Сетих се и още една интересна история с драматичен,но слава богу щастлив край!
Ще си позволя да ви отнема 2 минути от времето и да ви я разкажа.
Лятото на 2007,малко след като взехме Руди,решихме да ходим на море.
Имаше дълги прекрасни крила,не бяхме ги покъсили още.Ето я тук тогава.
Тъй като с птица имахе доста ограничен избор на хотели,където големите птици не са най–желания гост,ние взехме смелото решение да отидем за 1 месец на къмпинг на остров Сардения.Руди определено беше най–щастлива от нашия избор защото другите опции за нея бяха или да си остане в офиса или да кисне по цял ден в хотелска стая,при това с непрекъснати забележки да не вдига шум.
И така всичко беше супер.Тя си играеше по цял ден на дървото,под чиято сянка се бяхме установили.Сновеше нагоре–надолу,гризеше кората на дървото и си свирукаше,изобщо пълна идилия за нас и нея.Естествено бяхме проучили и внимателно отровните за нея дървета,които се оказа,че съвсем не са малко.
Ето какво се случи обаче един ден.
На 200 метра от нашата палатка имаше басейн където ходихме когато ни мързеше да обикаляме плажовете.Та,ние имахме неблагоразумието да я заведем на басейна с нас.Аз отидох да плувам,докато тя остана с жена ми на бара.Обаче нали се сещате,че на такова място е пълно с деца.Нашата Руди стана притегателен център на всички малчугани,дори по едно време не можех да видя моите 2 жени от скупчените да гледат "шоу" деца.
Стана страшно и Паула ми подвикна,че отива да я прибере в клетката защото Руди не се чувства конфортно сред новите си "приятели".
Тръгнаха към палатката и сигурно се сещате какво се случи.
Нашата хубавица хвръкна и точно за 2 секунди я изгубихме от поглед.Басейна беше в периферията на гората където бяха разположени палатките и зелената маса просто я погълна за отрицателно време.
Аз направо пощурях!
Тръгнах да излизам по най–бързия начин,но знаете,че във вода най–бързия начин не е много бърз!
Както и да е,втурнахме се заедно с жена ми да я търсим,знаейки че всяка секунда е ценна.Аз зарязах и джапанки и хавлии,просто цялото ми съзнание се беше вторачило във едничката мисъл да я намеря.
Не мога да ви опиша какво щастие се изписа на лицата ни,когато пред нас се разкри следната гледка.Разбойничката беше на 2 метра от палатката ни,оглеждайки се!
Такава радост беше,все едно сме спечелили от лотария.Чак празнувахме с нашата комшийска палатка и това беше повод доста да се почерпя същата вечер,но това е друга тема на разговор!!!
На другия ден когато мислех върху случая,осъзнах какви сме късметлий.
Далеч бях от мисълта,че е искала и знаела да отиде точно там.Според мен просто късметът беше,че нашата палатка не беше някъде встрани,а точно в централната част на горичката и непосредствено до централната пътека която свързва входът от едната страна и басейна от другата.И може би просто в този коридор където няма дървета и се лети най–лесно и без много маневри,в които тя не беше добра,се е втурнала и се е озовала близо до палатката.Явно се е опитала да кацне на дървото,но не е успяла заради клоните и затова се е озовала на земята наблизо.
И май точно тогава решихме да и подкастрим крилцата като се приберем.
Само мога да си пожелая сега като решихме да ги пускаме отново,да нямаме повече такива инфарктни емоции.
Слагам и една снимка от дните когато при хубаво време местим клетката отвън на припек.
Чао и поздрави от нас!!!
