отчаяна съм, че не съм добър стопанин

[Арик]

Здравейте, всеки който ми пише със съвет - ще го анализирам!
Вече от година и половина със нас съжителства малък александър. Купихме го с голяма желание, пиле на около 5-6 месеца със син пръстен на крачето, излюпен някъде в Полша. Увериха ни, че ако се занимаваме с него и му говорим и той ще ни проговори. Основно той беше купен за децата, но аз ясно осъзнавах, че грижата за него е моя. Имам опит, гледала съм папагалчета вълнисти и корелки преди него. Когато го избирахме, тогава, а и сега още мечтая, за жако, но уви нямаме финансова възможност да си позволим покупката му. И така при нас дойде малкия Сашко. Мисля че се грижа добре за него, всеки ден е пуснат на разходка, така и не пребори ината си да се прибира сам, винаги го ловим, не съм против да го оставя за през ноща, но той се намира в стаята при децата и ме е страх как ще протече утрото. С храненето също му отделям много време - освен сухата храна му варя каши, специално за него слагам различни зърнени култури да покълват - той много ги обича. Всеки ден в рациона му има различни плодове и зеленчуци. Клонки за гризане, а лятото специално за него ходя по "чукари" да му бера полски тревички......, дори някои от тях замразявам за зимата. Къпем се редовно, редовно се сменят играчките и гризалките - общо взето го обичаме, особено аз, защото основно се грижа за него аз и сутрин първо отивам при него НО за жалост имам такова чувство, че той така и не свикна с нас...... Много ми е жалко и много ме натъжава този факт.... Не зная, може би всички папагали неговата порода са такива, но нашия специално така и ни си престраши да кацне на рамо, от протегната на "километър" ръка едва, едва взема любимото си орехче, за думи -  пълна скръб. А му се говори много, постоянно и само на него - отговор един ужасен крясък, постоянен крясък. Къде греша, какво правя не както трябва? Искам да кажа, че папагала е обичан и то много, обгрижван добре, живее в спокойна обстановка но "нямаме връзка с него"
Моля всички които имат опит с тези папагали, посъветвайте ме нещо, как да заслужа обичта на това пиле? Как да скъся дистанцията между нас? И още да кажа, не на последно място, - НЕ ИСКАМ ДА СЕ РАЗДЕЛЯМ С НЕГО!

[Свилена]

Здравейте от мен!
Искам само да кажа, че не съм гледала този вид(не порода).
Първо това дали ще проговори папагал от който и да е вид си е индивидуално. Тоест ако самата птица не го иска дори да е жако няма да стане. Това не засяга интелигентността или условията и на живот. И никой не може да ти гарантира дали ще проговори или не (примерно аз имах розела знаеща 2-3 думи,макар че всички казваха, че шанса е нулев. Не ги произнасяше като александрите, жаката и амазонките, а от порядъка на корелската реч, но пак бяха разбираеми ако се заслушаш)
Обаче едно нещо ми направи впечатление в поста ти и може и това да е причината за проблема ти. Факта, че го прибирате на сила в клетката според мен е причината. По-добре го пускаите само събота и неделя отколкото да го ловите всеки ден. Важно е когато излиза да не е ял(най-добре сутрин) така все някога ще се прибере след час, два, три... може и на другия ден, но това ловене е само в крайни случаи(на тъмно с кърпа) ! Дори да спи извън клетката на сутринта когато стане ще започне да крещи и ще влезете при него. Не е кой знае колко опасно ако не бъде провокиран. А, това за разположението на клетката при децата не звучи добра идея ако са малки и по ред други причини...
Надявам се да съм била полезна с отговора си и късмет със Сашко!

[fallon_fallon(Lily)]

Пишете, че папагалът е в клетка в стаята на децата, но не пишете колко са големи те. Птиците обичат спокойствието, не обичат малки деца (и общо взето деца от всякакъв калибър) и ако ежедневно при него е шумно, търчи се и се вика, това само ще го стресира. Другата ви грешка е, както ви е обяснила Свилена, че е прибиран в клетката си насила. Това са ви двата основни проблема и най-голямата причина за това пилето да не желае да контактува с вас.
Ако очаквате папагалът да е благодарен, че го храните разнообразно и ходите по чукарите за треви, забравете. Той не е при вас по своя воля, така че това са ви основни задължения, които трябва да изпълнявате без да търсите нещо в замяна. Все едно да кажете - храня си малкото дете разнообразно, но и ги стресирам ежедневно, защо не иска да прекарва време с мен?
Пилето е високо интелигентно, с ума на 5 -годишно, но емоционално е като на 2. Специално малките александри са трудни за социализация, не е лесно като с други видове и въобще не могат да се сравнят с корела и вълнисто като манталитет. Опитайте да го тренирате с кликер, според мен може там да постигнете успех, но преди това трябва да решите проблема с местоположението на клетката му и прибирането. Едва след като започне да ви се доверява, има шанс (но никога сигурен) да започне и да говори. Най-голямата грешка на хората е, че взимат пиле, защото искат да им говори. Повярвайте като ви казвам, че моят единият знае доста думи и непрестанно дрънка, и понякога искам просто да млъкне, ама не ни се получава.

[aminkov]

Аз също нямам опит с въпросния вид, но Свилена определено има право. Първо, насилственото прибиране е основният виновник за това, че папагалът отказва да "свикне" с вас. Навярно никой папагал, без значение от вида, не би свикнал с подобно третиране, какво остава за представител на въпросния вид, които са всеизвестни с трудните си характери. Както вече беше обяснено, пускането на папагала трябва да се случва на празен стомах, за да можете да го примамите обратно в клетката с храна. Повярвайте, гладът е по-силен и от най-трудния характер. Споменахте, че обича орехи, които можете да ползвате като примамка. Ако не взима от ръка, първопричината за което отново се крие в неправилното прибиране, можете просто да оставяте орехчето в купата или на място, където да го вижда. Не съм съгласен, че пускането трябва да се ограничи до уикендите. Просто спазвайте гореспоменатия съвет. Второ, разположението на клетката може би наистина не е най-доброто. По начало, папагалите най-често са резервирани към децата, да не кажа, че не ги харесват. Причината за това е, че децата са емоционални, спонтанни, резки, шумни и прочие. В този ред на мисли, имайте предвид, че колкото по-шумна е обстановката, толкова по-шумен ще бъде и папагалът. Не видях да се оплаквате от шума му пряко, така че приемам, че това не е проблем. Ако папагалът е стресиран, помислете за смяна на локацията на клетката, в противен случай няма смисъл да го местите. Според мен, като изключим тези две забележки, според мен правите всичко необходимо, за да осигурите добър дом на птицата. Не позволявайте на няколко спънки да ви откажат, защото според мен се справяте повече от добре.

[Арик]

Здравейте, изчетох всичко внимателно.
Папагалът се намира в стаята, в която спят децата, но през деня ние всички сме в тази стая. По въпроса дали правим герлотия и с това дразним папагала - не не правим, двете ми деца са ученички, на училище, после уроци, третото е на градина, вечер се прибира, вечеряме и е време за сън. Искам да кажа, че не го тормозим папагала с закачки и дразнене, ако преместя клетката в друга стая там папагала ще е цял ден сам и мисля, че и това не е подходящо.... За пускането и прибирането - пускам го рано, на гладно както се казва, и цял ден от инат той не се прибира, все едно че спазва правило "от глад умирам, но в клетка не влизам!" С нищо не мога да го залъжа, от година опитвам......
Ще опитам това с кликер, гледах клипчето, само искам да намеря, никога не съм попадала, на това просо на класове. Инак той обича орехи, ама ако го поощрявам с тях бързо ще се наяжда..... Само с това прибиране, но аз не мисля, че го стресирам много, защото той дори не успява да разбере какво става, приготвя се на кацалката да дреме, лампите се гасят, аз минавам с хавлията и готово, папагала е в клетката, става "безболезнено"

[Арик]

И още  да спомена - не очаквам папагала ми да ми е благодарен за това, че  го гледам, просто  искам  да  постигна по тесен контакт с него, а що се отнася  за  говоренето, то това  не ми е "на всяка цена".

[fallon_fallon(Lily)]

Не е нужно да е точно с просо, просто орехът го чупете на много малки парченца, за да не се наяжда бързо.

[NHouse]

хем на вас ви завидях, хем на папагала ви! Вкарването в клетка насила, ако не го наранява, не е грубо, след цяла година и половина все още да е това причината? По скоро си е до птицата мисля. Нямаме опит с този вид, само белокоремни папагали сме гледали и те са невероятно досадни, най вече този който сега гледаме. Нищо не сме искали или очаквали кой знае какво, те и двата свикнаха с нас много бързо и няма начин да има човек и секунда самостоятелност защото той е като лепка. За това си мисля, че освен вида, то и самото пиле има характер. Освен с орехи, ако обича определени сушени плодове, може и с тях да се опитате да го примамите да си влиза сам в клетката. Няма начин като огладнее, да не влезе. Когато е извън клетката, къде седи? Какво прави? Да не би да има храна извън клетката и да я яде нея, като плодове, или вие му давате по малки парчета?

Номера с "не влизам, ако ще и от глад да умра" е само до тогава докато вярно много огладнее. И ние го пробвахме в началото защото и нашето сегашно отказваше да влиза сам. Но като огладнее и като види храна само в клетката, започна сам да влиза. Сега вече не влиза защото го държим извън нея с нас постоянно, и има храна на плота. Но го слагаме да спи през деня в клетката, както и през ноща, и това не му прчи да е като лепка и да яде с нас на масата, да взима от ръка, от уста, изобщо види ли нещо което му харесва, идва си взима. Но си е до птицата. Този само да види, че някой нещо яде, иска и той да опита, нищо, че например е нещо което той никога не би ял и не би му харесало (или ние не бихме му давали, даже и да му хареса), но опитва.

[fallon_fallon(Lily)]

До вид е според мен. Каиците са много прилепчиви, както и пирурите, моят вечно е по мен и иска да го държа в ръка, досадникът. Алексите са особени, не става само с малко внимание, искат работа и то сериозна. Между другото и жаката могат да са големи борсуци и въобще да не искат да си общувате.

[gpogojeva]

Първата грешка е изборът на вид папагал. Александрите са си своенравни пилци и е така да се каже висш пилотаж да се социализира, искат мнооого сериозни занимания , време и търпение и съжителството с 3 деца не помага, това е сигурно.
Като цяло изборът за домашен любимец за деца да е папагал, не е много удачен. Папагалите се плашат от децата и не ги харесват особено. В този ред на мисли, да съжителства 24/7 с децата не е най-доброто, но, ако няма друг вариант...
Втора грешка е очакването да говори, ми ако иска ще говори. Имам две жака, едното дрънка , та се не спира, другото мълчи (а знае да говори), просто не иска.
Трета и основна грешка е ловенето. Няма пиле, което да свикне да го ловите всеки ден и да не се страхува да идва при вас, това с тъмното и кърпата не оправя положението. Измислете начин да прибирате птицата без да я ловите, ако ще и да поседи известно време в клетката, за да свикне първо да идва на ръка или на пръчка.
Какво да правите:
1. Оставете птицата за седмица две в  клетката, като се опитате да работите в това време по няколко основни въпроса:
  а) Проверете дали наистина орехите са ЛАКОМСТВОТО. Пробвайте с различни ядки, вижте кое е първото на което пилето се нахвърля, ако всеки път избира ореха пред бадем, фъстък, кедрови ядки и т.н., значи, да орехът е.
  б) Започнете да работите с пилето по въпроса за скъсяване на дистанцията, както е в клетката. Нека се чувства защитено от решетките и се престраши да идва да си взима лакомството само, без значение къде сте си сложили ръката.
  в) Говорете му тихо и спокойно, като обяснявате всичко, което правите, но не го гледайте, не се вторачвайте в него, правете се,ч е не го забелязвате.
2. Когато започнете отново да го пускате, обмислете стратегия за прибиране, ако ще и да стои навън 3-4 дни. Престанете да го ловите. Опитайте да го похлупвате с клетката, да го примамите с лакомство, да стъпи на пръчка, да стъпи на решетка (често това върши уникална работа)
Снимайте клетката с птицата и къде е поставена в стаята, нека видим, дали пък проблема не е от разположението на клетката.

[Арик]

Здравейте и благодаря за съветите.
 На мен пък ми прави впечатление, че нашия папагал повече клони към децата, или просто се чувства "по-силен" от тях, защото, когато е пуснат и му привлече вниманието нещо, с което си играе някое от децата, той без никакви церемонии отива и си го взема. Към нас възрастните въпроса не стои така..... От нас страни....
Другото за клетката - нашата клетка е малка, поне за него е малка, обмислям вариант за друга, но все не мога да реша - купена или правена па поръчка, все мисля и се чудя, но докато мисля не искам да наказвам папагала, затова от доста време го пускаме сутринта и той живее свободен пуснат в стаята и колкото и гладен да е, аз храна от вън не му предлагам, не се прибира, каца по клетката, обикаля я, ближе поилката, явно много му се пие вода, ама вътре ни влиза, накрая задреме някъде и аз го хвана.... В стаята стои на кацалка, ако мога така да го нарека, - това е един дървен сушилник за бебешки дрехи. Не съм искала за него точно това, но когато го взехме, преди година и после след около месец го пуснах на първата му разходка в стаята си имах такъв сушилник и той си го заплю, много си го хареса и го гоних и прибирах сушилника - той все него търсеше, накрая преместих сушилника в кухнята, а на него осигурих същия, но дървен. Много си го харесва, там стои, когато минаваме покрай него - нищо, когато го закачат децата, интересно но стои, но когато аз го доближа хвръква на полюлея....
Определено обича орехи. В храната му първо изчезват семките, даже понякога му давам семка уж да го примамя, но когато му сложих купичка с ядки - ооо орехите просто се изпариха, другите ядки - кашу, бадем, лешник, дори и семки така си стоят, после изчезват и семките. Той даже знае думата "орехче", като му кажа започва да се оглежда. Но дори и орехът не е в състояние да го примами в клетката....
И още нещо ми прави впечатление при него - когато е навън е по "склонен" да допусне някого или да вземе лакомство, когато е в клетката - доближа ли се - започва да "ръмжи" , да се мята по клетката, да пърха с криле, явно да ме уплаши.... Никак не му е приятно някой да го закача когато е в клетката.
И за говоренето - да искаше ми се да проговори, но като неще - здраве.

[gpogojeva]

Да, винаги първо създават контакт с децата, у нас Поли също първо при дъщеря ми кацна, но така и не я приема на сериозно и до сега, тормози я и до ден днешен, вече 13 години. Като види обаче малко дете, видимо се страхува, явно от резките им движения (имам двама по-малки племеника)
Тук някъде има доста писано от todordim/Kremi за нейните александри. Със Сънита постигна завидни успехи, но с огромна упоритост http://www.papagalibg.com/forum/index.php/topic,3428.msg69182.html#msg69182

[Koky]

Че то вашият си е направо супер приятелски настроен и не трябва да се притеснявате от поведението му, ама изобщо.

Ние сме с два вълнисти и докато единият е по-общителен, другият(та) е пъзльо и пакостник. Смърфиета, която май се оказа жена, а я бяхме писали мъж цели 5 години, не дава да припариш до клетката. Няма ли храна, писка. Отидеш да сложиш, мрънка че пипаш. Телевизора не харесва, макар че едва се чува като гледаме и писка. Заради нея с другия не успяхме да се сближим. Пускаме ги да летят и преди ги прибирахме с клетката. Те стоят основно върху един шкаф и като сложим клетката се прибират сами. Сега сме с две клетки, една за постоянна къща и една вила на високо върху шкафа. На маса, сушилници и тнт не се каца, пердето или шкафа, друго в стаята за тях няма. Храна от ръка дума да не става, а и като цяло всичко различно от просо тя го изхвърля от хранилката. Така че вашият си е направо в идеални отношения с вас

[Арик]

Може би има някаква истина във вашите думи..... Може би аз прекалено искам от папагала си, а като се вземе във внимание и трудния му характер - то това, което сме постигнали е направо успех!
Понеже нямам приятели с папагали и не мога да сравнявам много ми помогнахте всички тук да разбера, че пилето ми не е чак толкова лошо, колкото го описвам. Благодаря ви!

[aminkov]

Нашите папагали ми стъпват и позволяват да ги прибера от раз, без да протестират, без да правят опити да отлитат, да бягат и прочие. Давам им команда да стъпят и им казвам, че се прибират в клетката, а те просто се возят и мигат. Жената успява да прибере Рико след дълго гонене, когато той вече се е уморил да лети, опитвайки се да избегне прибирането. Примирява се просто и й стъпва. Рея пък започва да ходи заднешком и да забива главата в земята, а накрая отлита на върха на въжената стълба, точно под тавана, когато й даде команда да стъпи, с цел да я прибире. Разбират и правят разлика, когато тя им дава команда да стъпят просто за спорта, и когато се кани да ги прибере. Изключително интуитивни са, освен че разбират думите ти и умеят да четат езика на тялото ти. Това, което искам да кажа е, че може би бихте могли да опитате друг член от семейството да ги прибира. Вкъщи само аз мога, нищо чудно у вас някое от децата да се справи по-добре? Държа да вметна, че жената се разбира прекрасно и двете ни птици, и те я обожават не по-малко, като изпълняват, и й позволяват, всичко останало, освен това.

[todordim/Kremi]

Здравейте, ще опитам да Ви напиша набързо, какво да направите, за да постигнете , това което желаете:
1. Преместете клетката в друга стая, нека да стои сам през деня. Така ще го извадите от комфортната среда и ще предизвикате желание да търси контакт. Клетката трябва да е на нивото на очите Ви, не по-високо, нито по-ниско.
2. Не го пускайте седмица, две. Всеки ден само Вие ще отивате при него и ще му отделяте поне час да му говорите. Ще се правите, че ядете нещо негово любимо, за да пожелае сам да дойде при Вас.
3. Когато започне да идва към Вас, започвате да подавате храна, с идеята папагала да дойде да я вземе. Не да му я бутате в човката. Ако дойде добре, ако не пропуска лакомството. ( Парчета бадем, кашу, фъстък, слънчоглед обожават. Аз купувам сурови ядки и те са само за награда, не ги слагам в купата.)
4. Забравяте за ловенето. Ако ловите папагала никога няма да Ви се довери и доброволно да дойде при Вас.
5. Когато започне да идва при Вас всеки път при подадено лакомство, подавате ръка на нивото на краката, за да стъпи доброволно. Ще отнеме много време, бих казала дори година, но веднъж довери ли Ви се няма да имате проблем с него, поне откъм прибирането.
6. И най-важното - награждавате с лакомство всяко положително поведение. На всичко друго казвате строго "не" и подминавате без награда. Не крещите , не удряте, не показвате че Ви е изнервил.
От това, което прочетох мога да кажа, че пилето е стресирано от ловенето , затова не идва при Вас. Има склонност към децата, защото надделява над тях и може да прави, каквото си иска. Това поведение ще се задълбочи и след време ще ги хапе, ще ги кълве и т.н. Тук трябва да кажа да си пазите децата, защото александрите късат месо, когато клъвнат.
По цял ден папагала няма работа извън клетката, не е безопасно за него. Пуска се само, когато имате възможност да го гледате и да се занимавате с него.
Папагала Ви има изградени лоши навици, но може да коригирате това поведение и да си живеете в хармония, но ще трябва много време и упоритост от Ваша страна.

[gpogojeva]

Подкрепям напълно всяка буква написана от Кремена, послушайте я, тя има сериозен опит с една много проклета госпожица Сънита!

Нашите папагали ми стъпват и позволяват да ги прибера от раз, без да протестират, без да правят опити да отлитат, да бягат и прочие. Давам им команда да стъпят и им казвам, че се прибират в клетката, а те просто се возят и мигат. Жената успява да прибере Рико след дълго гонене, когато той вече се е уморил да лети, опитвайки се да избегне прибирането. Примирява се просто и й стъпва. Рея пък започва да ходи заднешком и да забива главата в земята, а накрая отлита на върха на въжената стълба, точно под тавана, когато й даде команда да стъпи, с цел да я прибире. Разбират и правят разлика, когато тя им дава команда да стъпят просто за спорта, и когато се кани да ги прибере. Изключително интуитивни са, освен че разбират думите ти и умеят да четат езика на тялото ти. Това, което искам да кажа е, че може би бихте могли да опитате друг член от семейството да ги прибира. Вкъщи само аз мога, нищо чудно у вас някое от децата да се справи по-добре? Държа да вметна, че жената се разбира прекрасно и двете ни птици, и те я обожават не по-малко, като изпълняват, и й позволяват, всичко останало, освен това.

Същия филм. От няколко години умишлено абдикирах от прякото отглеждане на папагалите, по няколко причини, една от които да свикнат с мъжа ми, за да може и той да ги прибира, не само аз. Аз ги прибирам с лакомство и команда "в къщи", опитват се да клинчат но до 5 минути всичката перната твар е в клетките. При него обаче не става, получават пълна амнезия и това е, изобщо не се и интересуват каква му е идеята. И да, интуицията им просто е завидна. И Поли и Папи, преди да се научат, че при мен няма лабаво и като съм казала "в къщи", значи ще е "в къщи" независимо как и на каква цена, са ме усещали какви намерения имам дето се вика, преди да си го помисля. Пилето е влезнало в клетката, аз минавам около нея, бе да последва реакция, очевидно не съм тръгнала да затварям клетката, минавам два, три пъти. Правила съм ги нарочно, за да разчупя стереотипа, че влезнат ли ще бъдат веднага затворени. Всико е нормално докато не реша наистина да затварям клетки, на секундата са навън като тапа от шампанско. Същото и с галене и гушкане (те на ръка не стъпват, но кацат по мен и се галим), в момента в който се насоча към клетката с намерение да втъпча папагал вътре, пилето излита. Благодаря на Оги, за съвета да ги прибирам с решетка, действа на 90%, пиле стъпва на решетка и докато се усети е натикано в клетка. Това ми реши проблема. Сега вече само гласова команда и вида на няколко фъстъка в купата са достатъчни.

[fallon_fallon(Lily)]

Хино го прибирам с огледалото, действа 100% безотказно всеки път, което ме навява на мисълта, че е доста тъпо пиле, горкият.

[gpogojeva]

Хино го прибирам с огледалото, действа 100% безотказно всеки път, което ме навява на мисълта, че е доста тъпо пиле, горкият.

Как с огледалото? Стъпва на него и се заблява да се възхищава на природната си хубост, та не усеща как се озовава в клетката, или...?

[fallon_fallon(Lily)]

Как с огледалото? Стъпва на него и се заблява да се възхищава на природната си хубост, та не усеща как се озовава в клетката, или...?

Почти. Показвам му огледалото, той долита ентусиазиран на ръката ми и оттам следва прибирането, докато той е зает да прави чупки пред отражението си. Както знаеш, той е един голям жълт нарцис. Иначе няма прибиране, ще кажеш, че не го пускам през деня. Понякога се прибира сам, но рядко.

[gpogojeva]

Моите и двете не са виждали огледало, сега като се замисля, вероятно трябва да им дам да се видят какви са кикимори.

[Милко]

Колегите тук са казали най-важното, което трябва да имате предвид за да улесните прибирането в клетката. Това, което се сещам да добавя е да изградите навика да оставяте лакомство (т.е. любима храна, която се дава само за награда в минимални количества) вътре в клетката преди да приберете пилето. Така, с течение на времето той ще започне да асоциира прибирането в клетката с нещо хубаво, харесвано. Аз прибирам и жакото и корелата буквално за секунди, без драма и убеждаване. Джаки стъпва на ръката и го поставям на кацалката в клетката и той веднага посяга към лакомството си, а Лари каца на “тераската” на входа на клетката си и навежда глава в очакване на чесане (нещо, което той обожава). Няма да стане за ден-два, но предвид това, че живеят с години в дома ни, дори цяла година да отнеме изграждането на добри навици за прибиране, ефектът си струва

[aminkov]

Почти. Показвам му огледалото, той долита ентусиазиран на ръката ми и оттам следва прибирането, докато той е зает да прави чупки пред отражението си. Както знаеш, той е един голям жълт нарцис. Иначе няма прибиране, ще кажеш, че не го пускам през деня. Понякога се прибира сам, но рядко.

Рико и Рея по принцип също умират да стоят навън, пък ако ще просто да седят и дремят върху клетката, но с разликата, че често влизат в клетката, за да прихапнат или пийнат водица. Рея се научи да завърта шишето с бибера извън клетката, за да си пие вода без да влиза, но това по-скоро от мързел го прави, отколкото за да избегне влизането в клетката. Както сподели Милко, аз също прибирам нашите за секунда, без да се налага да ги примамвам или дебна и затварям в гръб. Предполагам, че те затова и не се страхуват да влизат сами, тъй като рядко подхождам до подобни трикове, но това със сигурност е резултат от взаимното доверие и връзка, които сме изградили с не малко труд.

[fallon_fallon(Lily)]

А, той си влиза, за да яде и пие