автор: Памела Кларк
Превод: Милко Ачев
Статията е преведена на български език и се публикува тук с любезното съгласие на автора
Because these wings are no longer wings to fly
But merely vans to beat the air
The air which is now thoroughly small and dry
Smaller and dryer than the will
Teach us to care and not to care
Teach us to sit still.
Thomas Stearns Eliot
Тази е третата статия от поредицата “Оптималната среда” и в нея ще разгледам въпросите свързани с осигуряването на пространство, алтернативни кацалки и места за игра за нашите папагали домашни любимци. Фокусът ще е върху онези аспекти, които подобряват живота на папагалите, като по този начин правят развитието на поведенчески проблеми по-малко вероятно.
Преди няколко дни докато вечеряхме, съпругът ми повдигна въпроса за Роло, един от моите мъжки папагали компаньони жако, който ме беше клъвнал лошо на няколко пъти напоследък. Предполагам, че тази тема му е била в акъла, защото аз тъкмо бях прекарала няколко дни пренареждайки общото ни офис пространство (бих казала за сметка на неговото удобство) за да мога да вкарам голяма дневна клетка за Роло, така че той да може да бъде с мен долу и далеч от останалите птици… почивка, от която той изглежда имаше нужда. По време на кратката ни дискусия съпругът ми намекна, че може би аз се отдалечавам доста от нормалния ми начин на живот за да осигуря щастието на този папагал… че той може би е “безнадежден” случай. Аз почувствах леко “възмущение” да се надига в мен, но бях внимателна макар и изпълнена със съпричастност в отговора си към него. Слагайки край на разговора аз отговорих: “Инстинктите на този папагал са се развили в дивата природа макар, че е бил отгледан “на ръка” в плен. Всяко перо, всяка кост, всяка нервна клетка са се развили с едничката цел да прелита далечни разстояния, когато пожелае, да прави свободен избор кога и къде да отиде, какво да яде и кога да спре за почивка. Аз го държа в клетка с часове всеки ден. Ти очакваш да го виня, че ме хапе? Аз не мисля така…”
Наскоро, след прочитане на първа и втора част от тези статии приятел сподели, че изглежда така сякаш аз мисля, че не бива да отглеждаме папагалите като домашни любимци. Нищо не би могло да бъде толкова невярно. В допълнение аз съм реалист и рядко пилея усилия умувайки за нещо, което е вече свършен факт. Факт е, че ние в действителност гледаме папагали като домашни любимци и ще продължим да го правим.
Това, в което аз вярвам силно е, че е нужно да проявяваме загриженост при отглеждането на папагали. Ние трябва да мислим винаги за това какво искаме от папагалите държейки ги като домашни любимци. Както казах по-горе те са развили в дивата природа всяка физическа черта и умствена характеристика да съответстват по перфектен начин и да подпомагат способността им да летят. Те притежават духа на летящи същества. Просто казано, да искаме от тях да седят по цял ден в клетка означава да искаме твърде много. Това е нещото, за което трябва да мислим винаги, когато анализираме възможностите за осигуряване на физическа среда за тях.
Двете първични и от изключителна важност за папагалите неща, които те загубват живеейки в плен са свободата на придвижване (на движение) и свободата на избор. Когато избираме клетка и изграждаме физическото обкръжение на нашите папагали, ние имаме възможност да възстановим макар и в съвсем малка степен част от загубеното. Жизнено важно е да предоставим на папагалите си колкото може повече възможности за движение, за смяна на местоположението и свобода на избора. Това не само ще помогне за тяхното щастие и здраве, но също ще благоприятства за укрепването на връзката ни с тях.
Оптималната физическа среда за папагал компаньон включва основна клетка (колкото е възможно по-голяма) на мястото в дома, където по принцип стоим, с алтернативни места за кацане в другите стаи, в които хората прекарваме време и външна волиера, в която папагалът може да има по-голяма свобода на движение и повече възможности за вземане на решения, за игра и упражнение. Всяко от тези места трябва да е направено по такъв начин, че да насърчават колкото може повече движение и да предлагат колкото може повече възможности за избор. Ако бъде осигурена такава възможност, това ще допринесе за създаване у папагала на усещане за принадлежност към човешкото ято, ще подобри физическото и емоционалното му състояние и ще помогне да се избягнат много от разпространените поведенчески проблеми.
Видът главна клетка за папагал и мястото й е от най-голяма важност защото тъкмо тази структура осигурява на папагала физическо чувство за сигурност в отсъствието на стопанина. Това е неговия дом. Той е негов…. Поради това, изборът, който правим в тази връзка трябва да бъде правен на първо място с оглед нуждите на папагала.
Стопанинът на папагал има много възможности за избор, когато купува клетка: с плосък покрив или с объл покрив[1], боядисана или не, с периферия или не, с различни размери… Списъкът е дълъг и много фактори имат значение не на последно място от които е как изглежда и каква цена има. Обаче, макар че много фактори, които са важни за нас хората трябва да бъдат взети под внимание, повече тежест би трябвало да дадем на онези, които са от значение за осигуряване нуждите на птицата. Например, срещала съм много хора, които надявайки се хем да спестят пари, хем да осигурят голяма по размер клетка, купуват от т.нар. Mid-West parrot cage[2], които се поставят директно на пода. Няма нещо, което да е по-непригодно, тъй като папагалите в природата не правят гнездата си, нито спят на земята и обикновено, не се чувстват в безопасност, когато са поставени в клетка директно на земята. Информираните стопани на папагали знаят, че височина е равно на безопасност за папагала и биха купили клетка, дъното на която е поне на 35 – 55 см над пода.
При закупуването на нова клетка за млад папагал, аз винаги при възможност бих избрала клетка с плосък покрив, тъй като те предоставят повече възможности за избор и повече възможности за движение на папагала. Моите папагали, които имат клетки с плосък покрив имат избор да се хранят върху клетката…. или вътре, да играят с играчките върху клетката… или да влязат да играят с по-големите, висящи играчки. Те могат да подремнат върху клетката… или вътре в нея, на кацалката си. Аз вярвам, че те се наслаждават на тези възможности и се възползуват от тях редовно. Това прави живота им по-интересен.
Вярно е, че при клетките с плосък покрив за игра може да възникнат някои проблеми свързани с поставянето на папагала на високо. Същевременно обаче, не е задължително папагалите да се държат зле, ако имат такава клетка и според мен много хора започнаха излишно да избягват тези клетки. Няколко други фактора имат значение за поведението на папагала: вида папагал, индивидуалния му опит, вътрешната му нагласа, вида клетка и височината на площадката за игра, времето, което прекарва в клетката и т.н. Големите ара, какаду, пионус и амазони са сред видовете, при които някои отделни птици може да проявят сезонно агресивен характер след достигане на сексуална зрялост. Ако някой от тези видове стои през повечето време над нивото на очите може и да възникнат проблеми, освен ако птицата не е много добре тренирана с помощта на кликер трейнинг или друг метод, който научава птицата да слуша стопанина си с радост. Същевременно, всяка птица е строга индивидуалност и следва да бъде третирана като такава.
Моят синьо-жълт ара сега е сексуално зрял и има склонност към агресия в определени периоди на годината. Наскоро промених ситуацията в клетката му. Той беше научен да стъпва на ръка без колебание, дори от покрива на клетката си (където имаше площадка за игра). Обаче, след като е бил оставян да прекарва доста време върху старата си площадка за игра, ставаше по-трудно да се контактува с него около клетката му. Затова наскоро му купих по-голяма клетка с куполовиден покрив, в която той е съвсем щастлив.
Амазонът ми е само на шест години. Той обича площадката си за игра върху клетката. Той прекарва там по-голямата част от деня, макар че има свободата да се върне вътре в клетката за да играе с играчките, които са там и понякога го прави. Той пее, бърбори нон-стоп и мисля, че не би бил толкова изразителен, ако прекарваше по цял ден в клетката. Така че, в неговия случай тази клетка помага да се засили личностното му излъчване. Може би това звучи глупаво на някои, но аз съм напълно сериозна. Но като имам предвид, че той е мъжки амазон, аз съм наясно, че с течение на времето като съзрява той може да започне да става по-агресивен. Ако това се случи, може да променя мнението си и да спра да го оставям редовно върху клетката или пък може да му купя клетка с куполовиден покрив.
От друга страна Сенегаски папагали и други от вида Poicephalus както и жакото по правило не се славят с агресивен характер. Винаги има изключения, но мисля, че в тези случаи агресията се корени в нещо друго, а не във височината където стои и играе. Повечето клетки за Poicephalus и жако, дори тези с плосък покрив не поставят птиците над нивото на главата на стопанина. Като развъждач на жако, аз винаги препоръчвам клетки с плосък покрив. От моите наблюдения папагалите обожават да са върху клетките си. Струва ми се, че това имитира по някакъв начин усещането от това да са върху дървото и да наблюдават от там територията си. Доколкото това не води до влошаване на поведението им, мисля че това е за предпочитане.
Този въпрос изпъква още по-силно когато погледнем клетките, които се предлагат на пазара – според мен никоя от тях не е достатъчно широка. Никога не мога да се въодушевя особено обсъждайки “марки” клетки. Имам клетки от седем различни производителя и по мое мнение всяка от тях има поне по един недостатък. Продължавам да търся клетката, която да препоръчам на клиенти с цялото си сърце, но до ден днешен не съм я намерила. Общо казано, най-масово срещаните клетки нямат нужните размери за да позволят достатъчно движение за повечето видове папагали, нито форма, която да насърчава движение.
Освен това, имената дадени на много модели са подвеждащи. Моделите “Амазона” не са достатъчно големи дори за най-малките амазони, а клетките модел “Какаду”са смешно малки за най-големите какадута. Нещата стават още по-объркани от факта, че по-големите клетки, ако случайно се изкушите да вземете такава за по-малък папагал, рискувате сигурността на птицата тъй като тези клетки имат твърде голямо разстояние между пръчките. Често, докато стопанинът на папагал научи, че има избор и може да си поръча клетка с различни спецификации, е твърде късно тъй като той вече е инвестирал в нещо далеч не идеално.
Като консултант по поведението на тези птици, често установявам че болшинството птици, които имат поведенчески проблеми живеят в клетки, които са твърде малки. Папагали от вида Poicephalus както и папагали Pionus трябва да имат клетки поне 60 см широки. Жако, амазони и други средно-големи папагали трябва да бъдат в клетки не по-малки от 80 см, като за предпочитане са клетки от 92 или 100 см. На големи папагали ара, молукски какаду и бял какаду трябва да се осигуряват клетки поне 100 см широки, като за предпочитане са 120 см широки. В тези случаи не давам размери за дълбочина и височина, основно защото ширината е най-важната мярка като дълбочината и височината се определят в зависимост от дизайна на клетката и производителя.
Основната ми критика към наличните клетки е поради това, че размерите и формата имат огромно значение за папагала. Папагалите са с доста силно усещане за пространство около тях и се държат в съответствие с това. Винаги ми става смешно като чуя “правилото”, че една клетка трябва да е толкова голяма, че папагал да може да разперва крила и да пляска с крила в нея. Въпреки, че това не е лош съвет, повечето папагали не прекарват много време плескайки в крила в клетките си. Те много повече харесват да правят това извън клетките си.
Папагалите имат остър усет за пространството около тях. На 10 седмична възраст всяко от моите бебета жако живее в клетка, която е 90 см широка, която осигурява достатъчно място за свободно пляскане с криле. Но най-много такова пляскане с крила, колкото душа им поиска, се наблюдава, когато излезнат от клетките си. Моят бял какаду би могъл лесно да пляска с криле в клетката, но вместо това чака да излезне и се качи върху клетката за да започне да упражнява крилата си. Папагалите ще се движат повече и ще чувстват повече свобода за упражнения в помещения, в които ширината е по-голяма отколкото височината.
Открих това чрез изграждането на две идентични волиери за навън като ги поставих с различна ориентация. Всяка имаше размери 183 см х 122 см х 90 см. Едната поставих на крака така че 183-те сантиметра да са хоризонтални на земята, тоест волиерата да е 183 см широка, 90 см дълбока и 122 см висока. Втората волиера я поставих така, че 183-те сантиметра да са по вертикала, тоест беше 183 см висока, 90 см дълбока и 122 см широка. В тези волиери съм поставяла най-различни видове папагали: ара, амазони, какаду, жако, Poicephalus и Pionus и съм изучавала поведението им. Всеки от папагалите играе по-акробатично, аеробно и ентусиазирано във волиерата с хоризонтална ориентация.
Основно средство за придвижване на папагалите е летенето. Те са инстинктивно програмирани да се движат повече латерално, от една страна към друга отколкото нагоре и надолу. Макар че папагалите се катерят, обхвата им на движение за катерене е ограничен до няколко метра максимум, докато нормалният им обхват за движение чрез летене е от порядъка на километри.
Повечето от масово рекламираните клетки имат вертикална ориентация. Надявам се, че ще дойде ден, когато ще мога лесно да поръчам при моите дистрибутори клетки подобни на тези, които се намират сега на пазара, но с 30 до 60 см по-широки. Компенсирам това като осигурявам за папагалите си волиери навън – тема, която ще дискутирам по-нататък в тази статия.
След като бъде купена клетката възникват повече възможности за избор. Поставянето и на подходящо място е важно нещо. Стаите за птици стават все по-популярни в домове с повече птици. Но аз вярвам, че тази практика допринася повече за нуждата от удобство на хората, отколкото за доброто на папагалите в домовете ни. Освен ако стаята не е направена така че да осигурява забележителна среда за птиците и е вложено максимум усилие за гарантиране на достатъчно време за социални контакти на птиците, възможно е да възникнат проблеми. Като хора, ние не винаги сме в състояние да се придържаме към програма държаща папагалите извън такава стая. Работните дни автоматически означават повече време прекарано в самота за птици държани в стая за птици.
Проблеми може да възникнат по-често, когато клетките са близко една до друга в стаята за птици. Когато отида в ресторант аз винаги предпочитам да седна на маса отдалечена в усамотен ъгъл, отколкото на маса заобиколена от други, на които се хранят хора. Харесва ми социалната атмосфера по време на обяда и близостта с други хора, но аз не желая да стоя твърде близко до тях. Струва ми се, че повечето хора мислят по този начин. Папагалите не са по-различни. Между клетките трябва да има поне метър и половина разстояние за да може всеки папагал да има усещане за пространство и територия около него. Много често в стаи за птици има твърде много папагали в клетки, подредени в редица до стената наблизо една до друга.
Някои видове или индивиди, които са по-чувствителни към стрес не се чувстват добре в такава среда. Освен това, някои видове папагали и по-специално жакото, ще демонстрират неудоволствието от това, че са в “стая за птици” отдалечени от по-централно място в жилището. Аз твърдо вярвам в необходимостта папагалите да се намират там, където хората стоят през повечето време в жилището. По този начин те са в близост до човешкото си ято и получават чувство на удовлетвореност от това, както и забавлението, което получават наблюдавайки ни докато си вършим работата.
Има и друга, може би още по-важна причина за това папагалите да бъдат поставени на мястото, където хората престояват най-много в жилището. Ако искаме да насърчим и развием положително, или желано поведение у папагалите, ние трябва да можем да наблюдаваме и окуражаваме това поведение, когато то бъде изпълнено от птицата. Всички дресьори на животни разбират най-важното правило, а именно, че “Всяко поведение/действие, което бива награждавано ще бъде извършвано все повече и по-често.” Ако поставим млад папагал във всекидневната и го награждаваме с думи винаги, когато го виждаме да се храни, да играе с играчки, да издава приятни звуци, да се пощи и т.н. – по този начин ние предлагаме изключително ценна комуникация, че ТОВА са поведенията, които ние желаем. Наблюдавайки и награждавайки ги с внимание от наша страна, ние правим така, че те да се изпълняват по-често, което автоматически служи за избягване развитието на по-малко желано поведение. Не можем да правим това, ако птиците ни се намират далеч от нас, в стая за птици.
Проблемът с “видимостта” или ранимостта също е важен. Много папагали обожават да са пред прозорци, но също много не харесват това. Често на фобийни или скубещи се папагали можем да помогнем да се отпуснат просто като преместим клетката далеч от прозорец, може би срещу стена в по-закътано място. Много папагали ще се чувстват твърде открити ако са поставени пред прозорец, освен ако не се направи нещо за да им се осигури защита от тази откритост. В допълнение към усещането, че са твърде изложени на “хищници”, някои неща случващи се навън може да са доста плашещи за папагалите. Диви птички, които летят срещу прозореца без предупреждение могат да причинят толкова много безпокойство за едно жако, че папагалът да е дълбоко и продължително засегнат впоследствие. Премествайки клетката така, че половината да е пред стената или осигуряването на някакъв “параван” са желани подобрения от повечето папагали, дори онези, които изглежда че не се притесняват изобщо от това да живеят пред прозорец.
След като осигурите клетка с добри размери с площадка за игра, която е поставена на място, което дава възможност за достатъчно социални контакти с членовете на “човешкото ято”, тогава може да бъдат добавени допълнителни неща към клетката, което ще осигури още повече възможности за упражнение и за избор на папагала. Всеки от папагалите ми има метална кука с формата на бастунче закачена на една от страните на клетката, от която виси или някаква люлка или спираловидна въжена кацалка. Тези неща са малко трудни за намиране, но често могат да бъдат видяни на панаири на птици, папагалски конференции с щандове на различни продавачи за стоки за папагалите или в специализирани магазини за папагалски стоки. Струва си да ги потърси човек.
Информираните стопани също биха добавили колкото може повече възможности за движение и избор вътре в клетката. Обикновено допълнителен съд пълен с дребни играчки, които папагалът хваща с пръсти и играе са чудесно допълнение. The Fowl Play Company (http://www.fowl-play.com/) предлага богат избор в тази насока, както и някои от другите онлайн магазини в интернет. Могат да бъдат поставени кацалки от различни материали, които осигуряват разнообразие и гимнастика за стъпалата на папагала. Съдове с храна може да бъдат поставени на различни нива, насърчавайки по този начин използуването от папагала на цялото пространство в клетката. Играчките трябва да са интересни и да се “въртят” поне веднъж на седмица. (Моля, не изваждайте любимата играчка на папагала ви при това въртене на играчките.)
Папагалите домашни любимци също така имат нужда от места за кацане в другите стаи на дома. Папагалите има нужда да посещават различни места. Зрителната памет при тези животни е изключително силно развита. Техният цялостен житейски опит и удовлетворение от живота в плен често се подобрява чрез простото им преместване от стая в стая с член на семейството или от кацалка на кацалка в същата стая. Дори това да видят същата стая от различен ъгъл може да достави стимулация на папагал, който е прекарал по-голямата част от деня в клетката си.
Същите люлки и спираловидни въжени кацалки (боинги), които ползваме върху клетките могат да служат като допълнителни места за кацане из цялата къща, ако са окачени на тавана. Ако се притеснявате от кълване на тавана, продават се пластмасови приспособления, които можете да ползувате поставяйки би между кацалката и тавана. Bell Plastics предлагат чудесно приспособление за “защита за тавани”, което може да поръчате на телефон (510) 784-1144 (в САЩ) (виж http://tinyurl.com/4f69b).
Места за игра се продават в най-разнообразни размери и форми. Има както самостоятелни такива, които може да се поставят навсякъде, така и тип площадки/масички (виж например http://tinyurl.com/4dfsh). Те добавят разнообразие в живота на папагала. Кацалки, които се закрепват с вакуум се продават обикновено за използуване под душа, но могат да бъдат поставени също така на огледалото в банята. Вероятно няма нещо, което един папагал жако да харесва повече от това да гледа собственото си отражение в огледало докато стопанинът се облича и приготвя да излезне сутрин. Другите видове папагали също оценяват това.
Също мое категорично убеждение е, че папагалите се нуждаят от пресен въздух и слънчева светлина и че осигуряването на външна волиера е една от най-добрите инвестиции, които можем да направим за папагала си. Когато предложа тази идея, често чувам изразяване на несъгласие от хора, които живеят при тежки климатични условия (тежка зима). Но аз познавам също така хора, които живеят при такива условия и въпреки това са направили такава волиера и я използуват когато времето позволява. Аз имам няколко външни волиери за моите папагали и мисля, че осигуряването на тази възможност допринася толкова много за удовлетворението на папагалите, колкото никое друго нещо, което правя за тях.
Външната волиера осигурява на птицата възможност да прекарва време сама, далеч от нас. По всичко личи, че моите папагали ценят това. Те си имат живот във волиерата навън, в който аз почти не участвам. Това създава за тях – дори макар и само за няколко часа – чувство за самостоятелност, защото те могат да играят много енергично, правейки избор с какво да се захванат след това без да са изцяло зависими от мен.
Освен това, поради размера си, такава волиера може да осигури възможност за много повече упражнение отколкото една обикновена клетка. Моят синьо-жълт ара играе в такава волиера точно под прозореца на кухнята ми. Докато мия съдовете на папагалите сутрин аз се наслаждавам наблюдавайки го и винаги се смайвам от това колко изпълнен с енергия е той там и с какво удоволствие играе. Не може да се направи никакво сравнение между енергичността, която проявява играейки в клетката си вътре, макар че тя също е доста голяма. Когато е навън той е изключително дейна птица.
Той “смазва от бой” голямата глинена подложка за саксии, която му служи като вана за къпане. Разхвърля играчките си наоколо, разперва криле с възторг и тича през ледено студената вода крещейки “Къпя се… къпя се…” Той взема любимата си играчка Конг (http://tinyurl.com/55aqv) и я хвърля във водата питайки я, “Къпеш ли се?… Къпеш ли се?”
Когато е жаден той пие от неговия Конг. Закача я на края на долната част на клюна си, потапя я в чистата вода и след това навежда главата си назад с най-искрена радост докато струйка вода се стича в гърлото му. Когато се изтощи след баня, той се изкатерва върху най-високия си клон носейки своя Конг със себе си. Там той го напълва с пелети или прясна храна от паничката си и стои наслаждавайки се на закуската, която съхранява в Конга си. След като си отпочине той започва да се увисва и да се люлее по многото стълби и люлки, които висят от покрива на волиерата му. Има 5 броя и той може да избира на кои точно или на комбинацията от кои точно иска да си играе. След това слиза на дъното на волиерата и започва да бута прозрачната топка с пълна с мъниста.
Емоцията, която изразява навън представлява върховно доволство. Когато е навън играе много – има възможност да го прави повече отколкото, ако си е в основната клетка вътре – и се прибира в края на деня уморен и успокоен. Защо е толкова спокоен, когато се прибира в края на деня? Сега е широко разпространено разбирането, че емоциите имат способността да повлияват начина, по който се чувстваме физически. Прекарвайки деня стресиран и нервен ще доведе до напрегнати мускули, липса на апетит и чувство на умора в много от нас. Обаче, разходка навън или един час в градината ще ни върне в нормално състояние. Защо да е по-различно за папагалите ни, които са се развили и приспособили към живот изцяло навън? Поради това, осигуряването на безопасна волиера навън е огромно богатство.
Тези волиери се продават в най-различни размери и форми. Възможно е да се намери галванизирана волиера от мрежа произведена от някоя от компаниите, които продават такива волиери за развъждачи на птици. Реклами за такива волиери може да се намерят в списанието Bird Talk. Това са волиерите, които използувам аз. Сега има широко осъзнат проблем от използуването на клетки с галванизирани (позинковани) пръчки поради опасността от това папагалът да погълне цинк от пръчките. Има няколко неща, които можем да направим за да намалим този риск. Пръчките може да бъдат изстъргани с твърда четка за отстраняване на парченца цинк. Също може да бъдат боядисани с нетоксична боя за клетки, която се продава сега в много магазини за птици. Авикултуристът Еб Крейвънс докладва също, че чрез прекарването на различни кацалки или подходящи по размер клони от дърво от вътрешната страна на металните клетки, птиците ще бъдат окуражени да се катерят хващайки се с клюн за тях като по този начин изобщо не докосват дори металните пръчки катерейки се.
Освен това, съгласно моя опит, папагали домашни любимци, които прекарват по-голяма част от живота си вътре са толкова щастливи от възможността да играят навън, в позната волиера, че те изобщо не се хващат за металните пръчки нито имат интерес да ги гризат. Има твъре много по-интересни неща, които могат да правят вместо това.
Предоставянето на достатъчно възможности за изучаване и движение е най-сигурния начин да държим птиците далеч от металните пръчки. Моята любима волиера, тази, в която синьо-жълтият ми ара изпитва такова голямо удоволствие, има керамичнен съд за къпане на дъното. Също така често слагам съд с покълнала пшеница, в който да могат да ровят и гризат или просто да търкалят из волиерата. Забелязвам, че моят Голдинг обожава най-много да се разхожда по меката трева и да се търкаля из нея. Той рядко яде или рови в тревата макар че папагалите ми жако го правят.
Има съдове за храна и вода и достатъчно кацалки за да могат птиците да прекарват време както на слънце, така и в сянка. Половината волиера е покрита с шперплат, така че всяка птица може да се скрие както от слънцето, така и от погледа на хищни птици, които може да хвърчат наоколо. Също така има многобройни възможности за активна игра под формата на люлки и стълби. Perma Play Products произвеждат чудесна стълба, която ако се постави да виси от покрива на волиерата насърчава развиването на умения както за катерене, така и за размахване на криле. Bell Plastics имат богат набор от пластмасови люлки, кацалки и играчки, които издържат навън. Люлката на Tweeter Totter, произвеждана от Sweet Feet and Beaks може да се използува за забавление от две птици едновременно. Тя може да бъде поръчана също така от The Birdbrain catalogue http://www.thebirdbrain.com/ или телефон (в САЩ) 888-923-2140.
Всички тези занимавки са толкова интригуващи, че птиците не се занимават с металните пръчки. Но за тези, които все още се притесняват да държат птиците си във волиери от мрежа, сега има компании, които продават клетки с най-различни покрития на пръчките, които са напълно безопасни и имат по-добър външен вид от клетките за развъждане. Инвестицията в такава клетка за собствено спокойствие си струва. Някои от най-хубавите се произвеждат и продават от Heavenly Habitats, Exotic Enclosures, Corners Limited и Expandable Habitats
Много папагали компаньони пропускат възможности да изживеят радостта и богатството от емоции, които свободата на движение и избор им създават както и усещането за физическо здраве, които създава това упражняване. Тези чувства и преживявания са тяхното наследство; гледайки видео клипове с папагали в природата не оставя никакво съмнение, че това е вярно. За да предоставим възможности за папагалите ни да изживеят такова “необуздано” щастие, те трябва да могат да посещават различни места и да правят собствен избор – колкото е възможно по повече различни начини. Папагалите се нуждаят от това да ги приобщим към нашия свят, да ги научим да живеят в него и да им осигурим жизнено пространство само за тях в този свят. Те се нуждаят от толкова много други неща освен клетка за да са истински щастливи. Нужно е да им създадем възможности да се придвижват в нашия свят, с нашата помощ, така както биха го правили в техния собствен свят. Те се нуждаят от движение.
[1] Тези с плосък покрив имат приспособления върху покрива, където птицата може да играе, да се храни и т.н., докато тези с куполовиден покрив нямат такива възможности – например, виж клетките на този сайт: http://www.avianweb.com/cages.htm
[2] Mid-West parrot cage – сравнително големи клетки, които се поставят директно на земята – виж http://tinyurl.com/6app3