Изядохте ме с парцалите но май много добре постъпих 
Не знам с какви папагалчета сте си имали работа но моите са фермаджийски и са отгледани с една единствена цел: бизнес. Държат се доста по-различно от описанията на български, на чужди езици все още не съм търсил. Напр. все още не са клъвнали нищо освен смески, равнодушни са към всичко естествено. И не се стресират лесно, имам чувството че ще проходят като кученца след мен.
Здравей Островитянин!
Никой не те е изяждал с парцалите
Повярвай ми, всички сме виждали папагали за каквито говориш
Всички папагали са доста гъвкави, доста издръжливи птици. Не очаквам от това, че си го ловил с ръце за да го прибереш пилето да се смарангяса и да не погледне храна или да не се обади изобщо. Изобщо не е в това работата. Става дума за разлика в жизнерадостта, в игривостта, в качествата на папагала като домашен любимец. А има разлика между животно, което прави нещата, защото
то иска да ги направи и животно, което е свикнало да прави нещата, защото
някой друг е поискал това.
Исторически всички хора сме свикнали да обучаваме животните около нас като ги лишаваме от право на избор, чрез принуда, чрез наказание, чрез глад, чрез бой и т.н. Та как иначе - нали сме толкова по-силни и по-велики от някакви си там животни, нали са в ръцете ни - къде ще ходят, ще слушат
Така е било векове наред с всички популярни домашни животни, най-вече кучета и коне. Такова е било и схващането за методи на обучение на хората. Нищо ново под слънцето. Нека е ясно, че никой не твърди, че тези методи не действат! Напротив! Те действат, но ефектът е краткотраен и ако животното се види във възможност да избира би предпочело да не се подчини. Последиците в дългосрочен план обаче са тези, които целим да избегнем..
В последните 2-3 десетилетия се натрупаха твърде много научни данни за различните резултати постигани при традиционни методи (принуда) спрямо резултатите постигани когато животното (човекът) бива насърчавано да прави нещата, а не принуждавано. Когато му се дава възможност да избере какво да направи (да влезне в клетката или да не влезне) и то избира да влезне, защото то така иска. Макаренковските методи за обучение на хора се отрекоха - друг е въпросът, че някъде това отричане се превърна в слободия и резултатите са плачевни.
Добре съзнаваме, че има и ще има моменти, когато животното трябва да бъде прибрано или да направи нещо. Най-често това са моменти, от които зависи живота или здравето му и тогава няма място за мили думи и нежни увещания
Естествено, има начин да се обучат да реагират с желание на всякакви команди и във всякакви ситуации така че да не се налага да прилагаме силови методи
В зоопарковете хората вече учат хищните котки да подават сами лапа за да бъдат инжектирани при нужда, вместо да бъдат упоявани и водени насила на лекар
Изобщо... има доста какво да се каже по тези въпроси
Дано този пост не ти прозвучи като укор. Аз самият съм започнал точно с принуда спрямо папагалите ми преди десетина години. Мисля, че всеки от нас започва от някаква такава позиция. Традиционните методи са толкова дълбоко в съзнанието ни, че са станали първосигнална реакция. Може би трябва да поговорим повече за дългосрочните ефекти от "традиционните" методи на общуване с животните, спрямо дългосрочните ефекти от положително общуване... Накратко, аз бих онагледил нещата така: да контролираме/подчиним птицата срещу това да имаме доверието на птицата
Пиши как вървят нещата с вас - не се отказвай заради едно изяждане с парцалите
Надявам се да повярваш един ден, че си е струвало
Поздрави,
Милко
