Корели: Част I – Обща информация

автор: Пламен Петков

Аз съм на 27 години, от Горна Оряховица и гледам корели от 10 години. Всичко започна на любителски начала, но с времето научих навиците, поведението и държанието им. В тези три части може да научите за храненето, здравето, летенето, избора на клетка, различните мутации и разпознаването им, социализиране, размножаване, отглеждане на малките и др. За година и половина успешно извадих 43 малки от една и съща двойка корели, но за жалост съдбата не бе милостива към 2-3 от тях. Повечето са пръснати из големите градове в България при нови стопани. В момента отглеждам последните шест от поколението на същата двойка. Текстът е най-вече по моите наблюдения за света на корелите, с най-интересните неща, за които не знаем, без да включвам всички най-общи познания за тези птици.

Любопитни факти

Корелите се считат за едни от най-малките видове австралийски какадута и всъщност английското наименование „Cockatiel“ идва от португалската дума „cacatitho“, която означава малко какаду. Корелата е единственото какаду с дълга клиновидна опашка, стройно тяло и дълги, остри криле. Поведението им наподобява някои от характерните за какадутата приоми. Феноменални летци са, което им помага много в дивата природа, защото те често мигрират в търсене на храна.

Информация

Тези птици обитават почти цялата територия на Австралия и начинът им на живот, близък до този на вълнистото папагалче, до голяма степен е повлиян от климатичните особености на този континент. Корелите са много добри летци – нещо жизнено важно за често пъти трудното намиране на храна и вода. Нелек е животът им през дългите сухи периоди на годината. С оглед на това корелите, подобно на вълнистите папагалчета, са развили способност за бързо отглеждане на потомството. Те също са хралупни птици – използват за мътене дупки в стари дървета, които често пъти дооформят и разширяват сами. Съществено при избор на “гнездо” е близостта на храна и вода за малките пиленца.

Нимфите са плашливи птици и предпочитат високите дървета с добра видимост. Когато кацат на земята, те са изключително предпазливи и винаги готови да отлетят. Основното им меню се състои от семена, различни тревни растения, плодове.

Окраската на свободно живеещите корели е предимно сива. Дори да се появи друга мутация /напр. Албинос – бели с червени очи/, шансът й да оцелее е много малък. С нестандарния си цвят, тя се превръща в по-лесно достъпна плячка. Нормалната сива корела има следното оцветяване – жълта глава, преливаща в бяло по краищата с характерните оранжево-червени, кръгли петна на бузите. Заради своята жълто-сива качулка, която птиците могат да прибират и изправят /при възбуда/, корелите са наричани още “мини какаду”. От двете страни на крилата, като “пагони” се очертават бели ивици с дължина 8-10 см. Основният цвят е сив, преливащ от по-светло на гърдите, към по-тъмно на гърба. При мъжките индивиди опашката от долната страна е черна, а при женските по-бледа. Като цяло, окраската на женската е по-светла, включително “ушните” петна са видимо по-бледи – един от основните познавателни белези. Друго различие, за по-опитните познавачи, е разстоянието между очите погледнато анфас. То е по-малко при женските. Оперението на младите птици е подобно на цвета на женските корели, но след първата смяна на перата и до 8-10 месеца мъжките проявават своите различия.

Превърнала се в желан домашен любимец, корелата е и обект на разнообразни селекционни кръстоски. В резултат на това днес сме свидетели на огромно разнообразие от цветни мутации – бели и жълти с червени очи, канелени, сребристи, опушени, шарени, както и рецесивни белобузи птици – в тяхната окраска липсва жълтият и червеният цвят, респективно характерните червени петна по бузите са бели.

Корелите понасят с относителна лекота по-суровите зимни условия, стига да са добре защитени от течения и храненето им да е пълноценно. Със своя по-голям размер /в сравнение с вълнистите папагали/ 32-34 см /с опашката/, по-мелодично цвърчене и не на последно място по-голяма досетливост, австралийската дългоопашата корела може да бъде ваш забавен домашен любимец и да ви радва в продължение на 15-20 и повече години /има данни за корели в плен достигнали 30 годишна възраст/.

Корелите в дивото…

Сивият (normal grey) папагал е основният, който се среща в дивото. Хранят се с различни семена, зърна и плодове. Това обаче е в дивото. Корелите са доста претенциозни в домашни условия и често трудно се научават да се хранят с плодове. Размножават се близо до вода, а гнездят в хралупите на дърветата. Развъждането става през дъждовния сезон, когато има вода и храна за малките пиленца. Женската снася от 4 до 7 яйца, но не всички ще порастнат и оцелеят. Някои дори не се излюпват. Тези яйца остават в гнездото за да излъчват топлина за останалите малки пиленца.

Знаете ли че?

Корелите опознават предметите с устата си. Когато преодолеят първоначалния страх, те толкова много се съсредоточават в изучаването на предмета с клюн и език, че забравят за околния свят.
Узряват полово на година. Мъжките са готови за поколение, въпреки че може да са по-непредпазливи и неопитни. Женските е препоръчително да са поне на година и половина за да създадат и отгледат здрави малки.
Изпаренията от тефлоновите съдове могат да убият вашата корела.
В дивото могат да се видят огромни ята, които обикалят небето за да открият големи водни басейни, където да могат да си починат, да се нахранят и размножават.
За ръчно хранените корели е по-вероятно да проговорят, отколкото хранените от родителите. (никога няма 100 % гаранция, но до този извод ме навя едно мое папагалче)
При смесване на гените преди много години и създаването на лутино корелата, учените са пропуснали да изчислят вероятността лутиното да оплешивява. Сега, ако единият родител носи гена за оплешивяване, той се предава и на поколението му. Затова не се препоръчва да се кръстосват родители, които носят този ген.
Корелите често кихат. Точно както човека, те използват това за да прочистят каналите си и да премахнат прашинките, които са се събрали там.
Странна особеност е нощната уплаха. Въпреки, че се случва и при други папагали, при корелите това е по-често. Птицата започва да лети в клетката уплашена от нещо, било то някакъв шум, движение и дори земетресение. Това може да доведе до сериозни наранявания, ако не се светне бързо лампата и се успокои корелата, като стопанинът си вкара ръката в клетката в случай, че корелата не се страхува от ръце. В повечето случаи страхът не отминава леко, а трябва да се изчака да заспи отново и чак тогава да се угаси лампата. Уплахата може да се предотврати лесно, ако се сложи малка нощна лампа, която да осветява нощем клетката и папагалът бързо да се окопитва, ако се изплаши.
Понякога стопанинът заварва папагала да се търка в нещо, например клонка или играчка. По същото време си мърда опашката от едната страна на другата. Да, точно така. Корелата се „сношава“ (всъщност, мастурбира) с обекта. Това поведение се наблюдава при мъжките и е абсолютно нормално поведение за мъжки птици, които все още нямат женска.
Някои корели са хомосексуални. Любопитен факт, но и това го има в живота. Отново, липсата на женска и нуждата от съвокупляване е вероятна причина за това. Понякога стопанинът не знае, че и двете корели са мъжки и когато ги свари да се съвъкупляват потърква доволно ръце в очакване, че ще има оплодени яйца. А дано, ама надали…

Mъжки срещу Женски

Корела

Няколко думи и за двата пола:

Мъжките са характерните мачовци – наперени, тарикати, доминиращи. Те са тези, които предприемат първата крачка при свалката и омайват женската с песни, с мелодийки и понякога с папагалски приказки. Отличават се с доминиращо ярки жълти лица и тъмно оранжеви бузи. Когато станат на една година петната, които са имали като малки под крилата изчезват.

Когато женската снесе яйца, мъжкият променя поведението си и става по-агресивен. Не допуска приближаване до гнездото, а понякога напада и без причина. По време на размножаването, мъжкият и женската си поделят задачата за мътенето на яйцата. Мъжкият поема дневната смяна, а женската нощната. Опитните двойки мътят дори заедно, но младите родители биха се сбили докато изгладят различията си. Доста често корелите страдат от хормонален дисбаланс, който ги кара да скубят малките пиленца, за да ги изгонят по бързо от гнездото и да започнат нова мътилка. Това поведение се наблюдава доста повече при мъжките корели.

Мъжките корели са много музикални. Могат да „хванат“ всякаква мелодия или звук стига стопанинът да е достатъчно упорит. Не е никак лесно и трябва много време за да свикне, но ето какво се получава, когато научи нещо …

Мъжки зов за чифтосване

Мелодии в изпълнение на корели

Женските са доста по-кротки. Почти не им се чува гласът, ако са в двойка. Ако обаче са сами или с друг вид папагал, или с човек, дори започват да пеят за да установят връзка с тях.

Когато са готови за размножаване те се предлагат на мъжкия, а ако няма такъв се търкат в предмети или ъгли и издават пискливи звуци. Женската може да снесе яйца и без мъжки, но те няма да са оплодени. Ако яйцата не са оплодени, няма да се излюпят и след време женската ще ги изостави. Зависимостта между мъжкия и женската е ключова. Ако единият от родителите спре да мъти или загине, и другият ще изостави яйцата.

Храна

Ако искате папагалът ви да живее пълноценно и дълго, има някои неща, които не бива да му давате:

– Сол
– Сладко
– Aвокадо (смъртоносно)
– Шоколад
– Кофеин
– Алкохол
– Тестени изделия
– Мазни храни
– Лук
– Чесън
– Портокали (костилки)
– Череши (костилки)
– Праскови (костилки)
– Скариди
– Раци
– Омари
– Спанак (може да увреди бъбреците и да предотврати усвояването на калций)

Човешката слюнка също съдържа бактерии, за това, не пъхайте човката на папагала в устата си

Да оставим настрана за малко обикновената храна. Нека започнем с витамините, които трябва да приемат корелите.

Доставяйте нужните витамини със следните зелени зеленчуци: Зеле, краставици, маруля. Това ще им осигури нужния калций. Нарязвайте на малки парченца и ги давайте от ръка. Листата от глухарче са задължителни за зеленото меню.

Корелите се нуждаят и от протеини. Може да им давате прясно сготвени риба, пиле и варени яйца, но ги махайте след като престоят около 30 минути в клетката, защото в тях започват да се развиват бактерии, които могат да разболеят папагала ви. Разбира се става дума за малки количества. Все пак самият папагал е около 100 гр и малки хапки, пропорционални на теглото му веднъж, два пъти в седмицата не вредят. Яйцата се варят малко над 10 минути за да може бактериите да изчезнат напълно. Дават се целите, дори черупката е отличен източник на калций и ще я изядат, ако е натрошена. Други добри храни са още аспержите, сладкият картоф, ябълката, гроздето, оризът.

Водата: Водата трябва да се сменя често, през лятото по 3-4 пъти на ден. Тя трябва да е винаги прясна и в нея не трябва да има семенца и пера.

Добре е да им се дават от време на време и някои лакомства. Крекерът е и добър начин за обучаване на папагала, като при изпълнение на командата го поощрявате с наградата.
Ядките са едни от най-богатите източници на антиоксиданти – Витамини B, E. Бананът е доста богат на калий, витамин C и фибри. Стига да го хареса, папагалът ще е хем доволен, хем здрав.

И стигнахме до основната храна – семената. Всякакви семена са удачни, без семената на плодовете, които могат да се окажат отровни и в някои случаи дори фатални. Марката не винаги има значение, стига количеството качествена храна да е налице. Така или иначе по-голямата част е просо, а останалата може да е канарено семе, овес, слънчоглед и др. Производителите слагат и пелети, които също обогатяват храната. Всеки избира според джоба си. Има и насипна храна, за която обаче трябва да се уверите в произхода и качеството. Иначе може да заложите на утвърдените производители, които гарантират натурална храна.

Витамини и минерали

Корелите се нуждаят от витамини и минерали както всяко друго животно. В дивото те набавят нужните им минерали от скалите и често се забелязват на ята да дълбаят дупки. В плен стопанинът може да им предложи минерални блокове с различни вкусове, пясък с мидени черупки. Те стимулират и регулират хранителната дейност, а минералният блок и костта от сепия осигуряват нужния калций и витамин D.

Другият вариант са течните витамини и тези на прах. Продават се в магазините и има за всичко от подобряване на перата до мултивитамините и подобряване на храносмилането. Аз лично, не залагам на марките, а отскачам до ветеринарната аптека и си вземам само витамините, които ми трябват – B, D, E, течен калций и селед. Но за тези, които искат птицата ви да изглежда и да се чувства перфектно, ето какво предлагат магазините:

Здраве и Хигиена

Преди да си вземем папагал трябва да проверите за обърнете внимание на няколко важни неща. Лошата хигиена е сигурен белег за развитие на болести. Наблюдавайте от разстояние корелите без да ги стряскате. Откажете се от омърлушените птици с настръхнали пера, стоящи безучастно, дори цветът им да ви харесва. Изберете веселите, подскачащи, цвърчащи, чоплещи, закачащи се птици. Обърнете я и духнете под опашката й. Клоакалният отвор и перата около него трябва да бъдат чисти. Без зачервявания и слузести следи. По краката, очите и човката не трябва да има израстъци или петна.

Птици с прекомерно израстнали нокти или клюн, дори привидно да са здрави, най-вероятно са доста стари. Пипнете крачетата, разгънете крилете, опипайте коремчето и гърдите. Не трябва да има никакво изменение на костите. Перата на птицата трябва да са бляскави и гладки. И най-накрая, не купувайте корела, чийто външен вид и поведение с нещо ви притеснява.

Всички кацалки, поилки, хранилки, легенчета, както и цялата клетка трябва да се измиват веднъж седмично с гореща вода. Не оставяйте да се натрупват купчинки изпражнения или застояла храна. Ежедневното изхвърляне на тези отпадъци ще ви отнеме не повече от 10 минути. При поддържане на такава чистота и пълноценно и балансирано хранене, птиците са много по-устойчиви на заболявания. Бих искал да ви обърна повече внимание на това да запазите вашата корела здрава, отколкото на лечението й след като заболее.

Как да разпознаем болната нимфа? Наблюдавайте нейното поведение. Ако стои безучастно с настръхнали пера, загуби апетит, пие много повече от нормалното вода, престане да подсвирква, ако изпражненията й са слузести или примесени с кръв, ако се появат петна или образувания по крачетата, човката, около очите, ако клоаката и перата около нея са зацапани или сплъстени, ако дишането е учестено и трудно или се чуват хрипове – това са все поводи за безпокойство. Най-доброто решение е незабавното посещение при ветеринарен лекар, или познат специалист. Възможно е да се предпише лечение на птицата, изискващо по-специални условия /по-висока температура, спокойствие, по-малка клетка, даване на лекарства и т.н./

Нямате повод за притеснение, ако перата на вашата корела започнат да падат. Този процес се нарича линеене или смяна на перушината. Нормално това става без видими изменения. Само перцата по дъното на кафеза могат да ви подскажат за процеса. Не така стоят нещата обаче, ако се забелязват оголени участъци по тялото на птицата. И в този случай потърсете помощ от специалист.

Липсата на условия за катерене и ровене /както в природата/ често са причина за прекалено порастване на ноктите. С този проблем бихте могли да се справите и сами. Хванете птицата с кърпа, като покриете очите й, поставете я в дланта си и й протегнете крачето. С остра ножичка отрежете само връхчето на нокътя и лекичко го загладете с пиличка. Внимавайте да не нараните кръвоносния съд, който е разположен там. Ако все пак това се случи, притиснете кървящия нокът за 2-3 минути с памуче с царевично брашно, докато кървенето спре.

Понякога се наблюдава и прекомерно израстване на клюна. Обикновено това се случва, когато птицата няма свежи клонки и дървени пръчки, които да кълве, но е възможно причина за това да е заболяване. В този случай отново се посъветвайте с ветеринар.

Възможно е вашата птица да киха. Това не винаги е признак за настинка. Може корелата просто да прочиства дихателните си пътища. Прозяването пък, най-вероятно сочи за намалено съдържание на кислород в стаята, която трябва да проветрите добре. Не оставяйте нимфата сама по време на свободния й полет из стаята. Има много места, на които тя може да се нарани, закачи или счупи свой крайник, а често пъти и да загине.

Летене

Както споделих в началото, корелите са феноменални летци. В дивото преминават дълги разстояния в търсене на вода и място за гнездене. Когато обаче са отгледани в плен и стопанинът ги пуска да летят за пръв път, се сблъсква с няколко проблема. Ако клетката е била малка перата на корелата със сигурност няма да са в изрядно състояние, което може да затрудни полета. В повечето случаи родените в плен птици, ако не са били пускани навън като малки, не знаят как да летят. Най-често първият полет приключва доста бързо с тежко приземяване на пода. За да усвои перфектното си летене, птицата трябва да направи няколко такива падания докато разбере къде може да се каца и как да преодолява последвалия от приземяването шок. Малките папагалчета се учат за една седмица и усвояват майсторлъка до съвършенство.

Преди да пуснете папагала да лети в стаята трябва непременно да вземете няколко предпазни мерки. Уверете се, че всички прозорци и врати са затворени за да не излети папагалът навън. Затъмнете стаята като спуснете щорите или пердетата за да не се блъска папагалът в стъклото. Те не го виждат и сблъсъкът може да се окаже сериозен. Осигурете му високи места за кацане, защото там е първото място, където ще потърси място за кацане. Предпазете го от високи места (секции,шкафове), до които нямате лесен достъп. Oт моя опит, най-лесно свикват да кацат на вас, ако вие им подадете високо ръка без да ръкомахате и без да се движите. Ако папагалът ви има доверие и падне на земята, вземете го бързо и го поставете на рамото или на ръката си. Постепенно, когато се успокои ще знае, че това е сигурно място и сам ще идва след няколко подобни урока. Ако папагалът се качи на високо и не иска да слезе най-лесният начин е да му подадете клетката, която е единствената на тоя етап, на която се доверява. Ако сте изградили доверие може да кацне и на ръката ви, когато му я подадете.

Клетка, кафези, волиери

Клетките са във всякакви форми и размери. Стандартните са с височина 49 см., дължина 52см., широчина 31 см. Те са напълно достатъчни за двойка корели. Разбира се, най-добре е да имат колкото може повече пространство. Ако имате възможност и място може да купите отделна клетка за всяка птица, за да се чувстват по-добре.

Все пак, ако два папагала живеят в една клетка, трябва да се погрижите на най-високото място вътре да има дълга клонка или кацалка за да не се карат. Най-вече нощем, когато обичат да спят колкото може по-нависоко. Същото е и с хранилките. На една клонка трябва да има поне по две хранилки – по една в ъглите – за да не се карат двата папагала. Това са все дребни детайли, които ще установите, когато съберете една двойка.

Ето тук, и тук и тук можете да намерите материали за волиерите, ако някой се интересува да развъжда няколко папагала. Трябва да имате широко пространство – най-добре, ако живеете в къща (на двора).

Част II

Използвани източници:

16 comments. Leave new

Мима

23.10.2018 13:32

Здравейте.Купихме корели преди три дни.Женската е спокойна,но мъжкия непрекъснато ходи долу по клетката,от единия край до другия..Това нормално ли е или трябва да направим нещо.