Проблем с опитомяването на корела

[Feralieva88]

Взех си корела преди близо година.... още в началото забелязах, че е доста плахлив, но сметнах че е нормално и с течение на времето ще свикне. И така времето си минаваше, а папагалът ми беше все така неспокоен когато някой се доближи до него. С дълги опити след около месец и нещо корелата ми се престраши да си хапва от ръката ми, дори с малко хитрост от моя страна успявах да го накарам да кацне на ръката ми, но само докато има просо или слънчоглед в нея. В началото когато го пускахме от клетката стоеше само на високо, но постепено започна да се "приземява" като му оставяхме слънчоглед на масата или някъде на ниско. И така след може би два месеца търпеливо опитомяване папагалът ми се престраши да кацне на рамото ми, но...... това беше първият ми и последен (надявам се за сега) истински контакт с него. Още на следващия ден ми се наложи да пътувам, взех го с мен, но нямах възможност да си го взема обратно като се връщах... така той остана в нов дом с нова стопанка, която нямаше възможност да се занимава с него. Миналата седмица най-сетне имах възможност да си го прибера, но сега ми изглежда по плахлив от всякога. При нея за всичкие тези месеци нито веднъж не се е престрашил да слезе на ниско или да се доближи до нея. Сега процесът с опитомяването ми се струва почти невъзможен и ме е страх да не се е травмирал от смяната на обстановката, макар че първия път когато беше травмиран не хапна няколко дни, а сега нямаше такива проблеми. Излиза си от клетката, влиза си, но ако някой се доближи се изнервя и или литва или прави опити да хапе.
Доста подробно описах цялата ситуация.... знам че всяко папагалче си е различно, но ако някой има корела и се е справил с опитомяването, моля да пише как го е "пречупил" 

[Милко]

Здравей Ани,

опитомяването е процес, който отнема време. Под опитомяване разбирам процеса на спечелване доверието на птицата, а не на подчиняването й на желанието ни. Дори при хората спечелването на доверие е дълготраен процес - процес, в който непрекъснато правим опити да покажем на другия, че сме добронамерени, че желаем доброто, че няма да причиним нищо лошо или нежелано. В замяна се надяваме това наше усърдие да бъде оценено

Според мен най-важното в този процес е да бъдем постоянни в демонстрирането на добрите си намерения. Ако например 10 пъти покажем добронамереност и след това един път принудим пилето да направи нещо, което то не желае (и което не е от забележима полза за него) - в повечето случаи това ни връща в изходната точка. Хубавото е, че веднъж изградено това доверие, птиците са склонни да ни прощават много. Аз си мисля, че тъкмо заради това за нас е толкова ценно спечелването на доверието. Ако процесът беше лесен и бърз, резултата от него надали щеше да е толкова ценен за нас

Струва ми се, че ти смесваш плахост и питомност. Птиците по природа са плахи животни. Нереалистично е да очакваш корелата да не е плаха. Напълно възможно е обаче, с постоянство да стигнете до там, че корелата да ти позволи да я галиш и да харесва това Моето предложение е да не си поставяш цели във времето, да не очакваш това опитомяване да се случи еди-кога си. Просто бъди постоянна в това да не насилваш/принуждаваш корелата и тя ще ти се отблагодари - по един или друг начин Да не забравяме и това, че има папагали, които така и никога не приемат човешкия контакт с желание.

Наблюдавай добре пилето и започни да го "награждаваш" за всяко негово действие в желана от теб посока. Намери кое е това лакомство, което корелата харесва най-много (идея - лудо просо на клонка ) и го пази само за тази цел. Не го давай с останалата храна. Нека това е специалното лакомство, което пилето получава само от теб и то само непосредствено след като е направило нещо, което харесваш, което искаш пилето да прави. Бъди търпелива с него;) И пиши как се развиват нещата

Поздрави,
Милко

[Feralieva88]

Благодаря за съветите.... имам малък напредък, който се вижда и на снимката. Корелата ми вече си похапва от ръката ми. Знам, че ще отнеме време, но наистина ме натъжава факта, че   корелата ми се престрашава да кацне на ръкатами само и единствено когато и предлагам лакомство, а вълнистият ми папагал сам търси близостта ми непрекъснато(за жалост той в момента не е при мен, но така ми остава повече време да обръщам внимание на корелата). Друго, което отчитам като положителна промяна е това, че вече каца и на масата и върху чашите, а преди стоеше колкото е възможно по на високо. Също така вече не се плаши когато се приближа към него, но като му подам ръката си не каца на нея, ако не му предложа лакомство. Непрекъснато му демонстрирам любовта си, говоря му и търся начин да осъществим някакъв контакт. Чела съм, че папагалите не обичат много контакта с очи, но по мои наблюдения смятам, че това на важи за моята корела, тъй като всеки път преди да се качи на ръката ми, за да похапне ме гледа известно време в очите и чак тогава пристъпва към ръката ми.
Наистина се надявам, че с повечко търпение и занимания моят Джони ще ми се довери напълно и ще каца на мен без да се страхува 

[Милко]

но наистина ме натъжава факта, че   корелата ми се престрашава да кацне на ръкатами само и единствено когато и предлагам лакомство

Малка корекция - ако съм създал впечатление, че трябва да идва на ръка само, ако предлагаш лакомство. Не съм имал това предвид. Даването на лакомство е единствено с цел натрупване на определен опит на птицата с различни случки от ежедневието. Лакомството (насърчаване под каквато и да било форма) е начинът, по който всяко живо същество се научава, че едно действие е желателно, а друго не. По този начин и ние, хората изграждаме поведението си. Правим неща, за които биваме насърчавани - било от околните, било от заобикалящата ни среда. Респективно, ограничаваме и преустановяваме правенето на неща, които водят до упрек, наказание, неодобрение.

За съжаление (а може би слава богу? ) с животните не можем да използваме човешката реч за да ги научим кое е добре да правят и кое не. Приложната психология е стигнала до обобщението за насърчението/наградата/лакомството от една страна и и наказанието/неодобрението/укора от друга страна като начини за изграждане на поведението. Този принцип се използва за контактуване с деца с аутизъм, до които не можем да стигнем с нормална реч. Този принцип се използва за обучаване на животните.

Веднъж изграден положителен опит у дадено животно и след като затвърди принципът, че всяко действие последвано от лакомство/награда е добро, респ. обратното - нещата тръгват от само себе си. Тогава и животното е склонно да прости "своеволията" ни. И може би, това е моментът, когато можем да кажем, че сме спечелили доверието му. Уви, както знаем - доверие трудно се печели, но лесно се губи Така че - процесът е непрекъснат

И в заключение - дали един папагал ще идва на ръката или не няма нищо общо с това дали пилето води "щастлив" живот, доколко е весело и жизнерадостно Немалко папагали така и никога не приемат човешкия контакт (особено диво уловени), но те по никакъв начин не събуждат тъга у мен - стига да ги видя да играят, да са жизнени, да са здрави в дома на стопанина;D

Поздрави,
Милко

[Feralieva88]

Аз в никакъв случай не бих искала да насилвам папагала ми да идва при мен против волята си, но искрено се надявам, че с течение на времето ще ми се довери напълно. Много се радвам когато корелката ми е весела и си играе и си свирука, но може би това, че с вълнистото ми папагалче по друг начин се развиха нещата(за около седмица свикна с човешкото си обкръжение и непрекъснато търсеше близост с нас) и аз очаквах и с корелата да се повтори същото, макар че знам че всяка птица си е различна.
Искрено се надявам да разтопим ледовете помежду си и съм убедена, че ако свободно каца по нас и навсякъде из стаята колкото и на ниско да е(защото в момента каца само на определени места), ще ни е много по-забавно и на мен и на него. Знам, че ще бъде така, защото вълнистото ми папагалче си намира играчки и се забавлява с всичко: с домашните чехли(особено този с по-дълги косми  ), с гоблена на майка ми, с покривката на масата, с найлоновите торбички и въобще с всичко което му е пред очите.

[Милко]

Да. Съгласен съм, че колкото повече неща създават положителни емоции у птичката толкова по-добре. Ако харесва и близостта на хората - още по-добре.

Но - поне за мен - дори да не желае близост на човек, корелката пак може да бъде безкрайно радостна и щастлива в дома ти А това само по себе си е един добър повод да се радвате взаимно

Впрочем, почти сигурен съм, че корелката ще започне да каца по вас Казвал съм го преди, пак ще го кажа - за мен корелите са най-толерантните папагали, които познавам

Поздрави,
Милко

[valya02]

Здравейте и от мен.
Ами и аз да споделя за кацането на ръка. Моя Коко почти година въобще неискаше  . Кацваше на ръката ми само, за да вземе лакомство и веднага литваше. Накрая даже и не го примамвах повече по този начин. Просто приех, че ще си съжителстваме без директен контакт. Но преди около 3 седмици той сам реши да ми кацне на ръката и почти веднага след това се нагласи на рамото ми. Е сега няма отърване. Щом е извън клетката иска да е някъде върху мен. И съответно крещи като луд, ако не е успял да се настани. Така, че с повече търпение всичко може да се постигне.

Поздрави
Валя и Коко

[Милко]

Това за пореден път затвърждава мнението ми, че колкото по-малко мислим за целите ни за сближаване с папагалите - толкова по-голям е шансът да се реализират Това е поредният случай, когато папагалът се отпуска и прави това, което стопанинът е поискал едва след като човекът е престанал да мисли за това

Моята максима е: Бъди добър с тях и не очаквай нищо в замяна. Ако се случи - добре дошло. Ако не - здраве да е Моите желания и цели спрямо птицата са без значение, стига тя да е здрава и игрива

Поздрави,
Милко

[Feralieva88]

Аз ще продължавам да демонстрирам любовта си на моя Джони, ще му говоря, а за това колко ще скъсим дистанцията.... преценява той.

[jaklin]

Здравей и от мен, и аз да се включа по темата. Имам същия проблем като теб, а дали е и изобщо проблем или мое не сбъднато желание, но аз се опитвам да се справя с две птички  . Когато си взех първата си корела - на снимката на аватара ми с вълнистото папагалче, много бързо скъси дистанцията и съвсем по нейно желание без аз да съм пробвала разни хитрини - просто един ден като слагах храна в клетката едва ли не си пъхна качулчето под ръката ми, за да я почеша и от тогава не излизаше от ръцете ми и спеше на рамото ми...но за съжаление почина това пиленце. Реших да запълня празнотата с Кикчо - сивата ми настояща корела - еми вече три години го имам, че и повече, но единственият ни контакт е кацането му на главата ми от време на време или като съм седнала се разхожда по крака ми, но мръдна ли по някакъв начин ръката си дори и да не посягам към него той бяга. Примирих се с факта, че той ще си остане диваче /според нашите човешки разбирания /и за да не му липсват по-близките контакти - поне за почесване на качулчето една година по-късно си взех друга корела Бебето - то пък душичка сладка е още по-плашливо, но ме радва факта, че като са пуснати извън клетката като ме няма в стаята тръгват да ме преследват по другите стаи - значи все пак им липсва контакта с мен, което пък за момента ме устройва. Може би ако бях оставила Кикчо сам щеше да скъси дистанцията рано или късно, но сега пък си имам две лудетини, които много ме радват, а сигурно и аз тях

[Feralieva88]

Започвам и аз да се замислям дали да не му взема дружинка.... наистина ме радва когато си играе и е весел, но понякога ми изглежда самотен и ако не се отпусне и не ме приеме като свои приятел мисля, че ще се чувства по-добре ако му вземе негов себеподобен.
За сега ще изчакам известно време, ще го наблюдавам и по-нататък ще реша дали да му взема дружинка.

[Feralieva88]

Имам да се хваля,това вече му е любимото място....

[gpogojeva]

браво на вас, бележите голям напредък и двамата. Това се казва да ти се качат на главата  , от тук нататък оттърване няма 

[poli_feniks]

Аз имам две корелки.Едната от 6 месеца, а другата от 3.И никой от тях не е стъпил на ръката ми.Дай те ми някакви съвети.

Предварително благодаря!!!