Ето ме отново.
Милко - виждаш ли колко съм, активен

. (Шегичка)
Чувал съм за един метод за визуално определяне пола на лутино (бяла) корела. Не знам доколко е точен, но по този метод избрах Бобо, и за сега смятам че съм прав.
Та значи: Корелчето трябва да се хване. Обръща се по гръб и се разтварят крилата. Ако е момче ясно се виждат едни жълти ивици, напречно по диагонал през цялото крило. Седи като "карирано". Тези ивици са много тънки и нежни, едва-едва забележими, да не помисли някой, че са ярки и големи. Дефакто, ако не се опъне крилцето, и не се вгледа човек, няма да ги види.
Та по този начин аз взех Бобо за момче.
Може би тук е мястото да разкажа една хем смешна, хем. като се замисля много тъжна история.
Като дете имах вълнисто папагалче, което сутрин изкарвах на балкона. Един ден, глупавото същество си отворило клетката и излетяло. (Дано да са го намерили добри хора). Та от тогава много исках да си имам папагалче. Един ден братовчед ми предложи да ми подари неговата корелка, защото го будела рано сутрин. Приех с огромно удоволствие. Но ..... Племениците ми нададоха вой, и братовчед ми бе принуден да отстъпи и да си го остави. Обаче вече ми беше обещал, и предложи да ми купи. В последствие се оказа, че е много зает и м и даде пари, аз сам да си го купя. От тук започва историята, която исках да разкажа.
Извинявам се за дългата интродукция.
Абсолютно млад и неопитен, въоръжен единствено с желание тръгвам към наи близкия магазин. Чул, недочул. Разбрал, недоразбрал....
Тогава знаех, че САМО мъжките пеят и танцуват, че САМО мъжките могат да се научат да говорят. Питам в магазина, дали е вярно - те потвърждават. И така аз съм твърдо решен, че искам момче.
Продавачите ме уверяват, че едно пиленце е момче и аз го купувам. Взимам го с клетка, куп играчки, храни и тем подобни, и щастлив политам към вкъщи.
На следващия ден се прибирам от работа и..... Момчето снесло яйце. С тъпата си глава решавам, че не искам момиче, и с още по тъпата си глава взимам пилето, взимам яйцето и се връщам в магазина. Въпреки, че това беше преди повече от 6 години, до ден днешен, се псувам като се сетя колко глупав съм бил, колко неразумно съм постъпил, и колко несправедливо съм постъпил, към и без това изтормозеното пиленце. Яд ме е на мене си, и ми е много жал за горкото момиченце. Няколко дни по-късно исках да взема същото пиленце обратно, но го нямаше в магазина. Не питах магазинерите, но искрено се надявам, да не съм направил нещо на и без това изтормозеното от снасяне пиленце.
Ето как невежството може да бъде и смешно и тъжно. Старая се на всичките си познати, които искат да си вземат папагал, да разяснявам всичко което знам, само и само да не се стига до такива конфузни ситуаций.
Това беше от мен. Надявам се да не съм ви отегчил.
Веско и Бобо