Галя - Жако - Приемане на промени

[gpogojeva]

Тази тема я закачам тук, в случай, че на някой му се чете или има същия проблем, да може да се възползва от нея.


Милко, понеже не знам кога ще се улучим в скайпа искам да ти кажа как продължи снощтната история. За непосветените разместих мебелировката в клетката на Папи и пилето се изнесе на покрива на Поли за целия ден.
В крайна сметка влезе да си вземе ябълката и я затворих. Яде увиснала надолу с главата, колкото може да се нарече ядене. Спа по същия начин. Падна два пъти. Чак сега около 11.30 се престраши да стъпи на циментовата кацалка и заспа като пън. Което направи и доволния и съсед, той от нейното обикаляне нощеска също не спа.
Пита се в задачата, защо при положение, че всичко това седи в клетката и от месеци, предизвика такъв смут в душата и когато му промених мястото?

[Милко]

Пита се в задачата, защо при положение, че всичко това седи в клетката и от месеци, предизвика такъв смут в душата и когато му промених мястото?

Според мен, защото по природа жакото си падат консервативни, а и ние затвърждаваме тази консервативност в домовете като не смеем да променим нещо около тях. Промените са неизменна част от обкръжението и живота и колкото по-малко им се впрягат пилетата, толкова по-добре за тях. Ако едно пиле е чувствително на промени, както Папи в случая например, бих работил за намаляване на тази чувствителност. Сиреч, бих започнал с ежедневни, систематични дребни промени в обкръжението (клетката?) му. Конкретиката ще зависи от начина, по който реагира конкретно пиле. В началото правим промени, които едва отбелязва. Правим ги ежедневно, докато пилето започне да не реагира на тях с притеснение. Допълнително насърчаваме дребни реакции и поведения на приемане, на интерес към "нещото". Постепенно покрай тези дребни промени започвам да правя и малко по-сериозни, демек такива, които видимо не му харесват, но не са чак такива дето да се разкряска и полудее от тях. Както беше при вас разместването на кацалките например. Продължавам с вариации на тези промени следейки реакциите на пилето.

Друг пример можем да направим с играчки. В началото вкарваме някаква дребна играчка или джаджа - квот ще да е. Въртим я и я местим вътре в клетката всеки ден докато пилето престане да се впечатлява от джаджата. Постепенно вкарваме по-едра джаджа/играчка и по същия начин я местим в клетката докато почне да не се впряга.  Ако започне да я приема или да играе с нея - още по-добре

Колкото повече промени около пилеца, толкова по-безстрашен и не толкова консервативен ще бъде. Ноооо...все пак говорим за промени, които да са постоянни/редовни и в границите на търпимостта на пилето, поне в началото. Постепенно ще стигне до там, че няма да се впечатлява и от много сериозни промени в живота му. Така казва теорията, но така казва и живота. Хора, които живеят заедно с много на брой средни и големи папагали споделят същото. Имам предвид много на брой папагали, които биват пускани заедно извън клетките през голяма част от деня и не са с подрязани криле. Такива папагали не мош уплашиш с някакви там промени в къщата/клетката Ела обаче да гледаш консерватизъм папагалски в тихи домове, където се трепери над пилето и не се правят промени, "защото папагалът се стресира"

[gpogojeva]

Ако едно пиле е чувствително на промени, както Папи в случая например, бих работил за намаляване на тази чувствителност. Сиреч, бих започнал с ежедневни, систематични дребни промени в обкръжението (клетката?) му. Конкретиката ще зависи от начина, по който реагира конкретно пиле. В началото правим промени, които едва отбелязва. Правим ги ежедневно, докато пилето започне да не реагира на тях с притеснение.

Цяла година вече се забавлявам с това. Дори и най-незначителната промяна от моя гледна точка, я кара да се гипсира поне за 2-3 дни. Отказва храна, ако вътре има непознат за нея компонент, дори съвсем малък, например фъстък обелен или черен слънчоглед. След време свиква, но стои по 2-3 дни на пост и молитва. Смяна на хранилка със същата но друг цвят, разместване в съседната клетка или около нейната клетка, всяко такова нещо я гипсира за няколко дни. Не крещи, не изпада в истерии, не се мятка, просто се парализира. От Снощи откакто я видя все още не е слезнала да се храни долу на хранилката, "краде" си по някой фъстък и се качва да го яде висейки с главата надолу.
В същото време има по-изследователски дух от Поли, който дори нов предмет в стаята го паникьосва и вцепенява. Папи играе с играчки, харесва и да опознава нови неща. Поли от своя страна пък няма против нова храна, винаги се чувства длъжен да пробва.
Гадното е , че вместо единия да се отпуска покрай другия, те се плашат един друг, гадинките.
Когато единия види притеснена реакция у другия веднага се чувства длъжен да се притесни и той, макар и да не разбира за какво става въпрос.
Всичко това нацяло се изпарява при преместването в нова клетка и отиването на ново място, например на село, в малките клетки.
Както и да е , аз ще продължавам да пробвам да разчупвам стереотипа, просто исках да споделя как продължава епопеята.
Интересно дали в природата по някакъв начин изразяват този консерватизъм? И за какво им е изобщо, ако живеят в динамична среда?

[Милко]

Цяла година вече се забавлявам с това. Дори и най-незначителната промяна от моя гледна точка, я кара да се гипсира поне за 2-3 дни. Отказва храна, ако вътре има непознат за нея компонент, дори съвсем малък, например фъстък обелен или черен слънчоглед. След време свиква, но стои по 2-3 дни на пост и молитва.

Гипсира се За 2-3 дни Айде бе! Отказва храна Стои на пост и молитва Сакън, недей!  Аз ти казах - много се впрягаш за нищо Аз бих казал горното по малко по-различен начин. Бих казал, че Папи дава да се разбере, че забелязва промяната в клетката. Нищо повече!  А тъкмо това е целта на упражнението. Да забележи промяната. Тази промяна да се "променя" ежедневно докато престане да я впечатлява. Няма драми в това. Няма гладуващи и умирающи от глад и ужас пилета, освен в главата ти

Ако не ги пускаш навън всеки ден, можеш да пробваш това, което ти писах. Прави го с "мек" дразнител, когато пилето е затворено и няма възможност за бягство навън. Прави го систематично. Не днес го правиш, утре забравяш, вдруги ден пак Бъди абсолютно постоянна! Ако веднъж го правиш друг път не го правиш (каквото и да е) - това често води до "суеверни поведения" (superstitious behavior) у пилето, които усложняват процеса на обучение.

[gpogojeva]

Гипсира се За 2-3 дни Айде бе! Отказва храна Стои на пост и молитва Сакън, недей!  Аз ти казах - много се впрягаш за нищо

Всъщност да, ето до сега още не е слезнала да яде. Не казвам, че умира от глад, "краде" си нещичко и се опитва да го изяде висейки като прилеп, сещаш се за успеха, който постига.

Аз ти казах - много се впрягаш за нищо Аз бих казал горното по малко по-различен начин. Бих казал, че Папи дава да се разбере, че забелязва промяната в клетката. Нищо повече!  А тъкмо това е целта на упражнението. Да забележи промяната. Тази промяна да се "променя" ежедневно докато престане да я впечатлява. Няма драми в това. Няма гладуващи и умирающи от глад и ужас пилета, освен в главата ти

Не знам защо мислиш, че задавайки, въпрос, който искам да ми попросветли ситуацията се впрягам. Всъщност просто имам малко повече време тези дни да ги наблюдавам и ми е странно как реагират на някои неща. Опитвам се да им разчупя стереотипа, но явно го правя по неправилния начин.
Не ги пускам всяка вечер, именно заради тези упражнения, но пък и не променям нещо всяка вечер точно заради пускането.
Например правя някаква промяна. Чакам два, три дни или колкото са и нужни за да "алащиса" и да започне да си се държи по обичайният начин, след това ги пускам няколко дни да си правят разходките и след седмица две правя нова промяна.
Ако правя промените ежедневно, поне на този етап, се страхувам, че няма да имам време за пускане, предвид "ентусиазма" с който се приемат.
Интересното е, че Поли , който се впечатлява от всяко ново нещо в стаята, не се интересува от промени в на Папи клетката, докато тя не се вълнува толкова какво се случва в стаята, но пък се гипсира от най-малката промяна в нейната или неговата клетка.
Преди година, когато взех Папи, впадаше в истерия (с ръмжене, мятане и т.н. ) дори от наличието на найлонова торбичка закачена или оставена наблизо до клетката.
Всъщност хората от които ги взех посочиха това, както и хапането като основните неща заради които се отказват от нея. Ръмженето, мяткането и паническите опити да излети нанякъде, ги караха да мислят, че пилето никога няма да свикне и, дори слушах безумни идеи, като "иска ми се да я пусна на свобода, да не се мъчи" А е живяла при тях цели 6 години. Не беше пускана, не беше пипана, страхувала се от всички, освен жената, която я гледаше.
Сега мисля, че имаме явен напредък. Все още си ръмжи по непознати, но според мен повече от приличие, отколкото от страх. Освен щерката (която всички в къщи по някакви причини хапят) никого не е захапала, а и на нея не и отгризна пръста, просто провери какво ще стане, ако...
Остава да се преборим и с двете пилета по отношение на стереотипноста.
Странното за мен, е че противно на моите разбирания, малките промени я спичат повече отколкото драматичните, за разлика от Поли, който дребни промени понася, но се спича повече от големите.
Например, когато я пуснах да влезе в на Поли клетката и внесох вътре нейните неща, тя се почувства като у дома си, докато той стоя на тръни през всичките тези дни. За сметка на това ето виж сменени кацалки я вадят от равновесие вече втори ден, при това нейните си кацалки, не са нови.
Или аз не разбирам какво за нея е промяна или бръмбарите в нейната глава са по-странни от очакваното  Само една отворена вратичка на клетката може да я изкара трайно от равновесие и да я закачи на тавана за повече от 24 часа, не съм пробвала докога точно, вероятно трябва и това да пробвам.

[Милко]

Не знам защо мислиш, че задавайки, въпрос, който искам да ми попросветли ситуацията се впрягам.

Защото тези думи:

Дори и най-незначителната промяна от моя гледна точка, я кара да се гипсира поне за 2-3 дни. Отказва храна, ако вътре има непознат за нея компонент, дори съвсем малък, например фъстък обелен или черен слънчоглед. След време свиква, но стои по 2-3 дни на пост и молитва.

рисуват драматични ситуации.. Гладуващо в продължение на дни пиле заради един обелен фъстък в клетката му.. А при драматични ситуации хората се впрягат. За това казвам, че се впрягаш.

От това, което видях по скайп, не бих определил пилето като "извадено от равновесие" заради разместените кацалки в клетката. Бих го определил като нормално, леко подозрително пиле, което в конкретния момент предпочита да наблюдава света отгоре, вместо отвътре в клетката - най-вероятно заради разместените кацалки вътре. Не виждам новина в това. Джаки би реагирал по абсолютно същия начин, ако му разместя кацалките или купичките или нещо друго в клетката. Просто ще е подозрителен и...освен ако не му "помогна" , няма да иска да си влезе с лекотата, с която си влиза обикновено. Следващият път като се видим в скайп или на живо ще ти демонстрирам. Също така подозрителен ще бъде и като поставя нова играчка в клетката му. И така са вероятно поне 90% от папагалите жако. Аз съм го приучил, че промените в средата не са чак толкова страшни, колкото изглеждат. В резултат на това, не му трябват 2-3 дни за да вкара живота си в нормалното русло. Обикновено 2-3 минути са достатъчни за целта.

Ако искаш и ти можеш да промениш това като ги държиш в динамична среда, променяйки дребни неща в клетките им докато разберат, че тези промени не са страшни. И тук възниква въпроса: Как да изпълняваш този план като пускаш пилетата всеки ден навън и те не искат да се прибират, ако в клетките им нещо е променено? Аз бих избрал лесното решение - бих дал на Джаки да разбере кой кара влака като го гушна и го сложа в клетката без да чакам благоволението му Но при теб това не става...

Хммм... хубаво е, че разсъждаваш за трудностите. Защо не си сложиш на хартия един план и да отбележиш кои са трудностите в него? Анализираш тези трудности и преценяваш кои от тях изискват специално внимание и работа и кои могат да бъдат заобиколени с някакъв трик например? Ако намериш трик/решение на всичките трудности, започваш да прилагаш плана си. Ако опреш на камък с някоя от трудностите, правиш план как да се справиш с нея и пак същия подход. Все едно правиш програма за компютър Аз бих ти помогнал в това, ако решиш. Аз така разсъждавам - старая се да алгоритмирам ситуациите и после тръгвам по алгоритъма наред Този подход помага да се отърсиш от милион странични теми и проблемчета, които обикновено се набъркват в мислите ни и ни пречат.

Например, в конкретния случай правим план за всяко пиле по отделно:

Цел: да го приуча да "не се гипсира" при промени в обкръжението (да приема промени без страх)
Начини за постигане на целта:
1. чрез постепенна "десенситизация" (ужас! прости ми език мой роден!), с постепенно засилващи се, систематични промени в средата им, R+ при приемане на промяната или
2. чрез принудително налагане на промените по начин, който не търпи компромис (наказание при "гипсиране", Р+) или
3. чрез избягване на каквито и да било промени в обкръжението им, или
4. ..... или 5. .... и т.н.
На този етап 2 и 3 отпадат по етични съображения . Съсредоточаваме се в/у 1, освен ако не изникне проблем, който прави 1 неприложим. Ако изникне такъв проблем изследвам 2 или 3 в зависимост от ценностната ми система и възможности в момента.
Трудности при прилагане на 1: Пускането на пилето извън клетката води до нежелание да се прибере, когато вътре има промяна. Възможни причини? - неудачен избор на промяна? неудачно дозиране на промяната? несъвместимост с избрания подход?

И тук един професионалист, който работи с положително насърчаване на желани поведения би ти казал, че този проблем ти възниква заради твърде голямата стъпка, която искаш да направи пилето отведнъж. Свали летвата! Вероятна причина е неудачното определяне на "дозата на промяната" която прилагам на конкретния етап от плана. Промените поне в началото трябва да са само толкова значителни, колкото е нужно за да ги забележи пилето. Не трябва да са толкова големи, че да спират "ентусиазма му да се храни". Не трябва да са малки по нашите критерии, а по техните критерии. Нещо, което отказва папагала от хранене е сериозно нещо, голямо нещо по неговите критерии.

Охххх... стана 1 часа.. Мисля да спра за сега. Аз самият имах нужда да си нахвърлям тези мисли за да видя по-ясно ситуацията и проблема. В началото виждах пускането навън като конфликт, като нещо, което прави прилагането на този подход невъзможно. А то не е така... Ключът за бараката бил другаде.. Помисли какви ще са нещата, които ще променяш в самото начало както и "дозата". И пак ще обсъдим.. Анализирай най-напред на хартия проблема като изхвърлиш шумовите мисли и съображения, напиращи в главата. Като изчистиш метода започни прилагането му и коригирай на всяка стъпка, ако нещо не се получава по план.

Айде утре пак...

[gpogojeva]

Хм тази дискусия дали да не я пренесем в Алекс? Дали няма да е интересна за по-широк кръг?
Това с алгоритмите и програмирането на мен ми е чужда материя, но ще опитам. Поне се надявам с твоя помощ дауспея да отсея зърното от плявата.

[gpogojeva]

Текущия въпрос е, при положение, че Папи още не е слезнала долу на кацалката при храната и водата, а след като вчера не ги пусках, сега и двамата са си събрали багажа и напират да излизат, дали да я пусна, дали да капитулирам и да върна подредбата, като се опитам впоследствие някак по друг начин да го направя (идея нямам как да разменя местата на двете кацалки постепенно)
Не е умряла от глад, взима си фъстък или ябълка, но ги яде провесена с главата надолу, съответно в устата и не остава много.

Всъщност мисля, че знам къде е заровено в случая кучето. Няма доверие на дървените кацалки.
В началото ги прие, дори изгриза една, но тя стана нестабилна и я уплаши. От тогава не иска и да чуе за дървена кацалка. Тази, която сега е предмет на резервите и , стои в клетката повече от месец, но не я е докоснала.
Дали да не я сменя с пластмасова?

[Милко]

Хм тази дискусия дали да не я пренесем в Алекс? Дали няма да е интересна за по-широк кръг?

Може, но знай, че тогава ще е по-скоро образователно, за широк кръг читатели. Ще се загуби твоята конкретика. Ще има въпроси и коментари от други хора, въпроси касаещи техни наблюдения и проблеми... На PBAS правехме отделни теми за всеки казус и в темата можеше да поства само стопанинът и този, който помага. Отделно имахме скрит раздел, където всички "обучители" обсъждахме казусите и проблемите си. Този начин е доказал, че е ефективен.

Права си, че като за форум, това трябва да е дискусия в някой от общодостъпните раздели. Но мойта идея е това да е конкретна работа по приучаване на пилетата ти да приемат промени по-спокойно. Нищо не пречи да се премести после в общ раздел, но за сега ще е по-добре за теб и по-лесно за мен, ако остане тук

Помисли с какво ще започнеш? Трудно при теб е, че са две пилета заедно. Би трябвало всяка процедура да е за конкретно пиле. Може би за сега да почнем с двете пилета едновременно? Какво ще е това, което ще променяш в клетката на пилетата? Иска ми се, ако можеш да измислиш нещо малко, което не ги притеснява, с което са свикнали и познават, не е местено от дълго време? И да започнеш да местиш това нещо всеки ден на различно място? Добре да е нещо вътре в клетките им? Хрумва ли ти нещо?

[Милко]

Текущия въпрос е, при положение, че Папи още не е слезнала долу на кацалката при храната и водата, а след като вчера не ги пусках, сега и двамата са си събрали багажа и напират да излизат, дали да я пусна, дали да капитулирам и да върна подредбата, като се опитам впоследствие някак по друг начин да го направя

Аз бих ги пуснал днес. Все още не сме готови с план за действие. Няма смисъл да ги тормозим. Нека решим какво и как ще правиш и тогава.

[Милко]

Всъщност мисля, че знам къде е заровено в случая кучето. Няма доверие на дървените кацалки.

Пробвай за един ден да смениш дървената с пластмасова и виж дали ще има разлика? Само така ще разберем дали хипотезата ти е вярна. НО не променяй нищо друго в начина им на живот, подредбата и стереотипите им, защото няма да знаем кое е причина за ефекта - ако има ефект смяната на кацалките. Ако успеем да ги поставим в идеална изходна позиция, приемане на обстановката без проблем, и от тук тръгнем с промените ще е най-добре.

[gpogojeva]

И аз това мислех, че ако са в пълна кондиция при старта няма да се чудим кое от къде е дошло.
Сменям дървената с пласмасова. Дървената за сега ще я разкарам, защото я впечатлява, дори и да е в клетката на Поли.
Сега се сещам още нещо. Когато я взех беше с пласмасова кацалка, в началото не я сменях, за да не я стресирам, както казах, тогава се шашкаше и паникьосваше от абсолютно всяка промяна. След време започна да дърпа и гризе на Поли кацалките през клетката и реших, че една дървена кацалка ще и дойде добре. Сложих и тази, същата която я уплаши. Започна да я гризе както се полага и я направи нестабилна, веднъж кацалката просто падна и тя се уплаши. Вероятно е стоела на нея. Понеже това при Поли се случва постоянно и не сме имали проблем, той си приема паданията като необходимо зло и не се впечатлява, естествено просто и я върнах на мястото и забравих за случая. Наскоро я махнах, защото ме дразнеше, че падаше всеки път като и оправям клетката и я смених с нова, която вече месец си седи недокосната.
Преди 4-5 дни смених на Поли изядената кацалка с нова (същата тази "лошата") и Папи се евакуира върху поилката. Изобщо не направих връзката. Едва сега се сещам, че всъщност всичко тръгна от ТАЗИ кацалка.
Сега да взема да махна тази кацалка, да му сложа на него друга. На нея да сложа пласмасова и да видим, дали ще възцари мир?

[gpogojeva]

Права си, че като за форум, това трябва да е дискусия в някой от общодостъпните раздели. Но мойта идея е това да е конкретна работа по приучаване на пилетата ти да приемат промени по-спокойно. Нищо не пречи да се премести после в общ раздел, но за сега ще е по-добре за теб и по-лесно за мен, ако остане тук

Ок, после когато я поизчистим от плявата ще я метнем някъде, защото предполагам ще има вътре полезни за четене неща.

[gpogojeva]

Трудно при теб е, че са две пилета заедно. Би трябвало всяка процедура да е за конкретно пиле. Може би за сега да почнем с двете пилета едновременно?

Няма как да ги разделя, няма друга стая, а и ще откачат да се викат.
Ако зичакам до пролет лято и сложа някой в спалнята ще си живее самичък в уединение, всички се тъпчем в хола. В на Ива стаята е котката, в антрето е кучето, така, че само тук остава да са , особенно сега като е студено в спалнята, не отопляваме там.

Няма как да не касае и другото пиле процедурата. Лошото в случая , че са с различен праг на дразнимост и се впечатляват от различни неща. Ако за единия е важно само какво се случва в неговата си клетка за другия е от значение и промените в съседната клетка. Ако единия реагира на промяна на храна, то другия не се впечатлява.
това като се замисля не е толкова зле, защото пак ми позволява да променям по нещо за всеки поотделно. При Папи мога да променям мястото на едната играчка като за начало, това не я впечатлява особенно. Поли мисля, че може достойно да понесе промяна на мястото на кацалките като за начало + разместване на хранилките, има 4 варианта за хранилки. Папи малко повече се спича от промени в хранилките, но бързо свиква 1-2 дни най-много се мота около тях и се чуди как да подходи.

[Милко]

Ок, после когато я поизчистим от плявата ще я метнем някъде, защото предполагам ще има вътре полезни за четене неща.

Няма да има плява за чистене. За да сме ефективни искам да се фокусираме (и аз и ти) САМО върху твоите хубостници. Виждаш, че дори и само за тях има толкова много да се изпише, прочете, разгледа... Нека да започнат да потръгват нещата, тогава. Най-сетне писателстването на Чукча—писатель ще бъде от полза за самия Чукча Ще пишеш всеки ден, макар накратко, ако нещо ти е направило впечатление в поведението им, ако си променяла нещо в обкръжението им и т.н. Нищо не пречи да си постваш тези наблюдения и мисли и в общите раздели и да ги обсъждаш с всички, но тук ще пишем само твоите СУХИ, СКУЧНИ И НЕЕМОЦИОНАЛНИ наблюдения и резултати За да сме сигурни, че говорим на един език, при нужда, може да си правим демонстрации през скайп Да видим какво ще се получи.

Безспорно имаш голям напредък и с Поли и с Папи. Мисля, че ти трябва още малко фокус и ще си съвсем доволна от резултатите си. Струва ми се, че много се мятат мислите ти - ту насам, ту натам. И като така, започваш да се чудиш кое от къде да подхванеш, кое доколко има значение и това те обърква на моменти..

На първо време можеш да споделиш как протича един обикновен ден у вас. Схематично, без детайли. После може да анализираме в детайл ако потрябва нещо от това. Как определяш дома ви като цяло? По-скоро шумно или по-скоро спокойно е у вас? Има ли движение покрай пилетата? В каква степен? Как реагират те на шумове и движение около тях? Как реагирате вие на техните реакции?

[gpogojeva]

тук ще пишем само твоите СУХИ, СКУЧНИ И НЕЕМОЦИОНАЛНИ наблюдения и резултати

ГОЛЕМ ЗОР! Това ще е най-трудното от всичко, съвсем сериозно го казвам.
После ще седна да си събера мислите и да опиша това, което искаш.

[Милко]

ГОЛЕМ ЗОР! Това ще е най-трудното от всичко, съвсем сериозно го казвам.

Аз сякаш ти посвиквам лека полека... Важното е двамата да разбираме по един и същ начин думите. Аз чета горе-долу като компютър  Напишеш ли, че 2-3 дни пилето е гипсирано, гладува и виси от покрива - аз си представям точно това в най-буквалния му смисъл Ако трябва и аз да опиша емоционално това, което си представям то би било нещо като: Представям си едно вцепенено от ужас пиле, което се е закачило на тавана на клетката надолу с главата и не помръдва в продължение на 3 дни, дори и за да хапне или пийне вода Явно това не отговаря на действителността Очаквам максимално безпристрастни описания само за да избегнем разминавания като горното. Не е заяждане, ти знаеш. Хубавото е, че през скайп може да се демонстрира ако има нещо притеснително или нещо, което не става съвсем ясно от писанията. Все някак ще стане

[gpogojeva]

Напишеш ли, че 2-3 дни пилето е гипсирано, гладува и виси от покрива - аз си представям точно това в най-буквалния му смисъл Ако трябва и аз да опиша емоционално това, което си представям то би било нещо като: Представям си едно вцепенено от ужас пиле, което се е закачило на тавана на клетката надолу с главата и не помръдва в продължение на 3 дни, дори и за да хапне или пийне вода

Всъщност от снощи до днес по обяд точно така вися, само дето се смъква до хранилката взима нещо и се качва пак нагоре, яде с главата надолу, каквото се получи. Вода не съм я видяла да пие.
Явно не е умряла от глад, защото вече поне 4-5 часа навън и не прави опити да влиза или да намери храна.
Махнах дървената кацалка от нейната клетка, сложих пласмасова. Гледа с огромен интерес какво се случва от на Поли клетката.
Махнах страшната кацалка от на Поли клетката, сложих тази, която беше до сега при нея, надявам се , че няма да и е толкова страшна. Незнам дали разбра, на мен ми прозвуча объркано. В на Папи клетката в момента е както беше снощи, но вместо клона сложих пласмасова кацалка, ако не я е забравила от август насам, си е нейната.
На Поли в клетката махнах онази кацалка от която Папи се страхуваше, от която беше падала и сложих на нейно място другата кацалка, която до днес беше в нейната клетка.
Сега като се приберат ще стане ясно дали ще възцари мир или пак ще има смут.

[gpogojeva]

На първо време можеш да споделиш как протича един обикновен ден у вас. Схематично, без детайли. После може да анализираме в детайл ако потрябва нещо от това. Как определяш дома ви като цяло? По-скоро шумно или по-скоро спокойно е у вас? Има ли движение покрай пилетата? В каква степен? Как реагират те на шумове и движение около тях? Как реагирате вие на техните реакции?

Такааа, сутрин през работните дни. Ангел става към 6.30 прави си кафе и чеше Поли. Ако се събудя и го наритам чеше и Папи, ама иначе не се сеща. После всички отново спим до 8.00. Ставам правя зеленчуците , стоплени или пресни, мятам ги в клетките, или правя каша, храня с лъжичка. Бягам на работа. Щерката с или без гадже прекарва част от деня в къщи, различните дни различна част. Не се занимават с пилетата, не ги харесват.
Връщам се от работа към 19.00 часа , развихрям се в кухнята и си правя мохабет с пилетата, от време на време чеша наред, първо Поли, после Папи.
Ако имам готвено от предния ден ги пускам, ако готвя, зависи какво и къде не ги пускам, за да не сготвя някого.
Към 22.00 сервирам вечерята и се прибират да хапват, дори и да се ослушат, ние като седнем да ядем и те влизат да вечерят.
Следва сън, обикновенно на светната лампа.
В къщи е по-скоро спокойно и тихо, освен, ако няма гости, което не е много често.
Да около клетките има движение, все пак са на пътеката за кухненската част, но не е особенно интензивно. Ако е рязък шум логично се стряскат и двамата, ако са се стреснали много се разпърхват, Поли най-често се пребива, Папи се разкряква. Ако не са се стреснали много просто наострят уши, източват се. Папи тръгва да "бяга" което в нейния случай означава, че си вдига единия крак на страницата на клетката, в готовност да се понесе нанякъде, нямам идея накъде. За да се стреснат и паникьосат е нужен шум какъвто би стреснал всеки, силен, рязък, да кажем изпусната тенджера, блъснат стол в клетката или нещо подобно. (оня ден, например щерката залитна и бутна табуретката в клетката на Поли и всички панически се разхвърчаха) Просто никак не реагирам.
Аз по принцип съм с леко забавени реакции, а и от щерката, когато беше бебе съм си изработила навик да не скачам, когато някой падне, а да изчакам, ако не стане, тогава отивам да видя какво е станало, защото тя беше паника голяма и ако скоча, веднага започваше да реве и да се тръшка. Същото правя и с пилците. Изчаквам да мине паниката и истимаро оглеждам има ли пострадали, ако няма, не се меся.
В почивните дни са пуснати почти по цял ден навън.

[gpogojeva]

Влезе си Папи, но не стъпва и на пластмасовата кацалка. Яде и пие висейки.

[gpogojeva]

Най- после слезе. Готови сме за нови подвизи.

[Милко]

Влезе си Папи, но не стъпва и на пластмасовата кацалка. Яде и пие висейки.

Не съм сигурен дали това го казваш с притеснение или Не знам защо на мен това ми звучи сякаш нещо не е наред, нещо те притеснява? Поради това и ти говоря, че се впрягаш. Всъщност, няма нищо особено в поведението на пилето след като нещо в клетката му е разместено. Нормално е да е скептично известно време докато се увери, че всичко е под контрол. Аз бих регистрирал това като нормален факт, в очакване да се нормализира. Във вашия случай колко време общо отне на Папи докато си влезе? И в момента как ти се струват? Спокойни ли са? Можем ли да приемем, че са в изходно, нормално положение?

От описанието, което даде на ежедневието ви разбирам, че е сравнително спокойна къща. Няма непрекъснато "вятър", хора да търчат напред-назад, някой да ги закача, да се занимава с тях и т.н.? Нали така? При такова положение не е чудно пилетата да не са от "най-отраканите" с новостите И при мен е така. Преди беше значително по-голяма лудница. Аз самият много им обръщах внимание - практически през всичкото време като съм вкъщи. Съответно виждам разлика в пилетата преди и сега. Преди не спираха да беснеят из къщата, да правят бели, да дърдори Джаки. Сега са значително по-спокойни и мълчаливи. Но щом ги подхвана, да вдигна шум, да ги закачам, веднага се "включват" все едно някой им натиска копчето Преди щъкаха навсякъде в апартамента - където ида аз и те след мен. Сега не е така или поне не през всичкото време. Тези неща веднага се отразяват на поведението на пилетата...

[gpogojeva]

Не съм сигурен дали това го казваш с притеснение или Не знам защо на мен това ми звучи сякаш нещо не е наред, нещо те притеснява? Поради това и ти говоря, че се впрягаш.

Не не ме притеснява, приемам го за нормално. Просто го документирам.

Във вашия случай колко време общо отне на Папи докато си влезе? И в момента как ти се струват? Спокойни ли са? Можем ли да приемем, че са в изходно, нормално положение?

След второто разместване, като махнах "страшните" кацалки и сложих пласмасовата в нейната клетка, а нестабилната съвсем я разкарах от полезрението и, влезе нормално, веднага след като сервирах вечерята.
Повися си в показана поза 2-3 часа и после стъпи на старата си пластмасова кацалка, която сложих на мястото на дървената. Сега вече са спокойни и двамата и можем да приемем, че са в изходно, нормално положение.

[gpogojeva]

От описанието, което даде на ежедневието ви разбирам, че е сравнително спокойна къща. Няма непрекъснато "вятър", хора да търчат напред-назад, някой да ги закача, да се занимава с тях и т.н.? Нали така? При такова положение не е чудно пилетата да не са от "най-отраканите" с новостите И при мен е така. Преди беше значително по-голяма лудница. Аз самият много им обръщах внимание - практически през всичкото време като съм вкъщи. Съответно виждам разлика в пилетата преди и сега. Преди не спираха да беснеят из къщата, да правят бели, да дърдори Джаки. Сега са значително по-спокойни и мълчаливи. Но щом ги подхвана, да вдигна шум, да ги закачам, веднага се "включват" все едно някой им натиска копчето Преди щъкаха навсякъде в апартамента - където ида аз и те след мен. Сега не е така или поне не през всичкото време. Тези неща веднага се отразяват на поведението на пилетата...

Това съм го забелязала и аз. Разликата при нас е , че са двама особняци. В смисъл, че си пречат един на друг.
Първо не се включват особенно бързо на вълна щъкане, трябват им няколко дни ежедневно пускане за по цял ден и нещо да се случва. Пък ние когато сме си у нас най-често си се кротваме кой на компа, кой на телевизора и никой не им играе пачанга, за да им е весело. Пример, на 31 като пуснах кучето в хола и Поли веднага се почувства длъжен да го дебне и да се гласи да го атакува. Обикновенно не го прави, но след толкова дни ежедневно пускане, започна да се отпуска явно и да си позволява повече волности.
Второ в началото Поли не позволяваше на Папи много , много да обикаля насам , натам, все я гонеше и я прибираше, сега тя свикна, че и е позволено само по клетките да щъка. Има желание да обикаля и разглежда, виждам я , че прави опити, но и трябва доста време за да се реши на такъв поход. За съжаление на етапа не мога да намеря нещото, което да я накара сама да си дигне трътката и да си я донесе. И тук Поли пречи, защото при най-малкия опит от нейна страна да потърси контакт, той изразява недоволство, или ще я клъвне, или, ако не може да я стигне, просто се мята в клетката и на нея това и стига да я откаже.
Трето, това, което обикновенно вкарва Поли във възторг и го прави по-игрив и закачлив, са гости, нещо, което Папи не приема добре. Винаги ръмжи по хора, които не са ежедневно в полезрението и. Когато има гости, тя се свира да стената и стои като статуетка. Ако някой се приближи до клетката се разкрачва с крак на страничната решетка в поза "тръгвам да бягам" и ръмжи. Забелязах, че са и нужни 2-3 дни да свикне с нов човек, но трябва да го вижда ежедневно в къщи. Горе-долу същото време, което и е нужно и за всяко друго ново нещо.
При Поли нещата са по-различни, той или приема някого от първия път или не, няма значение колко ще го гледа, не се плаши от непознати, но има хора, които не харесва и ги напада, а към други е дружелюбен.
Като цяло, когато са в клетките вилнеят, когато ги пусна дремят на покрива на Польовата клетка. Ако има движение някакво Поли се раздвижва и се яха на някой на главата, ако всички седим и те си дремят. Папи понякога предприема самостоятелни експедиции до витрината, отгоре имам едни гипсови патки, които с завидна упоритост се опитва да повлече на някъде. Или пак там дъвче едни сламени панери. Долу до сега не е слизала, само първите два пъти, когато я пуснах и се стовари, но то си беше катастрофа, а не целенасочено слизане.
За една година Папи е идвала доброволно и съзнателно само веднъж при мен на дивана, това беше, когато Поли лапаше каша и тя дойде да провери какъв е купона, тогава се реши и тя да опита каша за пръв път. Повече не е идвала, въпреки, че съм опитвала да създам ситуация.
Та и с раздвижването имаме проблем. Предполагам, че ако отимам успехи с приемането на новости ще намалеят и проблемите с раздвижването.

[gpogojeva]

Кога според теб да започна с дребните промени? При двамата едновременно или само при единия?