутенови зърнени храни са пшеница, ръж и овес.

Зърнените храни имат непълен протеинов профил, тъй като имат ниско съдържание на аминокиселините лизин и метионин. Киноата е известна като изключение от това правило.

Кълнове

Когато житни, бобови и семена покълват, въглехидратите в тях се превръщат в протеин и витамини и нивата например на С, Е и калий се повишават. Нивото на протеин може да се покачи в границите 15% – 30%. B-витамините се покачват десетократно. Повечето кълнове се предлагат за ядене малко след като зародишът е покълнас и започва да прораства „опашка”. Бобовите обикновено се предлагат точно на този етап.

Ако кълновете се оставят да се развият до етап листо, започва да се образува хлофорил и бета каротенът се покачва. Пшеницата и ечемикът понякога се оставят да израстат до такъв етап.

Кълновете са живи храни, които съдържат ензими, подпомагащи храносмилането и резорбцията на хранителните вещества. Семена, които е добре да предлагаме като кълнове са боб адзуки, елда, детелина, билката Fenugreek (Trigonella foenum-graecum), леща, мунг-боб, киноа и слънчоглед.

Ядки, житни, семена, кълнове	протеин %	мазнини %	въгле-хидрати %	фито- и микро-нутриенти
бадеми	21	50	20	фитостероли, фибри, поли- и моно-ненаситени мазнини, Е, фолат, Ca, Mg, P
бразилски орех	14	66	12	фитостероли, фибри, поли- и моно-ненаситени мазнини, фолат, Mg, K, P, Se
кокосов орех	3	33	15	фитостероли, фибри, поли- и моно-ненаситени мазнини, наситени мазнини, Ca, Mg, K, P
лешник	14	60	16	фитостероли, фибри, поли- и моно-ненаситени мазнини, фолат, Mg, K, P
макадамия	8	75	13	фитостероли, фибри, поли- и моно-ненаситени мазнини, фолат, Ca, K
пекан[1]	9	71	13	фитостероли, фибри, поли- и моно-ненаситени мазнини, A, Mg, P, K
кедрови ядки	11	60	19	фитостероли, фибри, поли- и моно-ненаситени мазнини, фолат, Mg, K
орех	15	65	13	фитостероли, фибри, поли- и моно-ненаситени мазнини, Mg, P, K
динени семки	28	47	15	фолат, Mg, P, K
просо	11	4	72	не-глутеново зърно, Mg, K, ниацин, рибофлавин, Fe
овес	16	6	66	Съдържа глутен, Ca, B, фолиева к-на, Fe, Mg. Овесените трици съдържат разтворими фибри
слънчоглед	22	49	18	фитостероли, фибри, поли- и моно-ненаситени мазнини, Ca, P, Mg, K
кълнове леща	8.9	0.5	22	C, Ca, P, Mg, K, фолат
кълнове мунг-боб	3	0.1	5.9	C, Ca, P, Mg, K, фолат
киноа	13	5	68	B, Ca, неразтворими фибри, кумарини, флавоноиди, протеазни инхибитори, фитати, феноли, глюконати, минерали.

Животински протеин

Насекомите и техните ларви са естествен източник на мазнини и пълноценен протеин за птиците в природата. Бръмбарите са особено търсен десерт по време на размножителния сезон и когато родителите изхранват малките си.

Популярни са ларвите на брашнения червей (Tenebrio molitor). Тези ларви са често използвана храна от насекоми, но тъй като съдържат много мазнини и малко протеин, може да доведат до затлъстяване, ако се дават твърде много.

Ларвите както на големия восъчен молец (Galleria mellonella), така и ларвите на малкия восъчен молец (Achroia grisella), са добър източник на жизненоважни храни и са сравними, а в някои случаи и по-добри от други насекоми. Ларвите имат много ниско съдържание на хитин, поради което са по-лесни за смилане отколкото други насекоми като например брашнения червей и щурците.

Ларвите на копринената пеперуда (Bombyx mori), са високо хранителни и много лесно смилаеми. Те, както и ларвите на восъчния молец нямат твърд екзоскелет, което подобрява смилаемостта им. Тяхното съотношение калций:фосфор е почти 1:1. За да доставим допълнително калций ларвите могат да бъдат поръсени с калциеви соли.

Дъждовните червеи (Lumbricus vulgaris), и земният червей (Lumbricus terrestris), не изискват почти никакви грижи, а меките им тела са много лесно смилаеми. Дъждовните червеи имат високо съдържание на протеин, ниско съдържание на мазнини и високо съдържание на въглехидрати.

Всяка от тези храни може да бъде лесно набавена онлайн. Не препоръчвам да храните папагалите си с насекоми или червеи от двора си, защото в тях може да се развиват бактерии, които да разболеят птицата ви. Също така те може да са били подложени на изкуствени торове и пестициди.

Ларви и насекоми гледани специално като храна за домашни любимци биват хранени с чисти храни и отглеждани по хигиеничен начин, който няма да изложи здравето на птицата ви на риск.

Някои от тях е лесно да отгледате и в собствения си дом. Ако решите да направите това, вие ще можете да контролирате храната която поглъщат, което би могло да подобри техния хранителен профил като храна за птиците ви.

Ако за вас е проблем да се занимавате с насекоми и ларви, можете да предложите сварена телешка кайма, добре сварено пилешко и твърдо сварено яйце, които ще заместят живите насекоми като източник на хранителни вещества. При това положение обаче, птиците ви няма да се възползват от богатството от ензими, които биха получили от живата храна.

Животински протеин	протеин %	мазнини %	микронутриенти
брашнен червей	35%	50%	Ca .26% P .23% варира
щурец	50%	40%	Ca .23% P .74% варира
копринена ларва	55%	45%	Ca .21% P .54% варира
восъчен молец	25%	75%	Ca & P варират
земен червей	73	13	Ca & P варират
печени пилешки гърди	31	4	P, K
печено червено пилешко месо	27	10	K, P
телешка кайма 85% (15% мазнина) варена	28	15	P, K
цяло яйце, варено	12	10	A, D,фолат, Ca, P, K, Na
яйчен жълтък сварен	16	30	A, D, фолат, Ca, P, K

Варени кореноплодни, бобови и житни

Грудки, бобови и житни съдържат здравословни фибри и сложни въглехидрати от скорбялен тип. Проблемът със скорбяловите въглехидрати е, че те допринасят за затлъстяването при уседнали птици като амазони, какадута и еклектуси.

Не съществуват незаменими въглехидрати. За разлика от протеините, въглехидратите не изграждат телесни тъкани и не укрепват имунната система. Те не се използват за „смазване” на кожата и ставите или за защитаване на нервната система както мазнините. Въглехидратите имат една единствена функция. Тази функция е осигуряването на енергия на момента за летене и други дейности на птиците. Въглехидрати, които не бъдат усвоени скоро след резорбирането се съхраняват под формата на мазнини. По тази причина е желателно да ограничим храненето със скорбялни въглехидрати, когато птиците ни живеят само в клетка и водят неактивен живот.

Друга причина да ограничаваме грудковите на птиците е, че те не са естествена храна за много видове. Много малък брой видове птици в природата търсят активно като изравят кореноплодни от земята. Например, някои птици, живеещи в близост до хората се хранят нападайки реколтата от батати. Както споменахме по-рано, нападането на реколтата не е нито естествено нито здравословно за птиците, освен ако не е единствен източник на храна за тях.

Изключения в групата на кореноплодните са сладките картофи (батати) и морковите. Тези оранжеви грудки са толкова пълни с добри хранителни вещества, че съдържанието на скорбяла може да бъде пренебрегнато стига порциите да са умерени. Сладките картофи трябва да се варят, но морковите могат да бъдат предлагани сурови или варени на пара.

Бобови

Птиците се хранят с бобови в природата. Някои такива са увивни растения, които растат по дърветата, а други са от бобови дървета и храсти. Например червеночели ари си набавят мескит боб [Бел.пр.: англ. Mesquite; лат. Prosopis spp.] в естествения им хабитат, саваната. В дъждовната гора също расте разнообразие от бобови. Птиците в природата консумират тези бобови докато са пресни и зелени или зрели, но не и след като изсъхнат или се сварят.

Бобовите по принцип са богати на протеин и въглехидрати и са бедни на мазнини, но различни разновидности съдържат различни нива нутриенти и Антинутриенти. Много малко вероятно е бобовите, които даваме като храна да са подобни на тези, които папагалите си намират в страните, от където произлизат и със сигурност не под формата, в която ние ги предлагаме, освен като кълнове и сурови.

Едно бобово растение, около което има много противоречия е соята. Soy Online Services, организация на граждани с мисия да информира хората за истината за соята, проявява загриженост за токсичността на соята поради ефекта, който има върху животни. Те установяват, че: „Вредата, която соята причинява на животните е известна от десетилетия, но този факт напоследък е пренебрегван от производители на храни за животни. Употребата на готови храни за птици които съдържаха соя съвпадна с хиляди случая на смърт и здравословни проблеми с птици. Тези ефекти са широко разпространени и докладвани от много хора развъждащи папагали в Нова Зеландия.

Някои от ефектите наблюдавани от тези хора са:

• деформации на клюна и костите
• гуша
• нарушения в имунната система
• безплодие

предварително съзряване (птицевъдите са установили, че птиците им добиват оцветяване на възрастни само след няколко месеца. Факт, който не е пропуснат от нито един производител на храна на птици. Напротив, този факт е използван от тях в промоционални материали.)“

Соята съдържа фито-химикали в сравнително високи концентрации, включително лецитин, фитостероли, фитична киселина, сапонини, протеазни инхибитори, множество фенолни киселини и изофлавони. Някои от тези фито-вещества в соята играят двойствена роля – както като полезни хранителни вещества, така и като антинутриенти.

Антинутриенти

Антинутриентите са химични съединения с отрицателен хранителен ефект. Например, фитичната киселина в соята подтиска резорбцията на желязото, цинка и калция. Едно от фито-веществата в соята, изофлавоните, се изучават за техния благотворен ефект по отношение на рака, сърдечни заболявания, остеопороза и менопауза; те може да се окажат възможна алтернатива на хормоно-заместващата терапия. Същевременно тъкмо изофлавоновият фактор в соята може да е отговорен за безплодието и преждевременното съзряване при птици.

Друго притеснение свързано със соята е фактът, че е практически невъзможно да се намери соя, която да не е генетично модифицирана. По причини включващи както здравето на птиците ни така и етиката на околната среда, соята е храна, която трябва да се избягва.

Най-безопасните бобови, които можем да даваме при домашни условия са мунг-боба, адзуки-боб и леща. Тези бобови могат да бъдат предлагани или на кълнове или сварени. Други бобови, които се приемат за безвредни са шарен боб [Бел. пр.: Велинградски боб; англ. Pinto Beans], бял боб [Бел. пр.: Вид бял боб; англ. Great Northern Beans], и морски бял боб [Бел. пр.: Вид бял боб; англ. Navy Beans]. Тези бобови не бива да се предлагат като кълнове, а трябва да се сварят добре преди да се консумират.

Соята е бобово растение, което птиците не ядат в природата. Друга храна, която не е естествена за птиците хранещи се по високите части на дърветата са зърнените храни.

Житни култури

Триците и зародишът на пълнозърнестите житни храни съдържат фитовещества, за които се смята, че помагат за превенция на рака. Пречистените и обработени зърнени храни не притежават тези качества. В лабораторни изследвания е демонстрирано, че растителни мазнини като царевичното олио, понижават имунната функция и предизвикват рак у лабораторни животни.

Житни като пшеница, ръж, ечемик, тритикале, спелта [Бел. пр.: Вид пшеница; англ. Spelt; лат. Triticum spelta] и камут [Бел. пр.: Сорт пшеница, известен от древен Египет и останал непроменен до днес; англ. Kamut; лат. Triticum turanicum] съдържат протеини (глутен, глиадин и глутинин), които могат да предизвикат разстройства на храносмилателната система и други заболявания при чувствителни индивиди. Хората консумират житни храни през последните 10 – 15 хиляди години и все още някои раси не са се адаптирали към протеините в житните култури. Изследователи са описали над 150 заболявания у хора свързани с консумирането на житни култури. Предците на най-чувствителните към житни култури хора произхождат от най-отдалечените от оригиналния източник на глутен житни растения (Средиземноморската област), което показва, че те са имали по-малко време за приспособяване към тях.

Сравнете това с птици, болшинството видове от които са хранени с житни растения едва в продължение на няколко поколения в плен.

Някои симптоми на чувствителност към житни  култури включват: сърбеж, лесна нараняемост и кървене, недостиг на минерали поради слаба резорбция, дихателни състояния несвързани с бактериални или вирусни инфекции, проблеми с храносмилането, умствени нарушения, репродуктивни смущения, податливост на гъбични инфекции, тироидни проблеми и авто-имунни заболявания.

Най-безвредни житни за храна са киноа, просо, елда, кафяв офиз, царевица като зеленчук и трици или зародиш от пшеница и овес. Но имайте предвид, че съдържащата се в тях фитична киселина ще се свърже с минералите в храната така че те няма да могат да бъдат резорбирани от организма. Следователно, за да се компенсира този ефект трябва допълнително да се дават витамини и минерали.

Грудки, Бобови, Житни	протеин %	мазнини %	въгле-хидрати %	фито- и микро-нутриенти
моркови	1.0	0.2	10.1	каротеноиди, A, C, фолати, K, Ca, Fe, Mg
батат	1.6	0.3	24	каротеноиди, A, C, B, K, Fe
ряпа	0.9	0.1	6.2	индоли, изотиоцианати, C, A.
шарен боб варен	8.2	0.5	25.6	Ca, Mg, P, K, фолат
бял боб (navy beans) варен	8.7	0.5	26.3	Ca, Mg, P, K
леща варена	9	0.3	20	тиамин, ниацин, пантотенова к-на, Fe, K, Ca, P.
грах суров	5	0.4	14.4	C, A, B, фолат, K, Mg, Fe, Ca
грах, сух сварен	8	0.3	21	Ca, P, Mg, фолат
кафяв ориз варен	2.3	0.83	23.5	Ca, Mg, P, K, фолат
киноа варена	13	5.8	68.9	неразтворими фибри, кумарини, флавоноиди, протеазни инхибитори, фитати, феноли, глюконати. Съдържа сапониново покритие, което трябва да бъде отмито преди употреба
пълнозърнест овес, варен	16.8	6.9	66.2	разтворими и неразтворими фибри, кумарини, флавоноиди, протеазни инхибитори, фитати, феноли, глюконати
царевица, сладка сурова	3.2	1.1	19	кумарини, флавоноиди, протеазни инхибитори, фитати, феноли, глюконати.
цяла царевица, сушена	9.4	4.7	74	кумарини, флавоноиди, протеазни инхибитори, фитати, феноли, глюконати.

Хранителни Добавки

Най-добрият начин за набавяне на витамини и минерали е директно чрез храната. Има три основни причини за това.

Първо, синтетичните витамини не се резорбират така добре както витамините в истинските храни.

Второ, синтетичните витамини не са придружени от естествени хранителни вещества, намиращи се в истинската храна. Сам по себе си този факт означава, че много нутриенти биват изключени от фабричните хранителни добавки.

Трето, проведени са изследвания, които показват, че синтетичната форма на някои витамини не действа така ефективно както природната. Един пример за това е изследването бета каротен/пушачи/рак на белия дроб, в което пушачи, на които е давана добавка бета каротен са показали по-висок риск от рак на белия дроб, но пушачи, на които са давани естествени храни богати на бета каротен се оказва, че са с намален риск от рак на белия дроб.

Обаче, храни отгледани в почви, които са обеднели на минерално съдържание и храни престояващи по рафтовете на производители и търговци постепенно губещи хранителната си стойност, не могат да осигурят всичките витамини и минерали, от които се нуждае организмът. Поради това е необходимо даването на добавки. Най-добрият начин да се набавят тези витамини и минерали е от богати на минерални вещества растения.

Растенията, които са богати на витамини и минерални вещества имат една от следните характеристики:

• растат в океаните и езера
• имат дълбоки корели, които преминават през обеднелите горни слоеве почва
• са първите листа, които се образуват от богати на нутриенти семена преди корените да започнат да смучат нутриенти от почвата.

Морска и сладководна растителност

Океаните и някои сладководни езера са развидници за витамини и минерали. Растения, които растат в тази среда черпят от това богатство и самите те стават мощни източници на хранителни съставки. Средно, сухи разпрашени морски растения съдържат 50% протеин; 7% мазнини; 20% въглехидрати и богат набор витамини и минерали. Морските растения включват алги, водорасли [Бел. пр.: англ. Dulse; лат. Rhodymenia palmata], кафяви морски водорасли [Бел. пр.: англ. Kelp; лат. Fucus Vesiculosus L.], салатни водорасли [Бел. пр.: англ. Wakame; лат. Undaria pinnatifida (Harvey) Suringar, 1873], нори [Бел. пр.: Хартия от водорасли за направа на суши] и комбу [Бел. пр.: Комбу водорасли; англ. Kombu; лат. Saccharina japonica (Laminaria japonica)]. Ядливи сладководни алги са спирулината, хлорела и синьо-зелените алги.

Макар повечето птици да не ядат океанска растителност като част от естествената им храна, те вероятно хапват алги, които растат в езера и кухини в дърветата и скалите, които действат като природни водни басейни и водни резервоари.

Добавки
Люцерна
Зелен ечемик
Морски зеленчук
Пшенична трева
Хранителни добавки
Храносмилателни ензими
ХПО и пробиотици

Хлорелата съдържа всички витамини от група В, С, Е, 58% протеин, аминокиселини, въглехидрати и следи от редки минерали. Тя съдържа повече витамин B12 отколкото черния дроб, както и големи количества каротени. Съдържа не само хлорофил, но пробиотични съединения, които поддържат доброто здраве.

Спирулина също е идеална като добавка, защото съдържа високи концентрации нутриенти, по-високи от кое да е отделно житно растение, билка или растение. Същата площ земя използвана за езера за спирулина може да произведе 20 пъти повече протеин отколкото соята. Спирулината съдържа 70% протеин, незаменими амино киселини, незаменими мастни киселини, B12, и анти-оксидантни сини пигменти.

Когато молекулите на спирулина се добавят към храната на животни във фермите, тя им помага да устояват по естествен начин на инфекции.

Няколко стопани на папагали докладват проблеми от сорта на тико-подобни движения с крак и с крило при птици и по-специално еклектус, на които е давана спирулина. Аз лично не съм имала такъв проблем във връзка със спирулина с моите еклектуси въпреки, че съм им предлагала обилно спирулина в меката храна и във формула за захранване на ръка, когато развъждах такива папагали. Ако трябва да отгатвам каква може да е причината, бих казала, че вероятно някоя спирулина е добивана от източници, където водата е замърсена с химикали или пестициди и тъкмо тези замърсявания са причината за наблюдаваните невропатологии, а не самата спирулина.

Растения с дълбоки корени

Люцерната има корени, които се спускат до 40 метра дълбочина. Понеже корените й достигат такава дълбочина, растението може да се храни с минерали от почвени слоеве под източения най-горен слой. Люцерната е изключително хранително растение с голямо съдържаниее на витамини A, B1, B6, B12, C, D, E, K, P, ниацин, пантотенова киселина, биотин, фолиева киселина, сапонини, калций, фосфор, калий, магнезий, цинк, мед, желязо и храносмилателни ензими.

Изсушената люцерна съдържа допълнителни фактори за възпроизвеждането, които учените все още не са успели да изолират и синтезират. Експериментални проучвания показват, че тези репродуктивни фактори подобряват производството на яйца и оплодяемостта им.

Други богати на минерални вещества растения, макар и с не толкова дълбоки коренови системи са копривата, глухарчето и кудзу (пуерария).

Треви

Житните треви са незрели млади растения, които накрая се превръщат в житни растения. Обаче те не съдържат глутен, който е протеинът съдържащ се в зърнените храни и причиняващ свръхчувствителност. Така, те са най-богатият източник на зеленчукови нутриенти, хлорофил и ензими.

Съществуват хиляди неидентифицирани и неизолирани молекули в зелените храни, които имат ползотворен ефект върху здравето на тези, които ги консумират. Едно такова фито-съединение се нарича ‘grass juice factor’. То представлява водоразтворима молекула, която е забележимо различна от всички други витамини. Това вещество има мощно противовъзпалително действие, забавя стареенето на клетките, стимулира възстановителните способности на организма. Намира се в ограничени тревни източници като пшенична трева и зелен ечемик.

Тревите се продават като прахообразни добавки. Бихте могли да си ги произведете и сами и да подрежете младите треви за да отделят сок.

Нутриентите в добавки от зелена храна не са синтетични, резорбират се по-добре от организма, съпроводени са от други естествени нутриенти и действат точно по начина, по който трябва да действат. Това е начинът на хранене, който животът на земята възприема най-добре.

Помощни хранителни вещества

Ензимите са катализатори, които ускоряват метаболитните процеси в организма и процеса по разграждането на храните. Известни са два основни вида ензими: ензими, съдържащи се в сурови храни и ензими, които се произвеждат от организма.

От полза за папагали, страдащи от храносмилателни смущения и други симптоми на хронично заболяване, би бил хранителен режим с включване на Пробиотици, ХПО и Пребиотици.

Суровите храни съдържат ензими, които са необходими за разграждането на тези храни, като същевременно ензимното действие е подтиснато от ензимни инхибитори в растението за да  се препятства  разграждане на живото растение.

В организма има органи, които произвеждат ензими за разграждането на храната. Обаче, когато се консумира сурова храна не е необходимо тялото да работи усилено произвеждайки ензими за разграждането на тази храна. Сварената и обработена храна изисква организмът да работи по-усърдно, като по този начин се изхабяват неговите ресурси и жизнени сили.

Наставката *-аза* в дадена дума е индикатор, че става дума за ензим, отговорен за разграждането на хранителната молекула до форма, която организмът може да усвои.

• Протеазите разграждат протеини
• Липазите разграждат мазнини
• Амилазите разграждат скорбялата (до прости захари)
• Лактазата разгражда лактозата (млечната захар)
• Целулазата разгражда целулозата (клетъчните стени на растенията)

Панкреасът е органът, който е отговорен за производството на ензими, които тялото използва (протеази, липази, амилази).  Когато панкреасът не функционира правилно или е бил претоварен дълго време, той не произвежда ензимите, необходими за метаболизма или за борба с болестите.

Когато панкреасът не произвежда достатъчно ензими, могат да се приемат като добавка ензими с растителен произход. Както бромелаинът от ананаса, така и папаинът от папаята са протеази. Те разграждат белтъчните молекули до аминокиселини. Бромелаинът се ползва и като противовъзпалително средство, като препятства образуването на съсиреци в артериите.

Пробиотици

Пробиотиците са „Жива микробна хранителна добавка, която действа благоприятно организма на животното домакин като подобрява чревния микробен баланс”, (Фулър; 1989). Множество изследвания са показали, че пробиотиците стимулират имунната функция и имат противотуморен ефект. Те са ефективни за коригиране състояния на разстройство и за борба с бактериални и гъбични инфекции.

Пробиотиците влияят на имунната система, разграждат хранителните съставки за улесняване на усвояването им и играят важна роля за общото здравословно състояние.

В чревния тракт има два основни вида полезни бактерии: резидентни и преходни.

Резидентни бактерии са онези, които живеят и растат в червата. Преходните бактерии колонизират временно червата и изпълняват функции на нормализиране преди да бъдат усвоени и изхвърлени от организма след кратък период от време.

Хомеостатични Почвени Организми (ХПО)

ХПО са преходни бактерии. Тези бактерии трябва да бъдат набавени от външни източници, например храна, която е расла в почва. Намират се в добавки, които също така включват многообразие от зелени храни като планктон, пшенична трева и зелен ечемик.

ХПО подпомагат резорбцията на нутриенти, изместват патогенните бактерии, коригират pH на чревния тракт, правейки го по-гостоприемна среда за здравословни бактерии и могат да функционират във всякаква среда. ХПО са изключително устойчиви и оживяват с или без кислород, в киселинна и алкална среда.

Пребиотици

Пребиотиците са несмилаеми въглехидрати като олигозахариди, които служат за храна и подпомагат развитието на здравословната бактериална флора (напр. лактобацилус и бифидобактерия). Някои от благотворните ефекти на приемането на пробиотици могат да бъдат постигнати и чрез пребиотици.

Храни богати на фруктоолигозахариди са: ябълки, артичок (всичкия, но особено Йерусалимски), банани, боровинки, моркови, чесън и грах.

Птици, страдащи от сериозни проблеми, например храносмилателни нарушения, нарушена резорбция на хранителни вещества, мързелива имунна система, и други симптоми на хронични заболявания биха се повлияли от диета, която включва добавки на терапевтични количества комбинация от Пробиотици, ХПО и Пребиотици.

Каротени и Есенциални Мастни Киселини

Някои видове папагали като жако и червенокоремен ара се хранят основно с палмови плодове с високо съдържание на каротен. Благотворно влияние върху здравето на тези видове папагали би оказало добавянето на нерафинирано палмово масло към храната им. Уверете се, че палмовото масло, което купувате е нерафинирано! В противен случай в него няма да има каротени.

Повечето семена, ядки и житни имат по-високо съдържание на Омега-6 отколкото Омега-3 мастни киселини (Има и изключения!). Желаното съотношение е 2 части Омега-3 към една част Омега-6.

Възможен начин да се набавят повече Омега-3 мастни киселини в храната е добавянето на ленено масло или стриването на ленено семе непосредствено преди сервирането и посоляване на прясната храна на птицата с така полученото стрито семе.

Друг начин е добавянето на смесено масло, например Udo’s Choice, към храната на папагала ви. Тези фини масла трябва да са от хладилния отдел на магазина за здравословни храни и трябва да се съхраняват в хладилник. Опитайте маслото за да се убедите, че не е гранясало. Никога не бива да давате гранясали масла на папагалите. Никога не гответе с ленено масло, масло от вечерна иглика, масло от пореч или друго масло, което се поврежда от топлината. Тези масла могат да се предлагат към салатата или върху другата храна.

Храни, които трябва да ограничаваме

Най-общо, храни, които са обработени, сварени или чужди за природната диета на вида трябва да бъдат ограничени. Други храни, които папагалите не бива да виждат много често са онези храни, които предлагат малко като хранителна стойност.

Тъй като папагалите домашни любимци са сравнително уседнали, сравнени с дивите им събратя, те не могат да си позволят твърде много калории, които не съдържат здравословни хранителни вещества. В тази група вече споменахме гроздето. Птиците обичат грозде, но цялата хранителна стойност на гроздето се съдържа в кожата и семената му. Останалото е вода и захар. Птиците не ядат кожата, а повечето стопани предпочитат грозде без семки. Моите собствени папагали виждат грозде около веднъж годишно. Има много по-полезни плодове, които да ядат.

Какво да кажа за макароните, хляба и тестените изделия? Всички те представляват много преработени житни растения, изпразнени от ензими и естествени хранителни вещества и „обогатени” с изкуствени добавки плюс: транс-мазнини при хляба; и захар при тестените закуски.

Наистина, много птици харесват тези храни, но само защото техните стопани са деформирали вкусовите им предпочитания предлагайки тези храни. Сега е време да поправим тази грешка. Ограничете тези храни и ги заместете с истинска храна, която ще има благотворно влияние върху здравето на папагала ви.

Храни, които трябва да избягваме

Говорейки за деформиран вкус, сред тези примери бих искала да включа приучаването на папагалите да обожават сладкиши, сладолед, кекс, бисквити, пържени картофки, чипс и подобни.

Ние обичаме нашите папагали, нашите кучета, нашите деца и един от начините да покажем любовта си е чрез храната. Особено удоволствие изпитваме, когато ги храним с неща, изпълващи ги с ентусиазъм. Определено няма удоволствие в това да ги виждаме да не обръщат никакво внимание на това, което им предлагаме. Обаче, с много малко усилия ние можем да ги научим да реагират с ентусиазъм на плодове и зеленчуци.

Трудно е да не приемаме лично начина, по който те реагират на храната, която им даваме. Ако не приемат храната, която им даваме, не отхвърлят ли нас самите? Ако обичат лакомствата си, не обичат ли също така и нас? Не е така. Ако папагалите се радват на храната, те харесват храната, не нас. Ако папагалите демонстрират нехаресване на дадена храна, това не е отражение на чувствата им към нас. Моля, повярвайте, че те ще продължат да ни обичат все така, ако ги храним със здравословна храна, която не включва сладкиши.

Поставете си цел за нула процента junk food. Направете така, че всяка калория, която давате да съдържа богат набор от здравословни хранителни вещества за папагала ви.

Пускане на хранителната пирамида в действие

Ето че вече имате изцяло запълнена хранителна пирамида за папагали, които живеят и се хранят в най-високите етажи на растителност!

Сега след като сте попрочели за това как да съставим хранителна пирамида за папагали, ще се успокоите да разберете, че изобщо не е необходимо да запомняте всичкия този професионален жаргон. Така както не е необходимо да имате научна степен за да можете да храните децата си по здравословен начин, така не ви трябва такова знание за да храните папагалите си здравословно. Всичко, от което се нуждаете е малко самодисциплина и хранителна пирамида.

Да нахраним Хари като пример за да видим как работи

Всичко се балансира за няколко дни така както се балансира при хората, стига да приемаме храни от различните групи всеки ден.

Хари е 6 годишен еклектус. Първото му хранене за деня е смес от замразени/разтопени зеленчуци и плодова смес. Вчера беше порция от готово пакетирана смес от царевица, грах, моркови, зелен фасул и фасул лима плюс ягоди. Общото количество е било около 3/4 чаша.

Хари не харесва ягоди (той обича череши, боровинки и червени боровинки), ще ги извади от паничката си и ще ги изхвърли на пода на клетката, освен ако не ги накълцам и ги смеся със зеленчуците.

Най-отгоре в сместа е добавена капсула пробиотици, половин капсула екстракт от стар чесън, две капки от маслена смес на Удо и половин капсула кио-грийн [Бел.пр.: англ. Kyo-green: разтворима зелена напитка съдържаща като основни компоненти зелен ечемик и пшенична трева]. Всичко това се смесва и се сервира.

За вечеря, аз ядох чили с фасул и домати, така че дадох от това на Хари. Допълнително му дадох няколко зърна боб,малка тънка филийка телешко филе и домат.

По-късно тази вечер дадох на Хари два бадема.

**********

Днес дадох на Хари 3/4 чаша готов пакетиран микс, съдържащ броколи, карфиол, моркови и цукини плюс накълцан спанак и две-три от обичаните от него череши. Отново му сложих същите хранителни добавки както вчера. (Следващата седмица мисля да не използвам чесън и ще ползвам люцерна вместо кио-грийн за да разнообразя добавките му).

Следобед смятам да му дам 1/5 стебло от целина, 8-10 червени боровинки и ¼ твърдо сварено яйце с черупката.

Тъй като тази вечер давам слънчогледово семе на всичките си птици, на него ще предложа около 10 от тях.

**********

Всеки ден, когато го изкарам от клетката проверявам гръдната му кост за да се уверя, че нито е твърде слаб, нито е затлъстял. Ако почувствам, че натрупва твърде много мазнини ще редуцирам, но няма непременно да изключа напълно семената или ядките, които му давам. Ако започне да отслабва, мога да му предложа повече семена или ядки, а ако е твърде енергичен, мога да увелича въглехидратите добавяйки батат или друг нутриент богат на скорбялна храна.

**********

Да прегледаме храната на Хари за последните два дни:

• около 60 – 70%% от храната му представлява плодове и зеленчуци, защото ми бяха свършили зелените храни. Иначе, бих намалила плодовете и зеленчуците малко и бих ги заменила със зелени части от растения.
• Около 20% от храната му бяха семена и ядки
• Други 15% бяха животински протеин и варени бобови
• Около 1% бяха хранителните добавки.

Беше лесно да се ориентирам в количеството на храната и използвах пирамидата за напътствие. Предложих от всички важни неща. С тази диета Хари поддържа добре теглото си, няма крекери, сладкиши или друга неестествена за него храна.

Има само три неща, които трябва да помним използвайки тази система:

1. Мазнините съдържат около два пъти калориите на протеините и въглехидратите. Никога не изключвайте здравословни мазнини от храната, но ги давайте в разумни количества.
2. Не е необходимо да се притеснявате за храненето в точно същата пропорция протеини : въглехидрати : въглехидрати всеки ден. Всичко се балансира след няколко дни така както се балансира за вас, стига да поемате храни от различни категории всеки ден.
3. Само ако давате една и съща храна всеки ден, например пелети, трябва да се уверите, че давате точните пропорции хранителни вещества с всяко хранене.

Сега нека погледнем няколко други пирамиди.

Проучете как се храни в природата вашият папагал

За жалост, не винаги има подробни и надеждни изследвания за някои видове в природата. Четенето за съдържанието на стомаха на „пожертвани образци” е индикация само за това с какво се е хранила птицата, когато е била убита. Те не разкриват какво консумира папагалът през годината или какво обича да яде докато мъти или отглежда малките. За съжаление обаче, това е всичката информация, която имаме за някои видове. Бихме могли да я използваме като изходна точка.

Информацията за някои видове се състои от разпиляни парченца, които могат да бъдат събрани на едно място от различни източници. Някои от тези източници са орнитолози; хора, наблюдаващи птиците в природата; хора на почивка в места, където се срещат тези видове; и природолюбители от различни страни. Много от тези хора имат сайтове и ги използват за да споделят своите приключения, наблюдения и снимки. Други източници включват експедиции на студенти от различни университети в сферата на зоологията и ботаниката.

Изненадващо, изследвания по ботаника могат да ни дадат ценни идеи за ядливи плодове, семена и ядки в даден район. Папагалите по Земята на Джоузеф Форшоу и Лексикона на папагалите на Томас Арндт често изброяват научните имена на дървета и храсти, в които си търсят храна папагалите. Вкарването на тези имена в интернет-търсачки може да ви даде информация за растението, къде расте, какви плодове дава, какви птици се хранят с него, и с други растения, които растат в същия регион. Някои от тези растения може да са екзотични орнаменти, които растат във вашата градина в задния ви двор.

Също така има ловци на птици и вносители от ’70’те, ’80’те, и ранните 90′. Те знаят доста, но повечето от тях не споделят знанията си, поне не публично. Много важна информация за природните навици на хранене и поведение на птиците е скрита в спомените на тези хора.

Пирамида за големи ара

По-малките ара, например Благороден ара, Малък ара и Военен ара се хранят с много от същите храни, с които се хранят другите във високите части на растенията. Както винаги, това правило има изключения. Например, червено-кореместият ара (Ara manilata) се храни почти изключително с плодове от палмата Бурути, които предоставят големи количества каротени и много ниски количества мазнини. Но, много вероятно насекоми и други буболечки също да са включени в храната им, които биха увеличили нивата на протеин и мазнини. Червеноухият ара (Ara rubrogenys) се храни с кактусов плод (нопал) и бобови дървета и храсти плюс семена и горски плодове, които растат в тези места.

Големите ари са екипирани със силни, големи клюнове, с които могат да манипулират храна, която е недостъпна за други по-слаби птици. Всеки има предпочитани храни в екологичната си ниша, но най-общо, големите ари подбират повече семена и ядки, които са богати на мазнини.

Съгласно Лексикона за папагали на Томас Арндт, синьо-жълтите ара се хранят с разнообразни зрели и сурови плодове (напр. Mauritia vinifera, Astrocaryum sp., Bactris sp., Maximilianea), манго, ядки (бразилски, различни палмови ядки), семена (напр. Hura crepitans), горски плодове, цветове и зеленчукови материи, които намират в дърветата; вероятно също така насекоми и техните ларви; почти ежедневни полети сутрин и вечер до колпас (глинести образования) където се хранят с богата на минерали почва, което се счита, че неутрализира токсичното съдържимо в някои сурови плодове.“

Синьокрилите Ара консумират почти същите храни както синьо-зелените ара.

Хиацинтовите ара (Зюмбюлени ара) се нуждаят от по-високо съдържание на мазнини в храната, в сравнение с останалите видове ара. Макар че се хранят с разнообразни палмови плодове, включително Acrocomia lasiopatha, Astryocaryum tucuma, Attalea phalerata, Acrocomia aculeata, Syagrus commosa, Attalea funifera; плюс други зрели и сурови плодове, смокини и горски плодове, те също се хранят с всякакви налични ядки и зеленчукови храни. Томас Арндт разказва за наблюдател, който ги е видял да се хранят с водни охлюви, от което може да се предположи, че не биха пропуснали възможността да хапнат друг животински протеин.

Пирамидата за големи ара отразява повишената нужда на арите от мазнини, без да пренебрегва необходимостта от други хранителни вещества.

Пирамида за корели и тревояди папагали

Корели, вълнисти папагали, розели и други тревояди папагали се хранят предимно на земята, сред треви. Голямата част от храната им се състои от семена на тревистите растения, но също така се възползват от други растения, в сезоните когато могат да ги намерят като горски плодове, буболечки, и без съмнение от време на време листа, трева и семената на узрели цветове.

Тази пирамида трябва да бъде коригирана от стопанина за всяка отделна птица. Вълнистите папагали развъждани в плен например са доста по-различни от събратята им в дивата природа. Те изобщо не са толкова активни и са склонни кър развиване на мастни липоми, злокачествени тумори, и тироидни проблеми. Подходяща храна за вълнисти папагали склонни към затлъстяване биха били повече зеленина и кълнове, отколкото богати на мазнини семена.

По-активни птици, като розели например, ако живеят във волиера вместо в малка клетка, може спокойно да се хранят с храни с по-високо съдържание на маслодайни семена и въглехидрати, особено в по-студено време.

Като цяло, тази пирамида набляга на естествената храна на тревоядните папагали от семена на тревисти растения като основа на храненето и същевременно показва, че и другите храни са необходими за да си достави папагалът нутриенти, които отсъстват или почти отсъстват в семената.

Аналогично могат да се направят пирамиди за хранене на други видове след като се направи малко проучване за естествената им храна в природата, вземайки предвид изискванията на вашите птици и нагласявайки компонентите в съответствие с тях.

Стратегия за хранене

Много птици предпочитат да се хранят със семена вместо с други храни. Така, ако им бъдат предложени едновременно семена и зеленчуци, те ще изядат семената и ще оставят зеленчуците. Поради това птиците трябва да се хранят поне два пъти дневно.

Първото хранене на папагала за деня, докато е гладен, трябва да съдържа зелена растителност, плодове и зеленчуци. Ако папагалът обича да пробира и да изхвърля по-малко харесвани храни, може да помогне, ако леко ги накълцате/нарежете и ги смесите преди да ги предложите. Една от най-здравите птици, която видях през осемдесетте години беше един амазон хранен точно по този начин.

Храни, които са били варени, замразени/размразени или накълцани/нарязани, трябва да бъдат отстранявани от купичката за хранене до около два часа след даването поради развитието на бактерии. Хора, които сутрин отиват на работа или училище и се прибират едва вечерта, това не е добра опция.

Алтернатива за такива хора е да дават покълнали бобови и семена като първо хранене. Тъй като кълновете са жива храна, те не се развалят ако бъдат оставени в купичката за 8 часа. Зеленчуците и плодовете могат да бъдат давани след като стопанинът се прибере от работа или училище.

Последното хранене за деля би било семена и/или ядки. Махнете всички остатъци, които папагалът не е изял преди лягане. Това ще осигури апетит за други храни сутринта.

Библиография

Comparative Avian Nutrition Kirk C. Klasing
Dangerous Grains James Braly, M.d.; and Ron Hoggan
The Food Pharmacy Jean Carper
Foods That Fight Disease Laurie Deutsch Mozian
Guide to Pet Birds Matthew M Vriends
Metabolic Man Ten Thousand Years From Eden Charles Hizer Wharton
Parrots, Their Life in the Wild Thomas Arndt
Parrots of the World Joseph M. Forshaw
Staying Healthy With Nutrition Elson Haas
Beyond Probiotics Ann Louise Gittleman
Food Enzymes Humbart Santillo
Living Foods for Optimum Health Brian R. Clement
The Omega Diet Artemis Simopoulos and Jo Robinson
Trends in Home Prepared Diets for Pets C.J. Puotinen – Wise Traditions in Food, Farming, and the Healing Arts, the quarterly Journal of The Weston A. Price Foundation, Volume 2 Number Two, Summer 2001, p34.

Онлайн източници

www.eatwild.com
www.westonaprice.org/nutrition_guidelines/feeding_pets.html
www.cals.wisc.edu/media/news/09_98/turkeys_grouse.html
www.mercola.com/beef/cla.htm
www.udoerasmus.com/articles/udo/udo_cla2.htm
www.lamontanita.com/docs/newsletterarticles/Aug2000/grassfedanimals.htm
http://texasgrassfedbeef.com/your_health.htm
http://texasgrassfedbeef.com/omega_3_fatty_acids.htm
www.mercola.com/beef/health_benefits.htm
www.naturalhub.com/natural_food_guide_meat.htm
www.ajcn.org/cgi/content/full/71/3/682
www.biology.ucsc.edu/people/barrylab/public_html/classes/old_animal_behavior/Optimal_Foraging.html
www.hort.purdue.edu/newcrop/morton/index.html
www4.nationalacademies.org/news.nsf/isbn/0309085373?OpenDocument
www.nap.edu/books/0309085373/html/
www.mercola.com/1999/mar/7/grains.htm
www4.citizen.com/healthbeat/news2002/oct_02/hb_1008a.htm
www.vegsource.com/harris/index.htm
www.msnbc.com/news/822525.asp
www.mercola.com/article/soy/avoid_soy.htm
www.mercola.com/article/soy/avoid_soy2.htm
www.michaelthorn.com/cfhs/vet/insect1.html
http://mazuri.purinamills.com/birds.htm
www.wannabee.org.au/archives/papers_research/2001pr/2002.05e.htm
www.mercola.com/article/soy/avoid_soy2.htm
www.highveld.com/probiotic.html

---

[1] Бел.пр.: англ. Pecan; лат. Carya illinoensis

[2] Бел.пр.: англ. Bok Choy, Chinese cabbage, Snow cabbage; лат. Brassica rapa

[3] Бел.пр.: англ. Chickweed, Nailwort, Whitlow-wort; лат. Paronychia