Автор Тема: За фаталните грешки, които допускаме.  (Прочетена 8298 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен gpogojeva

  • Клуб Алекс
  • ***
  • Публикации: 14,444
  • Рейтинг: 876
  • Пол: Жена
    • жако Поли и Папи
Тази тема донякъде ще се припокрие с темата за опасностите, които дебнат, но идеята е не само голи предупреждения, да сипем, а истински истории да се разкажат.
Надеждата ми е, че когато е споделено под формата на история ще стигне по лесно до адресата, ще се запомни и се надявам да се предпазят други от фаталните последствия.
Убедена съм, че всеки има какво да разкаже и призовавам да не си мислим за рейтинга, а за това, че нашият разказ би могъл да предпази някое пиленце.
Дори и случаи, които не са довели до фатален край, но са фрапиращи и биха могли да имат по-тежки последствия също имат място тук.

Неактивен gpogojeva

  • Клуб Алекс
  • ***
  • Публикации: 14,444
  • Рейтинг: 876
  • Пол: Жена
    • жако Поли и Папи
Re: За фаталните грешки, които допускаме.
« Отговор #1 -: март 07, 2013, 12:51:19 pm »
Аз ще започна с едно вълнисто, което в момент на абсолютно мозъчно затъмнение, поставихме в стая в която предния ден бяхме боядисали прозорците с блажна боя и решихме, че вече е изсъхнала. Преместихме го за да не е в стаята, която на този ден ще мажем. До вечерта си отиде горкото, а можеше да оцелее, ако го бяхме изнесли просто на двора. И това при положение, че прекрасно знаех, колко са чувствителни на миризми и как баща ми вече беше отровил 2 вълнисти в двата противоположни края на огромен апартамент, пукайки люти чушки на котлона в кухнята. Нямам идея защо реших, че там е на безопасно място, нямам и оправдание, а и не търся такова. Просто казвам, внимавайте с острите миризми, по-чувствителни са отколкото си мислим.
Успях да уморя едно вълнисто от глад и ще го помня цял живот, винаги ще ми тежи на съвеста.
Сещах се , че съм забравила да купя храна вечерта, когато вече магазина не работи. Давах му там нещо, не помня вече какво - хляб вероятно. Така 2-3 дни. Умря си горкото, а аз никога няма да си го простя. Сега може ние да нямаме какво да ядем, но животните винаги имат храна, не чакам да свърши, зареждам преди това.
Допуснах кучето да откъсне пръстчето на корелата ми. Имах яг териер, отворил си вратата на хола, въпреки, че беше вързана за вратата на спалнята и се метнал на клетката, която висеше поне на метър и тридесет височина от земята. Пилето вероятно е било на предната стена хванато и е пострадало. Не беше бутната клетката, но последната фаланга от пръстчето просто му я нямаше.
На една моя позната пък корелата се удави в чаша с безалкохолно пред очите на всички. Просто я бяха свикнали да им пие от чашите , тя цамбурнала в чашата и докато я извадят... Белята станала, защото тячноста в чашата е била много малко и пилето се е изпуснало опитвайки се да стигне до нея.

Неактивен Елеонора

  • Старши папагал:)
  • ****
  • Публикации: 1,375
  • Рейтинг: 74
  • Пол: Жена
    • корели, пирура
Re: За фаталните грешки, които допускаме.
« Отговор #2 -: март 07, 2013, 01:12:36 pm »
    Така,тук ще се включа аз.Смятам,че една истинска история има повече значение от минусчетата.Защото утре тези минуси ще се окажат фатални за някое пиле и ние ще плачем.Чуйте моята история.
    През 2010 ми подариха вълничка момченце-много сладък и игрив.После му купих другарче,което хапеше,но ние си го обичахме.Само да добавя тук и начинът по който съм ги гледала.Освен храната,която им давах те ядяха почти всичко.По онова време им подрязах крилцата и те си стояха извън клетката,защото ми се качваха горе на полюлея.Много интересни истории имах с тях,но съжалявам,че нищо не заснех освен 2 хубави снимки и няколко клипа (само това ми остана от тях).Вероятно и тука съм допуснала грешка,защото можеха да попаднат в някоя дупка и да не могат да излязат.А когато трябваше да ходим по далече си ги заминавахме сами пак.Оставяхме им вода и храна и не сме имали  никакви проблеми.Да добавя,че ги оставях вън от клетката,защото ми беше жал да ги държа затворени.А ми бяха толкова сладки.....
      Това ни продължи до лятото на 2011 август.Синът ми излязъл навън да играе и видял някакви хлапета да влачат гълъб и решил,че те го тормозят.Излъгал ги, че иска да го види и малко те като отслабили вниманието си той го грабнал и побягнал.Аз си седя в апартамента, той ми го носи и ми разказва-мамо,така и така....Ок.Прибрах птичето,което занасяше на 1 страна при папагалите си.Решихме,че е ранено,макар че не се виждаха видими травми.След 2 дена умря.След около седмица женската взе да занася с главичката и да не може да ходи.Изтръпнах,повлякох я по доктори,било клека не знам кво си,давах и каквото ми казваха,но тя умря след около 10 дена.На третия ден след нейната смърт купувам една корела.И  без грам да съобразя аз я сложих директно заедно с живия ми мъжки(трябвало е да ги разделя,но не знам защо така направих).И мъжкия след 4 дни получи бял налеп около човката-не можеше да преглъща(вероятно заразен от женската папагалка).Умря и той,въпреки,че направих жалък опит да го лекувам и него и то по доктори пак.Корелата,която ми остана спря да се храни,но нямаше лош външен вид и аз реших да я заведа,за да не е късно като другите.Уви!Заведох я в София в реномирана вет. клиника.Изследвания на кръв не и взеха,защото ми казаха,че е много трудна манипулация,защото е малка и не е като жако или ара.Съгласих се,защото е така.Взеха фекалии за МБ изследване и и направиха МАРБОЦИЛ и някакви витамини,от които дадоха и на мен,за да продължа да и давам у нас.Седмица по-късно тя ми умря в ръцете без никакво подобрение.
    Оттогава аз си обещах никога повече да не водя птиците си на лекар,ако има да оцелява,ще оцелее.Те помагат със съвети,но не и с друго.Не искам никой да засегна и моите най-големи уважения към всички!Но за мен нямаше полза!Вероятно гълъба е бил заразен с нещо,което е било смъртоносно.Поради същата причина аз (ако сте забелязали) се въздържам от какъвто и да е съвет тук във форума по отношение на БОЛНА птица.Стоя разтреперана и чета да видя дали се подобрява,дали ще остане ,дали ще умре.И всички тия съвети,които ги слушам.....не знам....
     Така или иначе и досега не мога да си го простя.Тежи ми, да,защото можеха да са живи.Страхотно елементарна грешка!И нямам оправдание за нея,че не съм чела форума,макар че не бях регистрирана по онова време-аз съм мед. работник и знам тези неща,но тогава не бях и допуснала,че това може на мен да се случи и че е така смъртоносно.Може би от мъката по първото не съобразих да изчакам преди да взема корелата или поне да я разделя от мъжкия вълнист.Но не мога да ги върна.Винаги е най-добре да ги пазим,отколкото лекуваме!!Това  е историята за грешката ми,която осъзнавах по-късно.
     Другите птици,които взех по-късно не знам защо умряха.Едната беше Лютино,който беше страхотен,другото беше една корела.Умряха и така не разбрах защо.А другия лютино,в който търсех предния и не го намерих го продадох.
  Това е моята история,която е една елементарна грешка и дано предпази някой да не постъпи като мен,защото разболее ли се пилето -няма оправяне.
     Останалите неща съм писала тук във форума.......................
Папагалите са тук с нас,не за нас.

Неактивен dany_nik

  • Клуб Алекс
  • ***
  • Публикации: 1,532
  • Рейтинг: 96
  • Пол: Жена
    • врабчови Пепър и Мая, монахчета Пепър II и Глория
Re: За фаталните грешки, които допускаме.
« Отговор #3 -: март 07, 2013, 05:28:26 pm »
Браво Галя , страхотна тема .
Съжалявам за тъжните моменти .


Неактивен gpogojeva

  • Клуб Алекс
  • ***
  • Публикации: 14,444
  • Рейтинг: 876
  • Пол: Жена
    • жако Поли и Папи
Re: За фаталните грешки, които допускаме.
« Отговор #4 -: март 07, 2013, 05:44:31 pm »
Много ще се радвам, ако повече хора се включат и разкажат.
Дано поне тази тема свърши работа и предотврати нечия гибел!

Неактивен julia

  • Същински папагал:)
  • ***
  • Публикации: 584
  • Рейтинг: 35
  • Пол: Жена
    • жако, манашески папагал, корели, вълнисти и канари
    • www.metalik.biz
Re: За фаталните грешки, които допускаме.
« Отговор #5 -: март 08, 2013, 10:08:02 am »
Към noraeleonora74 - добър урок за всички нас. Да не допускаме контакт на нашите пилета с болни гълъби. Лекувайки ги, трябва да спазваме много добра хигиена, за да не допускаме това.
Аз как изгубих едното си канарче. През лятото окачвам клетките на един зид на сянка под огромна елха. Има един перид около 11 часа, когато слънцето напича и клетката за малко остава без сянка. Имам навика да наглеждам и да премествам клетката, но този път нещо се е случило и не съм го направила. Птичето е постояло достатъчно време на слънце, за да получи топлинен удар. Не умря горкото, но получи "звезден поглед".  Загуби ориентация, въртеше се в кръг. Занесох го на ветеринар, даде му лекарства, витамини. Закрепихме го горкото и живя 5-6 месеца. В края на краищата си отиде. Та поуката е ясна - да пазим любимците от пряко слънце и течение.
Първата ми корелка живя само един месец у дома. Беше много интелигентно птиче, много музикално и бързо свикна с нас.  Направи ми впечатление, че има особена миризма, беше ми странно, все пак имах само вълнисти. Помислих си, че по-големите папагали са така. Един ден отваряйки кухненската врата към терасата, пилчо внезапно излетя (терасата е остъклена) и се удари силно в стъклото на прозореца. Разтрепера се от страх много. Преживя силна уплаха. Успокои се, мина му. След 2 дни получи разтройство, спря да яде. Занесох го на ветеринар, даде му антибиотици. До другия ден пилето се спомина. Много време се чудих от какво се е разболяло и най накрая стигнах до извода, че пилето е било болно преди да го купя. Лекувано е, стабилизирано е и е продадено. Наистина в магазина си изглеждаше съвсем добре, нямаше никакви признаци, че е възможно да е боледувало. Стресът е отключил недолекуваното заболяване и така за три дни си замина. Другите папагали, които имам сега нямат тази характерна миризма на болно и това ме наведе на отговора, защо пилето ми умря.

Неактивен Елеонора

  • Старши папагал:)
  • ****
  • Публикации: 1,375
  • Рейтинг: 74
  • Пол: Жена
    • корели, пирура
Re: За фаталните грешки, които допускаме.
« Отговор #6 -: март 08, 2013, 10:20:06 am »
Само да добавя,че и гълъба,който така глупаво оставих при папагалчетата също имаше особена миризма.Та да знаеш,че си права за корелката-лекувана е и продадена от недобросъвестни търговци,които не мислят,че някой ще се привърже към птичето,макар и за дни и ще плаче за него. >:(
Папагалите са тук с нас,не за нас.

Неактивен Eli12

  • Новак:)
  • *
  • Публикации: 26
  • Рейтинг: 1
  • Пол: Жена
    • Малък Александър , Вълнисти
Re: За фаталните грешки, които допускаме.
« Отговор #7 -: март 10, 2013, 11:58:59 am »
Нека да ви разкажа как преди няколко дни си замина и нашия Чочо. Понеже го оставяхме по цял ден да си хвърчи из къщи и си се прибираше когато иска да яде и да спи само. Нямахме никакви проблеми - нито нещо гризеше ,нито е падал някъде. През повечето време стоеше на кафеза на розелата/ от скоро на Алекс та не сме си притеснявали че може да направи нещо. До сряда ... . Малкия пуснат като винаги в кухнята ( там му е клетката) без да има никои в стаята ( били са в другата стая). Кацнал в мивката на една чаша с един пръст вода и явно се е опитвал да пие и се захлюпил вътре ,неможал да излезе и ... .Абсолютно нелепо  :-X.

Неактивен ara ararauna

  • Младши папагал:)
  • **
  • Публикации: 119
  • Рейтинг: 35
  • Пол: Мъж
    • синьо жълта ара, кралско жако, сенегалски папагал
Re: За фаталните грешки, които допускаме.
« Отговор #8 -: март 14, 2013, 08:13:28 pm »
Преди 3 години сенегалецьт ни успя да разглоби един дзиб и си заклещи металната клипса на чавката.След хващане с кьрпа и с помоща на клещи чуждото тяло беше отстранено.От тогава пуснат ли е проявява агресия кьм мен.Никак не е приятно такава малка гад да си забие човката в хрущяла на ухото ви.Вече е пуснат свободно само когато аз не сьм в кьщи.

Неактивен Йоана

  • Същински папагал:)
  • ***
  • Публикации: 583
  • Рейтинг: 44
    • корела
Re: За фаталните грешки, които допускаме.
« Отговор #9 -: март 25, 2013, 07:49:26 pm »
Здравейте, искам и аз да разкажа една история, с хубав край.
Миналата година отидохме семейно на море. Цялата тумба се вдигнахме и отидохме за 9дни. Нямаше как да вземем папагалчетата с нас, а и те само се стресират от смяната на пространствата. Решихме да ги оставим на грижите на 80 годишния ми дядо, който беше инструктиран какво да им дава, по колко и кога. Аз се обаждах всеки ден и той ми разказваше. Мислех че се е справил добре, но като се прибрахме заварих следното:
Дядо беше напълнил всички хранилки със семена - беше изхвърлил всички витамини, кости, лакомства, яйчени черупки, пясък. Беше ги оставил само на вода и семена. Да не говорим че беше забравил последния ден да затвори кафеза и те бяха навън. Понеже ги е страх от него не искали да припарят до клетката.

Естествено оцеляха, но бяха изтормозени, стресирани, гладни. След тази случка ми се сърдиха много. За следващата година не знам как ще постъпя, но със сигурност няма да ги оставя на неопитен човек. Та това е поуката - внимавайте на кого оставяте любимците си когато няма да ви има дълго време.

Неактивен nikolpirg

  • Същински папагал:)
  • ***
  • Публикации: 440
  • Рейтинг: 43
  • Пол: Жена
    • Многоцветно Лори - Лорко
Re: За фаталните грешки, които допускаме.
« Отговор #10 -: март 25, 2013, 09:49:23 pm »
Горкия човечец, явно му е дошло в много  :)- на тези години (Представям си баба ми на 84 години е и да и оставя някаква отговорност, та тя си забравя манджата на котлона да загори и не помни, кое къде е сложила................все пак, да са ни живи и здрави бабите и дядовците ). Радвам се, че всичко е завършило добре  :)

Неактивен Йоана

  • Същински папагал:)
  • ***
  • Публикации: 583
  • Рейтинг: 44
    • корела
Re: За фаталните грешки, които допускаме.
« Отговор #11 -: март 25, 2013, 10:18:06 pm »
Нямаше на кой друг да ги оставя, а нямаше как да пътуваме и с малко дете и с папагали. Бяхме с 3 коли, и пак едва стигна мястото, защото бяхме наели бунгала (а за там и щипките трябва да си занесеш). Беше страхотна почивка, ще повторим тази година, но ще вземем и пилето. Условията го позволяват! Само не знам как ще е, ако си вземем мъжки папагал до тогава! Уффф голяма драма е с тези пътувания. Въпреки всичко дядо се беше постарал и аз много го обичам, просто не е по силите му.

Неактивен nikolpirg

  • Същински папагал:)
  • ***
  • Публикации: 440
  • Рейтинг: 43
  • Пол: Жена
    • Многоцветно Лори - Лорко
Re: За фаталните грешки, които допускаме.
« Отговор #12 -: март 25, 2013, 10:59:50 pm »
И при мен това е проблем всяка година, като тръгнем на почивка. До сега, съм се доверявала на свекърва ми(папагали имат и зълва ми, така че,  и от двете страни я нападаме за помощ  ;) ), почти е свикнала. И аз се притеснявам с Лорко, че той е по-особен (предната година пропуснахме), но тази едва ли,...............и аз ще го мисля, живот и здраве..........  :).

tedii

  • Гост
Re: За фаталните грешки, които допускаме.
« Отговор #13 -: май 21, 2013, 11:16:33 am »
Историйката която ще разкажа не се е случила на мен, а на баба ми. Тя много обича животните, даже ги обожава. Винаги се е опитвала да помогне на бездомните животинки и до днес продължава да им носи храна, за да оцелеят.
Преди няколко години, чичо ми беше подарил женско папагалче на баба. Беше много красиво, чисто жълтичко. Баба реши а го кръсти Теди, понеже й напомняло за мен. После й дожаляло за птичето, защото било самотно и купила едно мъжко. Двете пилета се разбираха идеално. Много обичах като съм й на гости да ги наблюдавам. След време, баба се сдоби с още две птичета, едно мъжко и едно женско (не си спомням дали ги беше купила или й ги бяха подарили).  Тя много си ги обичаше и често ги пускаше да летят из стаята. По принцип лятото ги държеше на терасата, която е остъклена и оставя само единия прозорец отворен. Един ден като им слагала храна, забравила вратичката на кафеза отворена и едната женска избягала. Много се притеснихме, че някое коте може да я нападне, надявахме се някой да я открие и да се грижи за нея.
Проблемите започнаха веднага. Двата мъжи папагала се биеха за женския и накрая тя избра единия. Другия беше изолиран в единия край на кафеза, а ако се доближеше до тях, те го биеха. Баба ми много се притесняваше, но и не знаеше какво да направи. Един ден мъжкото си отиде. :-[ След време женското папагалче избяга, понеже дядо ми отворил вратата на терасата и забравил да я затвори. Остана само мъжкото, което баба ми подари на братовчед ми, който си имал женско, но явно не е успял да свикне с новата обстановка и до седмица си отишло :-[ Баба не можеше да си го прости и каза, че повече не иска птички. Обаче до преди 1-2 години кученцето й умря, понеже вече беше много старо. Аз й предложих да си вземе друго, но тя отказа. Каза ми, че не искала повече животни, защото трудно понасяла раздялата с тях. Аз знаех, че тя има нужда от компанийка, особено когато дядо е на работа. Тази есен й подарих мъжко вълнисто папагалче за рождения й ден. Истината е, че тя се зарадва страшно много. Пускаше го да лети, но си изкълчи дясната ръката и започна да го държи само в кафеза, защото й беше много трудно да чисти след него. Малко след това (няма и месец) си взе още едно. Човекът в магазина й го продал за женско като й казал, че вълнистите папагали се различавали по цвета на крачетата :-X :-X :o и естествено, колко може да разбира баба ми от папагали, повярвала му и го взела. Като й отидох на гости цял ден спорихме какъв е пола на пилето ;D ;D В крайна сметка двете птички се разбират идеално. Въпреки, че ръката й вече е по-добре, тя пак не ги пуска да летят, защото се страхува да не стане пак като преди и да избягат.
« Последна редакция: май 21, 2013, 11:21:22 am от tedii »

bogleufo

  • Гост
Re: За фаталните грешки, които допускаме.
« Отговор #14 -: юни 04, 2013, 10:50:14 am »
Едно време -когато бях 1-2 клас - имахме пак вълнисти папагалчета - Гонзо и Жижи -над година си ги имахме май ,докато единия не офейка един ден чак през прозореца на банята- женския Жижи , а другия се спомина от мъка.
По късно-към 6-7 клас баща ми бе донесъл жако-сив с червена опашка , и го нарекох Роко Флинт .
По- късно се наложи да се преместим и го дадохме на някакъв поп/не знам как го кръстил попа/,както и какво е станало по нататък с жакото .

Неактивен ivaylotiger

  • Младши папагал:)
  • **
  • Публикации: 252
  • Рейтинг: 13
  • Пол: Мъж
    • Кралско Жако
Re: За фаталните грешки, които допускаме.
« Отговор #15 -: юни 25, 2013, 12:06:41 pm »
Много внимавайте с транспорта на вашите любимци в тия горещини !!! На моята баба-  нейния Гошко си отиде заради една глупава причина и сега плаче за него - ама колко пъти и казах !!! По добре го остави сам вкъщи в клетката за няколко дни с достатачно храна и вода отколкото да го размъквате в тия коли нагоре надоло !!! Оставила го или забравила незнам кое е по точното  в колата за около 30 минути и като се върнала той бил починал . Добре приценяйте риска дали да го вземете или оставите !!! ???
Постъпвай така както искаш с теб да постъпват ,Живей така да те помнят ,просто бъди Човек !

Неактивен gpogojeva

  • Клуб Алекс
  • ***
  • Публикации: 14,444
  • Рейтинг: 876
  • Пол: Жена
    • жако Поли и Папи
Re: За фаталните грешки, които допускаме.
« Отговор #16 -: ноември 25, 2014, 06:13:52 pm »
Това ме потресе и мисля, че мястото му е тук:
Цитат
Имаме си една корела Чоки която е доста социалилизирана.Винаги е с нас на всякъде и първа на масата.
Но се случи белята.Успяла да се промъкне през открехнатата врата на кухнята,и не успяла да кацне на рамото на жената и цопнала във врящата супа(щеше да стане супа топчета с папагал).След един месец ходене по доктори лекуване се възстанови до някъде.Сега си чурулика но е със един крак полу възстановен и с един с който стъпва само на чуканчето.

Неактивен fallon_fallon(Lily)

  • Клуб Алекс
  • ***
  • Публикации: 2,539
  • Рейтинг: 232
  • Пол: Жена
    • Хино (корела) Торин (пирура рупикола)
Re: За фаталните грешки, които допускаме.
« Отговор #17 -: ноември 25, 2014, 07:10:30 pm »
Белята наистина се случва за миг. Онзи ден тръгвам да излизам от стаята, Хино ми седи на рамото. Държа с едната ръка една чаша, да я нося да я мия, с другата, която ми е зад гърба, затварям вратата зад себе си. В същия миг Хинчук решава, че не иска да идва с мен, ама да се върне обратно и литва зад гърба ми в противоположната посока. Вратата вече съм я пуснала и се затваря сама, а дивакът в полет се шмугва през процепа. Естествено, нищо му нямаше, ама ми изкара ангелите. Оттогава не затварям никакви врати и само се оглеждам като луда къде е.
А иначе много се надявам да се намери подходящ дом за осакатеното папагалче.


----
Юфи (DF Dominant Pied Skyblue) - 13.11.2014 R.I.P.

Неактивен dany_nik

  • Клуб Алекс
  • ***
  • Публикации: 1,532
  • Рейтинг: 96
  • Пол: Жена
    • врабчови Пепър и Мая, монахчета Пепър II и Глория
Re: За фаталните грешки, които допускаме.
« Отговор #18 -: ноември 26, 2014, 04:02:32 am »
Кошмар , това със супата по-добре да не го бях чела  :'( 

Неактивен Olia

  • Новак:)
  • *
  • Публикации: 4
  • Рейтинг: 0
  • Пол: Жена
    • корела Рики, монах Чочи
Re: За фаталните грешки, които допускаме.
« Отговор #19 -: юли 28, 2020, 01:31:13 pm »
Моите грешки не са били фатални, но са поучителни - да се внимава при срещи с другите домашни любимци. Корелата ми за малко да остане без пръсти на крака при посещение на клетката на морското свинче, която бях занесла в същата стая. А кучката ми като бебе беше клъвната през клетката от малък александър и имаха късмет и двамата, че ги дели решетка, не знам кой беше по-късметлия де.
Но съм била свидетел на бягство на папагал през прозорец на балкона, който е отворен, защото "те никога не ходят натам".