Честито, пилче, жив и здрав да е, да ви радва цял живот!
Преди 13 години взехме Поли на почти същата възраст - 7-8 месеца, беше още със сиви очи и по гърба имаше кафеникави пера, които след първото линеене се смениха със сивите.
Беше дива и ръмжеше като бенгалски тигър. Пусках я от края на първата седмица някъде, защото се опитваше да се освободи и ми стана жал, прибирах я, като просто загасях лампата и я захлупвах с клетката.
Костваше ми доста време, докато ни допусне изобщо да се приближим, какво остава да вземе храна. Не обичат да им се дава храна в отворена длан, поне моите две кокошки.
Дайте на пилето възможност да се отпусне и свеикне, не му навлизайте рязко в територията, като подавате храна, не му я бутайте под носа, а я дръжте на разстояние, така, че да се наложи да дойде да си я вземе. Нека птицата да диктува скоростта с която ще вървите напред, като вие умело ще я направлявате в желаната посока и ще подбутвате темпото ако зацикли, като измисляте алтернатива на това, което не приема. Например, не иска да взима от отворена длан, зарежете, това сега не е най-важното, работете върху това да идва за лакомство, да позволи докосване, да дойде да стъпи на ръка. Отворената длан не ви е нужна на този етап, няма смисъл да тъпчете и да зацикляте на нея.