По-добре не си прави експерименти. Не си струва, нищо не печелиш, вече знам, че целта е само да си докажем колко сме велики и какс ме дресирали перфектни пиленцето.
В това има доста истина... Аз съм мислил и съм изследвал въпроса за пускането на папагали домашни любимци на воля много, поне в продължение на 7-8 години. Бях най-голям привърженик на пускането им свободно навън. Водил съм много спорове с хора, които са били на обратно мнение или са изказвали съмнения. Член съм на Freeflight мейлинг листа от повече от 10 години и знам много и най-различни случаи, някои успешни, някои не. Особено интересно ми беше да наблюдавам реакциите и мотивацията на стопаните, които го правеха... И стигнах до извода, че наистина, поне в 90% от случаите причината да го правим сме самите ние, не птиците.
По въпроса за това дали наистина пускането на свобода навън е добро за папагалите в плен водих дълги дискусии с Пам Кларк. Аз не знам друг човек, който да познава и да усеща така добре папагалите както тя и вярвам на опита и знанията й. Освен това тя има личен опит точно с това и е наблюдавала доста внимателно жакото си (Роло, струва ми се) навън. След всички тези размишления и дискусии пуснах във Freeflight листа един дълъг мейл с размишленията си по тази тема, който вся доста смут в редиците

Шанлунг (с Тинкърбел) все още ми пише по повод на този мейл... Ще гледам тези дни да преведа този материал и да го пусна тук.
Не казвам, че това ще отразява някаква абсолютна истина по въпроса. Това са били моите разсъждения и може да се окажат интересни на някого тук.. Като го пусна, повече

За сега само толкоз

Един от най-ярките ми спомени за истории от Freeflight листа са на един човек от Колорадо, който развъждаше еклектуси по онова време. Той имаше поне 5-6 папагала: основно какаду и еклектус. Организираше сбирки на съмишленици с папагали от региона. Имаше много снимки от тези сбирки с папагалите - кой на рамото на стопанина, кой на ръката - навън, на воля. Беше адски романтично и приятно! Практиката му беше да пуска свободно навън папагали, които са много силно привързан към него, отгледани от бебе в дома му. Не беше вманиачен на тема обучение. Обучаваше ги минимално и разчиташе най-вече на привързаността между него и папагалите. Обичаше тези птици като собствените си деца и връзката им беше пословична. Наистина, изкарваха папагалите в равнинна местност, без горички, къщи и т.н. Това продължи няколко години. Имаше инцидентни отлитания на папагал, но се намираше или го връщаха до седмица-две. Един път най-любимият му папагал (еклектус, отгледан от него от яйце) отлетя пак. Не се върна. Той беше съкрушен, но продължи с другите си папагали и след година-две всички отлетяха един по един без да се завърнат

Остана без папагали, напусна мейлинг листа и от тогава не е писал нито ред.
Това е, което ми е направило най-силно впечатление за папагали с много силна връзка със стопанина, пускани на воля на вън с минимално обучение. Мога да разкажа и истории на хора, почти вманиачени в това да обучават папагалите си. Някои такива папагали (жако, по онова време) биваха пускани в пустинята за да няма къде да се изгубят. Е...там се изгубиха поне два по този начин. Естествено, някой може да каже, че обучението е било недостатъчно или не съвсем правилно и за това е станало така.. Всичко е възможно..
Има и положителни примери. Много бях впечатлен от един човек в Белгия - Барт Хойвеген. Той пускаше двата си папагала жако абсолютно на воля, включително в центъра на града, където живееха. Не знам да е изгубил някой от папагалите си до днес, но и той престана да пише така че...кой знае. Дано са си при него живи и здрави..
Та...тази тема е много интересна и със сигурност колкото хора, толкова различни виждания. Най-добре ще е всеки да се запознае със съществуващия опит по въпроса преди да изкара папагала си навън...