Прекалено обсебващ папагал

[hrina]

Здравейте, от около месец имаме нов папагал - Лори на 3 месеца. Преди имахме 10 години какарики. Много красиво и интересно пиле, но същевременно много ни натоварва. Когато е в клетката крещи почти през цялото време, всякакъв шум го дразни допълнително - телевизор, музика ... още повече влошава нещата. Когато е извън нея е страшна лепка, не се отделя от нас, постоянно е в ръцете ни, ближе, хапе и дращи или ходи напред-назад по нас, яде уши и коса.  Направили сме му плейграуд, има много играчки - съвсем за кратко се занимава с тях и после е пак в ръцете ни.  Нямам нищо против да е повече време извън клетката, но с него нищо не може да се свърши, ужасно е обсебващ. Съпругът ми през повечето време работи от къщи и той много му пречи.
Накратко - когато е в клетката крещи, когато е извън нея се е залепил за нас. Въпросът ми е дали това му е бебешкия период и като поотрасне ще стане по-самостоятелен, ще се заиграва с играчките си и ще спре да ни търси постоянно или така ще е за цял живот? Опитваме се да се справим и с крещенето, засега неуспешно. Някакви съвети?

[Свилена]

Голям процент от ръчнохранените папагали имат подобно поведение. Предполагам, защото са израснали изцяло в човешките ръце. Според мен все някога  ще се научи на правилата Ви,но трябва да му изградите някакъв режим. Пр: сутрин сменяте храната и водата и го пускате за дадено време. Вечерта също го пускате за дадено време. През другата част от деня  му игнорирайте крясъците за внимание, за да се научи, че не той решава кога ще излезе от клетката, а Вие. След време ще научи през коя част на деня е пуснат и за колко . Относно шума, едва ли ще спре напълно, все пак е папагал, но поне ако свикне на графика, няма да си проси излизане чрез крещене. (извинете ако не съм разбрала нещо относно дали пилето е ръчнохранено, но с такова впечатление останах от поведението , което описвате)

[hrina]

Благодаря за отговора. Да, ръчно  хранен  е. Крясъците са по-малкия проблем. Повече ме притеснява това, че не се отделя от нас за секунда! При старият ни папагал - когато си бяхме в къщи беше винаги пуснат / с изключение когато готвя  нещо на котлоните/ извън клетката, но той си намираше занимания  и не изискваше постоянно  внимание. Дали тази зависимост от нас ще я израсте с времето?

[fallon_fallon(Lily)]

Имам два папагала, работя от вкъщи, по цял дена са навън и на двамата най-голямото им щастие е да са залепени за мен. Единият повече от другия, полягва където намери, но най-често спи на рамото ми. Сутрин ме буди да го взема и да продължи да спи до мен на възглавницата. Другият идва за чесане, но е непреклонен, ако е решил. тормози ме,докато не поддам. Не са ръчно хранени, просто са добре социализирани. Да, често ми пречат, но съм им свикнала. Ако станат много нахални без притеснение ги прибирам.
С времето вероятно ще намалеят крясъците, но не и прилепчивостта на вашето пиле. Ще става обаче по-спокойно и общуването му с вас няма да е вечно хапане, мятане по главите ви и тормоз. Ще се научи да се забавлява само. Но сега е още бебе и е напълно нормално като едно малко дете да търси вашето внимание.
Моят съвет е да го научите на "не", повтаряйте го всеки път, когато игрите му станат по-груби или започне да хапе и го затваряйте в клетката. дори да е за кратко, 5-10 минути. Ако започне да врещи вътре, не го пускайте, докато не млъкне, нека не се научава, че на всеки вик ще му се отговаря.
Ако мъжът ви има работа и пилето му пречи, нека не се притеснява да го прибере в клетката и ако трябва дори да изнесе клетката в друга стая. Даже по-добре, ако през работно време е сам в спалнята да речем, както би бил, ако и двамата със съпруга ви работехте извън дома. Пускайте го, когато можете да му отделите качествено внимание. По-добре така, отколкото да си създавате напрежение заради папагала и накрая да се чудите как да се отървете от него.

[hrina]

Благодаря,fallon_fallon(Lily)! Вдъхваш ми надежда. 

[alegra]

Точно като моето пиле. С разликата, че нашето с нищо не се заиграваше извън клетката. На година е, и е с нас от 9 дни. Носим си го като брошка постоянно. Имаме нищожен напредък: вече почна да схваща какво означава "не" и по-малко се увлича да хапе болезнено. Мислех, че няма шанс да се научи да е по-самостоятелно извън клетката, но сега съм по-обнадеждена. Не, че се е засилил да прави друго, но започнах да го прилъгвам да стъпи някъде- на маса, на пода, като оставам близо до него, и предлагам лакомство, ако не се засили веднага да се катери по мен, и ако не излети страхливо, за да се спасява по главите ни. Това се случи през деня, а преди малко опитах отново, и без никакво колебание си направи разходка по пода, макар и за кратко. После се изкатери по крака ми, и се намести на рамото. Мисля, че с повече търпение от наша страна ще свикне да се занимава и сам, когато е извън клетката. Също имаме напредък с крещенето, когато е затворен. Вече има тихи периоди от по час-два, което  си е чудо. Притеснено ми е, но пък си давам сметка, че малко повече от седмица е кратък срок, и все пак има промени в поведението.

[aminkov]

Нашите папагали са същите, когато са навън. И увеселителен парк да им изградя, пак рамената и колената ни ще са най-желаното от тях място на света. Рея обича да виси на закачената за тавана мрежа, но не повече от нашата компания. Тя може да е страшно разговорлива, но е много спокоен папагал и просто си дреме. Рико е друга бира. Той дърпа уши, хапе коси, бузи, носове, яде дрехи и прочие. Стане ли прекалено нахален, го бутаме, той отлита, но не след дълго се връща. Единствено като се яде е като бумеранг, долита обратно на секундата. Аз вкъщи работа не нося, жената също, така че нашата ситуация е различна. Ние ги пускаме сутрин и вечер, когато почиваме основно, затова и не бих казал, че ни пречат особено, но понякога, когато са екстра нахани, просто биват прибирани в клетката. Всичко е въпрос на навици и рутина. Прекъснете ли вредните навици, навярно ще успеете да възпитате птицата и да изградите рутина. Игнорирате ли ги, доста вероятно е ситуацията да се влоши. Разбира се, всеки папагал има своята идентичност, затова е важно да знаете къде стои чертата.