Корели: Част II – Мутации
автор: Пламен Петков
Да започнем с оригинала …
Интересни факти: Открити са за първи път в Австралия през късните години на XVIII век, след това пренесени в Европа в началото на XIX век. Първите двойки в плен са отглеждани през средата на петдесетте години на XIX век във Франция.
Нормално сивата корела е тъмно сива, почти черна, с жълто лице и светло оранжеви бузи. Тялото й е тъмно сиво, оцветено без следа от точки, райета, без изключения. Нормално женската е тъмна като мъжкия, но липсва светлото лице на мъжкия. Лицето й може да е тъмно жълто или по-бледо. Първите пера които се появяват на женската рядко се променят. Бузите могат да станат по-наситено оранжеви, но на възраст над три месеца женското пиле прилича на възрастна женска.
Мъжките преди навършване на шест месеца много приличат на женски, но след смяната на перата добиват окраска на типична мъжка птица.
Разликата в оперението между мъжкия и женската е в това, че жълтото лице липсва при женската почти без изключения, а на опашката се забелязват райета. Когато мъжкият е на един месец новите пера, които започват да никнат нямат никаква следа от райета и ленти. Нормално сивата разцветка има полов диморфизъм. Това означава, че само по цвета на перата могат да се различат мъжка от женска птица. Мъжкият има характерно жълто лице, а женската райета по опашката.
Един от най-добрите и доказани начини за определяне на пола в ранните месеци на корелата са петната под крилата. Както по-нагоре разбрахте, всички малки пиленца ги имат отначало. Към края на първия месец, когато папагалът е напълно оперен могат лесно да се наблюдават и категорично да се определи полът.
Арлекин
Интересни факти: Открит е в Сан Диего от г-н Пътман през 1950 г.
Шареното папагалче има някои зони с липса на меланин в оперението си и оттам идват основните му цветове – бяло и жълто. Арлекините имат тъмни очи и краката им са малко по-светли от нормално сивите, но някои имат тъмни нокти и понякога, тъмни пръсти. Първите са приличали доста на нормално сивите, имайки само няколко жълто-бели петна. В наши дни повечето арлекини имат повече светли участъци отколкото тъмни. Стандартите повеляват лицето и опашката да са изчистени от сиви петна. Гръдният кош също е трябвало да е изчистен, но хоризонталната линия е добре приета.
Определянето на пола при тях понякога е доста трудно, след като мутацията е объркала очевидните признаци (лице, опашка). Например, женски арлекин може да има ярко жълто лице и много подчертани оранжеви бузи или мъжкият да има тъмно лице. Те доста често губят бебешките си пера късно. Има случаи, при които след няколко години дори мъжкият все още има точки под крилата. Затова най-сигурният начин да се определи подобна птица е да се използва ДНК тест, освен ако полът може да се определи по цветовете на родителите. 
Смесеният арлекин лесно може да се познае. Той често има бели или жълти точици по врата.
Перлена корела
Интересни факти: Перлената корела се появява за първи път в Източна Германия през 1967 г. Причината за окраската е мутацията на опалина, причинена от разместването на меланина.
Това създава симетрични форми, части от които са бялото и жълтото, а когато смени перата, тъмно сиво. Най-дългите шарки са по летателните пера.
Една от добрите черти на тази мутация е добрата перушина. Почти всички перли имат силна структура на перата и отлично покритие по крилата. Перлите са дребни, без зони с липса на меланин по цялото тяло.
Перлата се получава от гена, наречен опалин. Той е често срещан при други домашни птици. Не се знае точно как се отразява, но е сигурно, че не засяга наличието на меланин.
При мъжките екземпляри перлите изчезват след смяната на перата (обикновенно след 7-8 месец) и мъжките започват да изглеждат като сиви, но малко по-опушено сиво. Понякога при мъжките едва остава някоя и друга перла, но въпреки това те си остават и се наричат „перлени“. Някои развъждачи опитват да променят гена така че мъжкият да носи перлите и след като порастне, но това изглежда, че е трудна задача.
При женските е лесно – те никога не губят перлите си.
Канела
Интересни факти: Канелата е призната официално през 1968 г. в Белгия.
Може да се опише като нормално сива, но по-светла, с по топъл тон. Някои източници дори я описват като кафява. Разликата между светлокафеникавата и канелата е в по-студените сенки.
Полът се определя по същия начин както и при нормално сивите. По лицето и опашката може да се познае лесно възрастен папагал дали е мъжки или женски.
Лутино
Интересни факти: Докато са създавали мутацията, учените са пропуснали да предотвратят един доста неприятен ген – плешивостта. Не всяко лутино го има, но ако носи гена на плешивостта той ще се предава и на поколението му.
Цветовете им варират от изцяло бяло до жълтеникаво.Общото помежду им е яркото оранжево петно на бузите. Някои лутинота имат ярко червени очи, но със съзряването повечето придобиват кестеняви очи. Много е трудно да се определи полът на лутино по външни белези.
Много лутинота имат ярко жълти лица с тъмно оранжеви бузи. Хората смятат, че това е основателен признак те да са мъжки, но това не е така, защото и двата пола могат да имат тъмни бузи.
Ранни симптоми за оплешивяване:
На първата снимка вляво се виждат точките по цялото крило. Следователно, това със сигурност е женска птица. На схемата долу се виждат признаците за мъжко лутино. Последното перо винаги е чисто, а след смяната на перата крилото ще бъде напълно изчистено както на снимката в дясно.
Белолики (албино)
Интересни факти: Да обърнем внимание на албино корелата. Всъщност, няма такова нещо като албинос корела. Изцяло белите корели с червени очи са всъщност лутинота, без жълти лица и оранжеви бузи. Комбинацията между мутациите води до тази разновидност.
Истински красавци!
Името идва от това, че нямат жълти лица и оранжеви бузи. Мъжките са по-забележителните, защото имат наистина бяло лице. Когато се комбинират с други видове се получават много красиви екземпляри. Женските запазват незрялото сиво лице без бузите и с изключение на перата под крилата.
Малките пиленца имат все още сиво по лицето си, но когато порастнат, мъжките ще изчистят напълно лицето си и то ще стане само бяло. Понеже бялата мутация премахва всичката жълта пигментация, когато се излюпят малките ще имат бяла перушинка вместо жълта. А това всъщност е и най-лесният начин да познаете, че папагалчето ще е бялолико.
Това са основните разновидности корели. Всеки си има подразделения и когато се смеси с арлекин, лутино или перла се получават различни разцветки, но посочените тук са най-разпространените.
Използвани източници:
http://yousuredolovecock.tumblr.com/
http://www.justcockatiels.net/
http://talkcockatiels.com/forum.php
http://bg-pet.com/Bird/index.htm
http://www.totallytiels.com/forum/index.php
http://www.internationalcockatielresource.com/
http://www.neitokakadut.com/index.php?page=home
http://www.zoosviat.net/statii_korela.htm
http://www.cockatiels.org/main/ncs-photo-gallery/pearl-cockatiels/
4 comments. Leave new
„Всъщност, няма такова нещо като албинос корела. Изцяло белите корели с червени очи са всъщност лутинота, без жълти лица и оранжеви бузи.“ – не съм съгласна. Имам чифт папагали белолики корели които ми излюпиха 3 пилета и едното от тях е албинос-чисто бяло с червени очи.
Аз имам два арлекина .
Според мен са мъжки и женски, но само се бият .
Тревожи ме , че са два мъжки . Аз съм сигурна че единия е мъжки .
Имам Лутино. Млада е, но няма никакви петна под крилата? Моля за помощ как да разбера какъв пол е?
Задай въпроса си във Форума Папагали в България. Там има много хора с опит в развъждането и отглеждането на корели, включително авторът на тази статия 😉