Аз лично, преди да взема папагала си обезопасих помещението, кабелите са недостъпни за птиците, лампите са залепени за тавана или с метална тръбичка над кабела, всички връзки, шнурчета, щори и т.н. изчезнаха.
Когато пилците са пуснати не готвя и ги гледам. Не ги оставям сами извън клетките, когато ме няма.
Белята дебне отвсякъде. Онзи ден например, Поли си закачи нокътя на дамаската на креслото, естествено се паникьоса и ако не бях там, вероятно щеше да го счупи, или нокътя или пръста, защото някак беше успяла сериозно са се оплете.
И да, знам, че с подрязани крила са по-оязвими от личен опит, защото навремето купих Поли с подрязани крила и докато не израстнаха се пребиваше при всеки опит да лети.
Но пък всеки сам си решава, дали иска да гледа птица или нещо, което не може да лети.
Аз лично нямам намерение да съдя никого, всеки сам си решава, според собствения си мироглед.
Първо пилето ти не е диво, очевидно, иначе нямаше да се хвалиш как стъпва на ръка по команда, пък и бих се учудила да намериш диво пиле в днешно време. Второ, винаги има и по-бавен, но не драстичен начин
Какъвто и да е проблема, има цивилизовано решение. Стига на човек да му се занимава. Когато птицата има избор, отношенията, които се създават между нея и стопанина, не са базирани на принуда, а на съзнателен избор и са по-стабилни. Дадох пример с краката, за да го разбереш, но не обясних. Представи си, че искам да те накарам да седиш на място, където ти не искаш да седиш, или да не ходиш някъде, където ти много искаш да отидеш. Имам два начина, единия е да ти счупя краката, или хайде да е по-хуманно да ги вържа, така няма да можеш нито да отидеш там където искаш, нито да ми избягаш от там, където аз искам да стоиш. Ако избера този начин си решавам проблема бързо и кардинално, без много разправии, мога да те оставям по цял ден "свободен" и сам, без да се притеснявам, че ще идеш, на опасното за теб място. Твоето отношение към мен какво ще е? Да с времето ще свикнеш, все пак нямаш избор, дори ще ми се радваш, когато дойда, защото ще ти е било скучно, докато ме няма. Втория вариант е бавен и иска усилие. Требва да обезопася така, че да не е опасно за теб, така както родителите си обезопасяват къщите за започващите да ходят и пълзят деца. След това трябва да направя така, че там където искам да стоиш, да ти е толкова интересно, че да не ти хрумва да ходиш другаде, за това се иска време и мислене, как да стане, ежедневна работа по въпроса, абе зор си е. Но пък накрая и ти и аз ще сме убедени, че стоиш там, където аз съм поискала, защото така ти харесва, а не защото нямаш избор, което лично за мен е по-добрия вариант.
