Аз ще кажа какви са моите предпочитания за пиле и защо. Наблюдавал съм експеримент в продължение на няколко години с развъждане на африкански видове (жако, сенегали, poicephallus, meyer's и red bellieds), но тук ще спомена жакото. Малките бяха оставяни при родителите им средно 3 до 4 седмици. Родителите бяха диваци, несоциализирани папагали. С малки изключения хората не комуникират с родителите и малките освен да сменят храната и водата през деня и като стане време да извадят пиленцата от гнездото. Родителите не протестираха и с нищо не показваха, че са недоволни или тъжни че малките им са взети. След като се вземат малките се дохранват (с лъжица или със спринцовка, в зависимост от вида) докато минат на твърда храна. Хващането и пипането на пиленцата е само при храненето и претеглянето им. През това време се социализират.
Целите на социализацията бяха: да приучи пиленцата, че човеците не са страшни, да им създаде опит с всевъзможни цветове, материи, звуци, вкусове, храни, играчки. Да събуди природното им любопитство към всички изброени неща, включително към човека. Да им затвърди усещането, че "ако....то....". В частност, да ги научи да стъпват на човешка ръка. Да им създаде вкус към здравословни храни. Целта на социализацията НЕ беше да приучи пилетата да желаят да бъдат мачкани и пипани от хора, камоли да търсят такъв физически контакт с хора.
Единственото ограничение на този процес във времето беше наличието на припрян стопанин-мераклия за пиленце.
Извадените и социализирани по този начин пиленца бяха сред най-търсените и предпочитани в родината им. Папагалите се държат като папагали с характерния за папагалите микс: любопитство, плахост, упорство, игривост. Папагалите не се страхуват от хора. Стъпват на ръка. Позволяват да бъдат хващани. Допускам, че стопани, които имат такова желание биха могли стъпвайки на това да приучат пилетата да бъдат галени, пипани, гушкани и т.н.. Това е в зависимост от желанието на стопаните.
За сега няма достатъчно много и категорични данни за поведението на възрастните пилета, но първоначалното впечатление е, че колкото по-късно пиленцата са били отделени от родителите, толкова по леко и безпроблемно те се приспособяват към нова среда. Основната цел е да се установи дали има разлика в здравословното състояние на пилета, отделени по различно време от родителите, както и поведенчески особености на възрастните индивиди.
Тази схема позволява пълна социализация на малките. Но тази схема няма за цел да приучи папагалите да търсят и обожават физически контакт с човеци. Не знам какво наричате "социализирано пиле" в тази тема? Ако под "социализирано пиле" се разбира пиле, което обожава да бъде галено, гушкано и т.н. от хора - това НЕ Е социализирано. Аз бих нарекъл такова папагалче "развалено", но това е мое мнение. За мен гушкането и галенето на папагалите е противоестествено. Научил съм диво-уловеното ми жако Джаки да понася да го гушкам и мачкам, но не мога да кажа, че той копнее точно за такъв контакт
Напротив. Бих казал, че не му харесва, а го търпи само защото аз съм го поискал. Аз нямам необходимост от такива контакти с папагалите ми, но поддържам тази търпимост у Джаки за да мога при нужда от медицинска манипулация например (или друга ситуация свързана с живота и здравето на пилето) да го държа и пипам без да ме изяде. Повече от това като физически контакт не очаквам от папагала си.
Това е предпочитаната от мен схема, защото с нея постигам оптималния папагал домашен любимец по моите критерии: интелигентен, игрив, любопитен папагал-акробат, с вкус към здравословните храни, приучен да стъпва на ръка и готов да възприема стандартно обучение за каквото пожелае стопанина. Този метод ми допада, защото дава възможност на малките да бъдат сами с родителите си в най-деликатния период от живота си. Без намесата на човека в този период. Позволява да се зададе правилния шаблон за развитие на имунната им система. Дава им възможност да научат повече от нещата, които родителите предават на малките си. Същевременно ги социализира като развива адаптивните им способности за живот като папагали с хора.
