Автор: Маргарет Райт

Поведението при папагалите е нова и постоянно променяща се област на познанието.  В резултат на приноса на Крис Дейвис, Сали Бланшард и много други от пионерите в областта на поведението при птиците през осемдесетте и деветдесетте години на миналия век, постепенно започнахме да разбираме как трябва да се отнасяме към папагали.  Научихме много важни концепции, като необходимостта да имаме контрол с ръка чрез командите горе/долу, както и важността на неутралната стая когато става въпрос за работа с поведенчески проблеми. Но също така в последните години стана ясно, че не можем да работим над поведението на папагалите във вакуума на дома.  За да разберем защо един папагал се държи по определен начин, ние трябва да можем да разбираме неговите диви инстинкти и поведение.

Защо?

Тъй като опитът ни с домашни животни е най-вече с кучета и котки, ние сме склонни да забравяме важността на факта, че папагалите не са питомни животни. Целта на опитомяването е да се променят личностовите характеристики и инстинктът на дадено животно така, че то да се адаптира към живот с човека. Това се постига чрез селективно развъждане. Приема се, че кучето например, е опитомено чрез дресиране на вълци, което е започнало още в късния ледников период (14,000 години преди новата ера). Някои вярват, че този процес е започнал още по-рано – преди цели 100,000 години! Това са страшно много години на опитомяване на вълка, поколение след поколение.

В противовес на това, знаем че нашите папагали са, в най-добрия случай, едва едно или две поколения отдалечени от дивата природа. В най-голяма степен целево размножаване масово започва в последните 30 години. Поради това, ние си имаме работа с дресирани, диви животни, чиито личности не са променени и които не са изгубили инстинктите на дивото. Ще мине доста дълъг период от време преди да можем да наречем папагалите опитомени животни. Определено това няма да стане в рамките на нашия или дори на нашите внуци и правнуци живот.

Също така научаваме, че различните видове папагали се държат по различен начин.  В зависимост от техния хабитат, събитията от живота им и борбата им за територия, дивите видове папагали се адаптират и създават различни групови поведения с цел оцеляване.  Например да вземем начина, по който отглеждат малки.  Жълтовратата амазона, Amazona ochrocephala auropalliata и синьо-челата амазона A. aestiva от Южна Америка получават особено интензивно обучение в навици за оцеляване в рамките на много кратък период след излюпването си.  По този начин те стават независими членове на ятото си веднага щом напуснат гнездата си.  В противовес, розово-гръдите/Гала какаду Eolopus reseicapillus от Австралия се нуждаят от повече време за да отгледат техните малки.  Новоизлюпените пилета остават в “детските ясли” дори след като се оперят напълно, като родителите им продължават да им носят храна и да ги обучават.  Експертът по папагали какаду, Сам Фостър вярва, че това се дължи на факта, че конкуренцията за храна и хралупи за гнездене в Южна Америка е по-голяма.  Поради това, малките амазони са принудени да пораснат по-бързо отколкото Гала-какадуто за да могат да оцелеят.

Отново, видовете се държат по начини, които им помагат да оцелеят независимо от препятствията, пред които са изправени в живота си.  Те следват тези модели поколение след поколение, докато условията на живот ги принудят да се ре-адаптират към нещо друго.  Макар че нашите домашно излюпени папагали са обучени да се адаптират към домовете ни, техният див нрав и инстинктивни наклонности са ясно изразени в характера им.

Поведение на жакото в природата

За съжаление, няма много изследвания на привичките на Африканския сив папагал – жако, Psittacus erithacus erithacus в дивата природа, в Африка.  Същевременно, има достатъчно информация, даваща ни възможност да разсъждаваме и да разберем по-добре защо те се държат по определен начин в нашите домове.  Ето няколко примера:

Хранещи се отчасти на земята:

Хранещи се папагали жако в природата. © Diana May. All rights reserved. Източник: World Parrot Trust – http://www.parrots.org

Освен яденето на плодове, горски плодове, семена и листа от дърветата в гората, дивият Африкански сив папагал е наблюдаван да се храни долу, на земята.  Др Диана Мей, студентка на проф. Пепърбърг и Каролин Бентли (дипломиран студент, придружаваща Др Мей) са наблюдавали групи от тях, хранещи се на земята, близо до блатиста местност в резервата Lobeke, в югоизточен Камерун (Диви жако в природата).  Те са наблюдавали отделни групи папагали да се събират в изсъхнало дърво, докато дървото се изпълва със стотици папагали, почистващи взаимно перата си, катерещи се, издаващи звуци и комуникирайки помежду си.  След това папагалите слизат на земята на вълни, като в нито един момент цялата група не е на земята по едно и също време.  Папагалите са наблюдавани да се хранят с корени, растения и почва.  Яденето на почва се нарича геофагия и според др Мей, изследванията на почвата в този резерват в Камерун показват високо съдържание на минерали.

Храненето на земята е много опасно тъй като е много по-трудно да се избегне атака на хищник от земята.  Същевременно е много по-лесно да бъдат забелязани от въздуха от хищник търсещ плячка.  Отгоре на всичко, по този начин се дава възможност за нападение от наземни хищници от сорта на различните котки промъкващи се с постепенни, бавни движения към жертвите си.  По тези причини хранещите се на земята птици трябва да са още по-предпазливи, наблюдателни и да могат да реагират бързо спрямо всякакви движения или дори обекти, които изглеждат непознати.

В домовете, много папагали жако имат славата на нервни и плашливи, стряскащи се от бързи движения, нови обекти и дори добре познати предмети, преместени на ново място.  Това са инстинктивни реакции, базирани на милиони години генетично програмиране.  Например, една книга, която е преместена от едно на друго място в дома би могла се отъждествява от тях като наземен хищник в дивата природа, който се приближава постепенно към тях.

Силна зависимост от ятото:

Жако, отлитащи от място за пиене на вода. Това са местата, където най-често биват улавяни хиляди папагали с найлонови примки и рибарски мрежи. (Diana May)

В дивата природа жакото живее в големи ята, като е силно зависим от ятото.  През нощта те спят накацали във високите дървета или палми в ята от по стотина до няколко хиляди отделни птици.  През деня те се разделят на по-малки групи, като прелитат големи разстояния в търсене на храна.  Когато се срещнат в близост до мочурливи поляни за да започнат да се хранят, те се струпват отново в големи групи за да се защитават.  Например, Диана Мей ги наблюдава да пристигат на поляните на малки ята, постепенно формиращи по-големи ята от по 300 – 800 птици преди да слезнат да се хранят на земята.

Има някои различия между ятното поведение на африкански сив папагал и техните побратими от Южноамериканския континент.  Най-явната разлика е, че жакото е в ята съставени единствено от жако, което обяснява до голяма степен защо този вид не проявява особена дружелюбност към други видове папагали.  За разлика от тях, много от папагалите на “Новия свят”, например амазони, ара и конюри се събират заедно и формират “многовидови” ята.  Отново, счита се, че те се “смесват” по този начин, поради силната конкуренция за храна и хралупи за гнездене.

Предимство на едновидовите ята е, че отделните птици в тях могат да се “слеят”, всички изглеждащи по един и същ начин, което им осигурява много по-добра закрила, когато са на земята.  Отчасти хранейки се на земята, африканския сив папагал P. e. erithacus, не може да си позволи да приеме друг вид папагал в групата си, който не изглежда като него на външен вид.  Те разчитат на групата за закрила в много по-голяма степен от независимите видове папагали, струпвайки се на земята за да се хранят.  Диво уловени папагали ползвани за размножаване са описвани от много развъждачи като изключително свързани един с друг, до такава степен, че създават впечатление на действащи на базата на “груповия интелект”.

В резултат на това, излюпените при хора папагали жако не са склонни генетично да се погаждат с други видове папагали.  Това помага да разберем защо на някои жака, които са били първи птици в “семейното ято” им е особено трудно да приемат новопридобит папагал от друг вид, след като “ятото” е било вече сформирано в тяхното съзнание.  Това не означава, че жакото никога няма да се погаждат с друг вид папагали.  Просто, добавянето на друга птица трябва да бъде наблюдавано много внимателно.  Цялостното отношение на птици от едновидови ята е различно от това на многовидови ята.

Друга разлика между жака и техните побратими от Новия свят е, че много от Южноамериканските папагали отглеждат техните малки за много по-кратък период от време, отново, вероятно поради огромната конкуренция.  Както бе казано по-горе, много амазони учат техните малки на всичко, което трябва да знаят за да бъдат независими щом полетят.  Счита се, че конгоанското жако (кралско жако) се отглеждат по подобен на Гала какадуто начин, като остават в големи родови групи за по-дълги периоди.  Диана Мей е наблюдавала по-малки групи от по пет или шест папагала, които се приема, че са семейна група в рамките на по-големи ята.

В резултат на това, много развъждащи птици хора считат, че жакото се нуждаят от по-дълъг период на развитие и “инструктиране” преди да станат готови да се присъединят към “човешкото си ято”.  Счита се много вероятно, че значителното съкращаване на продължителността на този първоначален важен период от живота им при развъждането им в плен е причина за тяхната висока чувствителност, липса на доверие и други неврози, като фобии например, които са наблюдавани при някои конгоански африкански сиви папагали (кралско жако).

Също така има наблюдения, че много жака тимни, P. e. timneh (скално жако), изглеждат по-спокойни и по-стабилни спрямо техните братовчеди от Конго (кралско жако).  Консултантът по поведение на птиците, Джейн Халандер счита, че това може да се дължи на възможността дивите скални жака да са отглеждани по подобен на папагалите от Новия свят начин, а не като братовчедите им от Конго.  Те биват обучени на умението да оцеляват в много по-кратки срокове и са подготвени да напуснат семейната група скоро след оперяването – т.е. на по-ранен етап от кралското жако.  Подобно на някои от папагалите от Новия свят, това ги подготвя да бъдат по-уравновесени и да бъдат по-трудно стресирани в плен в сравнение с кралското жако.

Макар че няма доказателства от пряко изследване, логиката на г-жа Халандер се базира на това, че ставайки по-независими в ятото и готови да се осмелят да напуснат семейната група, те започват да вокализират много по-активно.  Например, известно е, че жълто-вратите амазони започват да говорят (да образуват фрази) щом се оперят.  Съгласно неофициално изследване на двата подвида жако, сравняващо моделите на вокализиране, скалното жако започват да образуват фрази много по-скоро след оперяването, отколкото кралското жако.  Макар че много папагали кралско жако могат да кажат първите си думи или фрази на съвсем ранна възраст, те са по-склонни да не започнат да бърборят или да образуват съчетания от думи преди да навършат 1 или дори 2 години.  Идеята е, че вероятно в дивата природа това е момента, когато те напускат фамилната група в търсене на партньор.  Това не означава, че скалните жако са по-добри бъбривци или по-умни, но те са генетично предразположени към малко по-ранно развиване отколкото кралското жако.

Обобщение

Животът в дивата природа е опасен и понякога на нас, хората ни е трудно да осъзнаем тази реалност.  Такова животно може да стане плячка на хищник във всеки един момент от ежедневните му занимания, особено нехищни животни частично хранещи се на земята.  В даден месец може да има изобилие на храна, докато в следващия съвсем да липсва.  Поради това, видовете живеят в настоящето и адаптират поведението си за да оцелеят.  Макар че ние приспособяваме жаката си към живот в дома ни, те продължават да съществуват на базата на инстинкта си.  Колкото по-добре осъзнаем този факт, толкова повече ще можем да им помогнем да се чувстват сигурни.

Знаем, че дивите папагали жако са силно чувствителни ятни животни, които разчитат на групата за физическа и емоционална закрила, повече от много други видове папагали.  Те са психически “настроени” един към друг във всеки момент, както и физически свързани, особено, когато са на земята.  Те са изключително наблюдателни и, ако само една птица усети наличието на хищник, всички се вдигат заедно на момента.

Същото е валидно и в дома ни.  Жакото имат славата на свързани психически с мислите и чувствата на човешкото им ято.  Ако техният любим човек е стресиран по повод на работа или взаимоотношение с някого, жакото веднага усещат това.  Дори и да не разбират точно какво става, те веднага “подушват”, че “нещо не е наред… има някаква опасност.”  Важно е да сме наясно с тази тяхна склонност и да успокояваме нашето жако, когато нещо стресиращо се случва в дома ни.

Ключът е, че жакото имат нужда да се чувстват сигурни във всяка ситуация, в която попаднат.  Същевременно обаче, те не са крехки птици, които се нуждаят да бъдат свръх-защитавани.  Важно е, всякакви промени да бъдат представяни на малки стъпки, с темпото, с което папагалът приема стъпките без това да му причинява стрес.  Същевременно, разнообразието и новите приключения са абсолютно задължителни!  Помислете за това!  Ако един папагал жако стои в една и съща стая ден след ден, с малко разнообразие в дейностите и околната среда, той инстинктивно ще се изплаши при преместването на една ваза от единия в другия край на стаята, тъй като за него тя би могла да има смисъла на хищно животно.  Същевременно, ако същата ваза беше местена по малко всеки ден, жакото би се чувствал по-спокоен и привикнал към промени.

Наше задължение като грижещи се за папагал жако е да представяме нашия папагал постепенно в различни ситуации, така че птицата да може да се справи сама с всяка промяна, която настъпи в човешкото й обкръжение.