Относно съскането- това не е само признак на уплаха, а и на отбрана. Моята корела в началото съскаше всички. После, вече като не се плашеше от нас, дори когато, стана толкова общителна, че моя мъж викаше:" и в дупето и да бръкнеш ще стои", продължаваше да съска хората, които не познава и се доближаваха до нея (но това бяха и определени хора, не всички, явно си преценяваше- според начина на общуване- като чувства заплаха и реагираше- защитаваше се )....по същия начин съскаше и като има яйца и се переше, като квачка. А за стряскането през нощта -няма спасение (стряскат се дори, да са сами в стаята, завити- просто през нощта, ако някои светне в коридора или се разхожда), но с времето моята корела, се научи да усеща нашето присъствие в тъмното (имам в предвид, че не се страхуваше )- естествено ние допринесохме за това- просто като минех покрай нея и виждам, че се стряска и говорех мило и така свикна....Единствено, не успях да се справя по Новите години със стряскането от бомбичките и фойерверките (навън беше като война) - тогава подлудяваше- умираше от страх и почваше да лети като луда из стаите- хващах я, гушвах я и тя се успокояваше- аз вече и бях закрилата.....
