Давам пример веднага с моя - отгледан от родителите, очевидно с някакъв положителен контакт с хора, преди да дойде при мен (не се мяташе истерично из клетката, не бягаше от ръката ми). Винаги търси вниманието ми, но може да стои съвсем спокойно сам (сам и пуснат или сам в клетката) за дълго време, без да побеснее и да изтрещи, без да разруши къщата. Занимава се често сам (или с Юфи), когато в съответния момент не мога да му обърна внимание. Не е агресивен, ако му откажа да го погаля, да го сложа на рамото си или да го занимаван, напротив, проявява самоинициатива и отпрашва нанякъде, когато види, че не става на неговото. Никога не е просил храна, проси само галене по главата. Въпреки, че очевидно е привързан към мен и ме е приел за партньор, търси по същия начин контакт с Юфи (когато тя не се държи агресивно) и често я ухажва, както и с другите членове на семейството ми, най-вече баща ми и сестра ми, докато още беше тук.
Не знам дали щеше да е същия, ако беше ръчно хранен. Факт е, че още преди да го взема, вече бях решила как ще го опитомя, бях съставила план, който в последствие следвах стриктно и бях прочела куп инфо по въпроса.
За мен ръчното изхранване на папагали е чист търговски трик с цел печалба и по-интензивно производство на пилета. Изключвам тук хората, които са принудени да го правят, защото родителите не се справят много добре (като Теди) и хората, които хранят ръчно потомството на собствените си папагали, без търговска цел, или цел да вземат двойна и тройна цена.
