Оптималната среда: Част II – Хранене на папагалите ни
автор: Памела Кларк
Превод: Милко Ачев
Статията е преведена на български език и се публикува с любезното съгласие на авторката
Храната е важна част от балансирания начин на живот
Франц Лебовиц
Това е втората от поредица статии дискутиращи най-добрите методи за осигуряване на условия на живот, които ще осигурят сравнително безпроблемно съществуване с вашия папагал компаньон. В тази статия ще обърнем внимание на въпроси свързани с диетата и хранителния режим, както и за най-добрите начини да храните папагала си.
Аз вероятно получавам повече въпроси от объркани и притеснени хора относно въпроси свързани с храненето отколкото всички други свързани с грижите за папагали. И за това си има добра причина. Има много различни идеи застъпвани днес от авикултуристи, производители на храна за птици, ветеринарни лекари и консултанти по поведението свързани с въпросите на храненето. Много от онези, които предлагат мнения имат силни чувства по темата и могат да са много убедителни. Въпреки това, много от тези категорични мнения си противоречат помежду си.
Можем да чуем, “Папагалите затлъстяват от семена и не бива да им се дават изобщо.” След това виждаме реклама от компания с добра репутация, която твърди, че птицата ни може да доживее до дълбока старост хранейки се с тяхната витаминизирана смеска от семена. Можем още да чуем, “Храна само от пелети е единствения начин да осигурите оптимално здраве.” Но, ние не можем да накараме папагала ни да яде пелети. Съветват ни, “гроздето и ябълките не са нищо друго освен сладка вода и не бива птиците да бъдат хранени с тях.” Но, те поне са пресни храни, как тогава може да са лоши?
Изявления като тези ни карат да се чувстваме относително объркани и търсещи повече информация. Трудно е да се вземе такава комбинация от парченца информация и да се трансформира в страхотен хранителен режим за птиците ни, при положение, че същите тези птици също имат свои предпочитания, които трябва да бъдат взети под внимание.
Нуждаем се от яснота по отношение въпроса за храненето. Какво е балансиран хранителен режим? Как да го осигурим ефективно? Как да накараме папагалите ни да “сътрудничат” в този процес? Защо те се държат по такъв начин по отношение на някои храни? Какви разумни очаквания можем да имаме при предлагането на нови храни? Как можем да накараме всичко това да действа?
В действителност, отговорите са сравнително прости. Аз ще докажа, че папагалите ще балансират тяхната собствена храна ако (1) им осигурим много и голямо разнообразие от живи, пресни храни, (2) ако те не са хранени с храни, които изкривяват вкусовете им, (3) ако изборът, който предлагаме е в синхрон с храните, за които те са пригодени в процеса на своята еволюция в дивата природа… и, (4) ако им дадем шанс да го направят.
Приблизително преди 20 години, са били проведени лабораторни изследвания върху хранителните нужди на плъхове. Установено е било, че ако им се осигури голямо разнообразие под формата на пресни храни, тези плъхове биха могли и биха балансирали поеманата от тях храна през определен период от време. С други думи, те изглежда имат инстинктивно знание за собствените си хранителни нужди и възможност да ги удовлетворят, ако им бъдат осигурени суровините за това.
Впоследствие, още по-смайващи изследвания бяха направени с деца. Учудващо, бе установено, че тези деца също имат способността да балансират храната си, когато им е предоставяно голямо разнообразие от пресни храни и в случай, че не им се дават храни, имащи свойството да изкривяват вкуса. Едно дете би могло да се храни само с броколи в продължение на два дни, след това да пие литри мляко в продължение на няколко дни, след това с огромно желание да си хапва големи количества пълнозърнест хляб, но като цяло през определен период от време детето се храни с достатъчно много храни необходими за постигане на балансирана диета, ако не му е давано да консумира храни, които имат способността да изкривяват вкуса.
Известно е, че храни богати или на мазнини или прости въглехидрати, особено захар, или комбинация от двете променят/изкривяват вкуса. Повечето от нас сме имали такъв опит през живота си. С колкото повече “бързи храни” се храним, толкова повече ни се ядат “бързи храни”. Колкото повече захар поемаме, толкова повече ни се ядат храни съдържащи захар. Обратно, спомням си период от живота ми, когато аз се отнасях много стриктно към собствената си диета. По това време диетата ми беше вегетарианска лишена в голяма степен както от мазнини, така и от въглехидрати. През този период аз гостувах на роднини на съпруга ми в Южна Дакота. Никога няма да забравя отвращението, което изпитах гледайки парчето месо плуващо в мазнина в чинията. В резултат на начина, по който се хранех вкусът ми бе станал сравнително чист и толкова много животинска мазнина ме отвращаваше. За съжаление, ако днес видя същото ястие, предполагам, че бих се насладила хапвайки го с апетит и същевременно чувствайки се малко виновна. Идеята е, че диета съдържаща дори умерени количества или мазнини или захар изкривява вкусовете ни до положение да правим избор на храна, който не е най-здравословен за нас.
При положение, че плъховете и човешките деца са доказали чрез научни изследвания способността си да следват вкусовете си правейки такъв избор на храни, който е здравословен, как мислим, какво ли правят папагалите в природата в това време? Като животни плячка за тях е абсолютно необходимо да са в добро здраве. Болести или слабости от какъвто и да е род ще привлекат вниманието на хищник и живота свършва. Изглежда очевидно, че папагалите са напълно способни да правят избират сред наличните в хабитата им храни с цел балансиране на храните си съвсем успешно.
Аз често наблюдавам доказателства за способността на моите собствени птици да избират измежду многото предлагани неща онези хранителните съставки, от които се нуждаят. Чифтовете ми за разплод жако не проявяват особен ентусиазъм в яденето на тъмнозелени листни зеленчуци докато не настъпи сезонът за размножаване. В този момент те започват да излапват лакомо всички предложени им такива зеленчуци. Един папагал може в продължение на седмици да не хапне пелети, след това да излапа цяла купа наведнъж.
В съответствие с това, аз вярвам, че ние трябва да им осигуряваме колкото може по-разнообразна храна, съдържаща обилно количество пресни храни, количества пълноценен протеин и мазнини подходящи за съответния вид и да избягваме да ги храним с храни, които ще изкривят вкусовете им и ще ги направят неспособни да правят разумен избор на храни. Така стигаме до въпроса кои храни и методи на хранене изкривяват вкуса на папагала?
След продължително наблюдение и анализиране на моето собствено ято, аз вярвам, че отговорът на този въпрос има два аспекта и той съответства на представената по-горе информация. Храните, които изкривяват вкуса на папагал са тези, които (1) съдържат повече мазнини отколкото съответният папагал би срещнал в природата, и (2) захарни храни в повече от това, което бе намерил в природата. В някои случаи солта също изкривява вкуса. Често чувам от стопани на големи папагали ара, че техните птици ядат само човешка храна изключвайки напълно всичко друго. В тези случаи вкусовете на птиците са били изкривени от приготвените човешки храни. Нашите папагали са развили храносмилателни системи, които функционират най-добре, когато им бъдат “подадени” храни подобни на тези, които те биха намерили в природата, в същите количества, в които биха ги срещнали там.
Освен това е важно да осигуряваме храни в правилни количества. Доста често добронамерения стопанин на папагал стига твърде далеч давайки на папагала храни, които птицата показва, че харесва. Ако птицата харесва грозде, тя получава шест зърна вместо едно. Това е друг начин, по който ние изкривяваме вкуса на папагала. Шест зърна грозде не само, че съдържат ТВЪРДЕ много захар, но и в гушката на папагала почти не остава място за нещо друго след като изяде шестте зърна грозде. Важно е разнообразието, което получава да съдържа подходящ баланс от хранителни вещества. По моя груба преценка плодовете не бива да превишават 15% до 20% от пресния зеленчуково-плодов микс като останалото трябва да бъдат зеленчуци, варен боб, цели зърна (или кълнове или сварени), ядки, семена и други хранителни съставки.
Второ, аз твърдя, че ако очакваме папагалите ни да са в състояние да правят добър избор на храна, ние трябва да им предлагаме живи храни, такива за каквито те са развити да ядат в природата. Затова аз съм против изцяло пелетното хранене. Пелетите са не само сравнително скучни като не предлагат стимули за тези жизнени същества, но те са мъртва храна. Нито една от съставките им не е жива или прясна. Когато предлагаме пресен зеленчук, всички клетки на зеленчука са все още живи и функциониращи, независимо от факта, че той е бил откъснат от растението. Тези клетки не умират докато зеленчукът не се свари или замрази.
Тези живи храни съдържат деликатни ензими, фитонутриенти и комбинации от хранителни вещества, които никога не биха могли да се осигурят чрез пелети. Аз съм ЗА даването на пелети, като правя това по два начина с моите папагали, както ще обясня по-долу. Обаче, аз вярвам, че е глупост да храним папагала си с храна съдържаща 50% и повече пелети, при положение, че техните биологични системи са пригодени да ползуват пресни храни. Освен това, ние все още не знаем достатъчно за хранителните нужди на папагалите за да сме 100% сигурни, че пелетите осигуряват напълно тези нужди, независимо от твърденията на производителите. Например, съвсем наскоро попаднах на статия, коментираща как млад папагал ара наскоро бе прекарал състояние наричано perosis, което представлява изкривяване на краката. Арата е била отгледана със 100% пелетни храни, които са били с ниско съдържание на холин. Възрастните птици си произвеждат нужния им холин, но млада птица трябва да го получава чрез храната си.
Трето, ние трябва да осъзнаем, че различните видове папагали са се развивали в различни региони на света, където са срещали различни източници на храна. Освен това, те имат различни навици. Трябва ли да храним африкански сив папагал (жако), чиито предци са еволюирали близо до екватора в Африка и които редовно се хранят на земята по същия начин, по който храним синьо-жълта ара, която е еволюирала в дъждовните гори на Южна Америка и обикновено не се храни често на земята? Аз не мисля така и този факт обезсмисля много от обобщенията, които чуваме по отношение на храненето.
Птици, които редовно се хранят на земята в природата, като жакото, какадуто и корелите, нормално ядат някои семена като част от диетата си. Семената падат по земята, когато узреят. Аз вярвам, че е добре да добавяме ограничено количество семена в диетата на тези птици като моят избор на пропорция е 10% до 15% семена в диетата на тези видове.
И обратно, повечето папагали ара, амазони и пионус, заедно с други американски и австралийски видове папагали се хранят по дърветата в дъждовните гори и обикновено не слизат на земята за да се хранят по начина, по който го правят жакото. Техните естествени храни съдържат по-малко семена и тъкмо тези видове папагали най-често развиват по-агресивни поведения както и проблеми със затлъстяване ако са хранени със семена като значителна част от храната им в плен. В моя дом тези видове получават само много ограничение количества семена и вместо това им осигурявам допълнително ядки и плодове за да допълня вече голямото разнообразие от плодове и зеленчуци, с които се хранят.
Последно, ние трябва да разберем как ядат папагалите и какви фактори повлияват техните навици на хранене така че да не изтълкуваме погрешно техните реакции. Винаги, когато обсъждам храненето със стопани на папагали, аз почти винаги чувам репликата: “Ох, не мога да му давам броколи (или моркови или кафяв ориз или зеленчуци….); той не ги харесва.” Такъв един стопанин може да е предлагам броколи един или два пъти, но е спрял да го прави базирайки се на това, че папагалът не е изял тази храна веднага. Обикновено такива неразбирания се базират на една от двете погрешни интерпретации.
Първо, базирайки се на твърдението, че папагалът може да балансира собствената си храна, някой папагал може да не е “подтикван” да яде конкретната предлагана храна в конкретния ден, просто заради вкуса си… неговото вродено знание за нуждите му в определен момент. Не можем да гледаме на реакцията на папагал към определена храна в определен ден като доказателство, че “той не я харесва”.
Второ, важно е да се разбере, че често зрителното възприятие ще определя дали ще яде определена храна или не. Папагалите са изключително “зрителни” същества. Подозирам, че див, възрастен папагал, учейки своето малко да търси храна по-скоро му казва: “ПОГЛЕДНИ! Ти трябва да ядеш неща, които изглеждат като това,” отколкото “Хайде, пробвай това. В бъдеще, ако някое растение има вкус като този, яж го!”. Ако второто беше вярно, младият папагал би бил в опасност от ядене на отровни растения в търсене на неща, които са ядливи. Макар че папагалите съвсем ясно се наслаждават на вкуса на определени храни, науката сочи, че броят на вкусовите рецептори върху езика им е значително по-малък от този върху човешки език.
Освен това, папагалите са много консервативни същества. Ако оставя хранилка за птици навън, на дивите птици ще отнеме поне две седмици за да се приближат до нея. Те трябва най-напред да свикнат да я виждат, и да научат, че това означава храна. Следователно, когато предлагаме нови храни, ние трябва да разбираме, че папагалите ни най-вероятно няма да ги ядат за известно време, просто защото най-напред те имат нужда да свикнат да виждат новото нещо.
Поради това, най-добрият, най-ефективният начин да се хранят папагалите е да им се дават миксове от храни. След като свикнат да виждат определен микс е възможно да се добавят каквито и колкото поискаме нови съставки и те ще ги приемат почти веднага. Обикновено, аз ги храня с три стандартни “микса” от храни: микс от пресни храни, микс от варени зърна и папагалски хляб.
Миксът от пресни храни включва пресни зелени растения, зеленчуци, варен боб, плодове и пълнозърнести макаронени продукти. Това дава възможност да се хранят папагалите с изобилие от пресни зеленчуци и плодове без да трябва да се кълцат всеки ден… задача, която много хора намират за досадна. От всичките диети, които съм изпробвала, тази е най-лесна за приготвяне и аз вярвам, че тя предлага превъзходен хранителен режим, оставяйки на папагалите свободата на избор как да посрещнат своите хранителни нужди.
Този метод на хранене не е моя оригинална идея. Макар и да съм срещала подобни идеи от тогава насам, този метод на хранене за пръв път научих от Джейми МакЛийд, собственичка на The Menagerie in Summerland, Калифорния, и го пригодих за да върши работа в конкретната ситуация в моя дом. Той е най-подходящ за домове с повече птици, но може да бъде адаптиран и само за един или два папагала. Този микс ще остане свеж в продължение на 4 до 7 дни в хладилника, елиминирайки необходимостта да режем плодове и зеленчуци всеки ден.
Ако имате време да правите това, следният метод е страхотен начин да осигурявате действително превъзходна храна за вашите птици:
Всяка седмица аз отделям по два часа за да приготвя този пресен плодов микс на пластове, който съхранявам в плътно затворени пластмасови контейнери (големината и броя им зависи от броя птици, които имате). Храните се подреждат на пластове от дъното нагоре по следния начин:
Нареден по този начин на пластове (с цитрусите в горната част и замразените зеленчуци като най-горен пласт) миксът остава пресен за 4 или повече дни, когато е нужен.
Когато съм готова да ползувам всеки контейнер, аз го изпразвам в голям съд за да смеся хубаво съставките от различните пластове. В този момент обикновено добавям едно-две други неща, например някои от по-нежните плодове (сливи, праскови, пъпеши) и варени зърнени храни (пшеница, ечемик, и т.н.). След това поставям осем лъжици от този пресен микс във втори съд като добавям една лъжица висококачествена смеска от семена и една лъжица пелети. Обърквам получената смес хубаво и давам на папагалите. Всяка птица получава между 2/3 и една върховата чаша от сместа сутрин и в късния следобед, което съответства на инстинктивното им желание за търсене на храна по това време от деня. Приготвена по този начин смеската съдържа 80% пресни зеленчуци, плодове, макаронени продукти и бобове, 10% семена и 10% пелети.
Тази храна има няколко предимства спрямо други. Тя може да бъде оставена в клетката за по-продължително време. Тъй като повечето от съставките са сурови и миксът е относително сух, бактерии не могат така лесно да се размножават в микса със същата скорост както в миксове от варен боб или каши, които са доста влажни.
Тя позволява на папагалите да упражняват свободен избор да ядат съобразно това, което им диктува вкуса и хранителните им нужди. Както бе изтъкнато в първата част от тази поредица статии, ние трябва да правим всичко възможно за да осигурим колкото е възможно повече свобода на избор и свобода на придвижване за нашите птици, тъй като това са двете най-важни неща, от които те са лишени в домовете ни. Ние им дължим това – да им осигурим известна доза свобода по всякакъв начин, по който можем.
Това е една вълнуваща храна. Безкрайни са възможностите за разнообразяване. Всяка седмица аз променям всеки от пластовете. Избирам различни листа и различни нарязани зеленчуци. Може да ползувам лимони вместо портокали в цитрусовия пласт. Мога да заместя гроздето с боровинки или череши без костилки. Мога да използувам червени чушки вместо зелени. Варирам формите на макаронените изделия, които предлагам, използувайки от дребни буквички или звездички в едната седмица, до тръбички през следващата. Всяка сутрин, когато обърквам нов контейнер аз добавям други неща, които осигуряват още повече разнообразие. Това може да са различни бобови консерви, кълнове от сусамени семена и други, варени зърнени (кафяв ориз, просо, амарант, quinoa[5]) круши, ягоди, леко пукнати орехи (Бразилски орех, бадем, орех и т.н.) малки парченца хляб с много тънко намазано фъстъчено масло. Мога да използувам дребно канарско семе вместо смеските за по-големи папагали. Мога да варирам вида пелети, които добавям. На кратко, възможностите за осигуряване на още повече разнообразие са безгранични. Моите птици никога не знаят какво да очакват, когато идва купата с храната им и тичат във възторг за да открият какво ще бъде днес!
Също така, това е най-лесният известен на мен начин за привикване на папагал, който е бил изцяло хранен със зърнени смески към ядене както на пресни храни така и на пелети. Давам тази храна на различни птици, хванати от природата птици за размножаване, отгледани на ръка папагали както и изоставени папагали, които са знаели единствено зърнена храна до преди да дойдат при мен. В рамките на сравнително кратък период от време, всички птици изпитват удоволствието и очарованието на този микс. Тъй като миксът съдържа 10% семена след последното смесване, нужно е малко убеждаване за да накарам дори пристрастена към семена птица да яде микса. Такава птица обикновено рови за да си извади от семената като по този начин опитва и консумира малки парченца от прясната храна. Така птицата не гладува, тъй като хапва малко семена и скоро ще бъде мотивирана да яде пресните неща също. За онези птици, които са по-упорити в отказването да ядат прясна храна първоначално аз добавям допълнително по една супена лъжица семена към техния съд с храна докато преминат на нормален микс. От друга страна, той съдържа 10% пелети и моите наблюдения са, че птици, които нямат желание да пробват сухи пелети предложени отделно, са склонни да ги опитат когато ги намерят вътре в микса.
Тази храна създава красиви, здрави птици. Аз съм запазвала перата паднали от изоставени птици, които съм взимала при мен и съм ги сравнявала с перата от същите тези птици след година време на тази храна. Сравнението е драматично и вълнуващо.
Чувала съм един недоволен коментар във връзка с този начин на хранене с пресни храни, свързан с количеството храна, която се изхвърля от пода на клетките. Обаче ние трябва да разбираме как папагалите са развили хранителните си навици. На тях им е навик да си вземат хапка храна, да “отхапят” от него и да пуснат останалото на земята. Понякога съм се учудвала на разкази от клиенти, които наскоро след като са взимали в дома си бебе папагал от моите, казват: “Той не яде.” Моето объркване винаги се е дължало на това, че птицата се е хранила добре докато е била при мен и сега получава подобна храна в новия си дом. След по-подробно разказване обикновено става ясно, че младият папагал яде… по начина описан по-горе… и факта, че повечето от храната пада на дъното на клетката беше притеснителен за новия стопанин карайки го да мисли, че папагалът не се храни въобще. Това е нормално поведение на папагалите в природата. В природата, пуснатата храна на земята играе ролята на ценна “тор” покриваща семената паднали от растенията и помага за развитието на тези семена в растение…в края на краищата запазвайки растителните видове и давайки им възможност да процъфтяват в конкретния хабитат. Тези, които не могат да издържат да гледат това разхищение могат например да дават остатъците от храната на папагала на кокошки или да ги изхвърлят обратно в почвата.
Вторият микс, който използувам редовно го давам в късния следобед, през ден, като го махам от клетката преди птиците да легнат да спят, тъй като варените храни ще се развалят по-бързо. Основният микс е следния:
1 чаша quinoa (житно растение с високо съдържание на калций и протеин, което може да се намери в магазини за здравословни храни);
2 чаши вода;
2 чаши настърган батат (или друг зеленчук богат на витамин А);
пресни зърна от два кочана царевица или 1 чаша замразена царевица;
1 чаша настъргани зелени зеленчуци;
½ чаша настъргани ядки (Бразилски орех, бадеми или орехи);
½ чаша негрухано сусамено семе (от магазина за здравословни храни);
½ чаша канарено семе.
След като водата заври добавете първата съставка (quinoa). Щом водата започне пак да ври, покрийте, намалете силата на котлона и оставете да ври на слаб огън 5 минути. Добавете бататите, покрийте отново и варете още 10 минути или до “поглъщането” на течността. Изсипете получената смес в купата за хранене на папагала, добавете другите съставки и разбъркайте леко. Дайте на птиците да ядат топло.
Разнообразие в този микс може да се постигне като вместо quinoa използувате семена от други житни растения (това може да изисква по-продължително варене), моркови, тиква (като заместители на бататите), променяне на зеления зеленчук и на ядките.
Трето, приблизително веднъж седмично давам царевичен хляб. Използувам стандартна рецепта за царевичен хляб и го приготвям с пълнозърнесто царевично брашно от магазина за здравословна храна и пълнозърнесто пшеничено брашно. В тази смес може да се добави неограничен брой съставки, включително настъргани зеленчуци и плодове, сусамено семе, тиквено семе, сурово слънчогледово семе, настъргано ниско-маслено сирене и т.н. Неограничен брой хранителни добавки може да се добавят към основната смес, като по този начин още веднъж се увеличава разнообразието, което папагалът ви получава чрез храната.
Както беше споменато по-горе, аз мисля, че пелетите могат да бъдат ценна част от храната на папагала. Всяка една от моите птици си има съд с пелети в клетката си, които са достъпни по всяко време по техен избор в допълнение към пресните миксове предлагани по два пъти на ден. Обаче мен не ме интересува дали те ядат от пелетите или не. Наблюдавала съм, че ако бъдат предлагани подходящите пелети за всеки вид папагали и на папагала е предоставен свободен избор, повечето биха яли толкова, колкото им е нужно в зависимост от това, което им диктува вкуса. Понякога може да изядат всичките, друг път може да се наложи да ги изхвърля недокоснати.
Аз предпочитам да не използувам пелети, съдържащи химически оцветители за храни. Папагалите не намират такива бои в природата и аз не виждам причина защо това да става в плен, особено във връзка с последните сведения, че тези вещества причиняват изостряне на симптомите у свръх активни деца. Мисля, че все още науката не си е казала последната дума по отношение на този въпрос и предпочитам да избягвам тяхната употреба с моите птици. Пелетите, които използувам в момента са Harrison’s, Breeder’s Blend, Foundation Formula и Scenic Diet. Установила съм, че жаката ми предпочитат Harrison’s High Potency blend, които са създадени за видове, които се нуждаят от храни с по-високо мастно съдържание. Какадутата ми предпочитат Scenic Diet. Арата ми, амазоните и пионусите се наслаждават и на двата вида: Breeder’s Blend и Foundation Formula.
Всяка птица си има съд с пелети в клетката в зависимост от изразените от нея предпочитания. Отделно от това аз “въртя” другите 4 вида в пресния им микс, така че всяка птица също така да има достъп и да има шанса да се радва и на другите три вида, които нормално не се намират в клетката й. Освен това, добавянето на тези пелети в микса сутрин помага миксът да изсъхне. Установила съм, че някои папагали предпочитат пелетите леко размекнати, като ако са сухи те не биха ги хапнали.
Преди да свърша искам да кажа няколко думи за предпазливост. Трябва да знаем, че папагалите могат да страдат от реакции към храни или химикали включени или поръсени върху тях по време на растежа. На този етап не е ясно дали тези реакции са истински алергии или някакъв друг тип чувствителност. За това, ако изберем да предлагаме такова голямо разнообразие от храни, ние трябва да наблюдаваме внимателно за промени в поведението, които може да бъдат индикатор за такъв проблем. Едва наскоро ми се обади клиент, чийто амазон беше започнал да говори с “напрегнат” глас… през всичкото време. Тъй като тя знаеше колко малко вероятно беше една птица внезапно да промени тотално гласа си, тя бе завела птицата на ветеринарен лекар, който открил сериозна възпалителна реакция в храносмилателната система, което причиняваше странния и смешно звучащ глас. Тази клиентка бе давала на папагала ягоди, плод, който никога преди това не му беше даван. Дали причина за тази реакция е бил самият плод или химикалите използувани за отглеждането на ягодата – това няма да узнаем никога. Реакции като тази не са никак редки и ние трябва да знаем за възможностите определени храни да бъдат проблем за отделни папагали.
Храненето на папагалите не бива да е объркващо. След като се научим как да осигуряваме действително здравословна храна и имаме по-добро разбиране за инстинктивното отношение на папагала към храната, аз вярвам че наша задача е да осигурим така разнообразна храна, както бе описано по-горе, след което да не обръщаме внимание какво изяжда вярвайки, че всяка птица избира храната, която вкуса й диктува. Те се нуждаят от храни съдържащи колкото е възможно по-голямо разнообразие от пресни зеленчуци и плодове, с добавка на житни семена, боб и ядки. Паничка с висококачествени пелети в клетката представлява ценна, хранително балансирана добавка към тези пресни храни. Папагалите са пригодени да живеят най-добре предимно с жива, прясна храна и да могат да правят мъдър избор на храна, ако им бъде предоставена тази привилегия. Нашата задача е да им дадем възможността и привилегията и след това да се оттеглим оставяйки ги да свършат тяхната част от задачата като ядат от тези храни, които те чувстват, че са им необходими всеки отделен ден.
[2] kale – вид безглаво зеле с тъмно зелени “рошави” листа, известно още като cole или colewort – лат. Brassica oleracea acephala
[3] Collard greens – листа на вид зеле (kale), които се сваряват и се ползват като зеленчук
[4] Тези са типични за САЩ, но в България можем да си направим не по-лоши миксове
[5] quinoa – Южно Американско растение, отглеждано заради семето, което се яде. Лат. Chenopodium quinoa