Тази статия е публикувана за първи път в Holistic Bird Newsletter
Публикува се тук с любезното съгласие на авторката Памела Кларк
Ако трябва да го кажа направо, бих казала, че гледането в плен на папагали като домашни любимци е като да се опитваме да напъхаме квадратна тапа в кръгъл отвор. Фактът, че се справят така добре свидетелства по-скоро за тяхната приспособимост, отколкото за успеха на усилията, които полагаме при отглеждането им. В естествената си среда папагалите са били създадени да изминават в полет километрични разстояния всеки ден, да общуват без ограничения с другите членове на ятото, да си търсят храна по свой избор, да се къпят по начин и на места по свой избор, да бъдат активни по цял ден в унищожаване на растителност, да се размножават и да създават свое потомство.
Вместо това, дори в най-добрите домове същият този папагал остава с часове на ден затворен в клетка, яде храна по наш избор, предлагана в удобно за нас време, зависим е от нас какви стимули и занимания му се предлагат, неспособен е да създава и отглежда потомство и получава ограничено социално общуване.
Въпреки всичко, казано дотук обаче, аз не съм против гледането на папагали в плен като домашни любимци. Това, както се казва, е вече “свършен факт”. Тъй като гледането на папагали за домашни любимци е реалност, която едва ли ще се промени, трябва да го правим възможно най-съзнателно, с ясна представа за това, какво точно искаме от тях. Животът в плен винаги е съпроводен с известна доза стрес за нашите домашни папагали и разумният стопанин едновременно осъзнава това и се старае да прилага всякакви възможни методи, за да намали стреса за своя папагал, до който водят условията на живот в плен.
Докторът по ветеринарна медицина Дейвид Макклугидж пише в Холистична грижа за птиците: “Знаем от практическия опит и от научните изследвания, че емоциите засягат здравословното състояние на животното, без значение дали то е човешко същество или птица. Колкото по-интелигентно е животното, толкова по-изострено долавя опасността и толкова по-голям е стресът за него”. Едва ли може да има съмнение, че много от условията в домовете ни създават стрес за нашите папагали. Сред тях са нередовният хранителен режим, изборът на еднообразни храни или на такива без хранителна стойност, непредвидимото поведение на децата, поставянето на клетката на “изложено” място в дома, температурата в дома и много други условия.
Много собственици на папагали, дотолкова са привикнали към ежедневния стрес под принудата на объркания ни и забързан живот, че често не разпознават признаците на стрес у птиците си. Много от нас сме склонни да прикриваме собствените си чувства на страх или емоционален дискомфорт. Обикновено още като деца сме били приучвани така. Ако положението е такова и не осъзнаваме собственото си чувство на безпокойство или напрежение, тогава е необходимо да тренираме себе си да следим за признаци на безпокойство у папагалите ни и да ги приемаме с уважение и сериозно.
Много полезно упражнение за това е през първите две до три седмици да наблюдаваме папагала си така, сякаш снимаме на лента действията му. С други думи, стремете се да бъдете обективни. Опознайте как изглежда езикът на тялото му, когато се стресне или е уплашен. При много видове в такива моменти перата се прибират плътно към тялото, шията се издължава и може да изглеждат някак “ококорени”. Страхът при африканския сив папагал (жако) често се проявява с танцувално пристъпване от крак на крак, като същевременно птицата чопли с клюн ноктите на вдигнатия крак или посредством извиване на главата в “осморка”, при което изглежда сякаш гледа нагоре. Най-общо безпокойството или стресът често водят до липса на игривост, по-редки вокализации, а понякога и до намален прием на храна. При прекомерен страх се стига и до по-явните поведенчески реакции като скубане на перата или фобия.
От друга страна, един спокоен и щастлив папагал по-често пее, яде с апетит, чисти си перата нормално и намира начини да ни покаже, че търси социален контакт с нас. Наблюдават се и “поведенчески прояви на щастие”, каквито са махането с опашка, протягане, при което едновременно се протягат крилото и крачето от едната страна на тялото, настръхнали пера на главата и повдигане на двете крила едновременно като за поздрав.
През периода на наблюдение си отбелязвайте всички случки, които го стряскат или го карат да изглежда уплашен или неспокоен. След като вече разполагате със списък на ситуациите, при които сте забелязали страх или безпокойство, е необходимо да направите съответните промени. Ако например той изглежда бдителен, когато някой посетител се приближи прекалено много до клетката, ще трябва да инструктирате всеки бъдещ гост да запазва определена дистанция от него, докато папагалът го опознае по-добре след няколко посещения. Важно е папагалът да бъде запознаван с нови хора, но това трябва да става постепенно и внимателно, в случай че птицата е с плашлив или притеснителен характер.
Ако клетката е близо до стълбище или вход към помещение, откъдето хората “изникват от нищото”, тя би трябвало да се премести на по-спокойно място като същевременно остава разположена в дневната част на жилището, така че той да може да е близо до човешкото си “ято”. Ако това е невъзможно, членовете на семейството трябва да се научат да спират точно пред вратата на стаята и гласно да оповестяват предстоящото си влизане, така че той да не се стряска внезапно, когато до клетката му се появяват хора.
Ако ви дойде на гости приятел с шапка, която плаши птицата, помолете го да я свали. С други думи, стопанинът трябва да се превърне в ученик по отношение езика на тялото на своя папагал и да прави всичко необходимо да промени обстановката или ситуациите, за да му осигури по-голямо спокойствие.
Също така стопанинът трябва да се научи да предвижда и избягва всяка нова ситуация или обект, който е възможно да уплаши птицата. Може да се предвиди, че за много папагали поне няколко от следните неща ще предизвикат уплаха:
Тъй като птицата ще прекарва по-голямата част от времето в клетката си, важността на правилното й разполагане не е преувеличена. Както стана дума по-горе, тя не трябва да е на пътя на прекалено оживено движение, и въпреки това трябва да остава в обитаемата част.
За повечето папагали клетката не трябва да се поставя и срещу прозорец. Пред прозорците стават неочаквани неща. Ако клетката е до прозорец или плъзгаща се стъклена врата, би могла да се извърти малко на ляво или надясно, така че поне половината от клетката да е към стената. Ако последното не е възможно, може около 1/3 от клетката да се покрива със светъл чаршаф, който да се закрепи неподвижно към нея, така че папагалът да има къде да се оттегли, ако се чувства застрашен или неспокоен.
Отделяйте време за активното му обучаване на нещо. Това също може да послужи за намаляване като цяло на безпокойството му. Методът clicker training е чудесна идея. Той е еднакво забавен и за стопанина, и за папагала и ще спомогне да го приучите да съсредоточава вниманието си. Често такива птици, които лесно се стряскат, имат затруднения да се съсредоточават добре върху заниманията за по-дълго – дотолкова ги отвлича собственото им безпокойство и изпитваната нужда да са постоянно “бдителни”. Кликери могат да бъдат поръчани от www.clickertraining.com. На тази интернет страница може също да се намери основна информация за този метод, както и конкретни препоръки как да започнете с него. Освен това Companion Parrot Quarterly наскоро публикува в броеве 50 и 51 две прекрасни статии за clicker training с автор Франсоа Жоари, професионален дресьор на животни, който е работил и с папагали.
След като минете първите стъпки от прилагането на clicker training, можете да научите папагала си на много неща, като например да връща хвърлената му топка, да се катери по стълба или да бута количка. Този метод може да се използва дори за да се научи един папагал да играе с играчки или да не се плаши от нова играчка, тъй като звукът на кликера поражда незабавно успокоение. Тези кратки сесии изразходват физическа и емоционална енергия, което ще му подейства успокояващо и ще му създаде усещането за успех и постижение… чувства, които често пъти са изчезнали или никога не са били напълно развити при папагалите, отгледани на ръка.
Моделирайте поведението му под звуците на успокояваща музика. Препоръчвам ви да използвате за целта Spectrum Suite на Стивън Халпърн. Тази идея е основана на техниките за авто-хипноза и медитация при хората. Описано простичко, ако медитирам по 20 минути всеки ден, слушайки определено изпълнение на успокояваща музика, то след няколко месеца всичко, което ще ми е нужно, ще е да чуя тази музика, за да изживея отново усещанията за релаксация и спокойствие, които обикновено съм изпитвала по време на медитацията и след нея.
Това действа също толкова добре и при папагалите. След като си набавите музикалното изпълнение, изчаквайте такива моменти, в които папагалът ви си почива и е спокоен и пускайте музиката. Пускайте му я също и когато му е време за нощен сън. В крайна сметка той ще бъде “моделиран” да се успокоява всеки път, когато чува същата музика. След това можете да я използвате в моменти на засилено чувство на стрес, като например преди и след посещение при ветеринаря, ако се налага в дома ви да идват майстори за ремонт или в почивните дни, когато и без това напрежението в домовете ни е по-голямо.
Бедната на полезни вещества храна води до общо стресово състояние. Въпреки изобилието от най-различни мнения относно правилното хранене на папагалите, общо взето се приема, че папагалите се развиват най-добре при голямо разнообразие от здравословни храни, както и че никоя храна самостоятелно (например зърненият микс или пелетите) не бива да е за сметка на цялостния хранителен режим. Подобряването му е основно необходимо за намаляване на стреса в много случаи, когато птицата често е страдала от недостиг на незаменими мастни киселини и може и да не получава достатъчно качествен чист протеин. Увеличете количеството на пресните сурови храни, които той приема, на 30% и повече от общото количество храна. Колкото по-тъмен на цвят е даден зеленчук или плод, толкова по висока е хранителната стойност, която съдържа.
Ако папагалът ви не иска да яде листни и други зеленчуци, като начало му оставете хранилката със семена или пелети в клетката, но също така му давайте два пъти дневно салата от пресни сурови храни, която сте смесили с допълнително добавени семена. С течение на времето, след като той е свикнал с вида на прясната смеска, ще тършува из него за семената, които съдържа. Веднъж щом това започне да става, хранилката със семена може да бъде извадена от клетката. Първоначално прясната смеска може да съдържа 50 % семена, за да се избегне прекомерното изгладняване, докато той се научи да яде и пресните зеленчуци и другите съставки в сместа. С нарастване степента на приемането им, количеството семена би могло да се намали в границите между 10 и 20 %.
Нямам нищо против хранителната ценност на качествените пелети и мисля, че повечето папагали ги харесват в менюто им. Пелетите обаче са лишени от определени групи ценни хранителни вещества, каквито са незаменимите мастни киселини и ензими и те не трябва да са основна храна. Пресните листни и други зеленчуци, семената и ядките са отлични източници на такива вещества.
Също така е важно да сме сигурни, че източникът на чист протеин се предлага във форма, която папагалът ще яде. Пелетите са добър източник на протеини. Може да се предлага комбинация от сготвен фасул, бобови храни заедно с шушулката и зърнени храни, която ще доставя пълния набор от аминокиселини, градивните елементи на протеините. Или пък, могат да им се дават и малки количества нискомаслено сирене, бъркани яйца или животинска храна като добре сварено пиле или риба.
В случаите, когато папагалът проявява хроничен стрес, може да повлияе благотворно и осигуряването на подобряващи храносмилането ензими, с които да се напръсква храната им. Prozymes е добър продукт, който се продава за прилагане върху птици. Може да се набави от най-различни източници за поръчка по пощата чрез интернет. Някои папагали просто не абсорбират хранителните вещества от храната си толкова добре, колкото други, а това може да доведе до засилена нервност и влошено състояние на перата. Ензимите са изключително важни за доброто емоционално и физическо здраве и осигуряването на такава добавка може да подобри абсорбирането на хранителните вещества, което води до по-добро цялостно здравословно състояние.
На много жака, сенегалски папагали и жардини, които или си скубят перата, или проявяват хронично състояние на стрес, може да им се дава веднъж или два пъти дневно добавка с незаменими мастни киселини. Можете да им давате между три и шест капки два пъти дневно. Достатъчното количество от тях е необходимо не само за доброто състояние на оперението, но и за оптималното функциониране на мозъка. Всяка нервна клетка в мозъка е покрита с миелинова обвивка, която е съставена от незаменими мастни киселини. Възможно е някои птици да имат по-голяма нужда от тези хранителни вещества в сравнение с други папагали. Това важи особено за жакото, което в природата се храни с плодовете на палма, известна като oil palm, които са особено богати на незаменими мастни киселини. Сенегалските папагали и жардините в природата консумират и храни, също толкова добри източници на мазнини. Този вид добавка може да откриете на хладилния щанд в магазините за здравословна храна. Може да се предлага върху малко кубче хляб или друга попиваща храна.
Създайте ритуали и предвидими ситуации по всеки един възможен начин. Папагалите обожават ритуалите, тъй като им харесва да могат да предвиждат със сигурност какво следва да се случи. Темата за предсказуемостта е тясно свързана с вродената им потребност, присъща на животно-плячка, да се чувстват в безопасност. В природата повечето неща са предсказуеми. Слънцето неизменно изгрява и залязва. Дори живеещите на земята животни в областта имат склонността да се държат по предсказуеми, циклично повтарящи се начини … търсят храна и почиват в определени часове от деня. Единствено хищниците са непредвидими, изникващи от нищото. Ето защо за един папагал, който се е научил да изпитва страх, ще е от полза всеки един метод, който можете да приложите, за да създавате предсказуеми ситуации.
Един начин за това е да си изградите “език на ятото”. Казвайте му едни и същи неща за точно определени ситуации. Когато му давате храна: “Гладен ли си?”. Когато му давате вода: “Искаш ли малко прясна водичка?”. Когато излизате:
“Чао-чао… Ей сега се връщам”. Колкото повече му говорите в контекста на предстоящото предвидимо събитие, толкова по-сигурен ще се чувства той. Ако чуе звук, който го стресне, “маркирайте” му го словесно и го успокойте: “Това бяха само градинарите! Лоши градинари! Но ето, нищо ти няма!”
Ритуалите се създават между стопанина и папагала като един вид “социален дует”, който се формира с течение на времето. Особено успокояващо могат да въздействат ритуалите преди сън. Аз, например, всяка вечер приготвям топла овесена каша, обикалям цялата стая и храня с лъжица всяка птица наред. След това продължавам със специалния за всяка една от тях ритуал за “лека нощ”, преди да им покрия клетката за през нощта. Моят Майер папагал лежи по гръб в ръката ми, докато го чеша зад вратлето. След това обявявам, че той е най-красивият Майер папагал без крачета, който някога съм виждала, поставям го обратно на кацалката му и го покривам. След като се приближа до моят синьо-жълт ара, аз с драматична интонация казвам: “Дай ми целувка!”, на което той отвръща със захващане на някоя пръчка на клетката с клюна си, така че да мога да го целуна. След което получава бадем за “лека нощ”. Моята жълтоглава мъжка Амазона на средна възраст получава просто едно много почтително и нежно “лека нощ” от разстояние. Всеки получава специален поздрав за “лека нощ”, който е неповторим за всеки от тях като им пея, докато ги покривам. Няма значение какъв вид ритуал ще създадете, само трябва да е един и същ всеки път. Това служи за създаването на огромно чувство за сигурност у папагалите.
Сутрешните ритуали също са важни. Папагалът трябва да бъде поздравяван всяка сутрин, след като му отвием клетката или го събудим, сякаш той е специален и важен член на семейството. Този поздрав отнема само минута-две. Сутрешният поздрав никога не трябва да е само формален. Ако внимателно наблюдавате ваши познати, които наистина са страхотни в отношенията си с папагалите, ще видите, че една от причините за тази им способност е свързана с факта, че те се концентрират единствено върху птицата, оценявайки всяко нейно качество, докато й говорят нежно. Поспрете се наистина, погледнете птицата си така, сякаш останалият свят не съществува и я поздравете, като така й дайте да разбере, че в този нов ден тя за вас е изключителна и скъпа.
Включвайте папагала си във възможно повече социални дейности в семейството, в границите на гореописаните указания за безопасност. Папагалите са социални същества и когато са част от социалните занимания, това спомага за изграждането на по-голямо усещане за сигурност. Бихте могли да използвате кацалка върху масата или с помощта на кошница да го пренесете до масата, докато се храните. Когато си взимате душ или се приготвяте сутрин, можете да го вземете в банята на подвижна кацалка. Самото му присъствие, докато се обличате, ще му даде едно удовлетворение, тъй като инстинктивно разбира, че вие се “гиздите” така, както когато той си чисти перата с клюн, и той “взима участие” в това.
Внимателно следете своите собствени емоции спрямо него и проблемите му. Колкото и да изпиша за съпричастната им природа, няма да е достатъчно. Често, когато един папагал има проблеми с хроничен стрес, то е, защото човекът, с когото живее, не знае как да превъзмогва собствения си стрес. Като цяло папагалите, особено жакото, разбират как се чувстваме. Те разбират, когато сме разтревожени. Ако докато общуваме с тях, си позволяваме да мислим за проблеми и за нашите собствени причинители на стрес, вместо да се съсредоточим върху папагалите си, папагалът ще почувства това като сигнал за “опасност”. Папагалите в природата внимателно се наблюдават едни други за евентуален сигнал за приближаваща опасност. До такава степен са “настроени” на една вълна помежду си, че цялото ято може в един миг да смени посоката, по време на полет. По сходен начин те наблюдават и нас за такива сигнали за опасност.
Много клиенти ми казват: “Ама… аз не се държа стресирано!” Обаче, по думите на Гретел Ерлих в “Съкровената природа: връзката между жената и животните”:
“Животните ни приемат за това, което сме сега, за каквито сме в дадения момент. Това, което е видно за животното е не “украсата”, с която подплатяваме емоционалните си характеристики, а това, което е в дъното на душата ни в дадения момент: агресия, страх, несигурност, щастие или спокойствие. Тъй като те имат способността да четат нашите неволни мимики и миризмите, които излъчваме, ние сме прозрачни за тях и така сме “разголени” – в крайна сметка сме самите себе си”.
Ето защо, тъй като те са толкова вещи в разчитането на “нашите неволни мимики и миризмите, които излъчваме”, ще е от огромна полза за взаимоотношенията ни и за тяхното усещане за сигурност, ако успяваме да оставим зад гърба си тревогите и страховете си, докато общуваме с тях. Ако трябва да се тревожите….ами, правете го, когато сте далеч от папагала. Когато сте в негово присъствие и общувате с него, прогонете тези мисли и се концентрирайте върху положителните му качества.
Опитвайте се да се тренирате да придобиете навика да улавяте моментите, когато се държи като “добро момче”. Ако си яде храната, похвалете го. Ако пие вода, похвалете го. Ако се пощи или играе с някоя играчка, похвалете го. Ако го обграждате с подобно съответстващо положително внимание, папагалът ще получава съответната обратна информация, че е необходимо да се справя с това, което се очаква от него в дома ви, което също ще му даде възможност да се отпусне още повече.
Едно от най-мощните средства за намаляване на стреса у папагал на всякаква възраст, но особено у млад папагал, е да го храним с топла, мека храна с висока питателна стойност от лъжица поне веднъж на ден. Повечето папагали, отгледани на ръка, никога не са били хранени с лъжица като малки, тъй като практиката за използването на спринцовка за целта е толкова популярна, но те могат да се научат да харесват това, ако собственикът има желанието да бъде постоянен в предлагането му всяка вечер.
Повечето папагали, развъждани за продажба от птицевъди или в зоомагазини, биват отбивани прекалено рано и освен това са лишени от възможността да се научат да летят. Ранното отбиване осигурява и по-ранната им продажба, което увеличава печалбите. За да постигне това, този, който ги развъжда ги лишава от отделни хранения по един деспотичен хранителен график, което да осигури възможността за най-ранното отбиване на малкия папагал. Огромният проблем при тази практика е, че усещанията за глад и безпокойство се запечатват дълбоко в съзнанието на бебетата-папагали.
В природата никой възрастен папагал не иска малкото му да писука за храна, тъй като това привлича вниманието на хищниците. Бебетата биват хранени непрекъснато като много рядко биват лишавани от храна за дълго време. Освен това, тъй като все повече птицевъди оставят двойките да отгледат малките си до отбиването им и първия им полет, се натрупват наблюдения, доказващи нещо, което отдавна подозирахме, … че възрастните папагали продължават да хранят малките си дори след като са вече отбити, единствено с цел да им осигуряват спокойствие или родителски грижи в случай, че малкото се сблъска с някое плашещо преживяване, докато стане по-малко зависимо от тях. Такова бебе не само че не изпитва глад, но и получава храна дори, когато има нужда просто от родителска грижа или успокоение.
Контрастно противоположна е действителността по отношение общоприетата практика при развъждането им да се елиминират отделни хранения по определена схема, което може да оставя малкия папагал изключително гладен понякога за часове, докато се научи да манипулира с храната, за да се храни сам. Освен това, безпокойството, породено от глада, който той инстинктивно усеща като нещо неестествено, допълнително се задълбочава, тъй като той бива лишаван от храна дори само с цел успокоение, когато се сблъска с предизвикателствата на живота в магазин за домашни любимци или в нов дом. По този начин гладът и страхът неизменно и завинаги се запечатват в съзнанието на папагала.
Това е причината толкова много възрастни папагали да не се хранят, когато изпитват чувство на безпокойство. В повечето случаи, които съм консултирала и които не мога да преброя, внимателното проучване разкрива един модел на хранене, при който птицата гладува. Един неспокоен млад папагал ще яде достатъчно, колкото да поддържа жизнените си функции и теглото си, но не и достатъчно, за да достигне ситост – точката, която нормално води до по-голямо усещане за спокойствие. В много случаи младата птица, отбита с техники за отбиване посредством лишения, ще стане независима от храната, но поведението й ще бъде трайно осакатено.
Всеки път, когато има обстоятелства, причиняващи безпокойство у такова птиче, то се храни по-малко от нормалното. Това води до остър глад, който причинява по-голямо безпокойство, а това води до влошени хранителни навици. Това е една от причините, защо безпокойството у папагалите е толкова трудно за преодоляване и ключът може да бъде просто да ги храним с допълнителна храна с лъжица. Такова хранене не само води до пълна с топла храна гушка, което пък води до намаляване на страха и по-голямо спокойствие, но и поражда на инстинктивно ниво усещането, че са обгрижвани и в безопасност.
Стопаните на неспокойна птица би трябвало да възприемат практиката през различните периоди на деня да наблюдават дали гушката на папагала е празна. Това се познава съвсем лесно. При жакото гледайте линията на шията, която се спуска надолу и стига до гръдния кош. Ако е правилна дъга, значи гушката е достатъчно пълна. Ако има вдлъбване на мястото, където шията стига до началната точка на изпъкналост на гръдния кош напред, и ако тази вдлъбнатина я има през повечето време у неспокойната птица, трябва да се помисли за допълнително хранене. Често пъти, когато й се дава по малко топла храна, безпокойството намалява до степен, когато птицата може да се храни повече самостоятелно. По този начин безпокойството и стресът могат да бъдат намалени или премахнати просто с помощта на храненето с топли кашести храни веднъж или два пъти дневно.
Лесно можете да си направите лъжица за такова хранене като потопите пластмасова лъжица в малък съд с вряща вода, докато пластмасата омекне достатъчно така, че да могат краищата й да се огънат нагоре. Топло приготвената овесена каша е особено предпочитана. Няма проблем да добавите малко чист кленов сироп и малко нискомаслено прясно мляко. Макар и да се смята, че папагалите имат непоносимост към лактоза, такова количество няма да навреди и изглежда че много го харесват. По този начин поощряваме папагала, който първоначално е приемал това с неохота. Други храни, които могат да се използват, са бебешките храни, богати на витамин А като бататите (сладък картоф), моркови, както и други топло приготвени зърнени храни. (Бебешките зърнени храни не е добре да се използват заради съдържащото се в тях желязо).
Уверете се, че сте охладили сместа до температура около 42-44 градуса С. Винаги използвайте готварски термометър (метален, с цифрова или разграфена скала), за да сте сигурни, че няма да изгорите нежните тъкани на устата и гушката. Африканските породи са склонни доста да придирят относно температурата на храната, и ако тя падне под 40 градуса, може да проявят по-малък интерес. Затова когато правим опити да приучим птицата на такова хранене, температурата може да е решаваща.
Може да е необходимо голямо търпение и постоянство от страна на стопанина да приучи вече отбита птица да харесва това. Обаче усилията си струват. Не може да се подценява ползата от тази практика при папагалите в плен, подложени на каквито и да било трудни условия. Тя предизвиква птицата да преживее отново успокояващите усещания, които е изпитвала като бебе по начин, по който нищо друго не е в състояние. Ако птицата бъде хранена точно преди времето за сън, така ще сме сигурни, че тя си ляга с гушка, пълна с топла питателна храна, което на свой ред може да спомогне за по-релаксиращ сън.
Ако вашето бебе-папагал не иска да се храни с пелети, помислете за варианта да поръчате от формулата за хранене на бебета папагали на Harrison (Harrison’s Hand Feeding Formula) и му давайте от нея с лъжица или я смесвайте с овесена каша. Това може да се окаже безценно за птици, които не се хранят добре самостоятелно и не искат да ядат пелети. Това е изключително висококачествен хранителен продукт и може да помогне за компенсирането на дефицита на всякакви хранителни елементи, който е налице при папагали, приемащи бедна храна или преди това са били на беден откъм хранителна стойност режим. Този продукт трябва да се дава временно, по веднъж на ден, докато птицата достигне момента, когато с желание приема храни с висока питателна стойност и не намалява приетото количество храна в резултат на стрес.
Живея с две женски жака, и двете отгледани от мен. Често ги привеждам за пример за това, колко са различни папагалите по своя генетично заложен характер. Двете са от едни и същи родители и бяха единствените две пиленца в люпилото. И двете са женски, което е установено с ДНК тест. Излюпиха се в един ден. Еднакъв брой дни прекараха с родителите си (четири седмици) и впоследствие са хранени, научиха се да летят заедно са бяха отбити и отгледани по абсолютно идентичен начин. Марко е най-дръзкият, най-нахалният и агресивен женски папагал жако, който някога съм срещала. Нейната представа за забавление е да долети до рафта над печката, докато аз готвя в кухнята и да ме замеря с тенджери и тигани. Докато прави това се смее. Ако няма възможност за това, се покатерва в някоя тенджера и се забавлява като говори по начин, на който аз викам “ехо-говор”.
Сестра й Клое е стресирана и неспокойна птица, която е много по-малко активна. Единственият фактор, който може да е причина за различните им характери, са гените. В един момент забелязах, че макар Клое да не губеше тегло, тя често изглеждаше, сякаш гушката й е празна. Освен това забелязах, че перата й не изглеждаха толкова добре като тези на Марко, макар че се хранят по абсолютно един и същ начин. Започнах да давам на Клое от Harrison’s Hand Feeding Formula веднъж на ден и промяната в резултат на това е значителна. По-спокойна е и перата й изглеждат много по-добре.
Помислете да направите отделна клетка за спане в някоя свободна стая. Тази клетка не трябва да е много голяма и обикновено една разглобяема клетка за пътуване е предостатъчна. Вътре трябва да има само една кацалка и две малки хранилки. През нощта трябва да се покрива поне от три страни. Поставете я в стая, където има удобен стол или легло за вас. Вечер, преди да го сложите да си ляга, му дайте топла храна с лъжица, след което го отнесете до клетката му за спане и го сложете вътре, но оставете вратичката отворена. Дайте му малко количество (една супена лъжица) качествена зърнена смеска или някакво друго лакомство, което наистина обича. Можете да му почетете или да постоите мълчаливо при него. Иначе казано, идеята е да се създаде тих и успокояващ антракт и за двама ви. Пуснете компакт диска със Spectrum Suite. Няма значение какво точно ще правите… просто нека това да е кратък период, през който и двамата се отпускате в приятна обстановка.
След това, започнете да го отвеждате там и в някой момент през деня правете същите неща. Може би в такива моменти, когато се чувствате, че бихте могли да си дадете 15-минутна почивка. Вземете го там със себе си, отново го сложете в клетката или даже върху клетката, и му дайте лакомство, пуснете музиката. С течение на времето това ще го “моделира” да гледа на тази стая и на клетката за спане като на малък “оазис”. По-късно, в моменти на стрес в ежедневието, когато се случват различни неща и вие го виждате, че започва да изглежда някак напрегнат, можете да го отведете пак там за кратка следобедна почивка… само за час или два по обяд. И отново му пуснете музика. По този начин през почивни дни или в други наистина оживени моменти той ще си почива.
Папагал, който често изпитва стрес или безпокойство, може лесно да се подплаши внезапно и често пъти да си счупи никнещи пълни с кръв пера, когато падне. Те не трябва да се отскубват, освен ако не е абсолютно необходимо. Като казвам това, имам предвид в случай, че кървенето не спира. Обикновено счупеното растящо перо спира да кърви от само себе си до около 15 минути. Ако това не стане, може леко да обхванете птицата и да приложите натиск точно върху мястото, от което перото се подава от фоликула. Не използвайте Kwik Stop или какъвто и да е друг кръвоспиращ продукт, който се продава. Такъв продукт е токсичен и трябва да се използва само върху ноктите на краката, ако са отрязани прекалено дълбоко, но не и върху кожа или в моменти като този. Ако до 15 минути не можете да спрете кървенето, може да се наложи да отскубнете перото или да това да бъде направено от ветеринар.
Обаче винаги, когато това е възможно, най-добре избягвайте отскубването на перото, тъй като това често води до стрес. Много начинаещи собственици на папагали се паникьосват при вида на кръвта от счупеното перо и се втурват към ветеринарния кабинет, за да бъде то изскубнато. Стресът и страхът, проявявани от уплашените стопани, както и самата ветеринарна процедура (ако не бъде извършена внимателно) водят до значително нарастване на страха у птицата. Затова, ако наистина се налага да предприемете такова пътуване до ветеринаря заради счупено перо, запазете самообладание и успокойте птицата си.
Ако кървенето спре и можете да избегнете пътуването до ветеринарния кабинет, наблюдавайте внимателно перото за около ден, за да се уверите, че не започва пак да кърви. В някои случаи счупеното перо остава да стърчи в произволна посока, така че птицата го удря, докато се движи напред-назад. Обаче папагалите от цяла вечност се грижат сами за този проблем и в повечето случаи или птицата сама ще го отскубне с човка или можете да изчакате два дена и да го отрежете достатъчно ниско, че да не се закача. Дотогава кръвоснабдяването към перото трябва да е започнало да се оттегля обратно към тялото.
Помислете и за осигуряването на външна волиера за папагала. Тази идея често среща първоначално отхвърляне от много собственици на папагали, които смятат, че климатът при тях не позволява използването на волиера. Обаче това рядко е така. Една добра приятелка в Охайо постави красива шестоъгълна волиера за през деня за своите шест папагала. Вярно, че използването й е невъзможно през голяма част от зимата, но тя никога и за миг не е съжалила за тази покупка; толкова големи са предимствата й.
Живея при климат, където температурите достигат 45 градуса в най-горещите дни летни дни, а през зимата падат до минус 5 – минус 10 градуса. Въпреки това обикновено намирам начин през повечето дни да използвам външните си волиери поне за част от деня. Днес беше топло, но моят синьо-жълт ара си прекара чудесно навън от 7 ч. сутринта до обяд, когато температурата вече беше достигнала 30 градуса и му беше време да влиза вътре.
Казано простичко, няма заместител на свежия въздух и естествената дневна светлина. Папагалите са създадени да живеят на открито. Дори ние, като напълно “опитомени” човешки същества можем да усетим промяната, която носи времето, прекарано на открито. Ако цял ден седя пред компютъра или дори само си стоя вкъщи, в мен се натрупва известно напрежение. Обаче един час на открито върши чудеса с мен. С папагалите е същото. Имам няколко външни волиери и не знам какво щях да правя без тях. Птиците ми се прибират вътре толкова по-спокойни и доволни след времето, прекарано навън. Също така мисля, че това е от огромна полза за тях да си почиват от човешките “вибрации”.
Давайте му много неща, които да къса и унищожава. Той трябва всеки ден да има нов “проект”, по който да работи за намаляване на скуката и за изразходване на част от тази енергия. Да им сменяте играчките е чудесно, но това, от което папагалите наистина имат нужда, е нещо ново за разрушаване всеки ден. Обикновено давам на клиентите си следния списък за пазаруване:
шишове от различни храни, произведени от Expandable Habitats, които можете да си набавите и от www.birdsafe.com;
халки за игра във всичките три размера (4, 5 и 7 инча) от Fowl Play Company (www.fowl-play.com);
Огромно разнообразие елементи за направа на играчки;
Сварени цели парчета артишок, цели сварени батати, цели плодове нар, големи листни зеленчуци, плодове на половинки, цели моркови заедно с листата, големи кочани царевица и т.н – от всичко това се приготвят шишове;
Шишовете с храни могат да се използват или за направата на нова играчка всеки ден, като за разрушаване се използват елементите за направа на играчки или истински шиш за храни. По същия начин могат да се използват и халките. Можете от сутринта да сложите на някоя от тях замразен плод и да го окачите в клетката преди да тръгнете за работа. Най-големият размер халки може да побере цяло руло бяла неароматизирана тоалетна хартия за разкъсване. На тях може да се нанижат и елементи за играчки. Бъдете изобретателни. Предлагайте му нещо ново, което той да очаква с нетърпение всеки ден да унищожава. Още веднъж, това ще му помогне да се научи да се концентрира, но също и ще отнема и част от енергията, която иначе би могъл да прерасне в безпокойство.
Обичайните предупреждения обаче важат и тук. Може да е трудно да се предвиди кое би или не би изплашило един папагал. Ако някоя от горните идеи наистина го плаши, тогава първите няколко пъти я закачайте от външната страна на клетката, така че той да може просто да привикне с вида й. Не се безпокойте, че ще има разхищения… крайната цел си заслужава.
И накрая, използвайте Bach Flower Remedies и стандартните хомеопатични лекарствени средства, като се осведомявате за приложението им. Някои хомеопатични лекарства, които могат да помогнат на нервни, неспокойни и плашливи птици включват Chammomila, Hypericum, Ignatia,Lycopodium, Pulsatilla и Silica. Обаче никое от тези лекарства не бива да се прилага без да сте се посъветвали с някого, който редовно ги използва. И Дейвид Макклугидж, д-р по ветеринарна медицина в Колорадо, който е автор на “Холистична грижа за птиците”, и Джоуъл Мърфи, д-р по ветеринарна медицина във Флорида, автор на няколко книги – и двамата консултират по телефона. Тези видове лечебни средства са с меко действие, нямат странични ефекти и могат да бъдат изключително ефикасни в такива случаи.
Огромното мнозинство поведенчески проблеми са резултат от лошата среда и лошото хранене. Прилагането на идеите по-горе ще допринесе много за предотвратяването на проблеми с папагалa ви домашен любимец и ще послужи като помощно средство за намаляване проблемите, свързани със стреса, които може вече да са налице. Домашните ни папагали заслужават нашето съчувствие. Правим най-доброто за тях, когато се грижим за тях по начин, който отчита трудността на задачата, която изискваме от тях – да ни съпътстват в нашия свят, да научат езика ни, да ядат храната ни, да ни забавляват, да ни утешават и да ни позволят да уловим и задържим частица от красотата на тези диви същества.