Папагалите домашни любимци

Току що сте си взели папагал у дома? Чудите се, това животно как ли ще го гледате? Дали ще ми проговори? С какво да го храня? Дали трябва да му правя някакви имунизации, както се прави с кучета? Дали трябва да полагам някакви по-специални грижи за него? Дали трябва да го пускам извън клетката? Мъжко ли е? Женско ли е? Може ли да се разбере? Има ли разлика, ако е мъжко или женско? Как да го обучавам? И така нататък…

Чудите се, но не намирате отговорите на тези въпроси в книжката за папагали, която сте си купили от зоо-магазина с толкова надежда. Лесна работа! Влизате в Интернет и търсите информацията, която ви трябва. Но дори там – на един и същ въпрос намирате два взаимно изключващи се отговора. Хммм… Не е лесна тази работа с папагала 😉

За съжаление у нас няма достатъчно информация за хората, сдобили се с такова интелигентно животно каквото е папагалът. Целта на тази статия е да даде най-обща представа за тези неща на настоящи и бъдещи стопани на папагал. Отбелязани са само най-важните неща, които е добре да имаме предвид, ако искате папагалът ви да разгърне заложбите си и да ви радва в най-голяма степен. Папагалите живеят твърде дълго за да си позволим да пренебрегнем грижите за тях. Дори сред по-дребните видове, като корелите например, се срещат птици, живели по над 25 години. Папагалите жако живеят по над 50 години, като има документирани случаи на жако по над 80 години. Взимайки си такъв домашен любимец, най-често си взимаме другар до живот.

В природата има стотици видове папагали. Най-популярни като домашни любимци у нас изглежда са вълнистите папагалчета, корелите и жакото. Вече не е такава рядкост хора да отглеждат в дома си какаду, амазона, александър, сенегалски папагал, розела, а също така и от най-големите представители на папагалския род – папагалите ара. В тази статия става дума основно за жако като представители на средните по размер папагали и корела като представители на по-малките видове. Същевременно, тъй като се разглеждат най-основни неща свързани с грижите за тези птици и техните особености, информацията важи за всички останали видове.

Като изключително интелигентни животни, папагалите притежават своя строга индивидуалност. Твърде малко са конкретните неща, които можем да кажем за папагал и те да са валидни за всички. Може би най-често задаваният въпрос е дали всички папагали “говорят”. Да, всички папагали имат заложби да възпроизвеждат човешка реч. Но съвсем не е вярно, че всяка птица ще проговори. При отделните видове тази способност е различно проявена.

Сякаш най-рядко се срещат корели, които да бърборят. Счита се, че това е така поради спецификата на техния “глас” – твърде фалцетен, твърде високи честоти. Вероятно тези чудни птички бърборят не по-малко от техните по-големи братовчеди, но поради тази специфика, ние не можем да “чуем” тяхното бърборене, то не звучи по начина, по който звучи човешката реч. За сметка на това, те са големи майстори на свирукането. И разбира се, имат своите превъзходни качества, които ги правят едни от най-търсените домашни любимци.

Вълнистите папагалчета също са едни от най-добрите дърдорковци. Ненадминати по отношение на точността, с която се възпроизвежда човешката реч обаче са папагалите жако, известни още като Африкански сив папагал. Независимо от това, не са рядкост папагали жако, които не проронват и дума през живота си. Дали един папагал ще проговори или не зависи от индивидуалните му особености както и от домашната среда, в която е отглеждан и се развива. Практически човек не е в състояние да промени индивидуалността на отделната птица, но за сметка на това изцяло от нас зависи обкръжението му и начинът му на живот. Поради това, колкото по-добре се грижим за тях, толкова по-голяма е вероятността да се окажем стопани на едни големи дърдорковци;-)

Широкоразпространен е митът, че мъжките папагали са по-добри бърборковци от женските птици. В това твърдение почти няма никаква истина. Особено за средните и големите видове папагали, при които “проговарянето” зависи в най-голяма степен от индивидуалността на птицата, независимо дали е мъжка или женска. При по-малките птички, особено при корелите, полът изглежда все пак има някакво значение за “певческите им дарби” тъй като в природата мъжките са по-вокални от женските индивиди.

Като стана въпрос за имунизациите – не, папагалите не се имунизират както домашните любимци, които познаваме – кучето и котката. Освен това, все още е доста трудно в България да намерим добра, специализирана ветеринарна помощ за папагалите ни. Поради това, за да имаме здрав, жизнен и игрив домашен любимец ние трябва да положим усилия за да предоставим на организма му всички онези хранителни вещества, витамини и микроелементи, от които се нуждае за да си изгради силна имунна система, която да противостои на множеството болестотворни микроорганизми в заобикалящата ги среда.

Всеки може да се досети, че за целта трябва да даваме на папагалите си разнообразна и питателна храна. На днешно време се счита, че за средните и големите папагали е най-добре да се хранят с пресни зеленчуци и плодове. Тоест, най-голям дял в храната им се полага на пресните зеленчуци и плодове – около 70% от храната им. Друг важен елемент на храната им са пелетите – пресовани концентрирани храни. За съжаление, у нас все още много трудно се намират пелети за птици, докато аналогичните храни за кучета и котки са масово използвани. Предлагането на малки количества от нашата човешка храна – без тлъсти, трудносмилаеми и силно подправени храни, също е полезно за папагалите ни. Даването по малко и разнообразни ядки е необходимо за нормалното им развитие. Едва на последно място се нареждат зърнените смески и слънчогледа.

За съжаление, птиците, които се предлагат у нас са приучени да се хранят предимно със слънчоглед и зърнени смески. Безспорно това е най-лесно за тези, които се грижат за животните. Лесно е да им напълним купичката със слънчоглед и като го изяде папагала да го сменим с нов. Но това по никакъв начин не благоприятства доброто здраве на птиците. Слънчогледовото семе е много богато на мазнини и особено папагали, които са отглеждани предимно в клетки страдат от затлъстяване с всичките последици от това. Такива папагали твърде лесно могат да се разболеят, но дори и да не се разболеят докато са млади птици, не след дълго се превръщат в тъжни гледки в домовете ни – дремейки по цял ден на кацалката и в най-добрия случай мърморейки нещо. Папагалите са изключително жизнени същества – като повечето птици. Здрав и жизнен е този папагал, който през повечето време от деня играе с играчки, движи се, упражнява мозъка и тялото си.

Наред с добрата и разнообразна храна, важно е да знаем кое в дома ни представлява опасност за живота и здравето на тези птици. В интернет има обилна информация по този въпрос (http://www.plannedparrothood.com/plants.html). Измежду вредностите в домовете ни си заслужава да споменем тефлонът като най-честият причинител на смърт на папагалите в домовете на хората (http://www.ewg.org/reports/toxicteflon/es.php). Авокадото, зърната кафе, дифенбахията, филодендроните, почистващите препарати, алкохолът са все токсични за папагалите ни неща.

Много вреден за папагалите ни е цигареният дим. Поради това, ако не може да се избегне пушенето в помещението, където е папагалът, трябва редовно да се проветрява добре като се избягва максимално оставянето на птицата на течение. Различните ароматизатори, ароматизиращи пръчици и т.н. представляват опасност за здравето и живота на папагалите ни.

Папагалите имат необходимост да гризат различни неща. При много птици това е основно занимание през по-голямата част от деня. Ако папагалът е извън клетката много е вероятно да повреди мебели или други неща в къщата, но което е по-лошо, може сериозно да се нарани или дори да причини смъртта си. Освен отровните растения и вещества, сериозен проблем представляват например електрически кабели. Един среден или голям папагал е в състояние да прегризе електрически кабел за секунда. Можете да си представите какви ще са последствията от това. Поради това, отделно от мерките, които би трябвало да вземем преди да пуснем папагала извън клетката в дома ни, от изключителна важност е да го научим на основни “правила” на живота в дома ни.

Споменахме, че за да разгърне в най-голяма степен качествата си един папагал в дома ни, от нас зависи да му предложим среда, която да го стимулира максимално за това. От огромно значение в това отношение е възможността да се упражнява физически и умствено. Който е наблюдавал как се държи един жизнен и игрив папагал има представа за какво става въпрос. Тези животни удивително много приличат в игрите си на малко дете! Не напразно се твърди, че един папагал жако в емоционално отношение достига равнището на 3-годишно дете, а в интелектуално – това на 5-годишно дете.

Ако не осигуряваме на папагалите ни интензивно умствено и физическо стимулиране не бива да се чудим и да се сърдим на животното, ако след време се превърне в зло същество, което хапе всеки, който дръзне да се приближи до него, кряска силно и продължително до степен, която не се издържа от присъстващите в дома (а също и от съседите – особено за какаду!) и ред други нежелани поведенчески реакции. Такъв папагал просто няма да има никакви качества на домашен любимец.

Най-лесно в дома ни можем да постигнем това чрез много и най-разнообразни играчки, които да даваме на папагалите ни за да се занимават през деня. Особено през времето, когато отсъстваме от къщи. Все още у нас няма достатъчно разнообразни и интересни играчки за средни и по-големи папагали. За сметка на това, в Интернет изобилстват снимки на такива играчки (които разбира се могат да бъдат поръчани и платени през Интернет) и всеки стопанин с малко склонност към подобен род занимания би могъл да ги направи сам. При това следва да внимаваме какви материали използваме за направата им, за да не застрашим здравето на птицата.

Дори предоставянето на свежи клонки – по възможност откъснати от дърво, което е отдалечено от улици и пътища – е прекрасно занимание за пернатите ни любимци – възможност да гризат до насита! Също така едно жако би било безкрайно доволно, ако му предложите кочан царевица да гризе и да играе до пълното му разрушаване. Безвредни за папагалите ни са повечето дървета. Не се препоръчва използуването на клони от череши, дъб, кедър и др. По-подробна информация за това, кои растения са вредни можете да намерите на посочения по-горе уеб сайт.

В оптималния случай стопаните могат да правят така, че дори в дома папагалът да се “труди” за осигуряване на храната си, или поне на любимите си лакомства, търсейки ги в най-различни импровизирани “скривалища”. Например, вътрешността на играчки е чудесна възможност за това. По този начин от една страна птицата играе и разрушава самата играчка, а от друга страна вътре намира скрито любимо лакомство. Това е прекрасен начин да осигуряваме положителни занимания на папагалите ни.

Папагалите имат необходимост да бъдат къпани редовно. Различните птици имат свои предпочитания по отношение на начините, по които да бъдат къпани. Някои предпочитат да го правят във ваничка с вода (обикновена тава върши чудесна работа). Други обожават да бъдат пръскани с пръскачка за цветя. Трети предпочитат къпане под чешмата на мивката. Моето жако например не ме пуска да влезна в банята под душа без той да е с менJ Вие сами ще разберете какви са предпочитанията на папагала ви за къпане като експериментирате с различните възможности.

Следва обаче да имате предвид, че болшинството птици, които можем да си купим у нас не са приучени на тези полезни за тях неща. Най-често в началото папагалът ще настръхва и ще гледа да избяга от пръскачката. Не го насилвайте. Започнете със съвсем кратки “сеанси” докато птицата се успокои и се увери, че в това няма нищо страшно. Не след дълго къпането ще се превърне в едно от най-големите удоволствия на папагала ви.

Най-добре за птиците ни би било осигуряването на голяма волиера извън дома, на слънце и чист въздух. Слънцето и чистият въздух са от изключително значение за доброто здраве на нашите пернати домашни любимци. Колкото повече престояват на открито по този начин, толкова по-здрави и игриви ще бъдат те, толкова повече радост ще ни доставят.

Папагалите, както всички птици (с много малки изключения), са надарени със способността да летят. Мечтата на човека векове наред! Полетът на птиците е едно от най-големите вълшебства в природата! Чрез летенето птиците набавят храната си, избягват хищници, предвижват се в пространството в търсене на оптимални условия за живот. Безспорно летенето е най-типичното, най-важното нещо за всяка птица. Вярно е, че в домовете ни много от функциите на летенето изгубват значението си. Например, храната им се предоставя наготово, не се налага да прелитат разстояния в търсене на по-топъл климат и т.н. Но техният организъм е пригоден да лети! Летенето е необходимо на птиците така както ходенето е необходимо на хората.

От една страна летенето осигурява необходимото за птиците физическо здраве, но от друга страна то им дава увереност, премахва тревожността им, прави ги много по-спокойни и склонни да се доверят на стопаните си. Като всяко плахо животно, птицата има необходимост да може да избяга по най-бързия начин от това, което я застрашава. Или поне от това, което птицата “мисли”, че я застрашава. При тях отлитането в резултат на уплаха е рефлекс. Както хората инстинктивно се отдръпват на секундата от нещо, което ги застрашава без да обмислят доколко реална заплаха е то, така и птиците имат нужда от това. Единственият начин по който една птица може да го направи е да отлети. Ако е лишена от тази възможност, в птицата се натрупва тревожност, стрес. Трудно е да очакваме от такава птица да ни се довери, да ни повярва, че желаем доброто й.

За да осигурим възможност на папагала ни да лети в дома ни е необходимо да вземем мерки както за безопасността му (напр. мрежи на прозорците), така и за това да го обучим на елементарни неща необходими за да можем все пак да запазим някакъв контрол над животното. Например, за да можем да го върнем обратно в клетката, когато е необходимо. За да научим папагала си на такива елементарни неща, самите ние трябва да знаем как да го направим. Обучаването на животни и в частност на птиците е въпрос на начин на живот. На постоянно показване на любовта ни към животното, на усърдно запознаване с положителните методи на възпитание и обучение, които са общовалидни за всяко живо същество.

Един начин за облекчаване живота на стопаните на папагали е подрязването на крилата и отнемането на възможността на папагала да лети. В редица страни практиката на подрязване на крилете е масова, в други страни (например в повечето страни от Европа) това се счита варварско отношение към птиците, проява на жестокост. Не е трудно да се досетите, че аз вярвам в абсолютната необходимост от това птицата да бъде птица, да не бъде лишавана от най-изконната си характеристика – възможността да лети!

Важността на този въпрос по отношение на цялостното развитие на папагала в дома ни е в пряка връзка с начина, по който ще вземем решение дали да оставим птицата да лети или да подрежем крилете й. Би следвало това да се прави след пълно анализиране на условията във всеки отделен дом, на възможностите на стопаните да полагат адекватни грижи за обучаването на папагала и за осигуряване на неговата сигурност и безопасност. Подрязването на крилете би следвало да се прави тогава и само тогава, когато се убедим напълно, че летенето в дома е немислимо.

Става ясно, че отглеждането на папагал в дома не е най-лесното нещо на земята. Но все пак е възможно! Изграждането на доверие между папагала домашен любимец и човека носи огромна радост и удовлетворение както на животното, така и на стопанина му! Колкото по-голямо е едно препятствие, толкова по-голямо и по-пълно е удоволствието от преодоляването му. Дали ще имате домашен любимец, който по цял ден стои на кацалката в клетката си или ще се радвате на жизнеността, на игрите на бърборенето на едно от най-интелигентните животни в природата – изборът е ваш! Помислете си!