Тъй като имам известен опит и в работата с кучета и с папагали, мога само да допълня, че работата с кучета се различава от работата с папагал по това, че кучето по начало е по-склонно към безпрекословно подчинение от папагала, по-смели са (кучетата) и бих казала не толкова находчиви. Папагалите са по-плахи и първо трябва да се завоюва доверието им , след което може да се говори за обучение. Освен това папагалите не са толкова лесни за подчинение, при тях винаги трябва да се търси първо склонност към едно или друго действие. Например танцуването е присъщо на какагутата и те лесно се учат да танцуват, докато до сега не съм видяла вълнисто да танцува. Това предполагам се дължи на това, че кучетата всичките са от един вид, само са различни породи и разликите между отделните породи не са толкова непреодолими, докато папагалите са си различни видове и е доста по-трудно да се върви срещу природата на някои от тях. При всички положения съм съгласна, че възпитанието чрез поощрение е правилния начин в обучението, както и , че преди да се започне обучение е важно да познаваш животното си достатъчно добре за да знаеш какво би го мотивирало. Просто при папагалите е много важно да спечелиш доверието им , чрез зачитане на желанията им. Когато птицата разбере, че ти зачиташ желанието/ нежеланието и за близост и, че не си склонен да я докосваш или да нарушаваш териториалните им претенции и започнете да работите на партньорски начала, всичко става много по-лесно. Папагалите живеят на ята, но доколкото ми е известно нямат доминиращ водач и изявена йерархия. Докато при кучетата винаги трябва да има водач на глутницата и е добре, ако успееш да се наложиш като водач от самото начало, за да има подчинение. В противен случай, ако не си ти доминиращия водач, няма как да очакваш подчинение. Просто природата и начина на живот им са различни и от там идват разликите и при обучението, когато обучението е съобразено с природните дадености всичко е ок.
