© Февруари 2000 Памела Кларк. Всички права запазени. Части или цялата статия не могат да бъдат препечатвани без изричното писмено съгласие на автора.
автор: Памела Кларк
Превод: Милко Ачев
Статията е преведена на български език и се публикува тук с любезното съгласие на автора
Да имаме папагали компаньони… да правим всичко възможно за да осигурим тяхното щастие и здраве…. е изкуство. Освен това, никой аспект от грижите за папагал не е толкова важен, колкото осигуряването на оптимална среда за живот на птицата компаньон. Специфичните характеристики на средата, която осигуряваме както и качеството на изживявания, които осигуряваме най-вероятно ще са определящи за това дали ще постигнем успех или не. Въпреки това, ние често “прескачаме” тази истина, фокусирайки се върху конкретния вид папагал, който искаме, и след време… върху избягването или решаването на индивидуални поведенчески проблеми като например кряскане, кълване или скубане на пера. Същевременно обаче истината е, че поведенческите проблеми често са пряк резултат от недостатъчно богата или неподходяща среда за живот.
В моята практика на поведенчески консултант, множеството проблеми, които виждам се коренят в недостатъчно богата среда и/или беден на хранителни вещества или неподходящ хранителен режим. Някои фактори на околната среда, които могат да причинят проблеми, са например незадоволителна диета, излагане на токсични вещества, неподходяща клетка, избор на недобро място за поставяне на клетката, липса на възможност за упражняване физически и за къпане, отегчение в резултат на липсата на стимулиране, стресиращ социален климат, режим, който не е в сихнрон с природния ритъм на папагала, както и липса на или промяна в количеството внимание, което предоставяме на птицата. Съответно, решенията на същите тези проблеми най-често се крият в правенето на промени необходими за подобряване на същите тези характеристики на обкръжението на папагала. А колко много по-лесно е да се предотврати самото възникване на тези проблеми от самото начало!
Обаче, практиката да се съжителства с папагали през периода, когато се учим да осигуряваме оптимална храна и превъзходна среда може да породи много предизвикателства. Основната причина за това е в трудността да разберем тяхната вътрешна природа и да предусещаме техните истински нужди. Допълнително, ние трябва да се опитаме да разберем същността на вродените различия между нас и тях. Ако не го направим, ние ще залитаме непрекъснато в една или друга посока, опитвайки се да разберем техните действия в отговор на това, което им предоставяме.
По същество, папагалите са инстинктивни същества … същества, движени от инстинкт. Вярно е, че много често те изглеждат напълно способни да разсъждават логично, но това не е тяхната изначална реакция в отговор на предизвикателство. Най-първата реакция на папагал в отговор на действие от околната среда ще е инстинктивна. И точно това е първопричината на много от проблемите, които възникват по време на живота ни с нашите папагали. Животно, чийто живот е подчинен на инстинктите му не се чувства “на място” в нашия свят. Това е просто факт. Ние сме опитомен вид съгласно всички дефиниции на тази дума. Нашите най-добри и най-ефективни реакции в отговор на стимули от обкръжаващата среда зависят от способността ни да мислим логично и да разсъждаваме над трудностите, с които се сблъскваме. Тъкмо в тази дихотомия[1] на мисленето ни се зараждат неразбиранията ни с папагалите ни. Разликата между начина, по който реагираме ние (на базата на мисълта ни) и начина, по който реагират папагалите (на базата на инстинктите си) създава огромни неразбирания, когато се опитваме да разберем действията на нашите папагали компаньони.
На практика това означава, че трябва да сме много внимателни, когато интерпретираме поведението и действията на папагалите ни. Ние сме склонни при това интерпретиране да използуваме нашия собствен “аршин”, нашите знания за начина, по който бихме реагирали ние в дадената ситуация. Нищо друго не може да ни отведе в по-погрешна посока, в опитите ни да разберем нашите птици. Добър пример за този феномен се наблюдава често в областта на храненето. Ние предлагаме нова, пълноценна храна. Инстинктивно папагалът е подозрителен спрямо всичко ново и не желае да я докосне, дори когато я предлагаме в продължение на няколко дни. Най-често стопанинът заключава, че папагалът му “не харесва” тази храна и престава да я предлага. Обаче най-правилното и уместно заключение би било, че поради своята инстинктивна природа, папагалът се нуждае от повече време за да свикне с новата храна и, че тя трябва да бъде предлагана през неопределено дълъг период от време.
Освен това, ние сме склонни да интерпретираме поведението на папагалите ни на базата на нашата собствена психологическа нагласа. Ще ви дам пример. Преди време имах клиентка, която имаше жако и се нуждаеше от помощ. На базата на разказите й, аз препоръчах тя да вкарва птицата с нея сутрин в банята. Птицата не получаваше достатъчно време за социални контакти с нея, поради натовареното й работно време. Тъй като почистването на перата е вид социална дейност аз реших, че това би им дало допълнителен шанс за такъв контакт. Тя ми каза, че не би могла изобщо дори да приближи папагала до огледалото в банята, понеже той го мразел. Попитах я, как е разбрала, че папагалът мрази огледалото. Отговорът беше: “… Понеже той блъска с клюн по него!”. Много от нас знаят, че това чукане с клюн е признак на задоволство за жакото… признак, че е радостен. Когато аз видя някой от моите папагали жако да прави това, обикновено се изкушавам да се възхитя на неговата мъжественост… демонстрирането на неговия собствен авторитет и мощ по този начин… и очевидното му обожаване на собственото му изображение в огледалото. Моята психологическа нагласа ме кара да интерпретирам поведението му по този начин и за късмет в този случай моите разсъждения са по-скоро правилни отколкото грешни. Вероятно тази жена е била по-стеснителна в личния си живот. Не зная. Но зная със сигурност, че нейната собствена емоционална нагласа я бе довела до погрешното разбиране на поведението на папагала, като по този начин го беше лишила от удоволствието на това изживяване.
Най-добрият инструмент, който имаме за точно интерпретиране на поведението на една птица е погледът към природата… към действията им там. Това ни дава две реални засечки. Първо, разбирането на поведенията и действията в природата може да ни даде възможност да разберем по-добре нуждите на нашите папагали компаньони и да ни помогне на първо място в избора на най-добра среда за нашите птици в домовете ни. Второ, познаването на поведението на птиците в природата може да ни помогне в по-точното интерпретиране на поведението, което наблюдаваме в отговор на предоставената от нас в домовете ни среда за живот на птиците.
Тази статия ще е една от поредица статии, в които ние ще погледнем по-отблизо на много аспекти от изкуството да предоставяме оптимална среда за папагалите, които обичаме. Тези статии ще целят и ще се опитат да отговорят на въпроси свързани с диетата и храненето, подходящата клетка и спомагателни места за игра, дейности по осигуряване на непрекъсната ангажираност на папагалите, създаването на среда за живот извън дома ни, създаването на превъзходна социална среда, както и “по-фините” аспекти от грижите за папагалите.
Обаче, преди да обсъдим специфичните отговори на въпроса “как” да осигурим превъзходна среда, нека погледнем най-напред какво се надяваме да постигнем осигурявайки среда за птица от род папагали, заедно с основните концепции, коити трябва да ни служат за база при правенето на избора ни.
Отново, ако погледнем по-внимателно същността на живота на папагалите в дивата природа и как той се е развил, ние ще сме в състояние да се грижим по-добре за тях, което от своя страна ще бъде гаранция за успеха ни. Винаги трябва да започваме от често споменаваната истина, че папагалите не са питомни животни. В най-добрия случай те са едва на две поколения отдалечени от дивата природа и все още имат пълен набор от диви инстинкти и поведения. Нашите обичани компаньони в домовете ни изобщо не се различават от дивите си братовчеди, обитаващи дивата природа. Никога не бива да забравяме това, когато се грижим за тях.
Следователно, ние трябва и можем да създадем среда и да осигурим такива действия за птиците ни, които поне ще имитират аспектите от живота, на който биха се наслаждавали в природата. Правейки това, ще задълбочи удовлетворението им от тяхното съществуване като през това време ще препятства развитието на някои от най-честите поведенчески проблеми. Например, папагалът ни може да не може да лети свободно от едно до друго място навън, но ние трябва да му дадем богато разнообразие от възможности да каца на различни места в дома ни, да се наслаждава на различни “гледки”, на различни видове кацалки, което ще му осигури допълнително предизвикателства и различни физически изживявания. Освен това, ние можем да осигурим на тези изключително социални създания възможност да споделят с нас някои наши социални дейности като къпането и храненето например.
Второ, ние трябва да се вгледаме усърдно и продължително във факта, че папагалите са развили всеки свой инстинкт, всеки съзнателен мисловен процес, всяко чувство, всяка физическа особеност и способност във връзка с живота им в дивата природа. За разлика от нас хората, които преди много години сме скъсали връзката си с природата. Трябва да сме нащрек за да не позволим на самодоволството ни, което е характерно за мястото ни в пространството и времето, на “питомното” ни съществуване, да ни заслепят и да ни попречат да виждаме важността на физическата и социалната среда за нашите папагали.
Клюнът, перата, способността да лети, невероятните възможности за игра и изучаване – всичко това се е развило във връзка с и в отговор на физическия заобикалящ свят. Връзката между природната среда и телата, мозъка и душите на папагалите е толкова вродена, че понякога е трудно да бъдат разграничени. Този факт не се променя по никакъв начин като ги отделим от физическата им среда и ги поставим в домовете ни за да споделят нашето доста по-“оскъдно” съществуване … оскъдно поне по отношение на стимулите/усещанията в резултат на вятъра, дъжда, слънчевата светлина, потоците, дърветата и обширните пространства. Разбирането на този факт ни води директно и бързо до заключението, че възможностите, които предоставяме на папагалите ни са незначителни…. Те имат значение… до толкова, доколкото диктуват качеството на нашите собствени изживявания с тях.
Трето, добре би било да помним това, което се опитваме да заместим, или с което се опитваме да се конкурираме… стимулирането присъщо на средата, в която те са се развили и в която те изпъкват. Както знаят повечето читатели, аз развъждам[2] Африкански Конго папагали[3]. Бебетата се оперяват обикновено около 10-тата седмица от живота си и летят на воля докато евентуално дойде време крилата им да бъдат постепенно и леко подрязани. До момента на първия си полет тези бебета демонстрират изключително любопитство и огромен ентусиазъм да изучават околната среда. След като летенето и приземяването бъдат доведени до съвършенство, тяхната енергия, ентусиазъм и възторг от изучаването не познават граници. Нищо не е в безопасност от тези дейни клюнове и често съм била шокирана от чистосърдечната и изпълнена с щастие глупавост, която те демонстрират опознавайки обкръжението си. Те обичат света и обичат себе си в този свят.
Когато започна да подрязвам постепенно крилата им, на пръв поглед това не представлява сериозно ограничение на желанието и способността им да продължат да изучават обкръжението си. То просто ги забавя малко. След като крилата им бъдат частично подрязани, започвам да ги държа в клетки за все по-дълги периоди от време. За мен, това е най-тъжната фаза от тяхното развитие в дома ми… тъй като е безгранично ясно, че да прекарват времето си в клетка противоречи на вътрешната им същност. Старая се да компенсирам това, че отнемам свободата им чрез осигуряване на повече играчки, пресни клони за гризане и т.н. Впоследствие това се превръща в “компромис” до края на техния живот. Наш дълг като хора грижещи се за тези птици става необходимостта да осигуряваме най-разнообразни храни и изживявания с цел да компенсираме факта, че това, което ние можем да им предложим е нищожно малко в сравнение с това, което те са пригодени да изживяват. Ние никога не бива да се отпускаме по отношение отговорността ни да им осигуряваме колкото можем повече възможности за свободен избор и свободно предвижване.
Четвърто, няма истина с по-голямо значение от това, че папагалите са животни плячка, жертви на хищници. Това просто означава, че самото тяхно съществуване, тяхното чувство за сигурност и безопасност зависи от физическото обкръжение, което те избират за себе си в дивата природа и от връзката им с членовете на собственото им ято. Този факт също не се променя просто защото те са израстнали и поставени в създадената от нас домашна среда. Този аспект на тяхната природа води папагалите до запечатване в съзнанието им на специфични особености на физическото обкръжение в домовете ни, особено в първия дом, в който отиде отгледано на ръка бебе след отбиването му. Това означава, че качеството на такъв дом е от критична важност, тъй като той има потенциал да влияе, ако не и да диктува нещата, които този папагал може да търпи и с които може да се чувства удобно по време на остатъка от живота му в нашия свят. И това изобщо не е преувеличение!
Аз съм поела своя дял в отглеждането на “втора ръка”, нежелани или насилвани папагали. Преди време едно нещо стана очевидно. Ако успеех, поради късмет или внимателно наблюдение, да възпроизведа кой да е аспект от живота, който са имали в първия си дом, реакцията на папагалите беше моментална. Удовлетворението им нарастваше. Те се отпускаха малко. Те ставаха по-склонни да се доверят. Те преоткриваха чувство на изобилие. Това не беше нещо дребно. Аз скоро реших, че пътят към успеха при такива нежелани птици беше в провеждането на неформално интервю …. търпеливо, настойчиво предлагане на възможности за избор… за всяка отделна птица доведена в дома ми… просто за установяване на техните предпочитания по отношение на обкръжението. Често тези предпочитания нямаха нищо общо със здравия разум както и със стандартните знания по отношение грижите за папагали и стана очевидно, че тези предпочитания все още биваха диктувани от живота им в предишен дом.
Тъкмо опитът ми с такива птици ми позволи да заключа, че папагалите запаметяват в съзнанието си физическото обкръжение, добро или не, до такава степен, че тяхното бъдещо чувство за сигурност ще зависи поне отчасти от възпроизвеждането на същите тези особености на физическото им обкръжение. Това е вярно в особено голяма степен за папагалите жако, които се славят с противопоставянето си на промени в клетките. Жакото не са единствените папагали, които се противопоставят на промени, просто те са най-крайните примери на този често срещан проблем. Чести са разказите на хора за трудности, които имат с подобряване храната, с представянето на концепцията за къпане на папагал, който не е виждал баня продължително време, изкарването на птици навън, които са прекарали твърде дълго време вътре в дома, оставянето им за да отидем на почивка…..
Последно, ние трябва да осъзнаем, че независимо от общите качества дискутирани по-горе, всички видове папагали не са еднакви, нито имат еднакви нужди по отношение хранене и обкръжение. Всеки вид в дивата природа си има своя уникален хабитат, който диктува храната, стила им на привързване и размножаване, начина, по който се къпят и т.н. Да се опитаме да осигурим същата храна и социална среда за африкански папагали както правим за американски папагали само ще ни отведе до мътни води и в резултат ще изпитаме трудности, които не разбираме. Ние трябва да се стремим да откриваме непрекъснато фактите, които са уникални за всеки вид папагал, след което да се опитаме да ги възпроизведем колкото е възможно по-точно в домовете ни.
Всичко това се свежда до една, проста истина. Средата, която осигуряваме донасяйки папагал в дома ни и социалния климат, който създаваме са от най-голяма важност. Нито един аспект от това не е тривиален. Аз вярвам, че стремежът ни към съвършенство по отношение на тези усилия е подходящ, тъй като това е начин да “компенсираме” факта, че сме отнели възможността на тези птици да живеят в дивата природа. Тъй като, простичката истина е, че нищо което ние можем да осигурим не е в състояние да се конкурира със свободата и качеството на живот, на които те биха се наслаждавали, ако съдбата им ги бе дарила с възможността да се родят в дивата природа.
Вярно е, че дивите папагали живеят винаги в страх от ранна смърт в лапите на хищник. Обаче, качеството на тяхното съществуване е такова, че папагалите са развили естествена жизнерадостност. Тази жизнерадостност демонстрирана от щастлив папагал не е емоция, развита по време на живота на птицата в клетка и хранеща се с пресовани храни. Жизнерадостта е емоция, която се поражда от чувството на свобода и независимост…. от способността да избираш това, което те прави щастлив и да реагираш на него. Всъщност, точно тази вродена жизнерадостност може да бъде използувана като “база за преценка” за нас в процеса на намиране на условията, които най-добре отговарят на нуждите на нашите птици. Ако имаме жизнерадостен папагал, ние можем да сме убедени, че правим правилните неща.
Казано просто това, което осигуряваме за папагалите ни трябва да се съпоставя със свободата на избор и свободата на придвижване, които са станали толкова съществени в процеса на тяхното развитие в природата и спрямо които те са най-добре приспособени. Това са двете неща от които сегашното им “одомашено” съществуване ги лишава в най-голяма степен. При положение, че папагалите в нашите домове са идентични с братовчедите им в дивата природа, предишното изречение е вярно независимо дали папагалите са хванати от дивата природа или са отгледани при домашни условия. Това няма значение. Инстинктивно те са “оборудвани” и подготвени за живот в природата. Независимо от това, те получават съществуване в нашите домове и начинът, по който ние се грижим за тях е това, което има значение и за двете страни… както за тях, така и в крайна сметка за нас.
[1] Дихотомия – философско понятие, включващо само две крайности и нищо помежду им – черно и бяло.
[2] Памела Кларк не развъжда папагали от 2003 година
[3] Congo African Grey Parrot – кралско жако