По повод въпроса на Галя посъбрах информация, най-вече за африканските видове папагали. Не знам дали отговаря точно на въпросите, но вероятно ще е интересно за много от нас. Ще се опитам в няколко поста да преразкажа основното за поведението им в природата. Основно съм ползвал следните материали:
- Parrots of Africa, St. Luft
- Parrots of the World, J.M. Forshaw, 2010
- African Parrots, Rick Jordan & Jean Pattison
- Manual of Parrot Behavior, A.Luescher
- Der Graupapagei in Afrika und in Menschenobhut, Lepperhoff, L., 2005
На определени места в скоби давам препратка към конкретни изследователи за тези, които пожелаят да ровят повече по темата..
В този пост става дума за ежедневни действия, несвързани с размножаването. Нормалните действия и поведение на папагалите са в зависимост от времето, наличието на храна и вода, етапа от жизнения цикъл на птиците и т.н. Поради това, написаното представлява обобщение на наблюденията. По мнение на изследователите (
Forshaw 1989, Colar 1997) поведението на дивите папагали се различава малко между различните видове, докато общите поведения са доста ясно изразени. По тази причина наблюдения на даден вид африкански папагали в голямата си част са относими и към другите африкански видове.
Сутринно събужданеПо правило, папагалите напускат „спалните” си сутрин, при първите слънчеви лъчи. Жакото например напускат местата за нощуване между 4:25 до 5:35 сутринта, когато все още е тъмно (
Luft 1994). Преди да напуснат местата, където са нощували те остават за няколко минути на дървото, където се пощят и протягат като може дори да литнат до определени за тази цел места. Този период на събуждане често е съпроводен от крясъци и други социални взаимодействия. Повечето птици нощуват в големи групи извън размножителния период, като събуждането е кратко, тъй като първите, които напускат мястото често стимулират останалите да ги последват. Отлитането на първите птици активира и останалите да ги последват, ако искат да стигнат с по-опитните птици до плодните дървета. Шумните папагали Ваза например, обикновено са в малки групи, но може да се събере доста голяма бройка при хранене или нощуване. Наблюдавани са от 100 до 200 птици да нощуват във високи дървета (
Forshaw 1989).
Повечето папагали започват да се хранят след като напуснат дърветата, където са нощували или отлитат към районите с храна. Такива полети могат да бъдат предприемани и поединично, но при повечето видове се забелязва заедно придвижване на чифтове, семейни групи или цели ята. Но дори при най-многобройните нощуващи групи, състоящи се от по няколко стотин птици, повечето се движат в групи от чифт или семейство, които се забелязват ясно в по-голямата група. Тези първи полети за деня може да са от няколко метра до десетки километри.
ХраненеМестата за хранене зависят от разпространението и гъстотата на предпочитаните растения. Видове, чиито източници на храна са по-равномерно разпределени, като например розовобузите неразделки (
Agapornis roseicollis), може да започнат търсенето на храна непосредствено до мястото, където са нощували като продължават да се хранят дълго време. На други видове, чиито източници на храна са локализирани в отдалечени области, (например
A. swindernianus които се хранят почти само в плодни, смокинови дървета) може да се наложи да летят дълго за да достигнат храната си, а при пристигане бързо напълват гушките си. Обикновено, храната на повечето видове папагали е разпръсната в отделни отдалечени райони, поради което папагалите демонстрират поведения, които вероятно им помагат да съобщават един на друг местоположението на тези райони. Това се постига например, чрез нощуването в големи групи, придвижването на цели ята или на групи птици, вокализиране по време на полет и т.н. (
Collar 1997).
По пладне повечето птици си почиват и следобед (17 – 18 ч.) се наблюдава втори пик на активността. Докато си почиват, в промеждутъка между храненията, някои птици (например розовобузата неразделка) отлитат към източници на вода за пиене, къпане и т.н. докато другите прекарват деня по дърветата почивайки си или в кратки общувания с другите птици. В тези периоди може да се пощят – както сами така и помежду си.
Обикновено храната се събира във високите части на дърветата, в храсталаци, както и на земята (напр.
A. canus, A. roseicollis). Макар че обичайно жакото се храни високо в дърветата, те слизат и на земята, на блатисти просеки в Централно Африканската Република и Камерун. Папагалите пристигат на тези места поединично, по двойки и в малки групи като постепенно на мястото се събират от 300 до 800 птици. След период на социализация по дърветата, те прекарват около 40 минути дневно скупчени на земята ядейки треви и почва. Птиците слизат на земята на „вълни” докато други очакват своя ред по дърветата, наблюдавайки за хищници (
Forshaw 1989, Luft 1994).
В повечето случаи папагалите се хранят със семена като ги разрушават в големи количества. Жакото може да изяждат по 5.2 семена Африканска лоза (
Pseudospondias microcarpa) в минута. В резултат на това те може да „унищожат” почти 1000 плода на дърво за една сутрин (
Collar 1997). При тях е наблюдавано преимуществено използване на ляв или на десен крак по време на храненето (левичари? десняци?). Храненето обикновено приключва с почистване на клюна: с крак или по-често, чрез „избърсването” му отвътре и отвън върху клона.
Придвижване и „поддръжка”Папагалите се придвижват основно летейки. Веднъж пристигнали на дърво, някои видове като жакото предпочитат да се катерят от клон на клон вместо да летят. Разстоянията, които изминават могат да варират от няколко до повече от 100 километра дневно в зависимост от наличието на храна и вода. Повечето папагали имат характерни техники на летене за да пестят енергията си (
Lighthill 1977, Ward-Smith 1984).
Папагалите Ваза летят на голяма височина, с бавни пляскания на криле характерни за този вид. В противовес, жакото летят бързо с бързи, кратки удари на крилете. Когато летят с нормална скорост те пляскат с криле 5 пъти в секунда. Максималната скорост (измерена при 300 метра полет) достига 63 до 72 км/ч (
Low 2001). Те показват готовност за полет като протягат врат в съответната посока, повдигат криле и прибират перата към тялото си (
Luft 1994).
Африканските папагали се придвижват и като се катерят по клоните или ходейки по земята. Малък брой видове престояват на земята с цел различна от пиене на вода. Например, жакото слизат на земята за да кълват глина и почва. Розовобузите неразделки слизат за да събират храна като напр. семена от
Albizia. Папагалите също ходят по клоните с характерен зигодактилен захват (два пръста сочат напред и два назад).
Периодично през деня папагалите извършват типични поведения за „поддържане на добрия вид”
При повечето видове тези активности са координирани в ятото и имат и социална роля. Пощенето е типичен пример и се прави редовно. При пощенето те подреждат перата си и ги почистват от замърсявания. Също така подръпват обвивките на долните си фини пера (пух?), при което се отделя специфична „прах” използвана за поддържане на перушината в добър вид. Чопленето на стъпалата и краката има аналогична почистваща функция. При повечето африкански видове главата се почесва с повдигане на крак отзад върху крилото. Характерно за малкият александър е, че се чеше директно, с повдигане на крак пред крилото.
Поведения при нощуванеПовечето видове използват редовно едно и също място за нощуване. Общите „спални” при папагалите вероятно спомагат за предаването на информация за места с храна. Така те се предпазват от непредсказуеми промени в ресурсите и избягват по-успешно хищници чрез използване на множество „наблюдателни постове” (
Chapman et al. 1989). „Спалните” са по правило високо в дървета, често близо до открити водни пространства (папагали Ваза), понякога на планински хребети (
P. robustus) или дори на острови или в мангрови гори (жако). Жакото типично нощуват в палми Рафия, понякога на висящ бамбук. Приема се, че гъвкавостта на палмовите стебла и нощуването край водни пространства намаляват риска от нощни нападения на хищници. Такива подходящи „спални” са традиционни в природата и може да бъдат използвани десетилетия наред (
Forshaw 1989). Разстоянието между отделни „спални” при жакото е сравнително постоянно (в Гана: 18-27 „спални” на 10,000 км
2 гора).
При някои видове, напр.
P.ruepelli или
P.meyeri, двойките обичайно използват своите гнезда като „спални” в промеждутъка между размножителните периоди. В тези случаи се счита, че освен терморегулаторните функции и защита от хищници, нощуването на тези места е с цел защита на гнездото и поддържане на връзката между мъжкия и женската. Неразделките са наблюдавани да нощуват и гнездят под покриви на ферми и подобни сгради. Мътещите женски нощуват в гнездата си. Мъжките може да се приобщят към тях в гнездата (напр. някои видове
Poicephallus и
Agapornis) или да нощуват в близост до гнездата (напр. жако).
