Папагали в България
Всичко за папагалите => ИЗГУБЕН/НАМЕРЕН ПАПАГАЛ => Темата е започната от: Valcho в юли 17, 2010, 07:57:47 pm
-
Да птицата е социализирана и се постарахме да вземем всички мерки за да не се повтори тази ситуация.
Намерих малко повече свободно време и смятам да опиша, къде подробно, къде не чак толкова, всичко през което минахме.
Всичко започна в четвъртък, малко след 16 часа. Като всеки обикновен ден Коко стоеше на клетката си и никой не подозираше какво ще последва. Мислили сме си много пъти, че е възможно да излети по този начин, но не вярвахме, че ще го направи. В следващия момент Коко просто си литна (нищо необиичайно), но този път се удари в комарника на вратата и за наш ужас той взе , че се отвори! Последваха викове и подсвиркване след беглеца, но напразно. Прелетя до отсрещния блок (ок.150-200м.), след което рязко зави и се върна обратно. Заби се право в терасата на петия етаж над нас. Взех клетката и изтичах до горе, но в апартамента нямаше никого. През това време пък майка ми излезе зад блока, за да проследи къде ще отиде Коко, ако случайно отлети и от там. След като разбрах, че в апартамента няма никого се върнах долу и заварих майка ми да чака под едно дърво.Явно след като е видял непозната тераса е изхвърчал и е кацнал на дървото. През това време се прибра и баща ми, човекът към когото Коко е най –привързан (бяхме му се обадили). Дървото беше високо около 7-8 м. и естествено папагала се беше паркирал на върха. Всички се шашнахме здраво и не знаехме как да постъпим. Единственото което ни дойде наум да направим и което сторихме беше да сложим клетката на около 10м. от дървото, като татко беше застанал до нея и го викаше. И така в продължение на 20 минути. Пропуснах да отбележа ,че в този момент валеше. Аз застанах от другата страна на дървото за да видя на къде ще отиде ако случайно литне. В един момент търпението ни се изчерпа и баща ми реши да се покатери по дървото (голяяяямааа грешка). В мига, в който зашумяха листата под Коко, той изхвърча, зави зад най-близкия блок на около 20м. и изчезна. От там тръгнахме да го търсим без да знаем на къде. Обърнахме квартала с главата надолу. Обикаляхме, викахме, свирехме и какво ли още не, мокри до кости. Катерихме се по покривите на блоковете за по-добра видимост, но така и не го видяхме. Останахме навън докато се стъмни и решихме, че вече няма смисъл.
На следващата сутрин станах около 7.30, позовавайки се на статията , която намерих в сайта и на това, че избягалата птица трябва да се търси сутрин по изгрев. Не бяха минали и 10 минути откакто бях излязал, когато видях Коко да лети. Подгоних го викайки и свирейки. Видях го, че зави зад блока и бе кацнал на едно дърво над улицата на около 15 м. височина, под което трафика е доста оживен- „Ягодовско шосе”. От там започна голямото чакане.
Бяхме донесли клетката и любимите му лакомства. Чакахме го близо два часа на отсрещния тротоар като след всеки наш повик той отговаряше с подсвиркване. Аз и баща ми решихме да се качим с клетката на най-близкия блок, който беше на 10 м. по права линия от папагала. Процедурата по викането продължи още близо час, когато изведнъж той отлетя в обратна на нас посока – право към квартал „Изгрев”. Не успяхме да проследим с поглед къде отиде. Същия ден налепихме флаери из „Изгрев” и „Скобелева майка” и зачакахме с надежда някой да се обади. Последваха няколко дни обиколки и търсене, но без резултат. Няколко пъти звъняха хора с информация за папагала. Бяха го виждали на различни места из града- „Рогошко шосе”, ул. „Бъндерица” в кв. „Изгрев”.
Вторник вечер около 21 часа комшии,които са видели флаерите ни се обадиха, че са засекли папагала на дървото на което беше последната му среща с нас. Отидохме до там но така и не го намерихме. Решихме да опитаме пак на следващия ден.
Към 17.30 часа отидохме при въпросното дърво (когато ви писах да стискате палци) и стояхме чак до към 20 часа, когато изведнъж Коко прелетя над нас. Лъгахме се известно време, но вероятно отново шума от трафика го притесняваше да дойде на ниско при нас. Той отлетя и кацна на близко дърво, но отново на същата позиция- над улицата. Птицата ни показа , че иска да дойде при нас, когато най –спокойно прелетя на два метра над майка ми. Извадихме късмет, защото в последствие се озова на ниско дърво, далеч от шосето. Сега бе мигът на истината. Баща ми прескочи една ограда за да може да се доближи до Коко. Ние стояхме далеч и наблюдавахме за да не притесняваме птицата допълнително. Баща ми го прилъгваше с любимата му храна – фъстъци. Измина известно време и татко се обърна, направи крачка (както е описано в статията, престори се , че си тръгва) и папагалът литна след него. Кацна в средата на друго дърво. Представете си колко близо щом баща ми се пресегна и му даде фъстък. Следващият фъстък само му бе показан, без да може да го достигне за да слезе сам да си го вземе. Веднага след това Коко се спусна на долния клон, а от там и на рамото на баща ми.
Подскочих 2 метра от щастие! Така се оказахме най-големите късметлии, прибрали „кокошката” си след седемдневно търсене.
Happy end!!!
-
ЕТО ЕДИН ПОЛЕЗЕН ЗА ВСИЧКИ МАТЕРИАЛ!
-
Много ми е интересно дали това, че се е връщал няколко пъти на това дърво е случайност или го е правил преднамерено защото там е видял собственниците си за последно и се е надявал да ги намери отново там?
-
БРАВО! Поздравления за успеха, който сте постигнали и сте успели да намерите птицата си и да я върнете у вас!
Наистина много полезен текст! Споделен опит от лично преживяване е най-ценната информация, защото всяка ситуация е различна и всяка птица е различна и колкото повече описания на различни ситуации имаме, толкова са по-големи шансовете в случай на подобен проблем, нуждаещият се от помощ, да се намери съвет как да се постъпи или какво да избягва като грешка.
-
Ммда! Много полезен материал - браво на стопаните и браво на папагала ;D
Аз намирам някои общи неща с моя случай. Папагалите, които не са научени да летят навън имат голям проблем с летенето надолу. Това създава трудности да си ги върнем. Или трябва случайно да се окаже на достатъчно ниско, или трябва да мине време за да добие кураж да лети надолу. Джаки е диво жако и летенето на вън не беше шок или новост за него.
Джаки също се върна сам точно на това дърво (сред куп други в парка) където го видях за пръв път. Мисля, че те по някакъв начин се ориентират и отиват там, където са ни видяли. Явно им е по-лесно да се ориентират и в гора от дървета да намерят точното, отколкото да се ориентират в гора от блокове и балкони и да намерят своя ;D
Много се радвам, че материалът на сайта помага на хора с избягал папагал! Хубаво е, че сте имали представа какво да правите и бързо сте се справили с паниката ;D
Да е жив и здрав беглецът! ;D
-
Джаки също се върна сам точно на това дърво (сред куп други в парка) където го видях за пръв път.
Значи явно го правят абсолютно преднамерено, търсят ни там където са ни видяли за последно.
-
А помните ли разказа на Евайло,за игубването и връщането на тяхната Руди? Пак беше до гора,доколкото си спомням.Май трябва да го изровим и неговият разказ и да го сложим в тази тема.И историята на Джаки и Милко.
-
Ето я историята на Евайло и Руди http://www.papagalibg.com/forum/index.php?topic=304.msg3288#msg3288
Милковата история мисля, че я няма във форума, мисля, че беше в мейлинг листа.
-
Ще имам грижата да я сложа тук днес-утре...
-
Здравейте.На истина е най добре когато такива случки са са добър край.Не трябва да ви учудва това,че когато еднин папагал или каквато и да е птица избягат,после се връщат на същото дърво (както в случая на Valco) Това е така,защото птиците се ориентират по магнитното поле на земята.Коко се е объркал и е качнал първо на горният етаж,защото излъчването е почти еднакво и той е много стресиран зада се ориентира за височината.Ако обърнахте внимание,в разказа на Evailo ,неговото пиле съ връща точно до палатката.Ако Valco живееше в къща,най вероятно Коко щеше да кацне някъде на покрива и точно над мястото където му е клетката в къщи.Точно заради това магнитно поле на земята,не е добре,домашните птици гледани в кафез ,да се местят постоянно от една стая в друга.Кафеза е тяхната къща-гнездо и то трябва да си стои на едно място.
Още въднъж БРАВО на бащата на Valco,който е подходил с голямо спокойствие и може да се нарече и професионализъм
-
Ще имам грижата да я сложа тук днес-утре...
Хммм... браво на мен! >:(
-
Ето и моя разказ за отлетелия от вкъщи Джаки (жако) и славното му прибиране обратно. Когато купих Джаки (2001) той беше абсолютен дивак. При това един дивак, който беше преживял доста неприятни неща (както всичките му събратя, които се ловят и внасят от Африка). Много стресирана и много плашлива птица с отсечени пера на едното крило така че да не може да лети.
Започна да се поотпуска с мен една година след като го бях купил! Малко по малко, с много внимание от моя страна Джаки се успокои, макар че все още понасяше само мен и съквартиранта ми, Веско. Ако в стаята при него влезеха други хора ставаше страшно :o То крясъци, то летене из стаята, то чудо! Освен Джаки гледах и корела, Чико. Двамата се разбираха добре и бяха все заедно навън.
На третата година от живота му при мен, точно на обед, в началото на юни, отворих клетката за да може Джаки да излезе за около половин час. Отворих и на Чико. В този момент – нещо стресна Чико. Той изпищя и се разхвърча из стаята. Това моментално подплаши и Джаки и той литна на където го понесоха крилете. По някаква нелепа случайност, точно в този момент бяха оставени отворени всички врати – от стаята, през коридора, в кухнята, от там на терасата - остъклен балкон, който беше оставен отворен и…навън. Всичко се случи за секунда! Дори не разбрах какво стана. Живеехме на 6 етаж в блок в Сухата река, София. За да добиете представа (поне тези, които са в София) терасата е с поглед към квартал Левски. В гръб е стадион Герена и парка зад стадиона.
Навън духаше много силен вятър от няколко дни. През нощта температурите падаха до 6 градуса. Преваляваше лек дъжд от време на време. Когато Джаки отлетя вятърът духаше в посока към булевард Вазов (до Шел).
След като се уверих, че не е вкъщи, прибрах Чико в неговата си клетка и го изкарах навън, на разходка около блока. Надявах се Чико да писука и вокализира та ако Джаки е някъде наоколо да го чуе и да ни намери. Уви! Чико (като никога) се беше умълчал и не искаше изобщо да се обади… Качихме се обратно в апартамента. Отворих широко всички прозорци. Имах някакви аудио записи на Джаки и Чико – пуснах ги високо (пак с надеждата, ако Джаки е наоколо да чуе и да ни намери). Не можех да си представя как би се ориентирал навън в това море от еднакви панелки ::)
Около час по-късно излезнахме с Веско и започнахме да обикаляме навън. Носех едно малко диктофонче със записи на папагалите, което беше включено през всичкото време – бяхме доста странна гледка за хората наоколо :o Времето беше кофти – силен вятър, дъжд от време на време… Обиколихме доста голям периметър без никакъв резултат. Вечерта също.
Цяла нощ принтирах флайъри и обикалях да ги лепя по блокове в околността, училища, спирки и т.н. На сутринта пак излезнахме и обикаляхме района и пак нищо. През деня на няколко пъти излизахме и обикаляхме, но от Джаки нямаше и следа. Срещнахме хора, които ни разказаха, че сутринта видели някаква котка да яде едра сива птица пред един от съседните блокове :'( Ходих, търсих там – поне да видя дали има червени пера от опашката. Нищо не намерих.
Вечерта пак излязохме. Този път реших да отидем към парка на Герена. За да се стигне до парка по права линия от блока трябваше да се прелети през стадиона. Не вярвах, че Джаки би могъл да направи чак такъв голям полет, но паркът – макар и доста далеч по моите представи - беше последното място, където не бяхме ходили все още. Беше около 7 часа вечерта, малко преди залез слънце.
Отидохме в парка, седнахме на една пейка, запалихме по цигара, аз включих диктофончето с писуканията на Чико, подвикнахме Джаки и… Невероятно!!! Крясък! Много силен крясък!! Крясъкът на Джаки, когато в стаята влезнат непознати! :o Не можех да повярвам на ушите си! Долавях от кое дърво идваха крясъците, вдигнахме поглед нагоре и…да! Самият Джаки беше литнал като торпила – доста нависоко, но в посока към нас :o :o Хукнахме като луди към него - голяма грешка!!! Тичахме в посока към стадиона (страната откъм парка). Той явно се е насочил към източника на познатите писукания на Чико без да има директна видимост към нас през дърветата в парка. Хуквайки срещу него, той даде кръгом и полетя точно към стадиона. Видяхме го как прелетя над „яката” на стадиона и се изгуби от поглед вътре, над стадиона.
Моментът беше много емоционален, но всичко се случи толкова бързо, че изобщо не можах да осъзная какво се случи. Не знам защо си реших, че Джаки е полетял към нашия блок, а аз бях изключил записите и затворил прозорците ::) Хукнахме към вкъщи, включих писуканията им на уредбата, отоворих прозорците, но от Джаки нямаше и следа. Решихме да се върнем обратно в парка, там където го бяхме видели за пръв път.
Отидохме там и…. ей го нашия! На върха на същото дърво, където беше първия път като го видяхме :) Веско изтича обратно до нас за да вземе клетката на Чико. Верно, че е малка за жако, но беше достатъчна за да се прибере вътре. В това време аз се настаних до дървото. Знаех, че няма да се спусне като камък от горе надолу така че застанах на такова разстояние, че да има ъгъл от около 45 градуса към мен. Нашият като ме видя му дойде куража набързо ;D Започна се едно пеене на зайченцето (джаченцето) бяло… ;D Събра се народ около нас… Помолих хората да се отдръпнат, защото той се страхуваше да слезе макар, че очевидно много му се искаше. В това време Веско се завърна с клетката.
Така, подпявайки си зайченцето бяло малко по малко Джаки започна да слиза от клон на клон. Като се приближи на около десетина метра над мен, вдигнах клетката над главата си. И така пеейки си пустото му джаченце бяло… ей ти го наш Джаки, хоп един последен скок и беше върху клетката. Свалих я внимателно. Гушнах го и го прибрах набързо вътре ;D
Това беше то цялата случка и хепи енда ;D Сега, след време, мисля, че самите факти не са толкова интересни, колкото уроците, които си взех от тази случка. Дано на никой не му се налага да преживява такива неща, но ако все пак се случи – бъдете готови. Прочетете предварително информацията във връзка с намиране на изхвърчал папагал. Помислете за специфичните особености в конкретния ви случай. И имайте всичко това предвид и на лесно място за припомняне, ако някога ви потрябва.
Късмет и успех!
-
Много поучителна история, Милко.
Пожелавам ти да не го преживееш пак! ;)
-
Четох с интерес темата как да си хванем изгубен папагал и си мислех на мене няма да се случи. Докато не видях малката корелка Кика отворила си вратата на кафеза, където стои водата и се катери към покрива. Както се досещате балконската врата е отворена все пак е топло. С такъв скок излетях да я затворя като гледах да не стресна пилето. А на него не му пука катери се по кафеза като катерица. След като барикадирах стаята му отворих вратичката на кафеза и тя нали си е странна птичка ( излиза и си се прибира сама по собствена воля) бързо се прибра сама. Веднага намерих с какво да заключа тези вратички и вече никога няма да казвам " на мене няма да ми се случи".
-
Ето още една история на изгубено и намерено жако. Става въпрос за Попи - 3-месечно кралско жако, което се наложи да бъде ръчно дохранвано от 10-ти ден на излюпването му. Не бяха минали и 20 дена от първия му полет. Един ден баща ми решава да излезе с него на рамо докато изхвърли боклука (не знам как го е решил това, помислил си е, че привързан вече към нас и не би излетял надалече или друга причина, както и да е). Това се случва около 19:30ч. на 11.06, не след дълго, когато Попи е излетял толкова надалеч, че баща ми не е могъл да го види, започна един пороен дъжд и силен вятър. Ние бяхме излязли вече навън да го търсим, но нямаше и помен от папагалчето. Вече се стъмни и решихме, че няма смисъл повече да обикаляме. Прибрахме се, и веднага се заех да оформям обявата, която щеше да бъде разлепена на другия ден в колкото се може по-широк периметър около нашия блок - на спирки, на детски градини, в училищата, по магазините, по входовете на блоковете и на всяко друго място, където може да се види от повече хора. Естествено имаше всякакви реакции на хората които ни виждаха какво разлепваме - от "дано го намерите" до "момчета, това е несериозно" и "няма и да го намерите". Когато влязохме в един магазин да попитаме дали може да залепим някъде на видно място обявата ни казаха, че един човек е видял папагал на съседния блок миналата вечер, а продавачката го е видяла в същия ден по обяд. Качих се на покрива на блока, постоях около час, но без успех. На следващия ден бях зает почти целия ден и единствено вечерта обикаляхме да го търсим, отново неуспешно, също така бяха изпокъсани някои обяви и се усъмних да не са го намерили и да са решили да си го задържат. Тази сутрин, на 14.06, ми се обади един мъж, който ми съобщи, че папагалът в момента му е пред очите на покрива на съседния му блок. Веднага отидох в един от входовете, който беше отворен, хубавото беше, че хората с ключа за покрива си бяха у дома. Качих се горе, имаше само гълъби, виках го Попи, но - нищо. След около 15 минути го видях да лети и започнах да го викам, а той без да се колебае ми кацна на ръката като същевременно пискаше от глад (а може би и от радост :) ). И така, прибрахме се, обезпаразитихме го, нахранихме го и вече сме си заедно.
-
Цяло приключение ;D с хубав край ;D!
-
Два са според мен изводите които се натрапват:
1. Никога и при никакви обстоятелства да не се предоверяваме на усещането си, че птицата няма да излети, защото е привързана към нас.
Да такава птица няма да излети защото иска да избяга от нас, но може да излети защото е любопитна, защото я е духнал вятъра или защото се е стреснала от нещо.
2. Обявите вършат чудесна работа.
Друго на което искам да наблегна е крилата, представяте ли си каква щеше да е съдбата на пилеца, ако беше с подрязани крила? След силният вятър и бурята дори да беше оживял никога нямаше да може да се върне в района и със сигурност щеше да стане жертва на котки или хищни птици!
-
крилата, представяте ли си каква щеше да е съдбата на полеца, ако беше с отрязани крила? След силният вятър и бурята дори да беше оживял никога нямаше да може да се върне в района и със сигурност щеше да стане жертва на котки или хищни птици!
С отрязани пера, нямаше да има никакъв шанс !
-
Здравейте!
Изчетохме всичко по темата, защото и на нас се случи - излетя ни Алваро - 2г. сиво Жако - на 26.07.2012г. рано сутринта в Младост 3, София. Алваро е любимец на моите малки племеници, които го гледаха, обучаваха и безкрайно му се радваха. Сега са много тъжни и го търсят непрестанно, като спазваме всички добри методи, които сте описали - но засега няма резултат - никой не го е виждал или чувал.
Моля, ако някой види или намери сив Жако с червена опашка в района на ж.к. Младост, да се обади - тел. +359895413175. Благодарим ви предварително!
-
Здравейте, отново, приятели
Ето я и цялата история.
Цвети и Вал са 2 студентки, съквартирантки в двадесет и някой блок в студентски град. Имат си синичко вълнисто папагалче и малко мишле. Освен за тях се грижат и за гълъбите, като им слагат храна на прозореца.
Нашият главен герой, привлечен от храната или по-точно, воден от късмета, влетял през отворения прозорец директно в тяхната стая.
Момичетата го приютили, за благодарност, той им понаръфал интериора и тъй като клетката на тяхното папагалче е много малка, му закупили от големите клетки - страхотни просто. Търсили обяви за изгубен папагал, но както знаете, аз се регистрирах доста късно във форума. А в студентски град бях сложила само в района на НСА и Зимния дворец - грешка.
Вече били решили да си го гледат и се регистрирали в тоз форум, за да понаучат нещичко за големите папагали и така попаднали на темата за моя Коко.
И така до днес, седя си аз на родителска среща и майка ми звъни по тел., учудих се, че ме търси, защото знае къде съм и явно е за нещо важно. След малко ми пусна съобщение, че е видяла какво пише във форума. Докато свърши срещата и се прибера вкъщи с малката, краката и ръцете ми трепереха от вълнение. А вчера си проверих мейла към 11 на обяд и после целият ден бях много заета с децата и други неща, да не се обеснявам сега, а всички са ми пуснали съобщения след 12 - Благодаря Ви.
Та звъня на телефона на момичетата и той изключен, направо се побърках. Пуснах им и съобщение. Всички вкъщи бяха неадекватни от вълнение.Тъкмо щяхме да сядаме да вечеряме, когато момичетата се обадиха. Казаха, че Коко е при тях и казва -Ева, Какво правиш, бе Коко, и аз добавих още от неговите реплики, уточнихме какво пише на пръстенчето му и вече бях сигурна , че е нашето момче. Веднага взехме малката клетка и цялото домочадие хукнахме към студентски град.
Като влязох в стаята и видях Коко, много се развълнувах. А той леко се наежи и се загледа едно такова.....
Вал и Цвети казаха, че са разпознали, че е наш Коко, защото пеел детски песнички, а той има няколко в репертоара. И като се заговорихме, то май аз говорих наи-много от вълнение, се оказа, че той си е казал почти всичко което знае.
И така, нашия пътешественик се завърна вкъщи след точно цял месец странство.
Нямахме врема да уточним с момичетата, но като го гледам не е изкарал много без подслон, защото перата му са в перфектно състояние.
Разбрахме се, да ни дойдат нагости, да го видят - те са се привъзали, беше им тъжно, като си го взимахме.
Искам пак благодаря на всички.
Надявам се никога да не ви се налага да си търсите папагалчето.
А тез, които са го загубили, да не се отказват и да пишат по форумите, защото ако не бях писала, нямаше да си намеря пернатия приятел.
-
:D Чудесна история със щастлив край!Предполагам тези момичета ще си вземат някой ден Жако!
-
Браво , надявам се момичетата пак да пишат тук , нали имат вълнист приятел :)
Има добри хора , браво .
Ева , супер много се радвам , че писа тук и намери Коко.
Разпространявайте форума сред приятели с птици - тук се случват хубави неща :)
-
Чудесно, че Коко си е вече вкъщи!
Браво на момичетата, рядко се срещат вече толкова честни хора! Заслужават медал!!!
Цвети и Вал, сигурна съм, че спечелихте уважението на вички ни!
-
Браво на момичетата за постъпката им и за страхотния жест да Ви върнат пилето! Моите поздравления за честността им и за добронамереността им. Браво момичета!
На Ева й желая само хубави моменти за напред, радвам се, че намерихте Коко. Пазете го много беглеца ;)
-
Браво на момичетата,невероятни са!
-
Ева, а би ли разказала и как го загуби, за да включа разказа ти в темата за изгубено и намерено жако, моля!
-
Наканвам се най-после да ви разкажа една приказка :)
Намерихме Чочка, на 05.09. Престоят и с нас не бе дълъг (по-скоро се убедихме че не сме готови И за пиле в момента)
Съдружника на мъжа ми обаче му домъчня за неговия и ще си го прибере (той е от Дубай и живее в България от няколко години). :)
След като ви писах за последно, звъннах на собственика (сверих снимките, които той ми прати и видях, че папагала има същите белези по човката си, като този на снимката) и се разбрахме за петък 13/09 да му го закараме. Той милия вика: ДОКОГА ЩЕ МЕ РАЗПИТВАТЕ! ЩЕ МИ ВЪРНЕТЕ ЛИ ПАПАГАЛА ИЛИ НЕ? Казвайте колко пари искате и да идвам да си го взимам! :))) Спряхме с колата на адреса, който ни даде и му звъннах да слезе да го вземе! "ааааа НЕ! няма да си ходите, ние сме се приготвили горе, кафе, уиски, сокове, закуски...никъде няма да ходите!"
И той и жена му реваха като деца! Той разказа историята как го е загубил. Бил в центъра на бизнес среща с папагала (моля ви се), близо до блока на кума му. На тръгване, като се навел да си седне в колата Чочка се стреснала от близостта на вратата и литнала. Качвал се по дървото, викали я, чакали я, приканвали я с храна и т.н. Добре че е оживяла милата, защото в тоя район е пълно с котки и гарги. Изкарала е едно денонощие навън и май не е слизала на ниско, защото на майка ми апартамента е на 5ти етаж :) Ядохме пихме и се веселихме около 2 часа :) те хич не ни слушаха какво им говорим :))) разказвах едно и също около 5 пъти, само и се радваха, плакаха, :))) оказа се че кварталния пияница Митко :))) седнал една вечер на кръчмата и минала на жена му една приятелка - учителка в детската градина на племенницата ми :) и от дума на дума, учителката му дала телефона на сестра ми :) (а той присъствал на загубването) ... та така!!!
Тя си го позна! Веднага излезе от клетката, качи му се на рамото! Те ни платиха разходите (клетката, храната, играчките) и се разделихме по живо по здраво!
Дано има повече добри "приемни родители" защото болката по загубен домашен любимец е почти толкова голяма, колкото по близък :( за съжаление имам опит и в двата случая ):
Благодаря ви за съветите, помощта и добите думи!
Като си вземем папагал, пак ще съм с вас! (може и без папагал)
ФайсБоок-а ми е Mila Milanova (https://www.facebook.com/mila.milanova)
-
плаках от емоции като четох :)
БРАВОС!!!
-
Винаги сте добре дошли във форума, със или без папагал. Сигурна съм, че срещата с Чочка в един момент ще ви накара да увеличите семейството си с още един член. Просто е въпрос на време. Малко са хората като вас, въпреки че за кратко време видяхме и втори пример за любящи приемни родители, които връщат детето на истинските му такива. Дано дадете добър пример и на други изпаднали във вашето положение. Сигурна съм поне за едно - вашите деца ще са също толкова честни и състрадателни като вас - родителите им. Примера, който им дадохте, а и на нас е безценен!!!
С Уважение
Теди :-*
-
Всъщност не се изисква голямо усилие да пуснеш обяви в интернет и активно да потърсиш пуснати за изгубено пиле.
Повечето хора обаче разсъждават така: "А който го е загубил той да търси, аз няма да си губя времето да търся" (имахме и такъв случай наскоро, ако си спомняте)
Много ме радват хора като Мила и двете момичета от съседната тема!
-
Не знам, какво да кажа ...... Чета от няколко дена темите и на Mila и на Eva и............ ми се пълнят очите със сълзи от радост на щастливия край. Емоциите-радостта, която преживяват хората с намирането на папагала - не може да се опише с думи. Представям си какво са преживели - какво са изпитали, като са изгубили любимо същество ......
Но извода след тези случаи е, че все пак има добри хора и това ги прави достойни за уважение - Браво :). Браво на всички, които са се справили (от едната или от другата страна).
-
Така накратко ще разкажа и нашият случай с беглеца Коко да знаят другите как да се пазят и как да се справят при евентуален проблем.В понеделник времето беше слънчево и реших да изкарам Коко на слънце със старата му клетка.Винаги я проверявам преди да го изкарам. Не зная как те са умни ,но си е разтворил закопчалките и е излетял.Вечерта го търсих безуспешно.Разлепих веднага по стълбове и магазини обяви.На сутринта ми звъннаха ,че са го видяли да цвърчи на стълб в полето .Отидох там и се уверих ,че това е моето пиле.Там в продължение на 3 дни стоях с часове виках и му говорех.Имаше случаи в които отлиташе на друг стълб,съвета ми е носете бинокъл с вас да го следите.Сутрин отивах в 6.30 да го търся ,зная че беше тъмно но имах дете което водя на училище за мен обаче беше по-важно той да знае ,че съм наблизо и да ме чува.Извадих двете му клетки и оставих едната до единият стълб другата при другият.Сложих храна в тях.Привечер пак ходех и така до днес когато видях че прояви интерес и то не от друго ,а според мен и вещото мнение на Милко от глад и студ.Това ме накара да остана по-дълго време и да го викам.Той започна да слиза все по-надолу докато на едното място спря и се опита да излети и дойде при мен.Според мен моят пилчо го е страх да слиза на ниско докато лети и пак кацна на стълб но за мой късмет от ниските.С две думи накрая се качих на него с любимата му храна в паничката.Пак го беше страх да стъпи на ръка и изглеждаше нещастен мрънкайки.За това рискувах и го стиснах за краката .Взех го и скочих.Това е нашата одисея ,още не съм се съвзела от радостта .Сега вече ще се опитам да го науча на звук на който да реагира и да каца на ръката ми при издаването на този звук.Никога не бихме предположили ,че това може да се случи на нас.Винаги проверявайте клетката дали не е счупена или амортизирана.Дано на никой не му се случва,само който не е минал не знае за какво става въпрос.Успех от мен и Коки.
-
Здравейте на всички, ето че и аз пиша тук, никога не съм си го и представял, че ще се наложи да пиша именно в тази тема.
Моята история е следната:
Вчера на 16.08.2014 година в 8:40 часа сутринта, моя папагал жако, излетя през отворен прозорец, въпреки, че внимавахме и по много пъти на ден повтарях на приятелката ми да оглежда прозорците и вратите като го пуска, но явно че никой не е застрахован и на всеки се случва и от там започна кошмара, както си бях по домашни дрехи излетях навън по бързо и от самия папагал, обикалях навън до обяд с кола и пеша, като най вероятно съм минал и през него, но просто не съм имал късмета да го видя, аз лично ползвах професионален фотоапарат + телеобектив за бинокъл,съветвам бъдещите собственици на изгубени папагали да си набавят поне някакъв бинокъл от някъде, защото в летния сезон има много зеленина и идентифицирането на птицата става много по трудно от зимата да речем.
Въпреки малките ми шансове обаче не спрях да го търся през целия ден, единствено спрях за да разпечатам и разлепя обяви по стълбовете. Аз лично действах на този принцип, разлепих обяви на 5км във всички посоки от моята къща, за предпочитане са местата близко до големите вериги магазини и автобусни спирки, след което предупредих и във зоомагазините ако евентуално някой е намерил такъв папагал да ме сигнализират.
И така целия ден ми мина в обикаляне и точно като се бях отчаял и чаках слънцето да почне да се скрива за да тръгна да го търся тогава, дочух мяукането му над къщата кръжеше на доста голямо разстояние, след което се опита да снижи ш да дойде към мен, но явно спускането на долу му беше доста трудно и реши да потърси почивка на едно дърво близо до друга къща. Веднага отидохме там, където като ми че гласа пак започна да си изрежда репертуара, но отново го бе страх. За мое голямо щастие обаче хората живеещи в близката къща ме пуснаха на терасата от където го извиках и си го прибрах. Това е моя съкратен разказ, спестявам ви разправиите с разни заядливи типове с един, от които почти се сбих, ще ви посъветвам ако някога изпаднете в подобна ситуация да бъдете спокойни и да не обръщате внимание на подобни образи.
Тук е момента и да благодаря на Милко за великолепната тема написана от него, всъщност ако изпаднете в подобна ситуация, забравете всичко от по горе написаното от мен и направо прочетете неговата тема, където всичко е описано кратко, точно и ясно.
Ето и една снимка от престоя на моя разбойник в дивата природа:
https://www.dropbox.com/s/25tgtijurskyhom/IMG_5594b%20as%20Smart%20Object-1.jpg (https://www.dropbox.com/s/25tgtijurskyhom/IMG_5594b%20as%20Smart%20Object-1.jpg)
-
Хубаво е, че историята е с хубав край - извадил си голям късмет! Разкажи малко повече за средата, в която беше папагалът ти? Градска? Блокове? Къщи? Селски дворове? Гориста? В полето?
Аз разбирам желанието/нетърпеливостта човек да търси пилето през целия ден. И аз минах по тоя път, и аз ползвах бинокъл... За да се уверя (вече многократно), че шансът да локираме папагала визуално е нищожно малък. Най-сериозният шанс е да го чуем вечер или сутрин - периодите от деня, когато папагалите вокализират най-много.
Стискам палци да не ти се повтаря такъв епизод! :)
-
Дано наистина не се повтаря повече. А относно района, в който избяга е в началото на град Кюстендил, в тих квартал с много зеленина състоящ се от къщи с много свободни пространства близко до гора и поле, като в близост има няколко села.
-
Тук е мястото да ви разкажа една случка от тази пролет за избягала корела .Тя е на около 5год.гледат си я от дълго време има си и другарче също корела.Пускат ги свободно в стаята, стопанката им излиза с тях на рамо да си простира прането и до тази пролет не са имали проблеми.Но в тази сутрин едното пиле отлита без причина през отворената врата , много викане търсене без резултат.Същата сутрин аз работя в детска градина в квартала чух че от покрива на градината свири корела, два часа по късно излязох да изпуша една цигара и видях комшииката която отиваше на работа да се оглежда на високо , ходеше бавно спираше и веднага се сетих каква е работата.Казах и че цяла сутрин чувам от покрива корелчето бях го и видяла опитахме да го викнем то горкото правеше опити да слезе зарадва се като я видя но не успяваше , правеше няколко кръга и отново на покрива.Жената я беше страх да се качи на покрива доста е страшничко особенно слизането, наложи се аз да отида но както се сещате само успях да го уплаша.Викахме молехме му се не успя да слезе остана си горе а тя вече доста закъсняла отиде на работа.Цял ден ми звъня да пита още ли е тук, но следобяд корелчо отлетя и го изгубих от поглед не го и чувах вече.Пвече.Привечер се чухме и и казах на къде отлетя, посъветвах я да обиколи тези блокове и да се ослушва.Каква беше изненадата ми след няма и час ми се обади да благодари минала от там където го видях за последно и чула че се обажда от последните етажи, качила се и звъннала отворила и млада жена но твърдяла че това са си нейни корели и ги гледа отодавна.Комшииката си тръгнала но щом слязла пред входа жената я настигнала и се извинила .имала си едно папагалче и преди часове това другото кацнало на балкона им отворила вратата и то си кацнало само върху клетката на нейното искала да си го остави, но размислила че не е права да постъпва така и го върнала.Това е още една история с щастлив край а съседката вече не простра и не пуши с папагалите на рамо на терасата