Ето и моя разказ за отлетелия от вкъщи Джаки (жако) и славното му прибиране обратно. Когато купих Джаки (2001) той беше абсолютен дивак. При това един дивак, който беше преживял доста неприятни неща (както всичките му събратя, които се ловят и внасят от Африка). Много стресирана и много плашлива птица с отсечени пера на едното крило така че да не може да лети.
Започна да се поотпуска с мен една година след като го бях купил! Малко по малко, с много внимание от моя страна Джаки се успокои, макар че все още понасяше само мен и съквартиранта ми, Веско. Ако в стаята при него влезеха други хора ставаше страшно
То крясъци, то летене из стаята, то чудо! Освен Джаки гледах и корела, Чико. Двамата се разбираха добре и бяха все заедно навън.
На третата година от живота му при мен, точно на обед, в началото на юни, отворих клетката за да може Джаки да излезе за около половин час. Отворих и на Чико. В този момент – нещо стресна Чико. Той изпищя и се разхвърча из стаята. Това моментално подплаши и Джаки и той литна на където го понесоха крилете. По някаква нелепа случайност, точно в този момент бяха оставени отворени всички врати – от стаята, през коридора, в кухнята, от там на терасата - остъклен балкон, който беше оставен отворен и…навън. Всичко се случи за секунда! Дори не разбрах какво стана. Живеехме на 6 етаж в блок в Сухата река, София. За да добиете представа (поне тези, които са в София) терасата е с поглед към квартал Левски. В гръб е стадион Герена и парка зад стадиона.
Навън духаше много силен вятър от няколко дни. През нощта температурите падаха до 6 градуса. Преваляваше лек дъжд от време на време. Когато Джаки отлетя вятърът духаше в посока към булевард Вазов (до Шел).
След като се уверих, че не е вкъщи, прибрах Чико в неговата си клетка и го изкарах навън, на разходка около блока. Надявах се Чико да писука и вокализира та ако Джаки е някъде наоколо да го чуе и да ни намери. Уви! Чико (като никога) се беше умълчал и не искаше изобщо да се обади… Качихме се обратно в апартамента. Отворих широко всички прозорци. Имах някакви аудио записи на Джаки и Чико – пуснах ги високо (пак с надеждата, ако Джаки е наоколо да чуе и да ни намери). Не можех да си представя как би се ориентирал навън в това море от еднакви панелки
Около час по-късно излезнахме с Веско и започнахме да обикаляме навън. Носех едно малко диктофонче със записи на папагалите, което беше включено през всичкото време – бяхме доста странна гледка за хората наоколо
Времето беше кофти – силен вятър, дъжд от време на време… Обиколихме доста голям периметър без никакъв резултат. Вечерта също.
Цяла нощ принтирах флайъри и обикалях да ги лепя по блокове в околността, училища, спирки и т.н. На сутринта пак излезнахме и обикаляхме района и пак нищо. През деня на няколко пъти излизахме и обикаляхме, но от Джаки нямаше и следа. Срещнахме хора, които ни разказаха, че сутринта видели някаква котка да яде едра сива птица пред един от съседните блокове
Ходих, търсих там – поне да видя дали има червени пера от опашката. Нищо не намерих.
Вечерта пак излязохме. Този път реших да отидем към парка на Герена. За да се стигне до парка по права линия от блока трябваше да се прелети през стадиона. Не вярвах, че Джаки би могъл да направи чак такъв голям полет, но паркът – макар и доста далеч по моите представи - беше последното място, където не бяхме ходили все още. Беше около 7 часа вечерта, малко преди залез слънце.
Отидохме в парка, седнахме на една пейка, запалихме по цигара, аз включих диктофончето с писуканията на Чико, подвикнахме Джаки и… Невероятно!!! Крясък! Много силен крясък!! Крясъкът на Джаки, когато в стаята влезнат непознати!
Не можех да повярвам на ушите си! Долавях от кое дърво идваха крясъците, вдигнахме поглед нагоре и…да! Самият Джаки беше литнал като торпила – доста нависоко, но в посока към нас
Хукнахме като луди към него - голяма грешка!!! Тичахме в посока към стадиона (страната откъм парка). Той явно се е насочил към източника на познатите писукания на Чико без да има директна видимост към нас през дърветата в парка. Хуквайки срещу него, той даде кръгом и полетя точно към стадиона. Видяхме го как прелетя над „яката” на стадиона и се изгуби от поглед вътре, над стадиона.
Моментът беше много емоционален, но всичко се случи толкова бързо, че изобщо не можах да осъзная какво се случи. Не знам защо си реших, че Джаки е полетял към нашия блок, а аз бях изключил записите и затворил прозорците
Хукнахме към вкъщи, включих писуканията им на уредбата, отоворих прозорците, но от Джаки нямаше и следа. Решихме да се върнем обратно в парка, там където го бяхме видели за пръв път.
Отидохме там и…. ей го нашия! На върха на същото дърво, където беше първия път като го видяхме
Веско изтича обратно до нас за да вземе клетката на Чико. Верно, че е малка за жако, но беше достатъчна за да се прибере вътре. В това време аз се настаних до дървото. Знаех, че няма да се спусне като камък от горе надолу така че застанах на такова разстояние, че да има ъгъл от около 45 градуса към мен. Нашият като ме видя му дойде куража набързо
Започна се едно пеене на зайченцето (джаченцето) бяло…
Събра се народ около нас… Помолих хората да се отдръпнат, защото той се страхуваше да слезе макар, че очевидно много му се искаше. В това време Веско се завърна с клетката.
Така, подпявайки си зайченцето бяло малко по малко Джаки започна да слиза от клон на клон. Като се приближи на около десетина метра над мен, вдигнах клетката над главата си. И така пеейки си пустото му джаченце бяло… ей ти го наш Джаки, хоп един последен скок и беше върху клетката. Свалих я внимателно. Гушнах го и го прибрах набързо вътре
Това беше то цялата случка и хепи енда
Сега, след време, мисля, че самите факти не са толкова интересни, колкото уроците, които си взех от тази случка. Дано на никой не му се налага да преживява такива неща, но ако все пак се случи – бъдете готови. Прочетете предварително информацията във връзка с намиране на изхвърчал папагал. Помислете за специфичните особености в конкретния ви случай. И имайте всичко това предвид и на лесно място за припомняне, ако някога ви потрябва.
Късмет и успех!
