Папагали в България
Всичко за папагалите => Кой съм аз... => Темата е започната от: Evailo в април 19, 2009, 04:50:39 am
-
Здравейте,щастливи сме да бъдем част от вашето сплотено семейство.Ха,мисля,че се увеличихте с още двама нови членове на фамилията.Пардон!Трима са!
Много поздрави и от нея–2 годишната ни красавица Руди,която току–що май ви поздрави с едно "фиу–фиу".
Тя май също задочно си намери нови приятели!!!
Ще се радвам отсега нататък да споделям с вас моите забавни и не дотам забавни моменти с малката пакостница,а и да дискутираме и вашите интересни истории.А защо не и да помогна със някой мнение и съвет.
Още веднъж–ДОБРЕ ЗАВАРИЛИ!!!
;) :)
-
Добре дошли на клона :)
Ще се радваме да научим повече за вас :)
-
Добре дошли! Чакаме истории и снимки!
-
Добре дошли и от мен! :)
Красавицата Руди, какъв модел летящо зверче е? :)
-
Малко въведение за нас.
Ние сме младо семейство,живеем в Милано.Много обичаме животните и непрекъснато се изправяме пред нови предизвикателства в името на "тяхно величество"-домашните любимци.Всичко започна преди около 3 години,когато решихме да си гледаме катерички вкъщи.Оказа се,че това се оказа доста болезнено удоволствие,най–вече за пръстите ни.Въпреки непрестанните глезотии с които обсипвах нашата двойка катерички,така и не можахме да спечелим тяхното доверие.Всеки ден се ходеше до гората и се събираха клони,листа и какво ли не за да може клетката да симулира естествената флора на природата.Представям си какво ли са си мислели комшиите–"Тия хора сигурно са тревопасни"
(http://media.snimka.bg/2720/011694430.jpg)
Животинките ни изпохапаха многократно по ръцете при всеки опит за погалване и контакт.Бяха като шевна машина с тия остри зъбки,в сравнение с които ухапването от папагала е като нежно погалване. :o
Един ден просто ги заведох в гората,сложих клетката до едно дърво,отворих вратичката и ги оставих да си заминат.И да ви призная ми се сви сърцето,въпреки многото белези и изпохапвания по ръцете,все пак се бяхме привързали към тях.Но както казваше Николай Хайтов–"Дивото Зове" и не можеш да го пречупиш или поне ние не успяхме.
Решихме да си вземем по социален домашен любимец.
Така започна нашата одисея с екзотичната ни приятелка.
Взехме я на 3 месеца от един развъдник 120 км източно от Милано.Градчето се казва Дезенцано,непосредствено до най-голямото езеро в Италия–Лаго ди Гарда.
Хубавото беше че тя беше като празех бял лист,готова да поема всичко от нашите навици и привички.Подлежеше много лесно на възпитание,може би защото е и женска като че ли не беше много своенравна.
Проблеми се появиха когато ни се наложи да заминем спешно до Бразилия за 3 месеца.Наложи се да я оставим в офиса да се грижат за нея,а тя беше само на 7 месеца.Купихме абсолютно същата клетка като тази вкъщи,аранжирахме я по същия начин за да не и се отрази много промяната.Но се оказа че нашето отсъствие е нямало как да бъде заменено.Но ние тогава не бяхме много информирани.Изпаднала в сериозна депресия,Руди си беше изскубила почти всички пера отдолу на коремчето и малко на гърба.Като се върнахме и я видях направо ми се доплака.За щастие тук в Милано има клиника специализирана за екзотични животни и специално папагали като нашето Жако.След обстойни консултации със лекаря,денонощни бдения пред клетката,известно количество лекарства и много търпение нещата се оправиха.Значително допринесе и факта че имаме градина и чистия въздух и прекараното време на открито ускориха възтановяването.
Тук е по средата на лечението.
(http://media.snimka.bg/2720/011694505.jpg)
Сега за наше безкрайно щастие Руди е една много кокетна и чаровна дама.Приказлива и много музикална.Нетипично за жена е и футболен запалянко,свири перфектно химна на любимия ми Левски и то точно когато гледам мачове.
Абе изобщо кво да ви разправям повече,вие си знаете какво е с това разкошно животно до себе си!!!
(http://media.snimka.bg/2720/011694424.jpg)
-
Радвам се за щастливата развръзка на историята ви с Руди! И ние си имахме подобно изживяване, макар че бяхме оставили Поли на грижите на свекър ми и свекърва ми - хора от семейството които той познава, си го взехме не съвсем оскубан, но надъвкан, нямаше едно здраво перо по себе си - всички бяха отхапани.
Виждам, че е с рязани крила, но нали съзнавате риска от това да стои на открито свободна. Макар и с подрязани крила папагалите могат да отлетят и това дори е по-опасно отколкото ако отлети папагал с неподрязани крила. Във форума има доста по темата!
Галя и Поли
-
Здравейте Галя и Поли! :) ;)
Мислили сме върху това,но иначе беше по–лошо защото не можеше да взима правите ъгли вкъщи и се удряше на няколко пъти в ръбове и стени.Един път така се фрасна милата Руди на един завой,че 2 дни не яде и беше едно треперене да не и стане нещо. :o
А и се доверяваме напълно на нейният лекар,той и подрязва крилата,пили човката и ноктите определени месеци в годината.Той е специализиран само за папагали.Успокоявам се че е доста отдаден на работата си и предполагам,че няма да направи някоя глупост,казал ни е да му звъним дори и през нощта,ако нещо не е наред,защото при животните понякога мерките е важно да се вземат до минути заради по–бързия им метаболизъм.А и нашата не може да лети повече от 2–3 метра,което и стига да не се наранява стига да не я слагаме прекалено нависоко и да реши да скочи.
А за врагове като котки и кучета и дума не може да става тъй като къщата ни е добре оградена,а и тука нямаме улични животни.
Поздрави.
Иво и Паула.
-
Както вече и Милко те посъветва прочети обстойно статиите за летенето!
Нашия в началото с подрязаните крила (така го купихме) също се блъскаше в стените и кацаше като зряла круша, но нещата се оправиха като смени перата.
-
Ще прочета,объркан съм вече,не знам на какво да вярвам ::)
Благодарим ви много за съветите!
;)
-
А и се доверяваме напълно на нейният лекар,той и подрязва крилата,пили човката и ноктите определени месеци в годината.Той е специализиран само за папагали.Успокоявам се че е доста отдаден на работата си и предполагам,че няма да направи някоя глупост,казал ни е да му звъним дори и през нощта,ако нещо не е наред,защото при животните понякога мерките е важно да се вземат до минути заради по–бързия им метаболизъм.А и нашата не може да лети повече от 2–3 метра,което и стига да не се наранява стига да не я слагаме прекалено нависоко и да реши да скочи.
А за врагове като котки и кучета и дума не може да става тъй като къщата ни е добре оградена,а и тука нямаме улични животни.
Поздрави.
Иво и Паула.
Късметлии сте да имате лекар, на когото да имате доверие по всяко време, ако се наложи :) Убеден съм, че човекът прави само неща, които би правил и за собствения си папагал, неща за които е убеден, че са най-доброто за птицата. Но не забравяй, че той е специалист по болестите при папагалите, там е силата му.
Всеки стопанин най-добре познава обстановката си, възможностите си, конкретиката в дома си. Не съм склонен да приема, че всички папагали домашни любимци трябва да бъдат гледани по абсолютно еднакъв начин. В някои домове може би е по-удачно папагалът да е с подрязани криле, но в други да е обратното? Това ще прецените вие с Паула на базата на знанията, които придобиете за домашния ви любимец. Нали е живо същество, нормално е да се притеснявате и интересувате от въпросите свързани с оптималното му отглеждане. Мисля, че и радостта от отглеждането на Руди и общуването с нея ще бъдат много по-големи тогава :)
В началото всички сме минали по този път - като не познаваме животното и спецификите на отглеждането му, всички сме склонни да се доверим на хора, които ги познават по-добре. Но в един момент като понатрупаме познания и опит започваме да проявяваме повече смелост и да се грижим за птицата както ние смятаме, че ще е най-добре за нея. Хората, които обичат искрено домашния си любимец мислят за тези неща, притесняват се, чувстват се объркани и т.н. В това няма нищо странно :)
-
Честно казано и аз благородно завидях за лекарите специализирани за екзотични животни и папагали. Малееее де такъв късмет и тука. Нашите грубо казано мрат на поразия, ако им се случи нещо сериозно. Тц тц тц браво на вас. Дано все пак да не ви се налага да посещавате лекаря.
-
Абе вие сте страшни!!! ;D ;D
Убедихте ме,а аз не се убеждавам лесно.Ще ги пускаме крилцата,пък каквото ще да става.Притеснява ме само че тя вече свикна да стои в градината абсолютно свободна и сега не знам как ще реагира в клатката вън.А да ви кажа,постопли ли се малко ние сме само отвън,там вечеряме,почиваме си и това единственото време когато сме цялото семейство заедно и тя си е свободно вън от 17ч. до 22ч. примерно.А не става ние да сме отвън а тя да стои сама вътре па макар и свободна извън клетката.Ще трябва да измисля нещо рационално.
Стигнах дори до идеята да и построя нещо по голямо,загадено с мрежи и да направя дървени рамки,да посадя дръвче т.е малко флора за визия и кацалки.Но пък градината не е чак толкова голяма и в този случай тя ще я окупира цялото пространство и трудно ще стане.
Има ли някакви неща които се връзват за крачета превантивно примерно дълго въженце или така може да се изкоруби крачето?
Някой знае ли някакви алтернативни превантивни мерки? ::)
Защото хем ще ми се иска да я пускам свободно,хем не ми се иска да я загубя,не дай си боже.
-
Ами волиерата си е добра идея, макар и не особенно голяма, пак ще е по-голяма от клетката, а това за крака е много опасно може рязко да се дръпне , да излети и да падне и си навехне крака. Моя така падна веднъж с харнеса. След време свикват с дължината, но има риск да се развърже или да прегризе въжето, абе рисковано си е най-добре си е волиерата, като е малък двора дигай мрежа над целия двор и готово ;D - като асмалък
-
Привет и от нашето ято,
наистина идеята на Галя ми се струва най-удачна :D, ако може да се осъществи ще е още по-добре - това с мрежата съм го виждала в една зоологическа градина в Израел, едно доста голямо пространство беше оградено с много ситна мрежа (тя почти не си личеше) и там имаше десетки видове птици, които си съжителстваха и летяха като в напълно естествената им среда в природата....
-
Всъщност, направата на волиера за навън не е абсолютно никакъв проблем, особено за инженер човек ;D
Разбирам чудесно желанието пилето да е навън заедно с вас в хубавото време :) Аз поръчах да ми направят обикновена волиера с дървена рамка и вече 5 години я ползвам с голям успех, когато отидем на Велинград. Мисля, че е 2м х 2м х 2м. Ето как изглежда:
(http://www.papagalibg.com/photo_album/Slideshow/Aviary.jpg)
На сайта ми има слайдшоу с много снимки във волиерата - ако някой не ги е виждал все още ;)
Поздрави,
Милко
-
Поздрав за добре дошли и от нас с Пилето!
Хубава мома си имате,да е жива и здрава и скоро да се радва на една нова просторна волиера с много занимания! :)
-
Добре дошли и от нас -Ели и Флипи! Да ви е живо и здраво пилето и да видим скоро снимки във волиера ;)
-
Мерси за гостоприемството и на Len4ita i Pile и на техните сладки птички!! ;)
-
Сетих се и още една интересна история с драматичен,но слава богу щастлив край!
Ще си позволя да ви отнема 2 минути от времето и да ви я разкажа.
Лятото на 2007,малко след като взехме Руди,решихме да ходим на море.
Имаше дълги прекрасни крила,не бяхме ги покъсили още.Ето я тук тогава.
(http://media.snimka.bg/2775/011804854.jpg)
Тъй като с птица имахе доста ограничен избор на хотели,където големите птици не са най–желания гост,ние взехме смелото решение да отидем за 1 месец на къмпинг на остров Сардения.Руди определено беше най–щастлива от нашия избор защото другите опции за нея бяха или да си остане в офиса или да кисне по цял ден в хотелска стая,при това с непрекъснати забележки да не вдига шум.
И така всичко беше супер.Тя си играеше по цял ден на дървото,под чиято сянка се бяхме установили.Сновеше нагоре–надолу,гризеше кората на дървото и си свирукаше,изобщо пълна идилия за нас и нея.Естествено бяхме проучили и внимателно отровните за нея дървета,които се оказа,че съвсем не са малко.
Ето какво се случи обаче един ден.
На 200 метра от нашата палатка имаше басейн където ходихме когато ни мързеше да обикаляме плажовете.Та,ние имахме неблагоразумието да я заведем на басейна с нас.Аз отидох да плувам,докато тя остана с жена ми на бара.Обаче нали се сещате,че на такова място е пълно с деца.Нашата Руди стана притегателен център на всички малчугани,дори по едно време не можех да видя моите 2 жени от скупчените да гледат "шоу" деца.
Стана страшно и Паула ми подвикна,че отива да я прибере в клетката защото Руди не се чувства конфортно сред новите си "приятели".
Тръгнаха към палатката и сигурно се сещате какво се случи.
Нашата хубавица хвръкна и точно за 2 секунди я изгубихме от поглед.Басейна беше в периферията на гората където бяха разположени палатките и зелената маса просто я погълна за отрицателно време.
Аз направо пощурях! :o
Тръгнах да излизам по най–бързия начин,но знаете,че във вода най–бързия начин не е много бърз! >:(
Както и да е,втурнахме се заедно с жена ми да я търсим,знаейки че всяка секунда е ценна.Аз зарязах и джапанки и хавлии,просто цялото ми съзнание се беше вторачило във едничката мисъл да я намеря.
Не мога да ви опиша какво щастие се изписа на лицата ни,когато пред нас се разкри следната гледка.Разбойничката беше на 2 метра от палатката ни,оглеждайки се! :)
Такава радост беше,все едно сме спечелили от лотария.Чак празнувахме с нашата комшийска палатка и това беше повод доста да се почерпя същата вечер,но това е друга тема на разговор!!! ;D ;D ;D
На другия ден когато мислех върху случая,осъзнах какви сме късметлий.
Далеч бях от мисълта,че е искала и знаела да отиде точно там.Според мен просто късметът беше,че нашата палатка не беше някъде встрани,а точно в централната част на горичката и непосредствено до централната пътека която свързва входът от едната страна и басейна от другата.И може би просто в този коридор където няма дървета и се лети най–лесно и без много маневри,в които тя не беше добра,се е втурнала и се е озовала близо до палатката.Явно се е опитала да кацне на дървото,но не е успяла заради клоните и затова се е озовала на земята наблизо.
И май точно тогава решихме да и подкастрим крилцата като се приберем.
Само мога да си пожелая сега като решихме да ги пускаме отново,да нямаме повече такива инфарктни емоции. ::)
Слагам и една снимка от дните когато при хубаво време местим клетката отвън на припек.
Чао и поздрави от нас!!! :) :) :)
(http://media.snimka.bg/2775/011804879.jpg)
-
Това сигурно е кошмара на всеки собственик на папагал! Добре, че при вас всичко е завършило добре.
-
Сетих се и още една интересна история с драматичен,но слава богу щастлив край!
Много хубава история, благодаря че я сподели :) Това, че е с хубав край я прави още по хубава :)
Завиждам ви за вълшебните мигове с Руди на свобода около вас! Било е рисковано, но когато човек не се тормози с мисли за риска, може да се наслади на мига :) При вас рискът е бил леко намален от това, че Руди е била с вас от бебе, а и тогава, когато това се е случило, тя все още е била почти бебе. Все още връзката й с вас е била почти като връзката родител-дете. И дори при такива условия тя е отлетяла - или подплашена от нещо, или просто защото нещо в околната среда не й е харесвало (папагалите се славят като не особено обичащи малки деца ;)).
Това, че се е върнала при вашата палатка наистина е голям късмет, а може би не само късмет...
Най-добре е папагалите да опознаят по някакъв начин как изглежда дома им отвън. За това се препоръчва, когато това е възможно да ги изкарваме с нас в подходящи клетки или контейнери навън в хубаво време. Целта е да огледат и да опознаят добре мястото, където живеем/живеят. Най-добре е, ако на това място има нещо голямо и забележимо отдалеч, нещо което би могло да им послужи като ориентир - ако се наложи.
Може би една от важните причини да не се завръщат сами ако изхвърчат навън е тъкмо това, че те нямат представа как изглежда дома им отвън ??? ::) ??? Защото когато излетят и се окажат навън - в един миг те попадат в напълно непозната среда! Докато са вътре в дома по цял ден те нямат възможност да го видят отвън. Ние понякога не се замисляме изобщо за този факт. До скоро се приемаше, че те не се завръщат заради природата им на номади: днес спят на едно дърво, утре на друго дърво и т.н. Но изглежда това не е съвсем вярно... Когато папагалът познава как изглежда дома му отвън, шансът да се завърне сам нараства. Струва ми се, че при вас това е изиграло важна роля - Руди е познавала обстановката, знаела е как изглежда домът й отвън. Така й е било възможно да се ориентира и да го намери :)
Хубав разказ! :)
-
Много хубава история, благодаря че я сподели :) Това, че е с хубав край я прави още по хубава :)
Завиждам ви за вълшебните мигове с Руди на свобода около вас! Било е рисковано, но когато човек не се тормози с мисли за риска, може да се наслади на мига :) При вас рискът е бил леко намален от това, че Руди е била с вас от бебе, а и тогава, когато това се е случило, тя все още е била почти бебе. Все още връзката й с вас е била почти като връзката родител-дете. И дори при такива условия тя е отлетяла - или подплашена от нещо, или просто защото нещо в околната среда не й е харесвало (папагалите се славят като не особено обичащи малки деца ;)).
Това, че се е върнала при вашата палатка наистина е голям късмет, а може би не само късмет...
Най-добре е папагалите да опознаят по някакъв начин как изглежда дома им отвън. За това се препоръчва, когато това е възможно да ги изкарваме с нас в подходящи клетки или контейнери навън в хубаво време. Целта е да огледат и да опознаят добре мястото, където живеем/живеят. Най-добре е, ако на това място има нещо голямо и забележимо отдалеч, нещо което би могло да им послужи като ориентир - ако се наложи.
Може би една от важните причини да не се завръщат сами ако изхвърчат навън е тъкмо това, че те нямат представа как изглежда дома им отвън ??? ::) ??? Защото когато излетят и се окажат навън - в един миг те попадат в напълно непозната среда! Докато са вътре в дома по цял ден те нямат възможност да го видят отвън. Ние понякога не се замисляме изобщо за този факт. До скоро се приемаше, че те не се завръщат заради природата им на номади: днес спят на едно дърво, утре на друго дърво и т.н. Но изглежда това не е съвсем вярно... Когато папагалът познава как изглежда дома му отвън, шансът да се завърне сам нараства. Струва ми се, че при вас това е изиграло важна роля - Руди е познавала обстановката, знаела е как изглежда домът й отвън. Така й е било възможно да се ориентира и да го намери :)
Хубав разказ! :)
Напълно съм съгласна с Милко.И това ,че историята завършва щастливо :)
На нас не са ни поникнали нови пера.Ще го водим на лекар-според мен не е нормално за две години да не израстат подрязаните пера.И това е само на едното крило.
П.П.Съжалявам че пуснах последите две изречения тук.Обърках се,че съм в раздела летене.Ако сметне за необходимо,модератора може да премести темата,за да не объркваме хубавата тема на Иво.
-
Здравейте отново!
И на мен между другото ми е странно че не порастват нови пера.
Pile,пиши какво ти е казал лекаря.
Ако не сте намерили разумен отговор,ще се обадя на нашия лекар,може пък той да знае нещо по въпроса!?
А това за опознаването на района изглежда доста логично.И на мен ми се иска да вярвам че е намерила палатката не без да иска.Защото това ще ми даде допълнително мотивация да я обучавам.
А иначе от 2 дни направо ни побърква.Родителите на жена ми бяха на гости за 3 седмици и тази мърморана непрекъснато повтаря–"Къде е баба", "Къде е баба" и така целия ден.Горката тъща,ще я намразя без да имам нищо против милата женица! ;D ;D ;D
След малко ще пробвам да сложа и едно видео от преди няколко месеца как приказва Руди.Дано ви е забавно! :)
Чао засега!
Много поздрави от всички!!! ;) ;)
-
Някой знае ли как се пускат видеа тука?
Не разбрах как става. :-[
-
След като се порових във форума,разбрах как става!
Ето малко дивотий с главен герой–Руди:
http://www.youtube.com/watch?v=xW-YgLS5cKs
http://www.youtube.com/watch?v=F38arA0KKiE
http://www.youtube.com/watch?v=_yA5sDzeRHA
-
Голяма глезана ;D Майтап! ;D Да ви е жива и здрава ;D
-
;D ;D ;D Чаровна кокошка ;D
-
Ей тази "кокошка".. ;D ;D ;D ;D
-
Хахаха!Какво е сладко кокошле! И определено бърборана! :-*
А за Пилето ще уговарям среща с доктора в ++етвъртък.Ще го оставяме там и една седмица на хотел,че си пътуваме до БГ.Уж е най-добрия,известен е с това,че е оперирал успешно птици,ама...ще пиша в петък най-вероятно.
-
Много сладък кокош ;D
-
А за Пилето ще уговарям среща с доктора в ++етвъртък.Ще го оставяме там и една седмица на хотел,че си пътуваме до БГ.Уж е най-добрия,известен е с това,че е оперирал успешно птици,ама...ще пиша в петък най-вероятно.
Преместих темата с перата на Пиле в раздел Здраве, ето тук:
http://www.papagalibg.com/forum/index.php?topic=310.0
-
Здравейте отново от нас!
Искам да споделя с вас едно мое впечатление.
Руди умира за мене,а жена ми я понася с повече резерви,но запомня реч предимно изречени от нейната уста.Аз и повтарям нещо по хиляда пъти,обаче "кокошката" саботира всичките ми усилия.ЗАПОМНЯ САМО ОТ ЖЕНА МИ!
Възмутен съм!
Това е сигурно някаква форма на женска солидарност. ;D ;D ;D
Не се понасят много,но си бръщолевят двете.Както междудругото са и взаимоотношенията между дамите в нашето човешко общество май.Шегичка!!! :P Да не ме нападнат сега дамите във форума. ;D ;D
Та исках да ви питам при вас как е?
Дали защото е женска и и харесва да интонира предимно по–високия тембър на жена ми!? Не знам!
Ще ми е интересно да науча и за вашите впечатления по въпроса?
Подрави от нас!!! ;)
-
Просто имитират по-емоционално казаните неща, можеби женати говори по-емоционално затова. Нашия имитира всички в къщи, че дори и гостите. Онзи ден нещо ми разправяше за "кака ти Ива" с гласа на сестра ми ;D, която идва сравнително рядко у нас със малкия, но явно папагалич е хванал някоя реплика.
-
хаха,това за "кака ти Ива" ни поразсмя тука! ;D
Ясно,отсега нататък почвам да говоря като Джим Кери!!! ;D ;D ;D
-
Аз мисля, че и това, което казва Иво е верно и това, което казва Галя е верно ;D
Сиреч, изглежда жените с по-висок тембър звучат и по-емоционално ??? ::) Аз предпочитам папагал да говори с женски глас - някак по-приятно е, по-добре го докарва ;D
Но е добре, че Руди контактува с удоволствие - макар и по различен начин и с различна цел - и с двама ви. Това е оптимален вариант :)
-
Ами Ива е дъщеря ми и той обикновенно с моя глас се информира "къде е Ива?" и недочаквайки отговор започва да се дере "Ивааааа, Иваааааа" докато не я изкара от леглото, но онзи ден ме разсмя и мен защото нещо си говореше (не всичко му се разбира) и каза "къде е кака ти Ива?" като "къде е" беше с моя глас, а "кака ти Ива" с на сестра ми гласа ;D
-
дайте,моля ви,ако имате малко линкове към видеа,които сте им правили да се посмееме малко тука и на вашите образи! :)
-
Има едно видео тук.
http://www.papagalibg.com/forum/index.php?topic=241.0 (http://www.papagalibg.com/forum/index.php?topic=241.0)
като идеш в тубата,кликаш на името на този дето е пуснал видеото и мисля ,че излизат и другите видеа ,които е публикувал.Така можеш да видиш тия на Пилето.
-
Ох, тези тема са ми най-забавни ;D
-
Нямам видео :(
Той моя като види камерата и застава поза мирно и не мърда и звук не издава
-
Да се посмеем малко ;D ;D
10 принципа на папагала.
1. Ако ти харесва на теб - е мое!
2. Ако успея да го стигна - е мое!
3. Ако е в моята човка- е мое!
4. Ако успея да ти го взема- е мое!
5. Ако го имах преди малко- е мое!
6. Ако е мое,няма никакъв начин да се окаже,че всъщност е било твое!
7. Ако дъвча нещо , всички парченца са мои!
8. Ако изглежда, че е мое -е мое!
9. Ако съм го видял първи- е мое!
10. Ако имаш нещо и го оставиш някъде за малко, автоматически става мое.!
автор.Jane Hallander
-
;D ;D ;D
-
;D ;D ;D Забавно, но и много вярно :D
-
;D ;D ;D Колко точно само ;D
-
Ммдааааа ;D Наистина много точно ;D ;D ;D
-
Страхотно е ;D ;D
-
Здравейте скъпи приятели!!! :)
Докато вчера гледахме мач,решихме да я запишем,понеже не и обръщахме внимание и тя отчаяно се опитваше да напомни за себе си.После направих малко editing на клипчето и вижте какво стана(дано само не ви досаждаме с нашите видеа).
http://www.youtube.com/watch?v=IukOQ72ZZqM
-
Чао, чао ,чао... ;D ;D ;D
-
Здравейте от нас отново! :)
Искам да споделя вас едно мое впечатление.
От няколко дена нашата непрекъснато се върти около купичката сякаш си търси полък.Накрая безуспешно се опитва да легне вътре или поне да влезе.Доста страно не мислите ли? Помислих си,че може би някакъв женски инстинкт да свърта гнездо или ....? Какво милсите вие? ::)
Другото,което ме изуми е,че след като и давам храна и и казвам: "Ето тати ягодки.Искаш ли?"
И тя почва да кима с глава с одобрение,нагоре–надолу.Направо углупях от изненада.Нито съм я учил,нито нищо.Забележете,само когато я питам дали иска нещо и то задължително храна.И то след като съм и я показал предварително.По нататък ще я заснема в такъв моменти ще ви изпратя линк към видео.
Някой има ли подобни наблюдения и какви?
Поздрави! ;)
-
Обикновено на пролет на жакото им идва настроението (хормоните? ;) ) и започват да се сещат за гнездене, за свалки и т.н. ;D Ама... твойта хубавица... не й ли е още малко ранко за това ??? ;D ;D ;D
А това нагоре-надолу с главата (аз му викам "шевна машинка" ;D ) това си е типичен папагалски жест, типично папагалско движение ;D Те много обичат да го правят :) Различните птици го правят при различни ситуации. Явно Руди го прави в асоциация с нещо за ядене. При всички положения обаче го правят когато са доволни и нещо им харесва ;D Джаки мога да го превключа в моуд "шевна машинка" във всеки момент щом поискам ;D Луда работа ;D
-
Поли също често кима с глава когато е във възторг от нещо - например ще се чешем или нещо от този род.
Колкото до заучаването на нещо което не сме ги учили специално, аз го наблюдавам доста често, защото не го обучавам на никакви маймунджулъци специално, но те са толкова наблюдателни, че понякога наистина улавят неща, които ние не сме забелязали, че повтаряме. Например нашия се научи да вдига крак за поздрав без да съм го учила, само от това, че понякога му казвам здрасти Поли и вдигам ръка за поздрав - наистина ме учуди когато го направи за пръв път ;D
-
Здравейте! Страшно сте забавни! Страхотно пиленце!
-
Здравейте!За мен беше удоволствие да прочета и да изгледам всичко тук!Прекрасни сте!От мен - Хризантема поздрави,без корелката Ричи,която вече спи! :D
-
А къде всъщност се изгубиха Паола ,Иво и Руди?
-
:D
-
Здравей Ара и добре дошъл/дошла сред нас ;D
Създай си тема в "Кой съм аз" и разкажи повечко за себе си и папагалите, които имаш - на всички ще ни бъде интересно ;D
-
Здравейте,
отдавна не сме влизали във форума, защото тези 3 месеца бяхме постоянно на път. Успяхме дори да отидем и малко на почивка, разбира се с Руди :)
Това лято Руди е супер активна. Не млъква за момент, то не са песни- както е тръгнала в най-скоро време ще ни вземе хляба от ръцете :) ;)
Научи още три нови думи.
Тази седмица Иво ще свали снимките и клипчетата и ще ги сложи в нета...
На всички вас, приятна почивка и само хубави емоции!!!
Паула, Иво и Руди
-
чакаме с нетърпение да видим звездата ;D
-
Здравейте и от нас! : )
Имате си прекрасна Принцеска :P :)
Поздрави,Рамона...!
-
Здравейте на всички. Как сте?
Ние сме добре, вчера се върнахме отново от път. Рудка пак я бяхме изоставили :'( , разбира се имаше кой да се грижи за нея, но въпреки всичко ни беше доста мъчно.
Иначе напредваме яко с думите...ето един кратък диалог още от вратата.
Паула - Чао, Руди!
Руди -Чао, мамо!
Р. - Къде е Иво?
П - Сега ще дойде, паркирва колата.
Р- Иве, Иве...
П -Руди ,трай малко сега ще дойде.
Р - Иве, Иво,Иво. Къде е Иво?
П - Ще млъкнеш ли най накрая, наду ми главата с тоя Иво
Р- Иве ела при мене, ела при Руди, о-о-о
П- Рудо престани вече, ще има шамари.
Р- шшш тихо! Кокошко, къде е Иво?
Влиза Иво
Р- Иве, Иве ела при мене, дай цунка, кукличко,мамо, мамо дай цунка...
-
Супер! ;D То си е направо диалог между хора бе! :o
-
;D ;D ;D оооо големи нахалници са да, познато ми е ;D
-
Ама и шефства,а! ;D
-
Възхитително!!! :oДа ви е жива и здрава приказливката!Поздрави от Съни,Ричи и Хриси! :-*
-
Направо не е за вярване! Голяма умница! Между впрочем, като я гледам , перата на крилата и са доста по-къси от опашните. Да не би да е от мъжки пол, та затова да е толкова приказлива ;)? Вие правили ли сте ДНК изследване за пола?
-
Здравейте
теста за ДНК го направихме веднага след като я взехме- МОМИЧЕ. А що се отнася до снимката,крилата и бяха подрязани от лекаря. Сега вече са и големи и вчера имахме малък инцидент. Излетя и отиде в комшията. Добре, че кучето му е доста мързеливо и не си я хапна. Умряхме от страх. :-[
-
...вчера имахме малък инцидент. Излетя и отиде в комшията. Добре, че кучето му е доста мързеливо и не си я хапна. Умряхме от страх. :-[
Това е много интересна и важна тема и бих искал да се включа с малък коментар ;)
Отглеждането на папагал с подрязани криле обикновено води до развиването на навици и отношение, които са много по-различни от навиците и отношението изграждани с папагал, който може да лети. Този преход трябва да се прави много внимателно, наблюдавайки промените и вземайки мерки срещу възможните рискове свързани с летенето.
За мен няма спор, че папагал, който може да лети е много по-самоуверен, по-спокоен, по-уравновесен. Едно е да знаеш, че можеш да се махнеш бързо от ситуация, която е страшна и те притеснява и съвсем друго е, когато си принуден да търпиш такива ситуации, защото не можеш да се махнеш. Също така папагал, който може да лети е с много по-добри шансове да оцелее, ако попадне навън отколкото папагал, който не може да лети. Но това има и своята цена. Повишено внимание на стопаните, поставяне на мрежи на прозорците и съответни препятствия на вратите, изграждане на навици за затваряне на врати и прозорци когато папагалът е навън, оглеждане преди да посегнем към врата за да се уверим, че папагалът няма да отлети и т.н. Това си е съвсем различен начин на живот, който се изгражда с времето.
Според мен не би трябвало да има такива разлики, защото дори папагал с правилно подрязани криле може да отлети и не би трябвало да бъде оставян свободно навън. Такова отлитане макар и затруднено е напълно възможно и не са малко случаите на изгубени, отлетели папагали с подрязани криле. Но е факт, че стопаните с папагали с подрязани криле се чувстват по-спокойни и не мислят толкова много за възможността папагалът да излети. Идеята ми е - всеки, който реши да промени начина на живот на папагала като остави крилете да порастнат - обмислете всички възможни рискове свързани с това, помислете какво можете да направите за да намалите тези рискове.
Никой не иска да изгуби любимеца си, нали така ;) :)
-
Ох, добре, че сте се разминали!
-
Здравейте, как сте?
Как са вашите момчета и момичета? Ние от 1месец сме в Чили и нашата девойка много ни липсва. :( :'(
Мислихме да я вземем с нас, но полета е доста дълъг 15 часа и решихме да и го спестим. Говорим си с нея по скайпа редовно :)
Поздрави
Иво и Паула
-
Здравейте приятели!!!! :D
Извиняваме се че ви "зарязахме" за толкова време.Много пътувания надлъж и нашир.....!!
Надявам се, че папагалчетата ви са в перфектно състояние на всички.
Да ви се похваля-послушах ви и и пуснахме крилцата да порастнат.Сега сме нещо средно между "Delta Force" и "Boing".
Летиме,летиме, после се спираме във въздуха за да решиме къде ще кацнеме, не ни харесва, кръгом и летиме до другия край на хола и пак същото,после по стълбищата нагоре-надолу. Някаква лудница просто.Няма удържане.
Разбира се имахме отново премеждие.Нашата пак излетя от вкъщи.но този път като перфектен летец и я намерихе на 200 метра от вкъщи.
Та това от нас!!!
Горещи поздрави на всички!!!!
Иво,Паула и Руди.
-
Много сладко папагалче! :)
-
Колко хубаво,че се обаждате и че всичко с Руди е наред.
-
Браво! Честити ви крилца и нови пакости ;D
Радвам се, че сте се забавлявали и пътували, ама ни липсвахте тук. Айде по-често да ни навестявате, а? :-*
-
Хей липсвахте ни! Добре сте се завърнали и повече разкази и снимки за беляджийката.
-
И вие ни липсвахте! Но не сме ви забравили.Радваме се че и вие си спомняте за нас! :)
Ще се старем да имаме повече "присъствие в клас" :D :D :D
-
страхотна е :) поздрави от нашето домочадие ;D
-
Как е сладуранката Руди ?
-
Мисля, че днес Evailo имаше участие в едно от сутрешните предавания и сподели, че са се разделили с жена си и Руди е останала при нея.
-
Жалко, ако е вярно!
-
Съдейки по описанията и думите на Evailo за Руди, той много я обичаше и беше страшно привързан към нея.Сигурно е голяма загуба за него, а и за Руди.
-
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1384492
-
Ндааа жалко , че са се стекли така нещата