Ох няма да е лесно, но дано стане да ликвидирате този много неприятен и досаден навик.
1. Опитай се много внимателно да наблюдаваш и да разбереш защо и кога хапе.
Възможно е да пази клетката си. Възможно е да не му е приятно да го пипаш. Възможно е да се страхува от нещо. Наблюдавай и ако е необходимо си записвай и най малките подробности , така ще изплува причината. Със сигурност има причина да хапе.
2. По никакъв начин не му показвай, че се страхуваш да не те ухапе
В това отношение приличат на кучетата, усетят ли , че те е страх им доставя удоволствие да се гаврят с теб. Това разбира се не означава да се гавриш със него за да му докажеш кой е шефа, просто се старай да не му показваш , че се страхуваш.
3. Не допускай да те хапе.
Ако го наблюдаваш внимателно ще разбереш, че не е никак трудно да не му даваш повод да те хапе. Просто трябва да избягваш ситуациите в които хапе и да правиш всичко така, че да няма възможност да те ухапе.
Ето и няколко практически съвета: Ако хапе когато му сменяш храната и водата или му почистваш клетката, можеш да му отвлечеш вниманието с нещо, моя например си пази клетката от всички освен от мен и когато дъщеря ми го обслужва, за да си спести ухапването го залисва с нещо горе докато му слага храната или водата долу.
Ако взима храна от ръка, но не дава да го пипнеш се опитай да му хванеш човката между палеца и показалеца и да превърнеш атаката в игра. Съвсем лекичко я разклати и му казвай че не трябва пилетата да хапят и ей такива разни глупости с мил и игрив глас. Така агресията се превръща неусетно в игра и престава да бъде борба за надмощие, а в същото време птицата разбира, че ти не се страхуваш от човката и и , че е абсолютно безсмислено да се опитва да те контролира с хапане. това само в случай, че не се страхува от теб и не хапе от страх.
Ако го е страх и хапе от страх, го остави на мира и му дай възможност да направи първата крачка той. Не му се натрапвай и не го тормози с желанието си да го пипнеш и да го галиш седни близо до него и се занимавай с нещо много интересно за него, яж нещо вкусно за него , абе прави всичко възможно да забележи действието ти и да поиска да дойде и да види с какво там се занимаваш, като се правиш, че не го забелязваш. Рано или късно природното им любопитство ще надделее и ще дойде да види какво става, може след ден два, може след месец два - иска се търпение и постоянство.
И нещо много важно всичко което правиш с него или около него трябва да е плавно, бавно тихо, но предвидимо. Да не го стряскаш и плашиш с резки движения или звуци и да не го изненадваш с появата си и действията си. Например възможно е като се връщаш от работа птицата да е спала до твойто прибиране и ти изведнъж бум тряс влизаш, а той още сънен не знае какво става и кой идва и хапе.
С моя Поли си имаме ритуали почти за всичко та да няма изненадани, например когато искам да го погаля му казвам едно "У-у-у-у" което той сам си измисли и докато не дойде да се нагласи за галене и не ми каже и той "У-у-у" не посягам, защото може да си отнеса човка, просто няма да е разбрал защо посягам и ще се стресне.
Най-важно е да се научиш да разбираш птицата и да комуникираш с нея така, че и тя да те разбира, а те разбират почти всичко, стига да им бъде казано така, че да разберат.
Ох стана цял роман, дано да съм била от полза
Галя и Поли