Много растения са производители на биологично-активни химически вещества, повечето от които в малки дози имат лечебно действие, но в големи дози са силно отровни или канцерогенни и увреждат организма или предизвикват смърт.
Дозата, която предизвиква проява на първите типични симптоми на отравяне за съответното вещество се нарича токсична, а тази, която предизвиква смърт – летална.
Характерно е, че тези биологични вещества са безвредни за някои животински видове, а за други са отровни и дори смъртоносни.
По-разпространените биологично-активни химически вещества са:
Алкалоиди - химически съединения с алкален характер, които съдържат азот обикновено се свързват с органични киселини. Алкалоидите се концентрират главно в листата и корените на растенията, а по-малко в кората, семената и стъблата. С дъбилните вещества (танините) алкалоидите образуват утайки, които не могат да се резорбират. По известни алкалоиди са морфин, атропин, скополамин, хинин, галантамин и др. На учените са известни повече от 900 алкалоида, но поради обстоятелството, че лечебните им дози са твърде близки до токсичните, само малка част от тях се използват в медицината.
Гликозиди – тези съединения не съдържат азот, не проявяват алкални свойства и не образуват съединения с киселините. При обработване с киселини и др, те образуват монозахариди (обикновено глюкоза), но не са сладки, а са много горчиви, например вкуса на пелина (Artemisia sp.) Много растения, съдържащи гликозиди се използват за лекуване на редица заболявания още от древността. Такива са морски лук, горицвет, момина сълза, червен и вълнест напръсник и др. Всички те обаче в голяма доза са отровни.
Гликоалкалоиди – своеобразни хибриди с характерни свойства както на алкалоиди, така и на гликозиди. Молекулите съдържат агликон (незахарна) и гликон (захарна) части. Такива вещества са особено токсични за повечето животни и за човека. Съдържат се в голям брой разпространени растения например - картофи, домати и др. В картофа например гликоалкалоиди има в листата, стъблата, плодовете и в значително по-малко количество в кората и грудките. За разлика от много от алкалоидите и гликозидите, гликоалкалоидите все още не намират голямо практическо приложение поради голямата им токсичност.
Сапонини – тези вещества проявяват отровните си свойства в зависимост от начина, по който попадат в организма. Попадайки през устата в храносмилателната система, те не оказват токсично въздействие и са практически безвредни. При попадане обаче непосредствено в кръвоносната система, те предизвикват хемолиза (разрушаване на червените кръвни клетки), което може да предизвика смърт на организма. Сапонините са извънредно токсични за риби, защото чрез хрилете попадат директно в кръвта им.
Фитонциди – това са отделяни от растенията летливи или течни вещества, способни да спрат развитието или да убиват микроби, едноклетъчни, някои вируси и др. Това са растителни отрови, предназначени да се справят с микроорганизмите, нападнали растенията. Голяма фитонцидна активност имат лук, чесън, борови и еквалиптови дървета и др.
Етерични масла – това се летливи безазотни съединения като терпенови въглеводороди, алкохоли, алдехиди, кетони, феноли, етери и др, които при изпаряването си разпространяват аромат. В състава им липсва глицерол. За първи път те били изолирани през Средните векове от алхимиците, които прекарвали дни и нощи в търсене на елексира на живота и философския камък. Алхимиците дестилирали редица лекарствени и отровни растения, за да получат от тях “действащите начала”. При тези опити били получени маслоподобни вещества със силен аромат. За разлика от обикновените растителни масла, те се изпарявали бързо и били наречени етерични масла.Ролята им е да предпазват растенията от болестнотворните микроорганизми, насекоми, кърлежи и др. Освен това при изпаряването си те предпазват растението от прегряване при големи горещини.
Флавоноиди – фенолни съединения с два ароматни пръстена. Растенията произвеждат флавоноиди за да се предпазят от гъбични, паразитни и други заболявания. Разпространени са в почти всичките им части. . Изолирани са повече от 4000 различни флавоноида . Напоследък навлизат широко във фармацевтичната промишленост, поради големия си диапазон на действие.
Растенията съдържат и редица активно-действащи химически вещества – дъбилни, слузни, кумарини, пектинови и органични вещества, витамини, ензими, хормони, смоли, антибиотици, инулини, белтъци, восъци, липиди и др. Отравяния с растения могат да получат и от някои органични киселини (циановодородна, оксалова). Лактоните, съдържащи се в лютичето, в дивия пелин и др., багрилните вещества съдържащи се в елдата, звъниката, семената на памука и пр., също могат да имат токсично действие.
Редица фактори оказват влияние върху токсичността на дадено растение - географска ширина, надморска височина, състав на почвата, метеорологични условия, време на събиране и др. Различно е съдържането на токсични вещества в различните части на растенията. При чемеликата и самакитката отровните вещества са в коренището, при напръстника - в листата, а при къклицата - в семената.
Как дадено токсично растенията влияе на птиците зависи от три основни фактора:
1.От вида на растението.
2.От вида на птицата.
3.От погълнатото количество, сравнено с размера (теглото) на птицата.
Например ако какаду погълне малки парченца филодендрон, може да получи слаба или средна степен на токсициране, докато същото количество от растението или по-малко може да бъде смъртоносно за вълнисто папагалче.
По принцип отравянията с растения протичат остро или хронично. Острите отравяния обикновено се дължат на употреба на голямо количество (свръхдозиране) и се характеризират с внезапно и бурно протичане. Хроничните отравяния настъпват вследствие продължителна употреба от съответното растение на количества, които са нетоксични при еднократно поглъщане. Постепенно тези малки дози се натрупват в организма и достигат определено ниво, в резултат на което се получава токсикация. Характеризират се с бавно, незабелязано начало и с постепенно развитие на клиничната картина.
Отравянията с лечебни растения могат засегнат редица органи и системи на живия организъм и да протекат със симптоми от най-различно естество.
Засягане на нервната система се получава предимно при отравяния с растения, съдържащи етерични масла и алкалоиди. Проявите се изразят във възбудни явления или явления на потиснатост и парализа. Типични са двигателно безпокойство, психична неуравновесеност, учестено дишане и кръвообръщение, халюцинации. При отравяния с блян, татул, лудо биле, зърнеш, чемерика и др. са харктерни маниакални състояния, а за отравяния с мак, отровна глушица, бучиниш -парализа на дишането, понижена чувствителност, затруднени движения, отслабени рефлекси, сънливост.
Засягане на стомашно-чревния тракт се получава предимно при отравяния с растения, съдържащи сапонини, гликозиди, токсоалбумини. Настъпва гадене, повръщане, болки в корема, понякога кръвоизливи. Към тези явления се прибавят и явления от страна на централната нервна система, на дишането, на отделителната система.
Засягане на сърдечно-съдовата система се получава при отравяния с растения, съдържащи сърдечно активни гликозиди - напръстник, момина сълза, кукуряк и др.
Растения съдържащи летливи вещества - етерични масла, синапени масла и др. предизвикват засягане на отделителна система. Типични са бъбречни прояви с често уриниране или намалено отделяне на урина, кръв в урината и др.
Растения или техни части, съдържащи циановодородна киселина предизвикват нарушения в газовата обмяна и кислороден глад на тъканите.
По степен на токсичност растенията могат да се групират в три категории – ниска, средна и висока.
