Всичко за папагалите > ИЗГУБЕН/НАМЕРЕН ПАПАГАЛ

ИЗГУБЕНО И НАМЕРЕНО КРАЛСКО ЖАКО

(1/8) > >>

Valcho:
Да птицата е социализирана и се постарахме да вземем всички мерки за да не се повтори тази ситуация.
 Намерих малко повече свободно време и смятам да опиша, къде подробно, къде не чак толкова, всичко през което минахме.
Всичко започна в четвъртък, малко след 16 часа.  Като всеки обикновен ден Коко стоеше на клетката си и  никой не подозираше какво ще последва. Мислили сме си много пъти, че е възможно да излети по този начин, но не вярвахме, че ще го направи. В следващия момент Коко просто си литна (нищо необиичайно), но този път се удари в комарника на вратата и за наш ужас той взе , че се отвори! Последваха викове и подсвиркване след беглеца, но напразно. Прелетя до отсрещния блок (ок.150-200м.), след което рязко зави и се върна обратно. Заби се право в терасата на петия етаж над нас. Взех клетката и изтичах до горе, но в апартамента нямаше никого. През това време пък майка ми излезе зад блока, за да проследи къде ще отиде Коко, ако случайно отлети и от там. След като разбрах, че в апартамента няма никого се върнах долу и заварих майка ми да чака под едно дърво.Явно след като е видял непозната тераса е изхвърчал и е кацнал на дървото.  През това време се прибра и баща ми, човекът към когото Коко е най –привързан (бяхме му се обадили). Дървото беше високо около 7-8 м. и естествено папагала се беше паркирал на върха. Всички се шашнахме здраво и не знаехме как да постъпим. Единственото което ни дойде наум да направим и което сторихме беше да сложим клетката на около 10м. от дървото, като татко беше застанал до нея и го викаше. И така в продължение на 20 минути. Пропуснах да отбележа ,че в този момент валеше. Аз застанах от другата страна на дървото за да видя на къде ще отиде ако случайно литне. В един момент търпението ни се изчерпа и баща ми реши да се покатери по дървото (голяяяямааа грешка). В мига, в който зашумяха листата под Коко, той изхвърча, зави зад най-близкия блок на около 20м. и изчезна. От там тръгнахме да го търсим без да знаем на къде. Обърнахме квартала с главата надолу. Обикаляхме, викахме, свирехме и какво ли още не, мокри до кости. Катерихме се по покривите на блоковете за по-добра видимост, но така и не го видяхме. Останахме навън докато се стъмни и решихме, че вече няма смисъл.
На следващата сутрин станах около 7.30, позовавайки се на статията , която намерих в сайта и на това, че избягалата птица трябва да се търси сутрин по изгрев. Не бяха минали и 10 минути откакто бях излязал, когато видях Коко да лети. Подгоних го викайки и свирейки. Видях го, че зави зад блока и бе кацнал на едно дърво над улицата на около 15 м. височина, под което трафика е доста оживен- „Ягодовско шосе”. От там започна голямото чакане.
Бяхме донесли клетката и любимите му лакомства. Чакахме го близо два часа на отсрещния тротоар като след всеки наш повик той отговаряше с подсвиркване. Аз и баща ми решихме да се качим с клетката на най-близкия блок, който беше на 10 м. по права линия от папагала. Процедурата по викането продължи още близо час, когато изведнъж той отлетя в обратна на нас посока – право към квартал „Изгрев”. Не успяхме да проследим с поглед къде отиде. Същия ден налепихме флаери из „Изгрев” и „Скобелева майка” и зачакахме с надежда някой да се обади. Последваха няколко дни обиколки и търсене, но без резултат. Няколко пъти звъняха хора с информация за папагала. Бяха го виждали на различни места из града- „Рогошко шосе”, ул. „Бъндерица” в кв. „Изгрев”.
Вторник вечер около 21 часа комшии,които са видели флаерите ни се обадиха, че са засекли папагала на дървото на което беше последната му среща с нас. Отидохме до там но така и не го намерихме. Решихме да опитаме пак на следващия ден.
Към 17.30 часа отидохме при въпросното дърво (когато ви писах да стискате палци) и стояхме чак до към 20 часа, когато изведнъж Коко прелетя над нас. Лъгахме се известно време, но вероятно отново шума от трафика го притесняваше да дойде на ниско при нас. Той отлетя и кацна на близко дърво, но отново на същата позиция- над улицата. Птицата ни показа , че иска да дойде при нас, когато най –спокойно прелетя на два метра над майка ми. Извадихме късмет, защото в последствие се озова на ниско дърво, далеч от шосето. Сега бе мигът на истината. Баща ми прескочи една ограда за да може да се доближи до Коко. Ние стояхме далеч и наблюдавахме за да не притесняваме птицата допълнително. Баща ми го прилъгваше с любимата му храна – фъстъци. Измина известно време и татко се обърна, направи крачка (както е описано в статията, престори се , че си тръгва) и папагалът литна след него. Кацна в средата на друго дърво. Представете си колко близо щом баща ми се пресегна и му даде фъстък. Следващият фъстък само му бе показан, без да може да го достигне за да слезе  сам да си го вземе. Веднага след това  Коко се спусна  на долния клон, а от там и на рамото на баща ми.
Подскочих 2 метра от щастие! Така се оказахме най-големите късметлии, прибрали „кокошката” си след седемдневно търсене.   

                  Happy end!!!

gpogojeva:
ЕТО ЕДИН ПОЛЕЗЕН ЗА ВСИЧКИ МАТЕРИАЛ!

gpogojeva:
Много ми е интересно дали това, че се е връщал няколко пъти на това дърво е случайност или го е правил преднамерено защото там е видял собственниците си за последно и се е надявал да ги намери отново там?

maya:
БРАВО! Поздравления за успеха, който сте постигнали и сте успели да намерите птицата си и да я върнете у вас!

Наистина много полезен текст! Споделен опит от лично преживяване е най-ценната информация, защото всяка ситуация е различна и всяка птица е различна и колкото повече описания на различни ситуации имаме, толкова са по-големи шансовете в случай на подобен проблем, нуждаещият се от помощ, да се намери съвет как да се постъпи или какво да избягва като грешка.

Милко:
Ммда! Много полезен материал - браво на стопаните и браво на папагала ;D
Аз намирам някои общи неща с моя случай. Папагалите, които не са научени да летят навън имат голям проблем с летенето надолу. Това създава трудности да си ги върнем. Или трябва случайно да се окаже на достатъчно ниско, или трябва да мине време за да добие кураж да лети надолу. Джаки е диво жако и летенето на вън не беше шок или новост за него.

Джаки също се върна сам точно на това дърво (сред куп други в парка) където го видях за пръв път. Мисля, че те по някакъв начин се ориентират и отиват там, където са ни видяли. Явно им е по-лесно да се ориентират и в гора от дървета да намерят точното, отколкото да се ориентират в гора от блокове и балкони и да намерят своя ;D
Много се радвам, че материалът на сайта помага на хора с избягал папагал! Хубаво е, че сте имали представа какво да правите и бързо сте се справили с паниката ;D

Да е жив и здрав беглецът! ;D

Навигация

[0] Списък на темите

[#] Следваща страница

Премини на пълна версия