Папагали в България
Всичко за папагалите => Поведение, Възпитание и Обучение => Темата е започната от: veliko в октомври 18, 2008, 12:46:52 pm
-
Какво мислите за този метод ? Мога ли да го оставя гладен примерно от сутринта до вечерта и тогава да му дам храна от ръка ?
Ако не е удачно, кажете някакъв друг начин. ::)
-
Предполагам, че с такъв метод ще постигнеш резултат, но това няма да е на базата на доверие на птицата към теб, а ще е по принуда. Ще работи в конкретна ситуация, за каквато е било предназначено и не очаквам папагала ти да те радва със спонтанни интересни и забавни реакции. Може би ще постигнеш контрол над птицата - ако това е целта заради която си я взел.
Гладът е един от най-старите методи за подчиняване на животни. Има значително по-етични методи, които също се базират на засилен интерес към храна - включително лакомствата, за които говорим. Освен това, засилен интерес към храна може да се постигне и без птицата да гладува, а като се прилага хранителен режим, който да е и здравословен, а обучението се прави непосредствено преди хранене.
За мен използването на глад за обучаване на птицата е равносилно (дори още по-неетично) на обучаване в килийно училище на днешно време или на прилагане на Макаренковски методи. Да, с такива методи се постигат резултати - това е безспорно. Обаче отрицателните странични ефекти са далеч повече от постигнатите съмнителни "положителни" ефекти.
Милко
-
Добре, а как да подходя ?
Пробвах да му подам ябълка няколко пъти, но той просто "откача" като доближа клетка(дори и храната му като сменям той пак се стряска).
Това продължава вече месец.
По какъв начин да го накарам да се успокои?
Или просто да си правя всичко нормално и да чакам някога да свикне?
-
Добре, а как да подходя ?
Пробвах да му подам ябълка няколко пъти, но той просто "откача" като доближа клетка(дори и храната му като сменям той пак се стряска).
Това продължава вече месец.
По какъв начин да го накарам да се успокои?
Или просто да си правя всичко нормално и да чакам някога да свикне?
Можеш ли - съвсем честно - да отговориш на въпроса: Какво искаш, какво очакваш от папагала? Защо ти е толкова важно това той да взема храна от ръката ти? Защо точно това а не нещо друго?
Да "накараш" някой да се успокои звучи малко особено... ??? Може би просто трябва да "оставиш" някой да се успокои ??? Може би тогава ще стане по-лесно ???
Защо не разкажеш малко повече за теб и папагала ти? По какъв начин контактувате? От колко време? Как прекарва дните си птицата? Предполагам, че ще можем да те посъветваме нещо...
Поздрави,
Милко
-
здравей и аз не съм много сигурна че да гооставиш гладно пилето е нещо правилно
но иска да попитам нещо в връзка с храненето трябва ли да го храня моят красавец под час или да му слагам храна в паничката и когато си я изяде да му слагам нова тои все още не обича зеленчуци и плодове и си яде само тази зърнената смеска и плодовата храна от кутийте
вече свирука много различни мелодий и се закача с мен :) ;D
-
Добре, а как да подходя ?
Пробвах да му подам ябълка няколко пъти, но той просто "откача" като доближа клетка(дори и храната му като сменям той пак се стряска).
Това продължава вече месец.
По какъв начин да го накарам да се успокои?
Или просто да си правя всичко нормално и да чакам някога да свикне?
Можеш ли - съвсем честно - да отговориш на въпроса: Какво искаш, какво очакваш от папагала? Защо ти е толкова важно това той да взема храна от ръката ти? Защо точно това а не нещо друго?
Да "накараш" някой да се успокои звучи малко особено... ??? Може би просто трябва да "оставиш" някой да се успокои ??? Може би тогава ще стане по-лесно ???
Защо не разкажеш малко повече за теб и папагала ти? По какъв начин контактувате? От колко време? Как прекарва дните си птицата? Предполагам, че ще можем да те посъветваме нещо...
Поздрави,
Милко
За мен не е важно папагала да яде от ръката ми, просто искам да не се плаши от мен и мислех, че по този начин може да се направи нещо по-въпроса.
Докато е в клетката папагала само яде и спи, нито пее нито нищо. През деня го пускам да лети из стаята и тогава започва голямото кряскане(не пеене, в последно време се чуват някакви малко по разнообразни звуци ама рядко). Лети малко из стаята каца тук там и като огладнее се прибира. Това е вече месец. Има някакво подобрение от началото, но все още немога да го приближа, защото веднага отлита.
Доколкото разбрах значи трябва просто да го оставя на мира и да чакам да дойде сам при мен ?
-
здравей и аз не съм много сигурна че да гооставиш гладно пилето е нещо правилно
но иска да попитам нещо в връзка с храненето трябва ли да го храня моят красавец под час или да му слагам храна в паничката и когато си я изяде да му слагам нова тои все още не обича зеленчуци и плодове и си яде само тази зърнената смеска и плодовата храна от кутийте
вече свирука много различни мелодий и се закача с мен :) ;D
Темата за режима на хранене на папагал в дома - хем да е здравословно, хем да можем да използваме естествения апетит с цел обучение - е спорна тема, както можете да се досетите ;)
Традиционното схващане за добри грижи предполага непрекъснато храна в клетката на птицата. Аргументи в полза на този подход не липсват. Като започнем с това, че на свобода тези птици могат във всеки момент да отидат да си потърсят храна и да утолят глада си, до това, че храната за тях изпълнява не само функция за хранене, но тя е и занимавка за през деня.
По-съвременното разбиране обаче е по-различно. То приема, че никак не е добра идея за никое живо същество паницата с манджата да е под носа му по 24 часа 7 дни в седмицата. По този начин животното загубва усещането за стойността на храната, започва да си подбира само това, което му харесва най-много (макар то често да не е най-полезното), измества се "ценностната система" на животното, която то носи в гените си. Препоръката в този случай е папагалът да се храни сутрин и вечер като му се оставя храна толкова, колкото ще изяде на едно ядене. Храната се оставя за около 30 минути, след това паничката с храна се маха до следващото хранене и т.н.
Както виждате и двата подхода си имат "за" и "против". Лично на мен по-съвременното разбиране ми допада повече като теория. За мое съжаление аз съм "захранен" с традиционното разбиране и въпреки че на няколко пъти до сега съм правил опити да променя статуквото - все още папагалите ми имат храна в изобилие (почти) по 24 часа в денонощието...
До колкото обаче тук става дума за храната като помощно средство за обучаване на папагала темата може да се скъси като кажем, че и при единия и при другия вариант има начин да постигнем целите си и да научим папагала на нещата, на които искаме да го научим :)
Ако папагалът ни има на разположение храна по 24 часа в денонощието - важно е да идентифицираме най-любимите му съставки. Обикновено това са нещата към които посяга най-напред като му дадем купичката с храна. Те се махат от основната му храна, наричаме ги "лакомство" и ги даваме само за награда веднага след добро поведение или извършване на желано от нас действие ;D Всяко живо същество си има неща, които харесва най-много. Целта е не да го лишим от тях, а просто да ги даваме само когато ние преценим. Но като цяло, в рамките на деня, пилето да е получило/изяло същото количество, което би получило/изяло, ако те бяха оставени в купичката му с храна. За папагалите обикновено това са семките слънчоглед, фъстъци, кедрови ядки и какво ли още не.
Ако папагалът е на режим на хранене по два пъти на ден - тогава просто провеждаме обучението непосредствено преди хранене, когато птицата е нормално огладняла. Естествено не пречи това да се комбинира и с отделяне на лакомствата и даването им само с цел възпитание/обучение. Дори е препоръчително.
Аз не бих отишъл по-далеч от това при използването на храната/глада с цел обучение и възпитание на птицата. В допълнение трябва да кажа, че всичко казано тук е добре да се прилага с папагал, който вече е посвикнал в дома на стопанина, не се плаши и си е изградил някакви навици на хранене. Били те и не от най-здравословните. Аз не бих препоръчал да бъде лишаван папагал който е от скоро в дома и който никога не е бил социализиран. Обикновено такива птици ядат само едно нещо колкото да не умрат от глад (дето се вика). Това са стресирани птици, а никое животно под стрес не е добър ученик.
И накрая, за да има успех човек с обучаването на птица трябва да има поне основни познания за техниките и начините това да се прави. Гладът не е панацея и само чрез глад нищо не се постига. Който има интерес в тази област препоръчвам да прочете тези статии на сайта ми:
Азбука на поведението от Сюзан Фрийдман (http://www.papagalibg.com/articles/behaviorabcs.html)
Общуване и възпитание (http://www.papagalibg.com/articles/interaction.html)
Въведение в Clicker Training (http://www.papagalibg.com/articles/clickertraining.html)
Стъпване на ръка (http://www.papagalibg.com/articles/stepup.html)
Надявам се, че който успее да отдели време и да ги прочете ще добие добра представа за процеса на обучение при папагалите и за това как можем да обучим птицата. Само за информация - без това в никакъв случай да е показателно или критерий за добра практика - ще кажа, че при мен Джаки престана да се плаши от близостта ми до клетката му след поне 5-6 месеца и за пръв път стъпи на ръката ми, макар за съвсем кратко, след около година и половина в дома ми ;D Верно е, че тогава почти нищо не знаех за папагалите нито за това как се обучава животно, но може би повечето стопани на домашни любимци тръгваме от тази точка ;) Аз просто не давах зор на пилето за нищо, нямах никакви очаквания спрямо него - освен може би да може да лети нормално. Днес бих подходил малко по-различно, но наистина съвсем малко по-различно от тогава :)
Дискусия по темата ще е интересна и полезна за всички нас :)
Поздрави,
Милко
-
Чрез глад и чрез бой може, да се постигне пречупване и подчинение на кое да е живо същество, НО ТОВА ЛИ ЦЕЛИМ - безпрекословно подчинение на основата на СТРАХ или нормални взаимоотношения на базата на взаимно доверие и ЛЮБОВ.
Аз лично в началото също до известна степен използвах глада като основа за обучението, но това стана след като птицата се беше отпуснала и по начина който Милко описа по-горе. Процедирах по следния начин вечери като се прибера от работа махах хранилката и пусках пилето да лети, след известно време като му поогладнее д-то се опитвах да го примамя с някое лакомство - оказа се че за фъстък е готов и майка си да продаде ;D. Основния повод за прибирането на храната ми беше прибирането в клетката - един поизгладнял папагал си влиза в клетката много по-лесно при наличието на пресна храна и вода вътре и приема това не като връщане в затвора а като прибиране у дома за да се нахрани.
За съжаление не разполагам с време за да превод, но преди година-две четох много интересни постове на Игор Маскин в един руски форум по повод обучението на едно мнооого упорито и затворено в себе си жако. Съвсем накратко метода беше следния. Сутрин се поставя зеленчуковата смес и се оставя за през деня. Прибирайки се от работа вечер махаш купата с храната сядаш до клетката на разтоянието което папагала тарпи без да ръмжи и започваш да му говориш без да го гледаш директно, правиш опит бавно да приближиш ръка с лакомство и да я държиш неподвижно известно време. Така с течение на времето се скъсява дистанцията до момента в който вече пилето позволява да си пъхнеш ръката в клетката и да му дадеш храна от ръката. След заниманието му се слага зърнената смес която по-късно вечерта се изважда за да може птицата да поогладнее и сътринта с апетит да си хапне зеленчуци. Изисква се огромно търпение и упоритост. Не мисля че го цитирам съвсем точно защото съм го чела одавна, но идеята е тази.
Аз лично му оставям храната за 24 часа, но аз нямам проблем с храненето му - яде всичко (добро прасе ;D)
Поздрави Галя и Поли
-
и аз ще пробвам да му давам 2 пъти храна през дена пък да видим какво ще стане
тои вече взима храна от ръката ми но все още гое страх иначе сутрин е най веселото пили катерисе из клетката крещи от радост свирука итн
между другото предишният му собственик ее писал тема в форума на birts bg и темата е била стреснато жако ако искате4 я прочетете но аз си мисля че имаме напредък с него макар и малък той все още не иска да излезе от клетката а само наднича през вратичката докато яде ;D
но всичко с времето си ::)
-
Моето лично мнение е против обучението чрез глад (като под глад имам предвид не махането на купичката за известно време, за да може после папагала да се прибере сам - за което Галя спомена), а точно съзнателното оставяне на птицата без храна цял ден/ или още по-зле няколко дена /. По този начин рискуваме със здравето на птицата. И каква ще бъде ползата накрая от птица, която ще взима храна от ръката ни, но или ще бъде супер стресирана или със някакви заченки на здравословни проблеми породени от гладуването ::) Мисля, че дотук бяха дадени достатъчно добри съвети относно обучението и засега ще се въздържа от други допълнения.
Относно взимането на храна от ръка, третирането на птицата, като домашен любимец тип куче/котка...мисля, че всеки е запознат, че птицата е ПТИЦА и като такава тя не е като другите нормални любимци създадена за да я мачкаш, гушкаш, даваш да яде от ръка и т.н. Кога сте излизали на разходка в парка и сте виждали някоя птица да се затича към вас и да иска да я погаляте, или да дотича и да почне да върти опашка ;D ;D ;D Куче сме виждали всички, но ПТИЦА ::) Това,че сме се нагледали на реклами, клипчета, видяли сме социализиран папагал у наши приятели не трябва да ни кара да се втурнем към първия магазин и да си вземем папагал, очаквайки от него да прави абсолютно същите неща (да почне да говори от първата седмица, да идва при нас, да взима храна от ръка, да прави разни номера и т.н.) и после да се ядосваме и дразним от неговото поведение. Обучението на един несоциализиран папагал изисква МНОГО време и търпение. И само с търпение и внимателно, последователно обучение могат да се постигнат резултати. В крайна сметка вече и на бг пазар се продават напълно социализирани папагали (било то домашно изхранени, или птици, които вече са били собственост на някой и са се занимавали с тях, но се налага да бъдат продадени). Ако аз толкова държа на социализиран папагал от ден #1 в къщата ми бих се насочила към такава птица. Да, те струват повече пари, но в крайна сметка всеки трябва да си прецени за какво го взима този папагал и какви са му очакванията от птичката. Извинявам се на автора, че може би бях по-рязка :) Просто изказвам мнение, което няма лична насоченост ами просто е за всеки, който би се разровил из форума да търси отговори на подобна тема ;)
Поздрави,
Ели
-
към len4ita
Относно взимането на храна от ръка, третирането на птицата, като домашен любимец тип куче/котка...мисля, че всеки е запознат, че птицата е ПТИЦА и като такава тя не е като другите нормални любимци създадена за да я мачкаш, гушкаш, даваш да яде от ръка и т.н.
Абсолютно съм съгласна с теб за всичко искам само да поясня, че това да привикнеш домашния си любимец в това число и папагала да взима храна от ръка не се прави с цел да си доставиш удоволствието да го храниш от ръка (всъщност незнам що за удоволствие е това, аз и кучето си не храня от ръка), а за да свиква с ръцете и да не се страхува от тях, да разбере , че ръцете носят удоволствие и наслада а не болка. Едно животно което обитава дома ни би трябвало да позволява да бъде пипано без да изпада в истерия и шок от това, с цел собствената му безопасност и здраве, както и разни непредвидени ситуации. Все някога може да ни се наложи да хванем животното в ръце за нещо (не мачкане и галене), ако не е приучено да бъде пипано нали се сещаш какъв шок ще изживее и как зверски ще бъдем нахапани. А колкото до виждали някоя птица да се затича към вас и да иска да я погаляте
аз съм виждала ;D, но не в парка , а в къщи ;D, само дето не върти опашка ;D
-
към n2908 прочетох темата от другия форум:
Изглежда птичката е била на негов колега, който дълго време я е пренебрегвал в тях, не й е отделял никакво внимание, а след това, понеже пискала прекалено, я е преместил в складов офис, където повечето време е седяла завита под одеало.
. Виж само какво е прежвяло пилето ти :o, а кой знае колко още преди това му е минало през главата :'(. Ти си му третия стопанин (от тези които са известни), а може да е имало и други. Доколкото разбрах от това което прочетох момичето преди теб е имало доста добър и бърз напредък с птицата (интересно защо все пак се е отказала от него ???)така, че дай му време да се адаптира в новата обстановка и не му давай зор за нищо. Нека животинчето да се успокои и само ще тръгне на контакт.
Успех и търпение!
Поздрави Галя и Поли
-
да наистина много е преживала птицата ми и аз съм готова да и дам нужното време за да свикне с мен :)
-
това да привикнеш домашния си любимец в това число и папагала да взима храна от ръка не се прави с цел да си доставиш удоволствието да го храниш от ръка (всъщност незнам що за удоволствие е това, аз и кучето си не храня от ръка), а за да свиква с ръцете и да не се страхува от тях, да разбере , че ръцете носят удоволствие и наслада а не болка...
Все някога може да ни се наложи да хванем животното в ръце за нещо (не мачкане и галене), ако не е приучено да бъде пипано нали се сещаш какъв шок ще изживее и как зверски ще бъдем нахапани.
Да, това е абсолютно така. И все пак аз познавам хора, които се опитват по всякакъв начин да си тренират птицата да взима от ръка, да идва на ръка и т.н. само и само да се "изгъзареят" с това пред приятели,а не се замислят изобщо за практическата полза от това (примерно на преглед при ветеринаря, ако птицата не е свикнала с ръце...тежко му и горко на човечеца и на собственика ;D папагалската човка е здрава ;D ;D)
аз съм виждала ;D, но не в парка , а в къщи ;D, само дето не върти опашка ;D
мда, и ние сме така вкъщи,когато сме в настроение за почесване ;D все побутваме я врат, я гушка и се накокошинваме, притваряме очи от кеф, и чакаме... ;D ;D ;D Но аз в поста си имах предвид дива птица или съответно несоциализиран папагал, който не е свикнал на ръце ;)
да наистина много е преживала птицата ми и аз съм готова да и дам нужното време за да свикне с мен
Много е добре, че разбираш това :) С време и търпение ще постигнеш напредък и ще изградиш връзка с твоята птичка. Ще видиш после няма да има отърване ;D ;D ;D
-
Niakoi shte mi kaje li kak da go naucha da iade plodove i zelenchuci.Jako iade samo zarneni smeski i nishti drugo.
-
denis погледни в раздела Хранене, например в тази тема бяхме засегнали храненето с плодове и зеленчуци:
http://www.papagalibg.com/forum/index.php?topic=30.0.
Също погледни статиите на сайта, нпр:
http://www.papagalibg.com/articles/optimalenvironment2.html
http://www.papagalibg.com/articles/buthedoesntlikeit.html
-
Мляскай пред него с демонстративно удоволствие (не си правя майтап) ако е любопитен и вече не се страхува от теб сигурно ще поиска да опита, ако още не е контактен му слагай в купичката той все някога ще ги опита.
Галя и Поли
-
Здравейте!
Не искам да спамя форума и за това пиша тук, от части има общо с темата.....
Кико вече е при нас почти два месеца, но е все така страхлив Единствения напредък е, че когато е стоял без храна достатъчно време, за да огладнее каца на ръка и си похапва. Но по мои наблюдения това много го притеснява, доста е неспокоен когато е кацнал на ръка и при най-малкото движение или шум отлита.
Иначе проблеми с прибирането в клетката нямаме, сам си влиза.... беше се изхитрил по едно време, че като влезе ще го затворя и за това като ме видеше, че отивам към клетката и веднага излизаше. Сега обаче аз го надхитрявам.... като влезе, загасям лампата и затварям вратичката на клетката му.
С храненето също нямаме проблеми. Храни с нормално, яде ябълки, чушки, люта чушка..... общо взето каквото му сложа.
За забавление обаче не можем да говорим, не проявява интерес към никаква занимавка. Знам, че когато стои през деня сам е добре да има с какво да се занимава, но той се плаши от нови неща в къщата му. То не че като сме си в къщи мога да му осигурявам забавления, защото той не позволява и да си помисля да го доближавам, единственото му разнообразие е пускането извън клетката.... каца на прозореца и чопли уплътненията.
Ако някой е опитомил успешно Малък Александър, нека сподели тайната. Всякакви идеи ще са ми от полза..... какво ли не съм опитвала вече.... примамване с храна, говорене, дори сядах близо до клетката и му четях уж за да се успокои и да свикне с гласа ми, но уви... нищо не помага.
Между другото знам, че колкото по-възрастна е птицата по-трудно се опитомява, но Кико е на около годинка(на пръстена му успях да видя, че пише нещо 08, което предполагам ще да означава 2008-ма година). Не знам папагал на годинка дали се приема за възрастен, след като той още дори не е с оперение на възрастна птица.
Очаквам идеите Ви
-
Ами, че вие за 2 месеца имате огромен напредък! Браво!
Моя Поли за пръв път ми стъпи на ръката сигурно след повече от полвин година и аз се радвах, че стана сравнително бързо ;D
По принцип се страхуват от гола ръка повече отколкото от която и да било друга час от тялото.
Пробвай да му подаваш лакомство през клетката.
Сигурно вече знаеш какво обича най-много и използвай момента преди храненето, тогава когато е поизгладнял и му предложи това лакомство през решетките на клетката. Така хем той ще се чувства по-сигурен в своя дом, хем няма да е принуден да каца на толкова страшната ръка. Постепенно нещата ще потръгнат, щом започне да взема без проблем храна от ръка.
-
Честно казано аз имам чувството, че когато е в клетката се страхува повече.... всмисъл, че когато е навън и му подада ръка с някакво лакомство в нея идва на ръката, а когато си е в клетката и се доближа до нея той започва да се блъска и се опитва да излети..... просто, когато е на вън сам решава дали да дойде, а когато е вътре се налага да скъся много дистанцията, за да му подам нещо, а това на него въобще не му харесва.
Това, което най-много ме натъжава е, че не знам как да му създам занимания... всяко ново нещо в клетката го плаши. Когато съм си в къщи гледам да го пускам, защото за него това е единственото разнообразие. Като се сетя Корелката ми от какви елементарни неща си правеше голяма забава, но всичко беше свързано с контакти с нас- човешкото й обкръжение, а този е дивак с характер.....
-
Ти си познаваш най-добре птичето, моя в клетката беше по-спокоен отколкото навън, защото извън клетката някак си му се струваше, че не е защитен по никакъв начин от нас.
А този проблем с играчките вече и ние го имаме, защото старите се изпочупиха , а нови не иска и да погледне даже, без значение колко дълго са висяли на видно място край клетката, така, че аз съвет не мога да дам, не съм намерила начин все още да го прилъжа
-
По мои наблюдения са възможни и двата варианта - както да са по-страхливи извън, така и в клетката.
Според мен по-логично е да са по-малко страхливи извън клетката, ако могат да летят. Когато един папагал се почувства в състояние да може да отлети от това, което го притеснява, той се успокоява значително. Това е и една от причините папагалите, които не са с подрязани криле да стават по-гъвкави и по-уверени в себе си птици.
Естествено, всеки индивид е отделен свят, така че със сигурност има и обратните случаи - не се съмнявам;) И за тях също си има причина, както и за всяко друго нещо :) Само дето не е толкова лесно да се разберат точно причините за едно или друго поведение на животно различно от хомо сапиенс ;)
-
Ами моя съвсем в началото беше по смел в клетката. Извън клетката не ме допускаше на достатъчно близко разстояние за да вземе каквото и да било от мен, докато в клетката идваше и взимаше от ръка. Дори и сега като е в клетката дава да го галят дори и непознати а извън клетката само на мен и то не всеки път
-
Не съм много по темата за глада,но съм по темата за поведението.Значи,когато му слагам на Пилето сухата храна в клетката,нямам никакъв проблем,идва ,захапва ме понякога с човката,но много внимателно.Обаче ,когато му слагам плодовете в купичката ,която е закрепена на вратичката,той седи на едно въже над нея и атакува почти злобно.Вчера успя да ме клъвне сериозно,докато му слагах нар и мандарина.
-
"Вчера успя да ме клъвне сериозно,докато му слагах нар и мандарина. " Обича ли ги тези плодове и защо въобще прави така???
-
Поли също си пази клетката като питбул и се спуска да кълве когато някой друг освен мен му пипа храната или водата, но дъщеря ми му е хванала цаката - с едната ръка му подава нещо за да го залиса и с другата слага храната ;D
-
Ние също имахме проблем с хранилките преди време. Опитах различни начини да спра това агресивно поведение и май най-голяма полза даде обръщането на игра ;D Е, смяната на храната се превърна в ритуал, ама пък така няма агресия, така че съм съгласна да се примиря ;D (обаче това не решава проблема какво ще стане, когато се наложи някой друг да му слага храна, когато мен ме няма например ::) Та, като дойде време за смяна на храната почвам да му говоря как сега ще папкаме, "малко пиленце папка", "ам ам малки краченца" и подобни лигавщини ;D ;D той разбира се вече е слязъл до кацалката от която може да ми стигне и ръцете и хранилките и дебне, аз обаче също го дебна и го гледам много внимателно. Първо му вадя водата, баавничко, през това време му повтарям "водичка, водичка, къде отива водичката", ако видя, че прави рязко движение и посяга към купичката, спирам да я вадя, оставям го да си захапе купичката, да се полигави малко (да види, че той е господар и повелител ;D) и после продължавам да я вадя. Обикновено след това ме оставя спокойно да я извадя. После е време за хранилките, като ваденето протича по подобен начин. Ако го видя, че посяга към ръката ми например, избягвам човката му и го обръщам на игра - говоря му някакви работи, които знам, че ще го заинтригуват (как прави котето, как прави кончето...и всякакви такива) при това вниманието му се отклонява и той почва да мяука примерно (тоест - така прави котето ;D ;D), или лекичко му хващам чофето и казвам "ам ам, кое чофе ще изям" ..изобщо обръщам нещата на игра и действа :)
Между другото от няколко дена има напредък със самостоятелното прибиране вечер ;D Инат съм си аз, реших, че щом има другаде по света пилета, които се прибират сами вечер при команда, и моето гардже ще се научи. За целта си създадохме едно лакомство (лешник) и о, чудо! май ще подейства ;D ;D Първият път му казвах "спинкаме, спинкаме" и му показах лешника (той обожава лешници), посегна да го вземе, не му го дадох отвън, а си пъхнах ръката вътре в клетката, близо до кацалката на която спи, и пак му казах "спинкаме". Той отначало се засили да влиза, ама после се усети, че всъщност щом има "спинкаме" значи после клетката ще се затвори и ще спинкаме ;D ;D и се отказа да влиза..обаче все пак лакомията надделя и след 1-2 минутки се озова върху кацалката си и му дадох "лешничето". На другия ден по същия начин, само че този път всичко мина по-бързо, показах му лешника, ръката в клетката пак, и той се прибра, затворих вратата, похвалих го и му дадох лешника. На 4-я ден вече само му показах лешника и казах "спинкаме" и дори не си пъхнах ръката с лешника в клетката, а взех да му прибирам едни играчки и той сам се покатери по мен, върху ръката ми, оттам влезе в клетката и спокойно седна върху кацалката да си чака лешника. :) Можело значи :D Сега ще запаметяваме наученото, да би случайно да се изпари :) Единственото условие е, че ще трябва да се запася с лешници ;D ;D
-
"Вчера успя да ме клъвне сериозно,докато му слагах нар и мандарина. " Обича ли ги тези плодове и защо въобще прави така???
Обича ги.Нар яде съвсем отскоро,мандарината напоследък нещо я недолюбва,ама хапва по малко.Много му се ядосах снощи и веднага го прибрах и не му говорих цялата вечер.Знам,че сигурно си има негова си причина,но за мен тази атака си беше абсолютно непредизвикана и неочаквана.Интересното е ,че и то мълча някак виновно снощи преди да заспи,а днеска сутринта беше гальовна Кокошка.
-
Днес ставт точно два месеца от както си имам Кико. Още не ни се е доверил, но от няколко дни прилагам една тактика и ми се струва, че ще има успех :) Не знам дали е правилно (по-скоро дали е здравословно за папагала), затова искам да се посъветвам с вас. Когато му сменям храната забелязвам, че Кико яде предимно слънчогледа, а повечето от останалите зрънца ги оставя, аз хвърлям остатъците и слагам нова храна, при което той "атакува" отново слънчогледа и така нещата се повтарят. Сега, когато му слагам храна отделям слънчогледа и слагам само останалите зърнени смеси, а слънчогледа го използвам така да се каже за "примамка" ;D Схемата, която прилагам е следната: Сутрин махам зърнените му смеси от хранилките и през целия ден го храня само с плодове(предимно ябълки). Вечер, когато сме си вкъщи го пускаме и използвам "примамката"(слънчогледа), като не му ги "завирам в носа", а ги оставям близо до себе си. Кико ги наблюдава с голям интерес и доста го изкушават. В клетката през това време му слагам другите зрънца и той като не успее да събере кураж да дойде до мен да яде слънчоглед се прибира да яде другите зрънца. Това го правя от 2-3 дни и снощи доста беше скъсил дистанцията. Няколко пъти литваше към мен и в последствие сменяше посоката. Направи ми впечатление, че беше много заинтригуван, докато му приготвях "разделното хранене". Бях седнала на леглото и в едната хранилка слагах само слънчогледовите зърна, а в другата останалите... тогава Кико дойде буквално на една ръка разстояние, но само толкова. Сигурна съм, че скоро няма да издържи на изкушението, но ме притеснява дали това което правя е правилния подход ???
-
Аз мисля, че е абсолютно правилно, щом това е любимото лакомство, то нека това да бъде и поощрението което ще го накара да контактува с теб.
При нас фъстъците са движещата сила на обучението, за фъстък е готов и на челна стойка да застане ;D
Галя и Поли
-
Странно, че Пиле обича тезо плодове и напада ??? При нас Жако напада, ако му досаждам и му подавам няколко пъти нещо, което той не иска. Пилешка им работа ::)
-
Нападат според мен защото си пазят клетките - поне при нас мисля, че това е причината.
-
Нападат според мен защото си пазят клетките - поне при нас мисля, че това е причината.
Аз помислих същото,но със сухата храна не е така.Хем там си мушкам ръката вътре в самата клетка,отвъртам купичката,пълня я с храна и я слагам обратно.А купичката му за плодове е на вратичката(вижда се на видеото,кътето барабани по нея) и обикновено му слагам плодове там като е вънка.
-
Може именно тази купичка да му е особенно ценна и затова да я охранява так, знам ли
моя атакува и мъжа ми и дъщеря ми ако решат да му пипат купичките, само аз си пипам безнаказано, дори само аз мога (имам право) да пипам клетката отвън и да я пренасям насам натам, другите ги хапе, затова реших, че просто я пази.
Ето затова ми се иска на сбирката да идем с папагалите, защото макар и в чужда обстановка и пред непознати хора, моя специално някои от магариите ще си ги покаже, а може някой да му хрумне нещо което на мен ми убягва.
-
Четох разни неща от Chet Womach. По темата е диетата, която той нарича 'диета за обучение'. Според тази диета ако папгала на ден яде 100% храна, трябва да му се намали на 90% а останалите да се дават през деня като награди. Това, което се дава като награда трябва да е оставено само за награда.
Другото , което казва е, че всеки ден трябва папагала да се тегли за да се следи теглото му. Ако отслабне с повече от 10% трябва да се прекрати диеатата.
-
Да, в действителност е добре да се тегли папагала, не само при подобен тип обучение, но и като цяло да се следи теглото, за да знаем приблизително какво е (полезно е, когато имаме подозрения за някакви заболявания или птицата е изложена на някакъв стрес; можем да определим, ако има загуба на тегло какъв точно процент е от реалното тегло, или пък дали птицата наддава тегло и пак какъв процент е - че и затлъстяването не е работа :) ). В началото като го взех моето гардже и беше на около 3 месеца го теглих ден през ден, докато му изграждах диетата, и променях съотношението на различните неща за хапване дневно. Вече като се стабилизира сравнително хранителния план, и теглото беше стабилно (не се променяше) преминах постепенно на теглене веднъж седмично и след това през две седмици. И досега е така.
-
Четох разни неща от Chet Womach.
Това, което си прочел от Чет Уомак до тук е ОК, но горещо ти препоръчвам да се насочиш към други източници на информация в уеб пространството...
-
Ще бъда кратък, ТЪРПЕНИЕ,ТЪРПЕНИЕ,МОГО ТЪРПЕНИЕ. Що се отнася за диво жако м/у една и две години за пипане с пръст по главата/тук някой може да не се съгласи с мен но уточнявам/,при различните птици е различно но е ГОДИНИ.Много са неизвестните, как е хванат, как е преживял прехвърлянията, къде е държан, с какво е хранен, каде и колко е прехвълян, отношенията на хората към него, възрастта му и т.н.За какви ябълки говорим, какви пет лева,ще има ръмжене и пак ръмжене, всичко ново ще се ръмжи,че на моя като му смених кацалката два дни стоя с главата надолу на тавана на клетката, такива са.Ще се отнасяш много внимателно към него и всяко ново нещо ще му го поднасяш постепенно, първо извън клетката по-настрани, после на по-централно място и т.н.Не сменяй засега кацалки и вътрешно оформление ако не се налага, това са изключително консервативни птици.
Сега за малък александър незнам да ли важат същите правила но имал съм голям и мога да кажа че са още по-страхливи от жаката/говорим за диви птици/.
Дано да съм разбран правилно.
Поздрави
-
......
Дано да съм разбран правилно.
Поздрави
И аз поддържам казаното от Мишо по отношение на диви папагали (в частност жако). Казвал съм го много пъти до сега и хората, които гледат от повече време диво жако са имали възможност да се уверят, че е така. За съжаление точно търпението е сред най-слабите ни качества ;) Още повече, когато човек си купува домашен любимец - има определени очаквания и скоро осъзнава, че очакванията му се разминават драстично с действителността... Покупката на див папагал няма нищо общо с покупка на домашен любимец в популярния смисъл на това понятие. Но... това е, което търговците продават: диви папагали като домашни любимци.
За това и се опитвам да насърчавам хората да прочетат, да се запознаят предварително с това, което следва и на тази база да решат - искат ли, не искат ли, готови ли са да чакат търпеливо с години и същевременно да дават от себе си всичко, което могат на птицата ??? И въпреки това повечето хора се хващат за вероятността "точно този дето ще го купя може пък по-бързо да се опитоми". Аз дори не говоря за социализация при дивите птици, а за опитомяване.
За да бъде моя Джаки това, което е сега и което се вижда по клипове и снимки, първите ... 5-6-7 години 90% от свободното ми време отиваха за него!!! Разбирай, никакво море, почивки, рядко излизане с приятели, малко непознати хора вкъщи покрай него... Хубавото беше, че имам къде да отида извън София и там му направих волиера - втори дом. Предполагам иначе трябваше да изперкам ;D
До ден днешен, независимо колко късно съм си легнал вечер, сутрин ставам час и половина по-рано за да мога да пусна папагалите да се пораздвижат, да живнат. До преди 3 години всеки ден в обедната почивка палех колата и се прибирах вкъщи за да мога да го пусна, да му обърна внимание макар и само за 20-ина минути и обратно на работа.
Предполагам, че такъв живот не е по вкуса на повечето хора - то си е посвещение. И изисква човек много да обича птицата и което прави да е от сърце. Естествено има различни практики. Има хора, които не нарушават толкова много нормалния си ритъм и папагалите им след време (2-3 и повече години) се държат по-спокойно в присъствие на хора, започват да бърборят и т.н. Различни ситуации, различни птици с различна предистория. Всичко е възможно. Важното е да осъзнаваме, че в повечето случаи ще трябва да дадем много от себе си без никаква гаранция какво ще получим. Ако човек приеме това, всичко ще е наред.
-
Милко,
нещата, които пише Чет Уомак ми звучат резонно. Вярно е , че има и много рекламна плява в тях , но като се отсее , остават неща, които ги намирам и от други източници. Какво от писанията му не ти се нрави ?
-
С едно съм съгласен - нещата, които виждаш наистина звучат логично и коректно.
Няколко са нещата, които не ми се нравят около братята Уомак. От няколко години наблюдавам развитието на Чет и Дейв Уомак. Включително чрез мои близки, които имат пряк контакт с тях. Основното при тях е маркетинга, парите на всяка цена. Без оглед на коректност към авторите на идеи, методи и т.н. Да речем...това до тук не означава, че информацията е некачествена.
За жалост, всичките техни продукти, които съм преглеждал (peer review, макар това да е последната им грижа) поставят тенденциозно на преден план аспектите, които са привлекателни за хората. Естествено - нали трябва първо да зарибим и после да продадем... :-\ Умишлено се прескачат отрицателните ефекти от един или друг метод. Човек не добива пълна и точна представа за това, с което се захваща. Имат немалко изпатили клиенти, но разбира се такава информация няма да намериш по сайта им.
И не на последно място: Те самите не са професионалисти в тази област! Те крадат идеи и методи от хора, които с много труд са стигнали до тях. Това е неетична практика, с която не съм съгласен. Покажи ми един техен продукт, който те е заинтригувал и ще ти кажа къде са слабите места и уловките в него. Иначе трябва да призная, че се насочват към правилните хора, от които да откраднат. Впрочем... хората, които са членове на Freeflight от 2-3 години може да си спомнят точно как протече целият процес, когато откраднаха на Крис Байро продукта с летенето в Моаб! Под носа му! Буквално в задния му двор!
Уникални са братята! Мисля, че казах каквото имам за тях.
-
Четох разни неща от Chet Womach. По темата е диетата, която той нарича 'диета за обучение'. Според тази диета ако папгала на ден яде 100% храна, трябва да му се намали на 90% а останалите да се дават през деня като награди. Това, което се дава като награда трябва да е оставено само за награда.
Другото , което казва е, че всеки ден трябва папагала да се тегли за да се следи теглото му. Ако отслабне с повече от 10% трябва да се прекрати диеатата.
Zdravei Patter,
Kakto kazva Milko, nai dobre da se pogledne mnenieto i praktikata po vaprosa na profesionalni treniori na ptizi, chiito metodi sa bazirni na naukata za povedenieto i pozitvnata nagrada za ptizata. Obuchenieto ne e samo glad i ne biva da bade na osnovata na glada! Ne kazvam che tegloto na ptizata ne igrae rolia v povedenieto,
no tova ne e, i ne biva da bade osnoven metod na obuchenie, tova e samo edin instrument za vlianie varhu povedenie, i to ako se nalaga!
Dali Chet Womack e prav ili ne za 10%, ne znam i chesno ne iskam da probvam na moiata Barbara - CAG, zashtoto tova mi zvuchi bezotgovorno i opasno kato tvardenie!
V dneshno vreme vseki moje da dava internet saveti, a dali ste poeme nekakva otgovornost v sluchai che neshtata tragnat v opasna posoka?
Do 10% otslabvane moje da e normalno (a dali e narmalno pak na znam ) za Ara koiato teji 1100 grama!
Dali tova sa dopustimite parametri za otslabvane pri CAG - African Grey? Srednoto im teglo e okolo 460 - 550gr. !
Da vzmem za primer dolnata graniza - ot 460gr 10% sa 46gr. As mislia che prinuditelno svaliane na teglo ot 460gr do 400 gr za Jako e bezrasadstvo ot strana na trenior. Tova poveche prilicha na sistemno nedoiajdane i hronichno gladuvane s edinstvenata zel da se povishi motivaziata na ptizata.
Tova oznachava che sa prenebregnati vsichki ostanali metodi bazirani na positivnost za ptizata i dali tova sistemno nedoiajdane niama da zatrashi zdraveto na ptizata?
Kak sashtite 10% otslabvane shte se otraziavat na po leka ptiza kato Conure, ili nerazdelka , ili valnisto?
Metabolizma na ptizite raboti na po barzi oboroti otkolkoto pri nas - horata!
Razbira se tova e moe mnenie, as ne sam spezialist, nito trenior. Prosto mislia "na glas" po vaprosa zashtoto tvardenieto na Chet Womach mi zvichi opasno!
Eto nekolko links na hora sas DOKAZANI: po dalga praktika , opit , rezulatati, nauchnen i profesionalen metod i otrnoshenie po vaprosa za obuchenie na ptizi.
Nadiavam se da sa ot polza za vsichki koito chetat angliiski! Za jalost rabota me e zatrupala i niamam vreme za prevod!
http://www.naturalencounters.com/images/Publications&Presentations/Whats_In_It_For_Me-Steve_Martin.pdf
http://www.goodbirdinc.com/help-terminology.html
http://thenewcenturyparrot.blogspot.com/
http://carlylusflightblog.com/
Valio & Barbie
-
Имам идея - нека всички тези линкове с матеряли за обучение (а и отглеждане за различните видове) да се запазят в отделен раздел - нищо че са на английски. Всеки може да споделя и коментира опита и впечатленията си. Защото много новаци като нас ще попадат на бърдтрикс.ком (сайта на Чет Уомак). Наистина трябва да отбележя, че като маркетинг нямат грешка, даже си мислех прекалено добре са организирани. Пробвах да поръчам тренинг кита на Линда Мороу (не зная дали таке е правилно на БГ), но тя ми върна плащането и каза, че не може да ми гарантира сигурното доставяне на пакета. Тогава пиасах на Бърт Трикс и те ми отговориха много бързо - и за ден или два включиха България като шипинг дестинация в листата за поръчки. Това е истината в живота - не е важно колко си добър в нещо или талантлив а дали умееш да продаваш... :-X
Относно въпроса каво сме поръчали - поръчахме пакета - обучение за говорене.
А относно свежите идей ;D мисля си ... не може ли да се направи нещо като поведенческа характеристика на най-разпространените видове папагали у нас и всеки който тепърва ще избира животинче да може по-добре да прецени кое би му подхождало най-много. Готова съм да помогна с преводи на статии от английски. ::) Съдя по себе си, преди имахме една малка неофема - за 2 седмици почна да каца при нас на бюрата и нямаше проблем да се разхожда по пода - много, много умно гадинче. Сега наблюдавам малкия александър - определно предпочита високото и е доста по-своенравен, поякога си мисля, че е глупав но не е така - просто не прави това което не го кефи. Четох и за двата вида и за естествените им порядки в дивата природа - доста от нещата ми се изясниха. Но вярвам, че една по задълбочена характеристика би помогнала на много бъдещи стопани (освен стандартните - ще стане еди колко си грама, толкова дълък, говори/не говори и т.н.) Разбира се, наясно съм че от птица до птица има разлика, но все пак..
-
Имам идея - нека всички тези линкове с матеряли за обучение (а и отглеждане за различните видове) да се запазят в отделен раздел - нищо че са на английски. Всеки може да споделя и коментира опита и впечатленията си.
Това е добра идея. Ще направим нещо по въпроса. Добрите идеи винаги са добре дошли ;)
-
Мислила съм по този въпрос още като си избирах папагал, да информация наистина липсва на български. Например за кучетата има доста обстойна информация за различните породи като темперамент и податливост на обучение, но има и вечния спор доколко е валидна тази информация за всеки отделен индивид. Същото е и за папагалите. Зависи си от индивида, от историята му, от предишни стопани , отношение към птицата в магазина и от самия стопанин. Познавам 5-6 жака в Пловдив и са толкова различни колкото сме и ние дето сме се събрали тук, един говори друг не, един е плах друг е нахалник, ако започна да ги описвам всеки поотделно все едно не говорим за един и същи вид. Аз лично съм гледала преди Поли 4 вълнисти и имам наблюдения над още 2-3 еми няма две дори сходни като темперамент и поведение птици. Единственното което мога да кажа като наблюдение е , че вълнистите само повтарят папагалски заучените фрази, докато Поли доста успешно вмъква заученото на място в разговор, но и това може би зависи от нагласата с която се обучава птицата . Както казах всичко зависи и от стопанина до голяма степен. Например съвсем на скоро едно жако беше заклеймено като тъпо и шумно и беше обявено за продан, ами само за две седмици в магазина птицата се промени коренно, аз го видях с очите си и смея да твърдя, че това всъщност беше една прекрасна птица с мързелив , нетърпелив и немарлив стопанин.
Има доста голяма опасност при подобна класификация да се подведат хора с погрешна информация и да се окажат неподготвени за това което ги очаква. Например всеки знае, че жакото се славят като най-големите бъбривци, какадутата са забавни и любвеобилни, е добре ама ако ви се падне птица която не е, ами ако жакото ви никога не проговори (има и такива) какво следва тогава, заклеймяване на птицата и продажба.
Аз лично не бих се наела да сложа етикет на един или друг вид птица дори и да имам лични наблюдения върху вида , а какво остава ако нямам. Например прословутото привързване към един член от семейството, наблюдавам го у нас и не веднъж по един или друг повод съм го споменавала във форума. Поли е лудо влюбен в мен , дъщеря ми и съпруга ми ги понася и си имат отпределени функции за него, но аз не съм сигурна дали това щеше да е така, ако те имаха друго поведение спрямо него, дали ако се бяха постарали да намерят правилния подход нямаше да е различно, уви нама как да знам така, че не мога да кажа категорично - жакото обича само един член на семейството.
Надявам се да бъда разбрана правилно , не съм против такава информация просто се чудя доколко достоверна би била тя и доколко полезна, не би ли подлъгала неопитни стопани да и се доверят и да останат после разочаровани от покупката си.
Аз лично исках жако заради имитаторските им способности и навярно щях да се почувствам много разочарована, ако беше някой мълчаливец и необщителен индивид, но като се замисля досега всичките ми папагали са говорели с изключение на корелата която виртуозно имитираше свирки, звънци и аларми, така, че е възможно просто да успявам да налучквам правилния начин на обучение ???
Галя и Поли
-
Аз лично исках жако заради имитаторските им способности и навярно щях да се почувствам много разочарована, ако беше някой мълчаливец и необщителен индивид, но като се замисля досега всичките ми папагали са говорели с изключение на корелата която виртуозно имитираше свирки, звънци и аларми, така, че е възможно просто да успявам да налучквам правилния начин на обучение ???
Галя и Поли
Всъщност има доста видове папагали, които могат да бъдат обучени да говорят. Често хората си мислят, че жакото е единствената птица, която може да говори и се втурват да си търсят жако, без да вземат предвид другите фактори (особеностите на самия вид, храната, необходимото място за летене и т.н. и т.н.). Не пренебрегвам интелигентността на жакото изобщо, все пак макар и за малко успях да се докосна до това лично, но както много пъти съм казвала - трябва да си зададем въпроса - като цяло защо искаме да си купим папагал: за домашен любимец без да се занимаваме особено време с него, за да говори, за да прави разни трикове или нещо друго, после да преценим каква е ситуацията покрай нас в момента (бъдещи планове за преместване, деца, семейство, други дом. любимци и т.н.) и после да си избираме птицата след като сме се запознали поне донякъде с характеристиката на тази птица (да, всеки индивид е различен, но има и сходни неща, нали така). Ако става дума просто за факта да имаме говорящ папагал, има много видове папагали, които са "говорящи" (дори и мъжките вълнисти папагалчета могат да се научат да говорят). Освен това, както Галя правилно отбеляза - начина на обучение и подхода към птицата е от значение. И аз съм имала вълнисти, които са произнасяли думички, а сега Флипи (монашески папагал) след като навърши 6 месеца започна да учи разни звуци, думи и фрази много бързо, дори си е асоциирал определени хора със съответните наименования, и произнася фрази в много правилен контест (но вълнистите наистина просто повтаряха "папагалски" разни неща, и все пак бяха забавни ;D ;D) . Че има хора на които жаката им изобщо не проговарят, после те ги продават и хоп, при следващия стопанин започват да говорят. Така че проблема не е само в птицата или нейния вид (е, понякога има "мързеливи" птици, но все си мисля, че и с тях при правилен подход може да се постигне резултат). Галя, стана ми интересно, а тази корела, която само е имитирала звуци, но без да произнася думички - мъжка или женска е била? Защото се води, че женските корели не са имитатори, да не би тази да е била женска ???
-
Мисля, че беше мъжки. Много вокализираше, а съм чувала , че женските не "пеят" толкова без грешка имитираше звънци, аларми, свирки, но думи не чух. чувала съм как "говори" корела, трудно им се разбира звучи по-скоро като имитация на звуци но не като изговор, доколкото знам това се дължи на характерните особенности на гласовия им апарат който бил пригоден за произнасяне на по-високи звуци и на практика ние не можем да чуем добре това което те произнасят. Иначе ме правеше луда с имитацията на телефона ;D
тогава дъщеря ми беше бебе и винаги като излезех да простирам на двора почваше да ми "звъни" телефона и аз тичах с риск да си потроша краката та телефона да не събуди бебето ;D
Да права си , че много видове папагали могат да се обучат да имитират човешка реч и не само папагали, дори сред врановите има и доста по-добри имитатори, но от край време за жаката се носят митове и легенди (и както сама се убеждавам не само митове) за ораторските им способности. Незнам защо (определено не заради външния вид) винаги от дете съм си мечтала именно за жако ;)
-
Моята Корела-Киро я храня два пъти дневно. Когато види кутията със зърнената смеска излиза от клетката, каца върху мен и чака да му сложа в хранилката. След това влиза и започва да яде.
А плодовете и зеленчуците му ги слагам със слъчогледа (който много обича) и той хапва и тях :D
На ръката не иска да ми каца, но го вземам с една пъчка от изяден крекер. Той много се кефи да седи на нея и да ме кълве по носа ;D ;D Когато го сложа на рамото си може да седи там цял ден, но проблемът е , че ми нааква дрехите когато е там ;D ;D :D
Това от мен. :)
-
пфуу какви са тея птици бе, да ви пусна ли клип какт Тути след 1000 оглежданки влиза в клетката грабва едно зърно и гааааз на вънка, пък недай си боже някой да мръдне или да шукне нещо. Както Милко каза полу-див папагал.
-
Ами той и Поли беше дивак в началото, е не беше от най-трагичните случаи, но си ни ръмжеше и бягаше от нас, а сега вече се сраства с мен щом го пусна от клетката, така, че всичко е работа, търпение и упоритост.
-
I MOQ SVIKNA S MEN VE4E OT NA4ALO HAPE6E I NE6TE6E DA QDE A SEGA IDVA PO MEN I QDE OT RAKATA MI IZPALNQVA 1 KOMANDA "ELA NA RAMO' :D
-
МНОГО Те моля да започнеш да коментираш на кирилица! Благодаря!
-
Моя Поли се минаха 2 3 седмици откакто ми го подариха от магазина и почна да се лигави да ме целува да се качва по пръста без да съм го оставяла без храна.
-
loffanimals, вашето е типичен пример за изградени приятелство и доверие :)
-
Като става въпрос за дресировка да споделя от опит.Натрупан е от дресировка на кучета,но съм сигурен че ще проработи,защото както писах в друга тема я прилагам и върху папагал.Положителната страна на дресировката чрез глад и наказания,е че животното възприема много бързо.НО също така и забравя много бързо.Когато е възпитано по този начин ще изпълнява всичко със страх и не желание.И ако не се занимавате известно време ще трябва да започнете от начало.При дресировката с НАГРАДА,резултати се постигат бавно,но със всяка следваща тренировка се затвърждават,защото и двамата работите с желание.Не напразно написах с големи букви"награда".Не е задължително това да е награда.Може да бъде играчка,погалване,звук или даже само похвала.Много е важно идеално да познава характера на животинката - дали е лакума,дали е игрива,дали е галйовна.Кучетата за наркотици примерно,се избират да не са лакоми а игриви и се награждават с игра.Тези които преследват хора се награждавт с лакумство и похвала(в последствие само с похвала)когато седнат,легнат застанат на място....и с удоволствието да захапят,когато преследват и намерят човек. :D.Животното само показва какво иска,просто трябва да го разберете.По "енимал планет" има предаване "Говорещият с кучета" - Има какво да се научи.Успех на всички. :D
-
Тъй като имам известен опит и в работата с кучета и с папагали, мога само да допълня, че работата с кучета се различава от работата с папагал по това, че кучето по начало е по-склонно към безпрекословно подчинение от папагала, по-смели са (кучетата) и бих казала не толкова находчиви. Папагалите са по-плахи и първо трябва да се завоюва доверието им , след което може да се говори за обучение. Освен това папагалите не са толкова лесни за подчинение, при тях винаги трябва да се търси първо склонност към едно или друго действие. Например танцуването е присъщо на какагутата и те лесно се учат да танцуват, докато до сега не съм видяла вълнисто да танцува. Това предполагам се дължи на това, че кучетата всичките са от един вид, само са различни породи и разликите между отделните породи не са толкова непреодолими, докато папагалите са си различни видове и е доста по-трудно да се върви срещу природата на някои от тях. При всички положения съм съгласна, че възпитанието чрез поощрение е правилния начин в обучението, както и , че преди да се започне обучение е важно да познаваш животното си достатъчно добре за да знаеш какво би го мотивирало. Просто при папагалите е много важно да спечелиш доверието им , чрез зачитане на желанията им. Когато птицата разбере, че ти зачиташ желанието/ нежеланието и за близост и, че не си склонен да я докосваш или да нарушаваш териториалните им претенции и започнете да работите на партньорски начала, всичко става много по-лесно. Папагалите живеят на ята, но доколкото ми е известно нямат доминиращ водач и изявена йерархия. Докато при кучетата винаги трябва да има водач на глутницата и е добре, ако успееш да се наложиш като водач от самото начало, за да има подчинение. В противен случай, ако не си ти доминиращия водач, няма как да очакваш подчинение. Просто природата и начина на живот им са различни и от там идват разликите и при обучението, когато обучението е съобразено с природните дадености всичко е ок.
-
Благодаря за изчерпателните мнения (в тази и другите теми) Пътя към успеха е желание-награди-доверие-любов и не на последно място много свобоздно време :D.Имам от всичко по много(с изключение на последното ;D)
-
Ако мога да споделя и аз . Гледала съм и гледам и котки и кучета - израстнала съм стях. Това чудо на природата папагала няма НИЩО общо. Говоря за диваците. Много малко знаем (понякога си мисля, че аз хептен нищичко не знам, като си гледам резултатите). Ако може да се каже за някакъв начин на мислене, или по точно възприятие - нещата от тази гледна точка при тях са много по различи ..... котката се омита , кучето се свива ако им се скараш , папагала обаче е щастлив ... а де ?! :)
-
Логично - котките живеят по сами с изключение на размножителния период, когато допускат партньор на територията си. Иначе са силно териториални и при тях важи принципа по-силния печели, затова по-слабия най-често се спасява с бягство. При кучетата има строга йерархия в глутницата и всеки си знае мястото, щом водача е ядосан другите подвиват опашки. Папагалите имат съвсем различен начин на живот, живеят на големи и шумни ята и когато домашното им ято е шумно - викове, крясъци и караници, значи всичко е ок. Най-голямото наказание за един папагал е пълно игнориране, когато стане нетърпим. Въпреки, че много често знаят точно с кое действие каква реакция / реплика ще предизвикат, те просто не осъзнават, че са ядосали шефа, защото не ни възприемат като такива. Ако действаме чрез наказания няма как да изградим респект и подчинение, а единственно страх, което няма как да доведе до положителен резултат. Затова при тях най-мотивиращи са наградите и положителните стимулации, а каква по-голяма награда от това да видиш как стопанина весело крещи когато изядеш пердето или му накълвеш пръстите ;D, след като от два три часа не е говорил с теб и е стоял тихо, най-после си успял да привлечеш вниманието му ;D
-
Галя,това трябва да си го поставим като едно дълго,но много поучително лого.Връзка към този пост за всеки,който се е замислил за папагал!
-
Честно казано аз се сблъсках с тези "прозрения" едва когато взех Поли. Преди него съм отгледала 4-5 вълнисти и една корела, но при тях нямах проблем с белите, защото каква беля може да направи едно вълнисто папагалче. При тях нещата се свеждат да му победиш страха и да го доближиш до себе си. Затова като взех Поли искренно се изненадах, че като му се скараш за нещо не взима от дума, а напротив, колкото повече се карам толкова по-голяма веселба пада. Точно тогава имах и котка и беше наистина точно както го описва avallon
котката се омита , кучето се свива ако им се скараш , папагала обаче е щастлив ...
Тогава малко преди да започна да си мисля, че папагала е тъпа птица (или поне моя папагал) с помоща на Милко (за което му благодаря много) успях да разбера, защо не му пука, че съм бясна за някое провинение. Преди Поли съм отглеждала и друга голяма птица - сива врана. И тя вървеше от беля на беля, но това не ме изненадваше, защото враната е хищник, граблива птица, свикнала да се налага и да търси превъзходство и някак естественно приемах, че няма намерение да се подчинява и да слуша. Просто като почна да излиза от контрол и като пропищяха съседите от "серенадите" и я направих селянка и наесен се присъедини към местното ято. С нея липсата на контрол не го приемах като провал, а напротив, аз я бях взела за да я отгледам и да я пусна затова не се и стремех да я променям, просто я хранех и пазех от котките, докато не започна да се налага да пазя котките от нея ;D, искренно се забавлявахме на щуротиите и, но не сме се и опитвали да я възпитаваме, защото си живееше свободно на двора и не можеше да нанесе кой знае какви щети на имуществото, а и тя нямаше с какво да се нарани. Докато с Поли нещата стоят по съвсем различен начин и с него е задължително да се намери начин да буде контролиран иначе е опасно на първо място за него, а след това и за мебелите.
Повечето от нас изобщо не се и замисляме какво си взимаме в къщи и се сблъскваме с проблемите в движение когато вече са факт. В руския форум който чета има няколко много добри статии, които наистина са закачени да се четат от всеки който иска да си вземе голям папагал и в тях се описват всички негативи с които евентуално ще се сблъска човека. Ако са навити и останалите руско говорящи да помогнат в превода можем да ги преведем и да ги окачим и тук.
-
И да направим една тема *Прочети преди да попиташ.*
-
Добра идея!
-
Ами то си е едва ли не задължително "да прочетеш преди да попиташ" ;D но...по-лесно е да напълниш форума с едни и същи въпроси(може би всеки го е правил от невнимание или бързане).Но на истина едобре хора които имат повечко време и се разбират добре с " Чичко Гугъл" да давт смляна информация.Само да попитам - при наличието на толкова преводачки(мисля че се каэваха ретранлсатори :-[ ) защо не ги използвате а с блъскате? На истина те превеждат малко - една гаща плява,но се разбира по смисъл.Всеки линк който съм видял го давам на компа да си го превежда.
-
Ами блъскаме се защото ако постна тук въпросната "гаща плява" първо всички ще ми се смеете, а после ще ме оплюете вкупом
-
И защото в нашият форум не искаме гаща плява!
Кой, си мислиш ще чете нещо по=дълго от 5 реда гаща плява?
-
Правилно!!!