Дискусионен клуб Алекс > Алекс: За дискусии по птичи теми
Извеждане на папагала на вън
gpogojeva:
Провокирана от поста на Джер
--- Цитат ---Честно казано и на мен ми идват едни щури идеи, дали да не изляза с Роко навън, вътре в апартамента имам 100 процента контрол и разбиране от негова страна, но вън обикалят едни мазни котараци и за малко грешно разбиране между нас в нова обстановка, може да стане закускана котаците Тъжен, това ме възпира, поне за сега Намигване.
--- Край на цитат ---
реших да пусна тук тази тема, за да видим какво ще се получи.
Умишлено разширявам темата като включвам вътре както свободното летене, така и извеждането с харнес или друг вид връзка/повод.
Обзалагам се, че няма собственик на папагал, който да не си мечтае да излезе с птицата на рамо или на ръка и да може да се разходи така из близкия парк.
Много пъти сме дъвкали темата, но тя си остава от винаги актуалните, затова реших, че няма да е излишно да я подъвчем още малко.
За мен лично остава неизяснен въпроса, аз ли съм прекалено страхлива и предпазлива или птицата ми е много непредсказуема в стресова ситуация. Съседите изнасяха Джули на рамо из дворя и твърдяха, че са сигурни, че дори да се стресне и уплаши няма да мръдне, защото когато е уплашена просто се притиска по силно в тях, а Джули е далеч по-малко социализирана от моя хубостник.
Моя при уплаха става абсолютно неадекватен, изобщо не знае какви ги върши и накъде лети, което ме кара да мисля, че без обезопасяване е твърде рисковано да си помисля дори да го изнеса. Опитах няколко пъти с харнес - пълен крах, изобщо не вижда нито къде е нито какво се случва около него, фикс идеята е да се оттърве от харнеса. Първия път беше малко по-добре, насади се върху главата на щерката и така стоя почти 5 минути преди да реши да се съблече нещото което му е облечено. Втория път литна, падна на тревата и изпадна в ужас, следваха писъци, крясъци и борба за освобождаване. Повече не съм рискувала, а и той вече не беше съгласен да си обличаме харнеса. С харнеса в къщи пробвахме преди да го изнеса навън, но просто се опитва да го махне, затова реших, че ако го облеча и веднага го изведа, ще се заплесне по птичките и тревичките и ще забрави за нещото което му е на гърба, да ама не, както вече казах не само че не се впечатли от възможноста да се разходи по тревата, а се и ужаси, въпреки, че често слагам клетката му на тревата и той неистово се опитва да си прокопае дупка и да се измъкне.
Не смея да го вържа за крака, защото при първия стрес просто ще си измъкне крака от ставата. Чета из руския форум как хората си извеждат пилците на разходка, вързани с синджир, харнес или памперс за папагали и искренно им завиждам. Пишеше за една ара която дори си подава крачето да я вържат за да ходят на разходкя, а моя дивак сигурно ще откачи ако го вържа така.
За сега просто съм се отказала от идеята, но тайничко се надявам, че може би някога...
djer:
Аз определено ще го направя някой ден, но не съм достатъчно подготвен за това, не му отделям достатъчно време, при нас нещата си вървят самотек и каквото научим.За това трябва малко повече тренинг, но в момента нямам време и нерви за това. Мога да кажа ,че съм постигал подобни резултати с див гълъб(гутлабан), за 20-на дни ходех по улиците с него на рамо и дори го вдигах да лети и се връщаше при мен на ръка, така също и няколко скатии съм обучил, дори си ги гледах като гълъби, да си летят свободно и когато решат се прибират, винаги вечер, но като дойде пролетта си отлитат с мадами ;D. За жаката, големи диванета са, не знаеш какво ще ги притесни, докато не са пълно привикнали към общуването с хора, след това мисля че е въпрос на навици и разбирателство. Трябва да се успокоят напълно в човешка среда и да не ги смущава нищо по силно, имам такъв мъжки в компанията на мадама и не мога да се приближа до клетката ако той не ми позволи , посяга да се бие ;D и не рядко ме изчовква.
gpogojeva:
Ама той моя не му пука от хора, той се стряска от най-различни неща, просто е непредсказуемо кога от какво ще се уплаши. Понякога от някой звук, понякога дори от сянката си се плаши и и грачи. Веднъж откачи от това, че го пръснах в банята с вода и се изпопреби докато уцели вратата. Именно от тази паника ме е страх, че ще се стресне и ще стане голяма беля. Ако е пуснат не е ясно изобщо в паниката накъде ще хване, а ако е вързан ще се осакати. Вече почти 6 години е с нас и не само, че няма напредък, а и става все по-зле с неговите страхове.
А от хора не се плаши, или си проси чесане по врата, или се хвърля като питбул, зависи доколко му е симпатичен човека.
Странното е , че когато е навън в клетката с интерес разглежда всичко наоколо и се опитва да се измъкне, но когато е без клетка изведнъж всичко изглежда тооолкова страшно. Не знам дали някога ще преодолее този страх от всичко което му е непознато.
Случвало се е да падне от кацалката само защото съм му пъхнала по-голямо парче морков в клетката, а си умира за моркови.
Ама ние явно сме си патологичен случай.
p:
Определено сте патологичен случай. Ама то всеки папагал си е башка луд. ;D
Моята лична трагедия пък е че Миа никак не я бива в летенето. Тромава е и редовно се пребива. Мерак ми е след време да си купя кораб и да я пускам да лети като сме в открито море. Обаче ако продължава да лети толкова нескопосано, като нищо ще цопне във водата. Сега се опитва да минава през завесите към кухнята или да изследва коридора, но най-често тия опити завършват с позорно падане и после 5 минути чудене "какво стана?!".
gpogojeva:
Моя също лети много тромаво и винаги изтръпвам когато го гледам как взима завоите, но по някакво чудо, ако е в съзнание не се пребива. Пребива се ако е уплашен, тогава изобщо не гледа къде лети. Иначе много внимава да се не тупне някъде. Вчера поне 30 минути събираше кураж да слезе от табуретката на пода и накрая се отказа от идеята ;D и не защото пода е страшен, а защото му се виждаше далече.
Навигация
[0] Списък на темите
Премини на пълна версия