Автор Тема: Протеин от животински произход  (Прочетена 3911 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен len4ita

  • Папагал супергерой:)
  • *****
  • Публикации: 1,648
  • Рейтинг: 160
  • Пол: Жена
  • Флипи (12;м) и Блу (10;ж) - монашески папагали
Протеин от животински произход
« -: януари 24, 2009, 05:48:55 pm »
Предвид наскоро поставените въпроси относно храненето на папагалите с месо, кашкавал и др. подобни продукти ето една статийка преведена от руски. Приятно четене  :)

Протеин от животински произход

Протеинът е едно от най-важните хранителни вещества за всички животни, включително и за папагалите. Той е необходим за изграждането и поддържането на мускулите и органите. Тялото денонощно използва протеин и затова трябва да бъде набавян непрекъснато. Необходимостта от протеин се увеличава по време на линеене, храненето на пиленцата и растежа на младите птици. Птиците, които са с повишена активност (нпр. тези, които живеят във волиери) имат повишени нужди от изграждащи вещества спрямо тези на техните събратя живущи в обикновена клетка. Но далеч не всеки протеин е добър. Подходящият за папагалите протеин наподобява техните собствени белтъчини. По време на периоди, когато нуждата от протеин е повишена, белтъчините от животински произход са за предпочитане пред растителните. Папагалите имат нужда от животински протеини най-вече по време на размножителния период. Последните изследвания доказват, че потребността от подобен протеин е намного по-висока отколкото се е смятало досега. От това можем да направим извода, че повечето папагали не са на 100% зърноядни, както е било смятано доста време.

Първото доказателство за храненето с насекоми е било открито сред първите птици, които са внесени в страната след отмяна на ембаргото. Много от тях са били заразени с тения. За развитието на тенията е необходим посредник. Той се храни с яйцата на тения, а те от своя страна се превръщат в личинки. Ако папагала изяде посредника заедно с яйцата, личинките навлезли в тялото на птицата се превръщат в тения. От това следва, че ако в тялото на папагала има наличие на тения, той със сигурност е изял дребно живо насекомо. Освен това непрекъснато нараства броя на разказите за папагали, които хапват месо в природата. Например, Робилер(1991г.) разказва за голямо жълтокачулато какаду,което се  храни с дребни гущерчета и птици в природата.

Разбира се не можем да пренебрегнем факта, че храненето с месо може да бъде оспорено,особено когато става дума за папагали, които не се намират в размножителен период или са слабо активни. Все пак голяма част от тези, които се занимават с развъждане на птици споделят за положителни резултати в следствие добавянето на месо към храната на птиците по време на размножителния период.

Самият аз имах възможност да наблюдавам как синочелите ми амазони съжителстващи с пъдпъдък в една волиера, го хващат и изяждат. Подобен случай е докладван от Щолтенберг, но с жако, което е хванало и изяло зебровите амадини, с които е било държано в една клетка. След тези случаи от волиерите са били отделени всички птици, които биха могли да послужат за евентуална храна.

Ферхенбауер-Кимел (1992 г.) докладва, как един от неговите женски благородни папагали започва да се скубе по време на изхранването на малките. Женската спира да скубе перата си след като увеличават дневната дажба от животински белтъчини (хранели са я с говежди сърца,смлени в месомелачка и смесени с кашкавал с размерите на голям фъстък). Друг път успех в развъждането на пролетни висящи папагали е бил постигнат едва след ежедневното им захранване със 70-80 личинки на брашнен бръмбар.

Тъй като храненето на папагала с живи насекоми не е толкова лесно както в природата, можем да използваме заместители. Такива заместители могат да бъдат продукти произведени за други видове животни. На първо място се използват кучешките гранули с високо съдържание на месо. Но внимателно трябва да се изследва съдържанието на гранулите - то задължително трябва да е месо, тъй като често вместо месо се използват различни месни отпадъци. Също така мнозина, които гледат птици споделят за използването на храна за пъстърва, тъй като тя се слави с високо съдържание на протеин.

Не само готовите продукти, но и пилешко, свинско, телешко или агнешко са напълно приемливи за храна, която може да замести насекомите. Често се използват телешки или свински сърца. Те трябва да се сварят, да се смелят с месомелачка и след това да се дават на папагалите в малки количества (Ферхенбауер, 1979, Репп 1981). Но и при тази процедура е задължително да следим за качеството, което може да не е това, което ние очакваме. За папагалите е от изключителна важност в месото да няма някакви медикаменти или хормони. За тази цел е добре да придобиваме месото от биомагазин или от познат, който се занимава с животновъдство.

Ако искате да предложите не само животински протеин, но и занимавка на вашата птица, включете в менюто им така наречените тръбести кости, които са пълни с костен мозък. Натрошени на парченца и сварени, костите са любима играчка за големите папагали, като освен това попълват и месните нужди. Също така може да се дава варено месо на малки порции, или част от месото, с което се храним самите ние стига да не е осолено и подправено. За птиците, които са любители на кости добър вариант са пилешките кости и онези от пържола.

Друг източник на протеин е вареното яйце. Твърдо свареното яйце от години се използва от развъдниците с променлив успех при дохранването на млади птици. Яйцето съдържа около 15% белтъчини и около 32% мазнини (Айкерлейн, 1986) и с тези стойности напълно покрива нуждите от животински протеин на младите птици. Яйцето се използва само като допълнителна храна, и то не трябва да превишава 5% от дневната дажба, и то по време на размножителния период (през останалото време не е желателно да се превиша дневната дажба от 3%). Най-добре е яйцето да се дава смесено с друга храна за дохранване или с настърган морков. В никакъв случай не трябва да се дава сурово яйце поради опасност от предаване на различни заболявания. Яйцето трябва да се вари 10-15 минути, за да бъдат унищожени всички микроби. На пазара вече се предлагат и готови яйчни храни.

Друг източник на белтъчини, който се използва от много собственици на папагали са млечните храни - извара, йогурт и кашкавал. При даването на тези продукти трябва да имаме предвид, че те съдържат млечна захар - лактоза, която не се преработва от папагалите поради липсата на един фермент в тялото им (Айкерлейн, 1986). Затова според Айкерлейн съдържанието на лактоза в млечните продукти не трябва да надвишава 4%, за да не бъде нарушено храносмилането при птиците. Аз бих препоръчал да изключите млечните продукти от хранителния режим на папагала. Тук изключвам птиците със силно увредена чревна флора, например по време и след приемане на антибитици. В такива случаи се препоръчва папагалите да приемат биойогурт с живи бактерии. Тези бактерии не съответстват на онези в чревната микрофлора, но при поемането им се размножават в стомаха и унищожават патогенните причинители, с това изпълнявайки за кратко време ролята на папагалски лактобактерии. В този случай набавянето на протеин минава на втори план.

Предлагането на живи насекоми,които се събират в природата или се развъждат самостоятелно е друг начин да се повиши количеството на белтъчините в храната.

Първият начин (събирането на насекоми) се практикува рядко, тъй като събраните насекоми са малко като количество, а за да набавим достатъчно количество белтъчини за един папагал се налага да събираме големи количества насекоми. Освен това едрите видове насекоми, които се използват за стръв като дъждовния червей, често имат паразити, които много лесно се придават и на птиците. Затова те следва да бъдат изключени от техния рацион. За да се избегне инфектиране чрез паразити или бактерии се предлагат такива насекоми, които се поглъщат от папагалите в природата (Рот, 1989). По тази логика без никакви опасения можем да включим листни въшки в дневната  дажба. Най-лесно това става чрез предлагането на зеленина, по която има листни въшки - това е една от любимите храни за пъстрите видове папагали (Петерс,1974). Важно е в този случай растенията да не бъдат обработени с пестициди. Има много доказателства за изяждането на листни въшки от млади папагали в природата (Хофман и Метке, 1994). Същите факти са валидни и за други безгръбначни, нпр. термити (Зацима, 1989).

Желаещите да предложат други живи насекоми следва като начало да обърнат внимание на насекомите, които лесно могат да бъдат развъдени, нпр личинки на брашнен бръмбар. По-рано се изтъкваха много недостатъци срещу тази храна, но все пак не бива да забравяме, че тогава ставаше дума за всекидневното и предлагане в качеството на мека храна. Все пак при богатия избор на друга храна личинките на брашнен червей трябва да се използват само като един вид суплемент (нпр. при млади птици по време на растеж). При предлагането на млади личинки няма опасност от опасната хитинова покривка, която е в наличност при възрастните личинки. Разбира се много папагали така или иначе не поглъщат тази хитинова покривка. Някои източници препоръчват личинките да се овалват в различни добавъчни суплементи с цел повишаване количеството на витамини, минерални вещества и аминокиселини в храната (Есман, 1975, Щубер,1982). Личинките на мухи също могат да бъдат използвани като храна за папагали, но само при спазването на определени изисквания. Например, стомаха на личинките трябва да бъде изцяло изпразнен преди да бъдат поднесени на папагала. За изпразването на стомаха говори изчезването на тънката тъмна линия по дължина на личинката. Това е изключително важна особеност, тъй като хранителния режим на тези личинки (хранят се е ендодерма) съдържа много патогенни микроби. Личинките на мухи лесно могат да бъдат намерени в специализираните магазини, магазините за риболов и акваристика. За да не избягат, следва да се предлагат в специална хранилка. Някои хора, които се занимават с развъждане на птици дават на птиците си новородени мишлета (Робилер,1992), но не всеки е готов на това - да слага в хранилката мънички, голи и сигурно все още живи животни. Освен това те трябва да бъдат развъдени, тъй като не е възможно да се закупят новородени мишлета. Някои видове какаду с голямо желание се хранят с млади мишлета и се предполага, че по този начин се стимулират за размножаване. Личните ми опити обаче не дадоха същия резултат - какадутата не ядоха мишлета.

Много лесно могат да бъдат набавени сушени скариди, които се използват за храна на домашните птици. Папагалите също хапват скариди с апетит, но ако тези скариди се съхраняват във влажна среда много бързо се покриват с плесен и се разлагат. Носят се слухове, че в този морски продукт се съдържа голямо количество сол, но това не оказа негативен резултат върху моите птици.

Съществуват и други видове животни, които могат да послужат като източници на белтъчини, но тъй като сдобиването с тях и развъждането им са сложни, няма смисъл да бъдат упоменавани тук.

Главата е преведена от книгата на Ханс-Юрген Кьонне (Германия,2000), "Папагалско хранене" ; източник за българския превод: http://superpopugai.ru/forum/topic4436.html
« Последна редакция: януари 25, 2009, 10:56:39 pm от Милко »